При условията на тази изключително тежка зима много земеделски производители си задават въпроса до каква степен мразовитите температури и сибирския студ ще се отразят върху развитието на овощните култури и лозята.

Подготовката на овощните култури за презимуване започва дълго време преди настъпване на зимните студове. Още в края на лятото и началото на есента се формират зимуващи органи (пъпки) и се натрупват запасни вещества в клоните, стъблата и корените, които са предпоставка за успешно презимуване на овощните видове. Сериозни смущения предизвикват зими с полярни студове, които понякога нанасят значителни повреди по овощните видове, включително загиване на цели дървета. Мразоустойчивостта на овощните видове (способността на растенията да понасят без повреди ниски температури през зимата) е в зависимост от много фактори-вид, сорт, период на настъпване на студовете, продължителност и интензивност, състояние на растенията от предходната година. Най-издръжливи на силни мразове по време на покоя са ябълката, мушмулата, домашната слива, трънкосливата, джанката и вишнята. По-малко мразоустойчиви са крушата, черешата, вишната, къпини, малини и др. Най-чувствителни на зимни повреди са кайсията, прасковата, бадемът, дюлята и орехът. Това подреждане трябва да се приема условно поради съществуващите големи различия мужду различните сортове при отделните култури – при ябълката например има сортове които издържат до -40^оС и други, при които се наблюдават поражения при температури  о порядъка на -20 до -27^оС. Като пример можем да посочим особено студените зими на 1942 и 1950 година, когато в района на Маришката низина температурите на няколко пъти са падали под -20 ^оС. Тогава са измерени температури до -30^оС. Мразовете през януари и февруари 1950 година, макар и с по-ниски стойности в сравнение с 1942 година са причинили по-големи повреди, в резултат на по-късното настъпване на студовете през февруари, тяхната по-голяма продължителност и по-резките колебания в температурата, когато овощните видове са преминали вече дълбокия покой и са станали по-уязвими на студовете през принудителния покой.

Най-общо може  да се каже, че мразоустойчивостта не остава постоянна през периодите на вегетация и покой и протичащите фенофази. През есента, когато започва фенофазата  на запасяване, листопад и закаляване, мразоустойчивостта на овощните растения се увеличава, за да достигне своя максимум през дълбокия покой. След преминаване на естествения покой през зимата и встъпването им в принудителен покой, с приближаване на пролетта и повишаване на температурите мразоустойчивостта отслабва.

Към най-опасните повреди на овощните растения у нас спадат повредите по плодните пъпки, цветовете и завръзите, които предизвикват проваляне на реколтата.  За някои овощни видове особено опасни са и слънчевите пригори и мразобойни по кората на стъблото и скелетните клони. Увреждане може да се наблюдава и върху корените  при безснежни зими.

Повреди по пъпките - най-издръжливи на студ през зимния покой са спящите пъпки, следвани от листните и плодните пъпки. Най-чувствителни към студ са завръзите, следвани от плодниците, тичинките, венчелистчетата и чашелистчетата.

Плодните пъпки проявяват, общо взето, по-ниска мразоустойчивост. Те могат да измръзнат и през дълбокия покой от силни студове, а след краткотрайни затопляния през втората половина на зимата – и от по-слаби студове. Измръзналите плодни пъпки не се разпукват, потъмняват, покафеняват или почерняват, засъхват и опадват. Критични температури за плодните пъпки:

• на  ябълката са:  минус 35 до минус 40 ^оС;
• на  круша, слива, кайсия са   минус 25 – минус 30 ^оС;
• на  праскови са минус 22 до минус 24 ^оС.

Посочените стойности са само ориентировъчни, тъй като върху мразоустойчивостта на плодните пъпки влияние оказват редица билогични особености на отделните видове.

Повреди по тъканите - от всички тъкани при добре запасени клони и клонки най-често се поврежда сърцевината. Измръзналата сърцевина потъмнява. Скелетните клони и разклонения се пречупват по-лесно под тежеста на мокрия сняг и от силни ветрове, а обрастващите плодни клони проявяват слаб растеж, образуват дребни листа и не задържат добре цветовете и завръзите. Степента и характерът на повредите по тъканите, в това число и по дървесината, се определя по промяната в оцветяването- светлозелено до светлокафяво оцветяване се приема за показател за слабо измръзване, а кафявото и особено тъмнокафявото оцветяване – за силно повреждане на дървесината.

Повреди по кората - те са разнообразни като форма, място и степен на проявление. Засягат отделни участъци на кората по ствола и скелетните клони и се проявяват отначало като едва зебележими тъмни петна с различна форма и размери. Те може да бъдат с гладка повърхност или се придружават с надлъжни разпуквания с разкъсани краища, завити навън или навътре  към образуваните рани. При силни повреди кората отпада и се показва дървесината.  Като най-опасни се считат повредите по кората и камбия на стъблото, известни като слънчеви пригори, мразобойни, повреди по чаталите и по кореновата шийка. Слънчевите пригори се образуват обикновено от южната и югозападната страна през зимния, зимно-пролетния сезон и през лятото като тъмни петна с различна форма и големина.  Решаващо значение имат студените нощи с рязко понижение на температурите.  Колебанията в температурата зависят от цвета на кората-по-тъмната се нагрява по-силно и се изстудява по-бързо.  В зависимост от силата на мразовете и физиологичното състояние на дърветата  повредите засягат повърхностните тъкани на кората или цялата кора на камбия. Некротичните повреди се увеличават с повишаване на температурата през дневните часове. Умъртвената кора започва да се лющи и отпада. Мразобойните са тежки повреди  по кората и дървесината във вид на надлъжни пукнатини по протежение на ствола. Възникват при силни и продължителни студове, и резки дневни и нощни колебания на температурата. Появата на мразобойни се дължи на ледените кристали, които се образуват в междуклетъчните пространства на кората и дървесината. Като замръзва, несвързаната вода увеличава обема си и налягането, което причинява разпукване. Повредите по кореновата шийка и корена са възможни с по-голяма вероятност в разсадниците. Повредите засягат кората, камбия и проводящите съдове в основата на стъблото и в зоната на кореновата шийка.  Кората се напуква и се отлепва от дървесината. При кайсията например този тип повреди могат да бъдат причина за внезапното загиване на дърветата.

Как да разберем има ли измръзване на дърветата в нашата овощна градина и каква е степента на измръзване ????

В овощните градини през зимата и особено рано напролет е необходимо да се отчетат повредите от зимните и зимно-пролетните мразове: при младите дръвчета се проследяват повредите по едногодишните клонки, а при възрастните-повредите по плодните пъпки и 3-4 годишните клонки и разклонения.

Плодните пъпки за анализиране се събират от 3-5 дървета за всеки сорт.  За костилковите овощни видове се събират по 100 пъпки  от връхната, средната и основната част на короната, а при семковите -по 20-30 пъпки. При ябълката и крушата обект на наблюдение са късите плодни клонки, а при костилковите-букетните и едногодишните дълги, цветни, смесени и други плодни клонки.

Правят се напречни прорези на пъпките с остър нож. Централната част на повредените пъпки имат тъмнокафяво оцветяване, а здравите-светлокафяво. При костилковите (особено черешата и сливата) често повредите са много диференцирани – един цветове измръзват, а други остават неповредени. Плодните пъпки във връхната част на короната се повреждат по-слабо от тези в средната част и значително по-слабо в сравнение с плодните пъпки в основата на короната.

Повредените тъкани придобиват сиво-кафяв цвят, здравата дървесина, камбият на клоните и корените-бял или светлосив, а кората-зеленикав със съответните нюанси при отделните видове.

Степента на повреди се определя по шестобалната скала:

0-без повреди; 1-повреди от 5 до 10%; 2 – повреди до 25% ; 3- повреди   от 40 до 50%;  4 – повреди до  75%; 5 – напълно повредени тъкани.

Преглеждат се също така камбия, дървесината и сърцевината на леторастите и многогодишните клонки. Анализират се и корените-правят се разкопки на дълбочина до 60 см. Отбират се корени с различна дебелина,  на които се правят прорези.

Здрави дървета – нямат външни признаци на измръзване – дървесината е светла. Тъканите по корените са здрави.

Слабо повредени дървета – имат частично загинали плодни пъпки, плодни клонки и едногодишен прираст. При отрезите на 2-3 годишни клонки могат да се забележат повреди по сърцевината и частично по дървесината  или частични повреди на малки участъци по кората на ствола и скелетните клони. Имат здрава кора  и камбий на корените и частични повреди по тяхната дървесина.

Средно повредени дървета – засегнати са скелетните клони и стъблото. Загиват една трета от клонките в короната. Върху клоните могат да се появят мразобойни надлъжни разпуквания и петна. Повредени са по-малко от 50% сърцевината и дървесината на 3-5 годишни клонки, а на корените – около 30-40% при здрава кора и камбий.

Силно повредени дървета – големи увреждания по стъблото. Около една трета от скелетните клони отмират, по- силна степен на измръзване и по корените.

Какви са мерките за възстановяване на повредените от мразове овощни видове:

-          резитби; обработка на почвата, торене, поливане и грижи за стъблата.

Важен момент във възстановяването на овощните видове са резитбите. При слабо измръзване резитбата се провежда през пролетта до началото на вегетацията. Незасегнатите клонки  и леторасти се режат, като се спазват всички правила на резитбата и принципите на съподчиненост между клоните. При по-силно измръзване, когато по външни признаци трудно може да се определи степента на повредите, дърветата се оставят без резитба до пробуждане на пъпките и началото на растеж, след което се определя степента на съкращаване до здрави странични клони и се отстраняват явно отмрелите клони. Когато пробуждането на пъпките по клоните и клонките е слабо, резитбата трябва да се отложи за пролетта на следващата година.

При слабо повредени плододаващи дървета се прави прореждане на короната за подобряване на светлинния режим.

При средна степен на измръзване се извършва едновременно прореждане и съкращаване на скелетни клони.

     При силна степен на измръзване се отстраняват силно повредените части на короната. Останалите се съкращават до места, където външния слой на дървесината  и камбия са здрави или незначително повредени. Силно повредените скелетни клони на млади и на плододаващи дървета се режат изцяло. Отрезите се замазват с овощарска замазка.

Поддържането на почвата в черна угар спомага за по-бързото възстановяване на дърветата, чрез натрупване и запазване на влагата. Торенето и поливането са важни агротехнически мероприятия за бързо преодоляване на последиците от измръзване на овощните видове.