
Осигурете безпроблемно развитие на граха
Културата не понася конкуренти при поникване
Грахът е култура, която в първите дни след поникването си се развива бавно и лесно се заглушава от плевелите. В посевите се развиват главно - ранно пролетни плевели – див синап, фасулче, дива ряпа и по-ограничено къснопролетни – бяла куча лобода, обикновен щир и др. От многогодишните видове с най-широко разпространение и най-голяма плътност са повитица и паламида. Важна мярка при отглеждане на граха е отстраняването на плевелните видове, които пренасят зараза – подрумче, паламида, мак и частично на тези, които са отровни-черно куче грозде, саморасли картофи.
Стратегия за борба
Борбата с плевелите е най-успешна при комплексно прилагане на агротехнически и химически мерки.
Агротехническите мероприятия включват:
- спазване на сеитбообращения-засяване след житни култури, което улеснява борбата с късните пролетни и многогодишни плевели;
- дълбока оран и предсеитбени обработки, съобразени с характера, степента на заплевеляване, и сроковете на сеитба на културата.
При пролетния грах за провеждане на ефективна борба с плевелите задължително дълбоката оран да е направена по-дълбоко и по-рано. Пролетните предсеитбени обработки на почвата се свеждат до едно култивиране и едно брануване с цел унищожаване на едногодишните плевели. Площите заплевелени с многогодишни плевели се изорават предсеитбено и след поникването им се третират с неселективни хербициди, последвано от плитка почвена обработка.
В периода след сеитба преди поникване на граха посевите се брануват напречно по посока на сеитбата, за да се унищожат пониците на току- що поникналите плевели. Второто брануване се препоръчва при поникване на граха – при силно заплевеляване с едногодишни видове плевели, но само в начални фенофази.
Химичната борба се осъществява със селективни хербициди- почвени и вегетационни. Те трябва да се подбират в зависимост от състава на плевелните асоциации, съпътстващи граховата култура.
В предсеитбения период с инкорпориране срещу едногодишни житни и широколистни плевели може да се използва почвен хербицид, но поради ранния срок на засяване, когато почвената влажност е висока, това е най-често технически неосъществимо.
Химичната борба срещу плевелите при граха може да бъде изведена успешно чрез самостоятелна или съвместна употреба на почвени хербициди срещу едногодишни широколистни и при прогноза на смесено заплевеляване с едногодишни житни и широколистни видове в периода след сеитба преди поникване. Сеитбата на подходяща дълбочина е важно условие за защита на културата от почвено приложените хербициди.
През вегетацията срещу двусемеделни плевелни видове в ранните им фенофази може да се използват листни хербициди. Трябва да се знае, че с тях не се третират посевите при висока въздушна температура и влажност. С балурициди се пръска срещу всички едногодишни и многогодишни житни плевели.
Активни вещества /Търговски наименования на xербициди за борба с плевелите при граха
· След сеитба преди поникване
- Срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели – активно вещество: пропизохлор – търговско наименование на хербицида - ПРОНИТ 720 ЕК -200-250 мл/дка. Внася се след сеитба преди поникване на културата. Краен срок на употреба на наличните количества – 31.12.2012 г.
· След поникване
- Срещу едногодишни широколистни плевели – активно вещество: бентазон. Търговски наименования на хербицидите:
БАЗАГРАН 480 СЛ – 100-150 мл/дка – градински грах за семепроизводство и 250 мл/дка – за грах, полско производство и
БАЗАГРАН 600 СЛ – 150 мл/дка.
Внасят се във фаза 2-4-ти лист на плевелите и 2-4-ти трилистник на културата
- Срещу едногодишни и многогодишни житни плевели – активни вещества : тепралоксидим/ Арамо 50; феноксапроп-П-етил/ Фуроре супер 7,5 ЕВ, циклосидим+тензит/ Фокус ултра/Стратос ултра.
Търговски наименования на хербицидите и дози на приложение:
АРАМО 50 – 100-200 мл/дка;
ФУРОРЕ СУПЕР 7,5 ЕВ – 120-200 мл/дка;
ФОКУС УЛТРА/СТРАТОС УЛТРА – 100-200 мл/дка.
Внасят се във фаза 3-5-ти лист на плевелите. Посочените ниски дози от хербицидите се използват срещу едногодишните, а високите срещу многогодишните житни плевели.
доц. д-р Ралица Накова
Институт за защита на растенията – Костинброд

























