Бране, сушене и запазване на билките

   Прочетена: 2454 пъти

Билките се ценят по съдържа­нието на лечебните вещества в тях. Ето защо при събирането / брането на билки е най-важно да се знае през кой период на годината растенията имат достатъчно лечебни вещества, които ги правят лекарствени.

Стръковете на листата се берат малко преди или по време на растежа, цветовете- малко преди пълното узряване или след пъл­ното им разтваряне плодовете се берат напълно узрели, а корените и другите подземни части — през есента след увяхването на надзем­ната част на растението или рано напролет преди да започне раз­витието им; корите се белят през есента след узряването на пло­довете или рано напролет при започване на сокодвижението (преди развитието на растението); пъпките — рано напролет преди раз­пукването им, а семената — малко преди или при пълното им уз­ряване.   Концентрирането на лечебните вещества е в определени органи на растението- пъпки, листа, цветове, корени, семена, плодове. Количеството на лекарственото вещество се мени в зависимост от много фактори- фазите на развитие на растението, от годишното време (дъждовно, сухо), от географската ширина, от почвените условия, дали са изложени на слънце, каква е възрастта на растенията и др.   Брането на билките трябва да се извършва в сухо и слънчево време сутрин, след вдигане на росата, за да не почернеят или мухлясат. Извършва се чрез рязане с нож или ножица, като се отрязва само тази част, която се използува, и се оставят известен брой растения за размножаване. Събраните растения се поставят в кошове, в сандъци или в кошници (не в чували) рехаво, без да се притъпкват. В противен случай при сушенето те се запарват и почерняват. Не по-късно от 5—6 часа след бра­нето им, билките трябва да се оставят де се сушат, като за предпочитане е това да става в сушилня. Бавното сушене води до загниване на расте­нията, а много бързото (без вентилация) — до разлагане на съдър­жащите се в тях действуващи вещества. На сушене се подлагат всички билки, с изключение на тези, които се употребяват в прясно състоя­ние. Самото сушене е много важно за определяне качеството на билките. Надземните части (стръковете) се сушат докато стъблената част започне да се чупи при огъване, а не да се превива. Листата се сушат докато средният дебел нерв на листа при огъване също се чупи, а листата, стиснати в шепа, при отпускане на ръката, не об­разуват топка, а веднага се разпадат. Това се отнася и за корените, и за коренищата, които също при превиване трябва да се чупят, а не да се огъват. За по-бързо изсушаване месестите и дебелите ко­рени предварително се нацепват. Правилно изсушените кори също трябва лесно да се чупят при превиване, а пъпките при стриване лесно да се разпадат. Растенията, съдържащи ете­рични масла се сушат при температура 30—40°С. Останалите могат да се сушат и при температура 45—70°С, а месестите плодове (шипки, малини, ягоди, глог и др.) — при температура 60—100°С. При сушене сушилнята трябва да се загрява постепенно, докато се стигне до определения максимум, като се осигури добра вентила­ция. Преди и след изсушаването билките се преглеждат и се почистват от пожълтели, наядени, изсъхнали и изгнили ра­стителни части, както и от попаднали в тях други предмети и се пристъпва към опаковането им. Обикновено цветовете се опаковат в обвити с хартия шперплатови сандъци, които се пълнят, без да се притъпкват. Листата може и да се балират, като някои от тях (мента, вълнест напръстник, лудо биле, блян и др.) се слагат в шперплатови каси. Стръковете, корените и коренищата се опаковат в торби или бали. Семената и плодовете се опаковат в книжни или конопени торби.
Автор