Според учените въпросите в проучването са били предубедени по отношение премахването на екологичните изисквания
На фона на всеобщото недоволство обхванало земеделските производители в цяла Европа заради Общата селскостопанска политика и нейните административни тежести, от Европейската комисия организираха ново допитване за да съберат мненията на производителите по отношение на промените в ОСП. Първото подобно проучване бе направено през 2017 година. В обширна публикация arc2020.eu разкрива някои от критиките на учени и изследователи към формулираните в допитването към фермерите въпроси.
От ЕК вече публикуваха предварителни резултати от продължилото между 7 март и 8 април проучване целящо да се съберат мненията и предложенията на фермерите и да се включат като предложения за промяна на правилата в ОСП. Проучването трябва да помогне за индентифициране на административните тежести на правилата на ОСП, както и на други законодателни актове, касаещи храните и селското стопанство.
Какво включваше проучването?
Проучването насочено само към фермерите беше съставено от 23 въпроса. Освен редица въпроси, свързани с профила на респондентите, мнозинството се фокусираха върху административната сложност и събирането на данни, включително контроли, цифрови инструменти и геомаркиране. То включваше въпроси относно:
Колко време се отделя всяка година за административни задачи, свързани с кандидатстване за помощ и задължения за докладване?
Земеделските производители използват ли мобилни устройства, за да предоставят геомаркирани снимки – и имат ли проблеми с това?
Как оценяват сложността на различните процедури и правила, приложими във фермите?
Имаше и конкретен въпрос, насочен към „трудностите“, пред които са изправени фермерите, когато прилагат изискванията за добри земеделски и екологични условия (GAEC) – задължителни екологични мерки, свързани с финансирането на ОСП или други екологични и санитарни изисквания.
Кое притеснява изследователите?
Сред основните критици на проучването на направено от ЕК е германският учен Гай Пеер от Германския център за изследване на околната среда Хелмхолц и iDiv, германския център за интегративно изследване на биоразнообразието, който разкритикува предубедения характер на въпросите насочени към премахване на екологичните изисквания и предварително определените цели.
Според него проучването направено от ЕК сред фермерите било отличен материал за учените за това, как да не се проектира проучване. Говорейки пред arc2020.eu, Пеер подчерта по-специално въпрос, свързан с „предложения за опростяване на тежестта, наложена от процедури и правила, свързани с финансовата подкрепа в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП) или други правила на ЕС за храните и селското стопанство“, отбелязвайки, че използването на фразата „наложена тежест“ вече предразполага респондента към негативен отговор.
Запитан за мнението му за дизайна на проучването, изследователят Джулиан Роде, който се фокусира върху екологичното поведение и политика в Германския център за изследване на околната среда Хелмхолц, заяви, , че не се притеснява толкова от зададените въпроси, колкото от „въпросите, които не се задават “, отбелязвайки, че проучването изглежда „малко амбициозно“ и „с тесен обхват“.
Според него въпросникът не предполага получаването на прекалено много отговори от страна на фермерите, които биха били неприятни за докладване от страна на брюкселската администрация, и като има само няколко въпроса позволяващи на фермерите да опишат открито трудностите пред които са изправени.
За сравнение, въпросите в проучването от 2017 г. бяха с по-широк обхват, обхващащи въпроси относно справедливия стандарт на живот – най-често избираният проблем сред фермерите през 2017 г. – и по-широк дизайн на ОСП, както и бюрократична тежест.
Според изследователя „цялостния подход за провеждане на подобно проучване и тълкуването на резултатите от него може да се окаже предубеден инструмент в лобистките усилия за намаляване наекологичните ангажименти“. Марион Пико от асоциацията на младите фермери изрази известно „съжаление“, че проучването се фокусира само върху един или два аспекта на данните, тя поддържа в анализ на LinkedIn, че резултатите са „пълни с полезни уроци за бъдещето“.
Това дава възможност да „разсъждаваме върху многото, често подценявани, пропуски в прилагането, които правят нашата политика неефективна и понякога разочароваща“, добави тя.
Гай Пеер разкритикува администрацията на ЕК, че обяви предложенията си за опростяване на 15 март още докато течеше проучването сред фермерите, която цел бе тъкмо да събере техните предложения за тези промени. Така излиза, че проучването има за цел единствено да оправдае взетите от бюрократите решения, смята ученият.
„Ако проучването трябваше да отговори на демонстрациите на фермерите, защо да не попитаме за причините зад тях, за проблемите, пред които са изправени различните типове фермери, или да проучим алтернативни решения? И защо да не използваме резултатите от проучването от 2017 г., което обхваща много по-широк кръг от респонденти?“ – попита той.
Какво показа проучването?
Анкетата събра 26 886 отговора, 87% от които се идентифицираха като фермери. Последните данни на Евростат показват, че в ЕС има около 10 милиона фермери. За сравнение, консултацията през 2017 г. видя 63 295 отговора от редица респонденти, включително отговори от гражданското общество и изследователи.
Гай Пеер критикува проучването на еК и в още една насока, това, че то е насочено основно към управители на стопанства, и може да събере информация от целева група с точно определени специфични цели, докато направеното през 2017 година проучване е обхванало освен фермери,и учени и представители на гражданското общество, давайки една по-пълна представа за проблемите, резултатите в което са дадени по групи.
