Дискусиите около бъдещите интервенции в стратегическия план продължават ударно и безконтролно, а администрацията се опитва да пробута интервенции, които едва ли не си ги е изстискала от пръстите, без да представя на заинтересованите лица нужната им информация и най-вече анализи за да се разбере докъде е стигнала до сега в прилагането на едни или други мерки. Това с особена сила важи когато говорим за иновации в земеделието.
В тази връзка само произволни примери като Нидерландия, Испания или Германия са достатъчни, за да се разбере, че Европа отдавна е осъзнала, че като актьори в този процес освен фермери, бизнеса и ИТ бранша трябва да се включват и представители на науката, които именно да дадат своята научна обосновка за приложението на иновациите в земеделието. В заседанията на тематичната работна група обаче представителите на аграрната наука са като „мъртви души“, включени като фигуранти в списъците с участници в иначе виртуалните дискусии, без да е знайно въобще дали участват, и дали се изпратили аргументирани становища от своите институти.
Това че министерството на земеделието е далеч от иновациите показа и поредният кръг от дискусии, провели се по стратегическия план на 17 декември 2020 година, и конкретно темата за интервенцията, която трябва да подпомогне оперативните групи в рамките на европейското партньорство за иновации.
Накратко казано министерството предлага абсолютно същото съдържание на интервенцията като сегашната мярка, оперативните групи които ще могат да кандидатстват по нея да са сдружения по закона за задълженията и договорите, а те да са съставени от минимум двама участника- фермер и представител на науката. Единствената новост е разширяването на кръга от участници в оперативните групи с признати групи или организации на производители, НПО-та действащи в сферата на селското стопанство , горите, екологията, водите или в областта на дигиталните технологии, малки и средни предприятия в сферата на земеделието и консултантски организации.
Що се отнася до това, какви иновации би трябвало да се подпомагат, става ясно, че това ще са „Интерактивни форми на иновации, базирани на интерактивен модел“, в които се включват по-голям брой заинтересовани страни. Поне така си го представят в земеделското министерство.
Не ви ли изглежда малко тревожно подобно преписване на сегашната мярка за иновации и наслагването на неясни определения, като по-горе цитираното?! От дискусията ще разберем, че администрацията в министерството съвсем не си е направила труда да анализира, какви проекти са реализирани в настоящия програмен период, и най важното какви актьори са участвали в тях, или се касае до чиста формалност при сформиране на отделните оперативни групи.
Както и в настоящия програмен период на ПРСР се предвиждат две фази на реализация на проектите- едногодишна фаза за извършване на анализ за потенциала на дадения проект- и петгодишна за неговата реализация. Предлага се намаляване на допустимите разходи от 450 на 400 хил. евро на проект, а на текущите разходи за функциониране на оперативните групи от 35 на 30 хил. евро годишно.
Администрацията обосновава подобно предложение с направен от нея анализ, който обаче освен нея май никой не го е виждал. И така с неясни формулировки, хрумнали в нечий кабинет и тайни анализи се композира една от най-важните и съществени мерки , която освен че трябва да вкара на практика целенасочено новите технологии в земеделието и трябва да допринесе за повишаване на неговата устойчивост.
Показателен за работата на сляпо от страна на администрацията е коментарът на Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации , който цитираме дословно:“ Според мен, не беше лошо да имаме и ние информацията, с която явно вие разполагате за вида оперативни групи подкрепени в сегашния програмен период. Принципно това би трябвало да може да го виждаме на сайта на „Ей Пи Агри“, но ако някой го е попълнил там, и за това ми се иска да ни кажете какъв вид иновации бяха подкрепени в рамките на оперативните групи? Както казахте някои средни стойности това е важно да се знае. И също така какви са били проблемите, които са срещнали оперативните групи при кандидатстването, защото виждам, че колегите от БАКЕП например предлагат увеличаване на размера на финансовата помощ. Също те казват, същото което споделям и аз, че най-вероятно ще има нужда от покриване на разхода тук по тази мярка за консултация за изготвяне на проекта. Това така ли е имали ли сте проблеми или сте нямали проблеми?“
Според нея е много важно да се разбере, какви оперативни групи са били одобрени през настоящия програмен период и с какви проекти за иновации и пояснява, че „всяка една оперативна група може да работи по едно от тези предизвикателства, които са във фарм ту форк, дали ще бъде неутралност на климата, дали ще бъде биоразнообразие…“ и още:“ Тук не просто има малко анализ, а въобще го няма, разбирате ли? Ние нямаме тази информация, а вие очевидно я имате…Не е сериозно в работна група, в която дори нямаме кворум, нямаме ССА и без анализ ние да вземаме такива отговорни тук решения и предложения. В смисъл доста е повърхностно и аз разбирам, че се бърза и предния път го казах, разбирам че се бърза и всички тук сме положили усилия днес да заделим време на 30-ти преди Нова година пак ще заделим време, защото сме стойностни хора и знаем, че трябва да се работи, но все пак не ни пресирайте отгоре и отгоре, нещо да правим тук и да Имитираме дейност.“
По думите на Таня Георгиева ако при някои мерки като инвестиционните е натрупан опит от над 10 години, то именно по мярката за иновациите ,по която дори няма сключени договори няма такъв, а информацията се взема „ в много голям детайл“ и се прехвърля към проекта на новата интервенция без нужната дискусия в която да се разберат къде са тънкостите и проблемите за да се анализират нещата, заложени и преди 2014 година с идеята “да не ги копираме и да ги повтаряме в следващия програмен период, а да можем да ги избегнем като слабост..“
Науката изглежда като фигурант в процеса на внедряване на иновациите в земеделието
От своя страна Светлана Василева алармира , че в цялата дискусия по обсъжданата мярка липсват представителите на науката. “…това, което най-вече мен ме интересува е участието на тези научни наши институти, които аз не чувам в нито едно заседание на тези Тематични работни групи да участват. Много ви моля да ги попитате защо не чуваме техния глас а други държавни институции настояват те да бъдат включвани?
Не знам какво да кажа. В предната Тематична работна група в заседанието имаше интервенции, по които трябваше да чуем и техния глас, нито за демонстративни дейности, а ето сега и за иновации без научни институти как въобще ще се разработват? Как няма да чуем какво мислят, чувам техните имена, а разбирам че те не участват и аз съм страшно разочарована. Това само ако вие като министерство е добре да вземете отношение и най-вече да ги поканите, защото на шест заседания да не видя един представител това е нашата научна общност – аграрна наука, която не участва. Няма кой друг да говори за тях. Това са обучения, това са иновации. Това са демонстративни дейности. Какво да обяснявам още, може би са консултанти някъде, неизвестни някъде, но без гласа на Селскостопанска академия аз не виждам как можем да разработваме проекти?“
Ще спестим още аналитични коментари, не защото те се правят единствено и само от заинтересованите участници в тематичната работна група, а от министерството насреща всякаква конкретика липсва, защото и на незапознатите читатели ще стане ясно , че от страна на администрацията се работи с темповете на охлюва, бавно, и без дори да има върху какво да се направят ясни и точни анализи, така, че да не се допускат грешките от настоящия програмен период на прилагане на ПРСР. И това май важи не само за тази мярка.
А за бавния ход именно на сегашната мярка за иновации е показателно и признанието на администрацията, че от одобрените по първия прием на мярката за иновации 26 проекта са сключени едва 3 договора, а мотивировката за бавната работа е с“утежнената епидемиологична обстановка и големият брой участници“. Това че има голям брой участници показва, че явно има интерес у отделните играчи, нещата с проектите за иновации наистина да се случат, но с бавната и лишена от смисъл до момента работа на администрацията се демонстрира само едно- че с хода на охлюва и след 50 години ще сме си на ниво бъдещо внедряване на иновациите в земеделието.
