Изборният маратон в който попаднахме през тази година промени не само политическия ландшафт у нас, но оказа сериозен натиск с липсата на предсказуемост върху различни бизнеси.
Без да търсим изчерпателност, но с оглед и на това, че са принудени да търпят удари от всички страни – икономическа несигурност, климатични промени, нестабилни вътрешни и външни пазари, пандемия, логистични проблеми, можем да предположим, че земеделските производители са сред най-потърпевшите.
А те са тези, които 24 часа на ден седем дни в седмицата осигуряват насъщния и онова, което слагаме на масата.
По-често когато стане дума за храната се вглеждаме в цената, но не в това, което стои зад нея. Като се има предвид спецификата на нашия пазар, на който повечето производители са скрити зад огромен брой прекупвачи, а възможностите за директни продажби в последната година бяха сведени до минимум заради ограниченията, наложени от пандемията, ще стане ясно, че въпреки милиардите изливани в земеделието у нас, редовите фермери (не онези, които инвестират в земеделски активи, без да са влизали в обор или виждали нива с ечемик) не би трябвало никак да са щастливи от доходите, които получават в края на годината. Още повече, че онези решили да се впуснат в приключението да произвеждат плодове и зеленчуци и да отглеждат животни, ударени от суша, недостиг на пасища, липса на работна ръка и градушки, би трябвало да са почти на червено и все повече да се замислят доколко тази им дейност им носи някаква икономическа изгода.
В анализ на Селскостопанска академия от 2020 година се твърди, че в периода 2007-2016 година се наблюдава тенденция на нарастване на дохода на час вложен труд както в земеделието, така и в икономиката, но с уговорката, че доходът в селското стопанство трайно изостава както от средното равнище в страната, така и от нивото на средните доходи в други икономически области. Брутната продукция на земеделско стопанство с известни колебания също се увеличава, но остава сред най-ниските в ЕС. И без да ни го подсказва статистиката при изоставащи доходи в сектора спрямо другите икономически сектори и ниска производителност, като основен формиращ доходите на фермерите фактор се приемат субсидиите, без значение дали идват от държавата или от европейските фондове. Статистиката идва само в подкрепа на подобни съждения, като ни казва, че средният размер на дела на субсидиите бележи неколкократно увеличение. На фона на ниската производителност се отчита увеличение на средния нетен доход с увеличаване дела на субсидиите, като през 2014 година е достигнал до най-високото си ниво от 18 660 лева , заради получения най-висок размер на субсидиите през 2013 година. „Прави впечатление, че въпреки високата подкрепа след 2014 г. има понижение в равнището на нетния доход, като за 2016 г. този спад е по-чувствителен – 13 386 лв“, се казва в анализа. До тук цитираните минимални данни ясно показват, че доходите на земеделските производители са в по-силна зависимост от размера на получаваните субсидии, отколкото от нивото на производителност. Тоест с увеличаване на субсидиите нарастват и доходите и обратното- по-малкото субсидии означава и по-ниски доходи.
Логично някой би си задал въпроса, какъв би бил доходът на стопанства, които не получават субсидии?
И тук статистиката е убийствена, казвайки ни, че съществува трайна тенденция към намаляван на доходите им, като след 2013 година те са отрицателни. Тоест тези стопанства остават на червено. Другите фактори, от които нивата на доходите в земеделието зависят,са: слабо управление на риска, неефективно производство, ниско ниво на диверсификация, зависимост от климатични промени , пазарна и институционална среда. Макар анализът да обхваща периода до 2016 година, той ясно очертава тенденцията, която едва ли се е променила и до днес/ Не би било нелогично ако предположим, че фермерите едва ли са станали по-щастливи с доходите си от това, че работят 24 часа седем дни в седмицата за насъщния на нацията, без да знаят каква доходност може да им донесе това, тъй като факторите от която зависят те както виждаме са повече от един.
А дали фермерите биха били по-щастливи като политици?!
Работата на последните е не на полето в борба с времето да оберат чушките и доматите, а на полето на изпълнителната и законодателна власт. Неотменима брънка и в тяхното поле е аграрната политика. Тя обаче е една незначителна част от политиките които прокарват- социална, образователна, здравна, отбранителна и прочие определено са с по-голяма тежест от земеделската. Това понякога е видно и с просто око. Достатъчно е да се проследят заседанията на земеделската комисия в парламента. Понякога продължителността им е по-малка от един учебен час, а работата свършена от депутатите с незначителна стойност. А само за това че участват в комисия получават допълнително пари.
Забелязали ли сте, че с раждането на всеки един нов парламент, един от най-щекотливите въпроси е за нивата на депутатските заплати, по който винаги има спорове. Не се отличи в това и вече отишлия в историята 46-ти състав на Народното събрание. И тези спорове въобще не засягат допълнителните възнаграждения за „важни задачи“ като участия в комисии а само базовата заплата. Някои депутати участваха и сега в повече от една комисия. Последният пример бе съвсем пресен при гласувания на някои от решенията в земеделската комисия, свързани с актуализацията на бюджета като промяната на ДДС за плодовете и зеленчуците трябваше да се изчакват депутати, участващи по същото време в заседанията на други комисии. Освен това актуализацията на депутатските заплати е не на годишна или шестмесечна база,а на всеки три месеца в съответствие с увеличаване на средните заплати в публичния сектор. Доходите на фермерите освен че са обвързани със субсидиите, зависят и от това какво са произвели и колко от това което са произвели са успели да реализират на пазара. Само при негативна проява на климатичния фактор- имръзвания, суши или градушка като тази в региона на Пловдив е в състояние да сведе реализацията на продукцията им до нула.
Само през 2020 година минималната брутна депутатска заплата се е увеличила, толкова, колкото за последните три години, достигайки до 4047 лева. В момента базовата депутатска заплата се равнява на около 4 880 лева.. От разгорелите се към края на „живота“ на последния парламент дискусии по въпроса за нивата на депутатските заплати разбрахме, че те могат да достигнат до впечатляващите 7 хил. лева на месец.
И как да не са щастливи при заплата равна на три средни за страната. Аритметиката показва че без допълнителните възнаграждения средният годишен доход на един депутат, който е спорно какво прави цяла година би надминал средния земеделски доход над три пъти, ако приемем за база оптимистичните 18 660 лева. И как да не са щастливи при такива доходи. Остава да си приемат закон за отглеждане на щастливи депутати.
За утеха на родните фермери трябва да кажем, че картината е подобна в Германия, макар че ако се поставят на мястото на германските им колеги, сигурно биха били по-щастливи.
Заплатите на депутатите в Бундестага четем в анализ на agrrheute.com са се повишили за последните десет години с почти 3 300 евро до 10 013 евро на месец. Освен това те получават средства за разходи за поддръжка както на офис в Бундестага, така и в избирателния си регион, които през 2021 година достигат до 4 561 евро. За 2020 година доходът на един германски фермер за година е достигнал средно до 37 200 евро, което съпоставено с годишния доход на депутатите от около 200 хил. евро изглежда на не по-малко нищожно ниво. Земеделската политика в Германия във всичките и национални и европейски аспекти (Зелена сделка, намаление на пестициди и торове, хуманно отношение към животните, опазване на насекомите и прочие) е с още по-малък дял на фона на ролята на федералната република на голям глобален играч на европейската и световна сцена в разрешаването на всякакви въпроси- от мигрантски кризи, военни конфликти до справяне с климатични предизвикателства и икономически последици за „локомотива на Европа“.
Както виждаме ножицата в доходите между депутати и земеделски производители било то у нас илив Германия, без да държим да сме изчерпателни и с всички условности на подобни сравнения е толкова широка,, колкото разстоянието от земята до небето. И едва ли ще се намалява през следващите години и след поредните избори.
Би ли бил щастлив един редови земеделски производител като политик?!
На този въпрос биха могли да отговорят само фермерите, получили възможност да направят кариера в политиката. Техният брой обаче не е голям нито тук, а оказва се и в Германия. Ако аз бях фермер и трябваше да отговоря на този въпрос, то отговорът със сигурност би бил „Не“, защото свободата в обора и на полето не можеш да я замениш дори срещу пет или шест пъти по-високи доходи като политик. Защото когато си на полето или в обора, и виждаш, че бизнесът не върви, винаги можеш да го трансформираш в търсене на по-успешна ниша, където да реализираш способностите си и да търсиш по-високи доходи. Когато обаче си в политиката, обвързаностите поне в нашата действителност са толкова видими и силни, че те правят не свободен, а свързан с различни зависимости. Подобна свързаност е способна да те всмуче като прахосмукачка непотребна прашинка. Кой знае?! Тези, които са се докоснали до политиката често казват, че човек се променя коренно, когато се доближи до немислими до преди това за него привилегии и благини.
Земята остава единственото благо, до което земеделските производители имат досег.
И въпреки че на повечето сигурно това им носи разочарования и горчилка отколкото задоволство че се занимават с дейност, която им носи стабилни доходи, то късмета да видиш усилията от труда си е безграничен. И не може да се сравнява дори със депутатска заплата…
