петък, септември 24, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Алън Матюс: Тристранните преговори по новата ОСП ще доведат до сериозен регрес по отношение на целите на Зелената сделка

Измръзване е нанесло щеНеяснотите около новите еко схеми и размиването на средствата за опазване на околната среда и климата според него ще поставят под въпрос постигането на определените цели

Проф. Алън Матю

„Изглежда, че тристранните преговори ще доведат до сериозен регрес спрямо първоначалните предложения на Комисията, въпреки че някои аспекти на зелената архитектура остават да бъдат решени в супертриалога, така че окончателният резултат все още не е известен“, пише водещият анализатор и преподавател от „Тринити колидж“ в Дъблин проф. Алън Матюс по отношение на това, как предстоящите решителни преговори в така наречения триалог- Съвета на ЕС-ЕК и ЕП ще повлияе върху способността на страните да постигнат заложените цели.

Според него на тази способност влияние ще окажат решенията за отхвърляне на голяма част от предложенията за ОСП, направени от ЕК предназначени да засилят опазването на околната среда, несигурността около евентуалните нови еко схеми и перспективата за размиване на ограниченията в бюджета за околна среда и климат, които ще доведат до създаване на слаба законодателна рамка, която ще затрудни постигането на целите на Зелената сделка.

Дали земеделието може да допринесе за изпълняването на целите на зелената сделка според проф. Матюс освен от здравата законова рамка ще зависи още от амбициите на страните членки да изпълнят своите стратегически планове, доколко строги са механизмите за управление и контрол на средствата и евентуалните пречки пред икономическото развитие с потенциално отрицателно въздействие върху доходите на земеделските производители.

„Преминаването към разширяване на стратегическото планиране и изготвянето на политики, основани на факти, от програмите за развитие на селските райони само по стълб 2 към цялата ОСП е стъпка в правилната посока, както и изискването националните планове за ОСП да отчитат задълженията, произтичащи от конкретното законодателство на ЕС върху околната среда и климата“ счита той. Според проф. Матюс обаче има все още отворени въпроси свързани с ангажиментите за  стратегическо планиране и институционалния капацитет за неговото осъществяване в съответните министерства, както и доколко адекватни са данните в подкрепата на една или друга политика.

Силно размит мониторинг на ефективността на стратегическите планове

„ Въпреки че Комисията полага големи усилия, за да гарантира, че националните планове отразяват и отчитат целите на Зелената сделка, националните министерства предпочитат да не бъдат обвързани по този начин. Мониторингът на ефективността и отчитането са силно размити дори от незадоволителната отправна точка, където не се изискват цели, отразяващи реалното въздействие върху земята. Основният въпрос за управлението остава, че постъпленията от ОСП са предварително разпределени като част от преговорите за многогодишната финансова рамка на ЕС. Държавите-членки знаят, че това няма да бъде засегнато, нито отрицателно, нито положително, от нивото на амбиция на техните стратегически планове“, пише още проф. Матюс.

По думите му въпреки че все по-голямата интернационализация на земеделието води неминуемо до увеличаване на производствените разходи и отрицателни ефекти върху доходите на фермерите, има начини за смекчаване на този отрицателен ефект като „ създаване на нови възможности чрез отваряне на нови пазари, например за индустриални суровини, пазари за възобновяема енергия и въглерод. Някои мерки, като по-голяма ефективност на използването на азот, биха могли както да подобрят околната среда, така и да подобрят крайните резултати на фермерите и ще са нужни много по-големи инвестиции в научни изследвания и иновации в алтернативни земеделски практики, които могат да поддържат производството, като същевременно намаляват щетите върху околната среда“.

В заключение проф. Алън Матюс пише, че новата ОСП ще е много по-слабо ефективна  за посигане на целите на Зелената сделка както и по отношение на възможността да се обърнат влошените агроекологични показатели и да се постигне ускоряване на положителните ефекти там където ги има. Според него основната цел на преговорите е да осигури минимални промени в ОСП, които да допринесат само и единствено за запазване на финансовите потоци. Известен оптимизъм за налагане на някакво ново темпо на промени носят регулаторните промени извън ОСП като регламента за климата