„Сеитбата на пролетните култури закъснява сериозно, и ако в предишни години към началото на април сме приключили работа, тази година още не бяхме започнали”, каза пред журналисти в град Съединение бившият председател на НАЗ Ангел Вукодинов. Тя започва едва в момента с доста плахи темпове. „Тези дни вадим машините от уникални затъвания по полетата”, допълни той. Най-вероятно кампанията по засяване на пролетниците в Южна България ще продължи до края на май, а в Северна България работите може да приключат дори през юни според земеделския производител.
Това според него ще попречи на фермерите да достигнат оптималния потенциал при пролетните култури, които могат да донесат някакъв потенциал за стопанствата. За втора поредна година фермерите ще са на загуба особено при отглеждането на слънчогледа заради ниските цени от порядъка на 560 лева за тон при нормална цена от 700-800 лева за тон и себестойност на един декар със слънчоглед от 150-160 лева. През 2017 година добивите в неговото стопанство са били изключително ниски- около 192 кг слънчоглед от декар. „Ако се запази закъснението в сеитбата на пролетниците и негативните тенденции по отношение на цените на слънчогледа, ефективността при пролетните култури ще е слаба”, допълни Вукодинов.
През тази година по думите му голяма част от земеделските производители са се нахвърлили по думите му към отглеждането на нахут, която обаче е доста капризна култура по отношение на времето, и когато цъфтежът е при суховреме, реколтата е слаба. Освен това растенията се нападат от много болести като чернилката, и това допълнително усложнява реализацията на реколтата особено на арабския и турския пазар. Проблем при нея е, че трябва да се засява през февруари, а през тази година поради общото закъсняване фермерите продължават да сеят нахут.
Зимата по думите му е била сравнително мека, като почвата е натрупала много добър запас от влага. На места дори се е получило преовлажняване на площите. Специално за Южна България времето е спомогнало за едно необичайно добро развитие на есенните култури най-вече на рапицата и пшеницата. „Малко е усложнена борбата с плевелите и болестите, и на места фермерите може и да не успеят да се преборят с тях”, прогнозира още Вукодинов.
