Дълготрайното използване на практики, щадящи почвата може да доведе до намаляване на разходите на единица площ с 15% при запазване на нивата на добиви, показва опитът на Вукодинов
Ангел Вукодинов е сред хората с огромен опит както в управлението на една от най-големите браншови организации, така и на земеделското си стопанство, в което отдавна прилага практики щадящи почвата и ресурсите. Тъкмо заради своя опит днес той е част от комитета по напояване към Националната асоциация на зърнопроизводителите. Разговаряме с него за проблемите и предизвикателствата пред сектора в днешно време.
Г-н Вукодинов каква е вашата рецепта ако имате такава за реновиране на напоителните системи което да доведе до повишаване на поливните площи у нас? Ще дам само един пример с региона на Кюстендил, за който наскоро стана ясно, че от около 120 хил. декара площи с възможност за напояване реално се напояват малко над 3 хил. декара.
Не мога да дам такава рецепта. Ако погледнем цялата инфраструктура на съораженията за напояване у нас са били построени преди 40-50 години с много инженерна мисъл. Хубави или лоши, не можем да не признаем, че зад построяването им се крие замисъл и наука и фактът, че след тридесет години напълно безстопанствено отношение към тях, ние продължаваме да ги използваме частично. Ето защо много трудно мога да дам рецепта, но е важно да се отбележи, че трябва да се върви по този път на възстановяване на напояването. Ние като браншова организация в това отношение сме критични към властта, и според мен такава трябва да е ролята на една национална браншова организация- да е коректив на управляващите, а не да влиза в съглашателство подобно на онези над 30 организации, които се подписаха в нейна защита минути след като ние обявихме, че сваляме доверието си от министъра на земеделието. Той е тук, ние си водим диалог , и това, че част от управителния съвет на НАЗ съставен от много млади хора му искат оставката не е проблем. Както виждате в залата над 80% от присъстващите са млади хора. Така че хубавото е, че тук на най-високо ниво се опитваме да говорим и да водим диалог за теми като инвестициите в напояване. Не можем да отречем, че някои вече са реновирали различни съоражения от напоителната система. Можем да спорим по някои детайли като цената, но ние знаем , че през годините държавата по-скоро избягва да участва в тези процеси, което съвсем логично води до забавяне на самия процес.
Споменахте за цената. Зададох същия въпрос на господин Проданов, ще попитам и за Вашето мнение по следния въпрос: Възможно ли е инвестиции за възстановяване на напоителните системи чрез индиректен офсет при сделки за отбранителната индустрия при условие, че държавата прояви воля за това?
Сигурно е възможно, но тук вече надскачаме моята компетенция по темата. Възможно е и да стане, но не се знае кой е изпълнител, дали е друга държавна компания или друга държава, най-вероятно е възможно. Добре е че наблюдаваме промяна и в законодателството макар и с бавни стъпки. В никакъв случай не съм защитник на политическата класа, но мисля, че дори и с малко натиск и искане на оставката на министъра нещата може и да се тласнат напред. Чрез искането на оставката, ние му казваме, че имаме нерешени проблеми, които поради някакви причини било невъзможност да ги постави пред правителството или пред партийните коалиции не може да реши. И ако разглеждаме исканата оставка като такъв ход, това е съвсем нормално, но ходът на колегите от съглашателските организации не е , защото те веднага декларираха, че работим идеално с министъра. Не ние не работим идеално с министъра, но ако го нямаше натискът от наша страна, и това нямаше да се свърши.
Ето защо по-правилното поведение на дадена браншова организация е да оказва натиск на управляващите, вместо да влиза в съглашение с тях. И тук става дума за основателен натиск. Забележете че до момента ние не говорим за частни отраслови интереси, защото виждаме, че парите в държавата не стигат. Ние не искаме по два или по пет лева, а говорим за законодателни промени и вземане на стратегически решения. И те ако доведат до успех, той няма да е за отделен сектор или за отделен регион. Малко не съм съгласен с някои колеги, които говорят за лоша година. За нас целия период след 2022 година насам е низ от лоши години, от който не сме излезли. През този период ние изпитваме негативните последици на високите цени на торове, суровини, материали, машини. На увеличаващия се фонд „Работна заплата“ и всичко това води до криза заради ниската цена на продукцията ни на изхода. Цената и е на нивото от преди десет години, а цените на торовете например са по две. Тази ножица е разтворена докрай, и ние сме изправени пред ръба на оцеляването. Какво може да ни спаси?
Това са няколко неща. Опитът, промените в мащабите и оптимизацията на технологиите и торене .
Като споменавате оптимизация на технологиите, Вие също прилагате консервационни практики в земеделската си дейност. Тяхното прилагане може ли да смекчи условията на кризата в която се намирате?
Да, смекчава ги защото например в нашето семейно стопанство ние прилагаме по-горе изброените неща и в момента те ни държат над повърхността. Не са само практиките за минимална обработка на почвата, защото ние го правим от 2007 година насам, а за 2017 година дори в голяма чат от полетата ни прилагаме нотил технологиите. Твърдо съм убеден , че тези практики водят както до подобряване на финансовото ни състояние, така и до намаляване използването на големи машини на полето, като не на последно място допринасяме за връщане на почвеното здраве. Мога да кажа, че площите върху които прилагаме намалена почвообработка, оставяне на растителния остатък , чрез възстановяване на микробиологията и използване на сеитбооборота за този период на време от близо 15 години, в които прилагаме намалена или нулева на места обработка, нашите почви се намират в много по-добро състояние с може би около 15% по-малки разходи на единица площ, ние успяваме да запазим добивите на същите нива.
Казахте за ниските цени на продукцията на изхода. Според Вас в момента кои култури могат да са алтернатива например на пшеницата и царевицата?
Това е много сложен въпрос, защото ние традиционно независимо от добивите отглеждаме тези култури, и ако някои производител, който заложи на плодове и зеленчуци той ще заложи не повече от 50 декара…
Или защо да не се не се увеличи броя на културите в сеитбооборота? Например в Норвегия включват в него до седем култури.
Аз отглеждам до 14 култури в сеитбооборота, като никога не съм отглеждал под 10-11 култури. Сред тях са пшеница, ечемик, овес, царевица, слънчоглед, грах,- пролетен и есенен, лен, пасища и мога да продължа да изброявам с по-бутикови култури или покривни култури като ряпа и други. Така че норвежците ряпа да ядат.
Какво е мнението Ви по отношение на производството на семена? Например наскоро от учени в Садово се повдигна въпроса с липсата на частни оператори за апробация и изпитване на сортови семена.
Трудно мога да коментирам темата. Ние имаме лиценз за производството на семена от културите които отглеждаме. Въпросът е малко сложен, защото в тази област става дума за авторски права и роялти, и не съм специалист. Като потребител обаче мога да кажа, че за съжаление българската селекция почти е изчезнала от полетата ни. Аз и още няколко колеги в региона (на Съединение бел. Ред.) бяхме от първите, които залагахме на български сортове, но динамиката в съвременния живот иска промени и вече особено в различните селекционни центрове показват, че вече има съвременни методи позволяващи да се ускори процеса по създаване, апробация и налагане на определени сортове и хибриди до три-четири или пет години. Това най-вероятно струва много пари, и тук опираме до финансиране. Бидейки на много места по света съм имал възможност да се докосна до симбиозата, която съществува между наука и практика, която у нас почти отсъства или ако я има, тя понякога е създадена на частно личностни интереси. Няма как науката да се прави сама за себе си. Ето например ако допреди няколко години бяхме изградили много добра връзка с Аграрния университет в Пловдив, сега тя почти я няма. Правихме някакви взаимни експерименти, водеха се студенти на нашите полета, сега това го няма.
В заключение бих искал да Ви попитам за гледната Ви точка за бъдещето на земеделието с промените, които ЕС готви в ОСП?
Това което се задава като промени в ОСП няма да доведе до нищо добро. Следим ги с тревога, и виждаме, че се очаква орязване на бюджета за земеделие. Второ както каза и земеделския министър слагането на парите за земеделие в общ европейски фонд не е правилно. Надяваме се и ще помогнем колкото е възможно да се избегне това, защото в противен случай ще сме принудени да се борим за средства с други области като конкурентноспособност. Видяхте и в презентацията за въглеродния отпечатък, че данъкът, който би ударил директно върху цените на торовете, които от 70-80 евро в началото могат да се повишат от 150 до 200 евро за крайния потребител. И ние трябва да търсим начини чрез COPA и COGECA да се противопоставим на намеренията на Брюксел да въведе подобен данък.
Мога да кажа в заключение, че чрез използването на всички изброени практики за щадене на почвите ние изпълняваме нашата мисия, да оставим земята ако може дори и в по-добро състояние за следващите поколения, от това, в което ние сме я получили. И това ме навеждана мисълта, че трябва да оставим и по-добра атмосфера, не само ние тук в Европа, а във всички мега индустриални държави като Китай,САЩ, Индия и Русия. Там обаче както виждаме не се полагат никакви усилия, и това обезсмисля нашия труд, защото ще дойде момент, в който няма да сме конкурентноспсообни на пазарите Защото например ако се вдигнат цените на торовете до 150 евро на тон, за нас като ги разхвърлим например на 20 декара, ще излязат по 60 лева на декар, ание едва издържаме при 10% -20% ръст на цените, което означава между 20 и 40 лева на декар, а ако тръгнем от 60 лева на декар, нямаме никакви шансове за оцеляване. Ние ставаме неконкурентноспособни на международните пазари, а и унас и заради липсата на животновъдство нямаме такова високо потребление на зърно, и това би ни обрекло на гибел и на фалити.
