„Криза“ и „война“ бяха сред най-често повтаряните думи заедно разбира се с „covid 19” , “вирус“, „жертви“ и „заразени“ , а ситуацията накара властта да удължи извънредното положение до 13-ти май. Че криза ще има вече май никой не се съмнява. Неясно е обаче как всички засегнати от нея браншове, включително и земеделският ще успеят да излязат от нея, колко лоши ще са последиците от блокирането на живота във всичките му аспекти и дали декларираното подпомагане ще успее да съхрани жизнеспособността на бизнеса.
Той някак си вече свикна с установеното положение, въпреки хаотичното управление на извънредните мерки. Само един пример е достатъчно показателен за това. Пазарите-един ден отворени, друг ден затворени. Днес властите решават да ги затворят за неопределено време, утре да ги отворят за прозорец от няколко дни. Как с подобни решения търговци и производители, доколкото ги има, да планират реализацията на своята продукция?
Вместо да работят за подсигуряване на нужните ресурси, не само финансови, но и човешки за предстоящите кампании по прибиране на плодовете и зеленчуците, от скука от агроведомството решиха да си създадат новини с по-скоро отрицателен ефект и спорна ефективност. Беше отстранен ресорният заместник министър Чавдар Маринов. Официално заради проблема с регистъра на биопроизводителите, неофициално заради несъгласието му с промяната в политиката спрямо веригите.
Повечето браншови организации се обявиха срещу отстраняването на Маринов, но имаше и представители на такива, които изказаха по-различно мнение. Например мариана Милтенова, според която секторът на производителите на плодове и зеленчуци няма нужда от министър, а от политика. Такава обаче липсва, а той вече години си остава болезнено приоритетен само на думи.
Именно опитът да се наложи промяна по командно административен метод и да се накарат големите магазини да продават повече български плодове и зеленчуци, доведоха до може би най-кратката търговска война в историята. Тя продължи само ден, и остави повече отворени въпроси, отколкото даде рационални решения за подкрепа на производителите в тези трудни за тях времена. Беше потушена след намесата на премиера, който отново влезе в ролята на миротворец. Остава неясно, защо министър Десислава Танева предложи прибързано решение, без да се вслуша в гласовете от бизнеса, сред които се чуха и разумни предложения за мерки за подпомагане на производителите със средно и дългосрочно въздействие.
Дано най-вече малките производители разберат най-накрая, какъв шанс за промени и консолидация им дава кризата с коронавируса, и да се ориентират към мащабно коопериране, което да им позволи в бъдеще не да приемат като безучастни зрители налаганите им от големите търговци условия, а самите те да определят как и на кого да продават череши, праскови, домати или краставици.
Още повече в сегашните условия изглежда все по-неясно как ще бъде структурирано земеделието на европейско ниво в бъдеще, кои аспекти на зелената сделка, предложени в зората на пандемията ще могат да се изпълняват, и кои не. Европа определя пандемията като безпрецедентно предизвикателство и подготвя нов „план Маршал“, който ще се основава на новата многогодишна финансова рамка. Основните компоненти на този план за възстановяване и мястото на земеделието в него, тепърва ще се обсъждат, и тепърва ще стане ясно какви промени в модела на субсидиране на земеделските производители ще настъпят в периода на възстановяване от последиците от пандемията.
През този месец продължи плановото изплащане на директните плащания, като бяха изплатени над 450 млн. лева зелени плащания, както и нови 17 млн. лева по мерките за агроекология. В началото на месеца започна и прием на заявения за хуманно отглеждане на животните. Освен това тръгна приемът на заявления и по мярката за напояване с бюджет от 100 млн. лева. Африканската чума по свинете също продължава да нанася нови поражения, като от агенцията по храните отчетоха нови 75 случая. ЕС отблокира 1 млрд. евро в помощ на фермерите, а Танева обеща до 30 млн. лева безлихвени заеми за производителите на плодове и зеленчуци. Децата започнаха да получават плодове зеленчуци и млечни продукти по домовете.
