събота, декември 4, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Азотните торове са в основата на кризата склимата, твърди ново изследване

Смяна на модела на индустриално земеделие с агроекологични модели може да доведе до отказ от използването на торове и химикали

Торене на пшеницаТорене на пшеница

Докато в редица страни по света се засилват опасенията, че непрестанно растящите цени на азотните торове могат да доведат до проблеми с осигуряване на продоволствената сигурност, ново изследване твърди, че именно азотните торове са в основата на настоящата криза с климата. За това информират в публикация от arc2020.eu.

Изследването е дело на трима учени, които работят съвместно с Американския институт за селско стопанство и търговска политика и неправителствената организация „Грийнпийс“. Това изследване предоставя първата глобална оценка за въздействието върху климата от използването на азотните торове. Учените са установили, че делът на използваните азотни торове от вредните емисии в света възлиза на 2,4%, което го прави един от най-големите замърсители. В него се твърди още , че те са отговорни за 1 от всеки 40 вредни газове изхвърляни в атмосферата.

Веригата за доставка на синтетични азотни торове е отговорна за изчислените емисии от 1,250 милиона тона CO2e през 2018 г., което е приблизително 21,5% от годишните преки емисии от селското стопанство (5,800 милиона тона). За сравнение, глобалните емисии от търговската авиация през 2018 г. са около 900 милиона тона CO2.

По-голямата част от емисиите от синтетични азотни торове се появяват, след като се нанесат в почвата и навлизат в атмосферата като азотен оксид (N2O) – устойчив парников газ с 265 пъти по-голям потенциал за глобално затопляне от CO2.Но това, което е по-малко обсъждано, е, че почти 40% от емисиите на парникови газове от синтетични азотни торове се срещат в производството и транспорта, до голяма степен под формата на CO2, причинен от изгарянето на изкопаеми горива по време на производството. В допълнение, пълното отчитане на емисиите от синтетичен азотен тор показва как той е основен източник на замърсяване на климата, който трябва да бъде бързо и драстично намален.

Според данните на експертите от средата на 60-те години на миналия век употребата на синтетични азотни торове се е увеличила с цели 800% и ако не се обърне тенденцията за разширяване на употребата им, ще последва влошаване на кризата с климата. Според ФАО употребата на азотни торове на глобално ниво до 2050 година се очаква да се увеличи с нови над 50%. Изследването е установило също, че емисиите от азотни торове са силно концентрирани в определени региони като Китай, Северна Америка, Европа и Индия. Сред европейските страни най-голям източник на вредни емисии от азотни торове на глава от населението са Дания, Ирландия, Франция и Украйна.

Днес само между 20 и 30% от синтетичните азотни торове, прилагани в нивите, се превръщат в храни, а останалите се оттичат във водните басейни и навлизат в околната среда като замърсяване. Това не само нагрява планетата, но също така разрушава озоновия слой и причинява глобална криза от цъфтеж на водорасли и разширяване на мъртвите зони в океаните, се казва още в информацията

Друг ключов фактор за сегашната прекомерна употреба на азотни торове е продължаващото индустриално отглеждане на култури и добитъка. Нарастващ процент от добитъка в света сега се отглежда във индустриални ферми и фуражни площадки, които зависят от промишлени храни за животни, често произведени в други страни. В резултат на това тези ферми, които сега отглеждат фуражни култури, използват синтетични азотни торове, а не животински тор, който традиционно би осигурявал техните полета с азот. Разделянето на добитъка и културите и концентрацията на експортното производство в определени части на света нарушиха цикъла на хранителните вещества в почвата и значително увеличиха използването на химически торове.

За да се обърне тази тенденция експертите препоръчват замяна на системите за индустриално земеделие зависещи от употребата на синтетични азотни торове с агроекологични системи за земеделие, които не използват химикали и местни хранителни системи в които източниците на храни и животните са напълно интегрирани. Постепенното прекратяване на използването на торове трябв да започне със замяна на сегашните сортове растения с такива, които могат да дава добри добиви без използването на химикали.

Компаниите производители на семена обаче нямат интерес към това, защото като производители на пестициди имат интерес за запазване на сегашния модел на индустриално земеделие. Промяната трябва да дойде от съживяването и подкрепата на базираните на фермерите системи за семена и знания, които са най-способни да предоставят семена и практики, адаптирани към местните условия и способни да произвеждат питателна и изобилна храна без химикали. По същия начин, знанията на земеделските производители за органични торове и алтернативи за повишаване на плодородието на почвата, които са загубени за голяма част от света, трябва да бъдат възстановени, споделени и приложени, за да може да бъде преодоляна настоящата зависимост от химически торове.

Глобалното прекратяване на употребата на синтетични азотни торове също трябва да бъде придружено от прекратяване на промишленото животновъдство. Промишленото производство на фуражи, месо и млечни продукти е не само основен двигател на използването на синтетични азотни торове, но и огромен източник на емисии на парникови газове и основен унищожител на горите и биоразнообразието.

Според авторите на изследването производителите на торове и техните бизнес и правителствени съюзници разпространяват фалшива представа, че емисиите могат да бъдат достатъчно намалени чрез по-прецизно прилагане на торове, без каквито и да е големи промени в индустриалния модел на селското стопанство и структурата на глобалната хранителна система. Това не е вярно и опасно отвлича вниманието от продължаващите усилия на индустрията за увеличаване на употребата на торове, особено днес в Африка.

Корпорациите в агробизнеса имат собствен интерес в интензивното използване на синтетични азотни торове – от гигантските компании за азотни торове като Yara и CF Industries, до компаниите за семена и пестициди като Bayer и Syngenta, до корпорациите, които контролират търговията с месо, млечни продукти и храна за животни като Cargill и Bunge. Пазарът само на синтетични азотни торове е на стойност над 70 милиарда долара.