неделя, юли 21, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Безхаберие или късогледство в условията на стагнираща държавност – въпрос на гледна точка

Улисани в своите предизборни ремонти в процеса на гласоподаване, политиците демонстрират не само че са късогледи и не умеят да гледат на политиката и властта с далечна перспектива, но и безхаберие към суверена, който се грижи за тяхното изхранване и просперитет. Най-потърпевши от царящия политически хаос в страната и от това късогледство са онези които се занимават с правенето на бизнеси то бизнес с това, което слагаме на масата си. На политиците обаче сякаш не им пука, въпреки все по-тревожните сигнали и притеснени на всички онези, които произвеждат храната ни. Сигнали свързани не само с все по-видимите промени в климата, с нарушени логистични коридори и стагнация на пазари, но и със стагнацията на държавността.

И няма как да е иначе , след като за втора поредна година вместо да се занимаят с бюджета за новата година, политиците се занимават с промени в пустия избирателен кодекс на средношни маратони достойни по своето безсмислие да попаднат в книгата за рекордите на Гинес.

Като едно обобщение на времето в което всички живеем, време в което кризите следват една след друга, и време в което не само фермерите, но и всички останали не са сигурни дали уравнението включващо приходи и разходи утре, другата седмица или другия месец няма да се окаже без логическо решение са думите на Ангел Вукодинов: „Всеки човек се притеснява по малко от всичко, но това, което мен най-много ме притеснява е безхаберието. „Когато ти не знаеш къде отиваш, какво ще правиш и нямаш някакъв план, нямаш средства да се образоваш в търсене на пътища за изход, тогава се чувстваш най-притеснен.“

За да се създадат условия за една дългосрочна перспектива обаче е нужно далновидно мислене и действия не в търсене на собствена облага, а в търсене на сигурност за цялото общество, за всички в една работеща икономика. Как например едно стопанство да планира разходи в дългосрочен план, след като държавата остава за втора поредна година с бюджет от 1/12 та част от предходния? В държава в която и заради политическите битки не е ясно, дали ще има достатъчно средства за покриване на щети от измръзвания на земеделските култури или за ваксинация на животните през следващата година, защото такива в най-оптимистичния вариант могат да се осигурят едва през април или май с приемане на нов бюджет?!

Всички онези, които ни представляват в изпълнителната и законодателна власт задавали ли са си въпроса, какво биха сложили на масата ако да речем фермерите проявят късогледство и решат да засадят само 1/12 от площите си с пшеница и царевица или да оберат 1/12 от ябълките,доматите и пипера, отгледат само 1/12 от птиците и свинете. Или издоят само 1/12 от млякото?! При тях не става дума за безхаберие, защото човек с бизнес, на който отделя цялото си внимание и енергия е немислимо да прояви подобно нещо, а за придвидимост, която сега отсъства и логиката подсказва, че когато държавата я няма, а политиците се бият за или против хартиената бюлетина, всеки стопанин се стреми да свие производството в опит да намали негативните последици върху бизнеса си или въобще да излезе от него.

Политиците няма откъде да излизат. Някои от тях са своеобразни ветерани в парламента. Дотолкова са се ояли с власт, че късогледството им вече не им пречи, то се е превърнало в безхаберие. Единствено за своето оцеляване те се грижат в перспектива поне за още четири години. Ако може. А другите как ще оцеляват да се оправят сами. Да де , но дори в древен Рим са знаели, че само със зрелища не се живее, а трябва и хляб. А именно храната ни вместо да е поставена на пиедестал пред нас, си стои някъде отзад зад кулисите на политическите представления в очакване на това, актьорите в тях да прогледнат, и да се избавят я от своето късогледство, я от своето безхаберие.