За пореден път с писмо до аграрния министър Десислава Танева от Национална био асоциация искат промяна в политиката в сектора на производителите на плодове и зеленчуци. В него те настояват за „незабавно реформиране“ на политиката в сектора „в полза на земеделските стопани“.
В писмото си от организацията припомнят, че заради дългогодишна сага с източването на средствата по агроекологичните мерки, значителна част от биопроизводителите не са получили компенсации за периода на 2017-2019 година, като за основни виновници за това са посочени министерството и фонда, които „чрез нормативни промени“ през 2016 и 2017 година са въвели мерки ощетяващи биопроизводителите като сеитбообръщение, субсидиране на местообитания на гъски и други, прокарването на уж биологични проекти , с нарочно допускане на класирането на предприятия по мярката за инвестиции в земеделски стопанства (мярка 4.1.2 и за преработка на земеделска продукция (4.2).
Това според тях е довело до „липса на бюджет за реалните биопроизводители“ и до отказ за изпълнение от същите на агроекологични ангажименти поради лишаването им от компенсаторни плащания за споменатия тригодишен период от време. „Тъй като
същите останаха без компенсаторни плащания за 2017, 2018 и 2019г. Значителна част отстопанствата или фалираха или прекратиха прилагането на скъпоструващи
агроекологични мерки и преминаха отново към конвенционално земеделие“, казват още от браншовата организация, припомняйки целите на една от структуроопределящите мерки за биопроизводство, а именно мярка 11 от настоящия програмен период на селската програма.
Ето защо от Националната био асоциация предлагат промени в нормативната уредба, които да позволят създаване на устойчивост на биопроизводителите и даване на възможност за изпълнение на поетите агроекологични ангажименти и след края на петгодишния период. Оттам критикуват агроведомството, че с недалновидната си политика е позволило прахосването на средствата за агроекология, без да даде възможност на биопроизводителите за плавен преход от предишния период на ПРСР, когато изпълнявали ангажименти по мярка 214 към настоящия, когато трябва да изпълняват такива по мярка 11.
Разминавания в ортофотокартите водят до изкривявания на площите
Биопроизводителите алармират и за разминавания в ортофотокартите изготвяни от фонда на всеки три години, и направените такива в годината на поемане на агроекологичните ангажименти. „ Получават се географски изкривявания, които водят до „загуба“ на площи само по картинка, което води до санкциониране на земеделските стопани, без значение че реално площите са съществуващи и ги има на терен, пишт още те. Проблемът с разминаванията се очаква да се задълбочи и през кампанията през 2020 година с въвеждане на така наречения слой :нови биологични площи“, включващ всички парцели с всички биологични площи към 31.12.2019г. , но в т.н. слой парцела не се включва по неговата географска площ по БЗС, както е очертаван през годините, а по неговата географска площ, спрямо КВС – картата. Това би довело до парадокса площи които никога не са били очертавани за биологични, да се водят за такива в системата ИСАК, така и биологични площи, които са заявявани през годините винаги като биологични, вече да са конвенционални.
„За да могат да заявят парцелите си биологичните стопани бяха принудени да се
съобразят с т.нар. „слой нови биологични площи“, в противен случай, ако не го
сторят, заявленията за подпомагане влизат в т.нар. „фактическа грешка“ и не
могат да ги приключват. От друга страна бъдещата бомба идва в момента, когато
вече изместените парцели съобразно мярка 11 „Биоземеделие“, не покриват
критерия за изместване по мярка 10 „Агроекология и климат“. По този начин, се
получава следния абсурд : Съобразяваш се със слоя за мярка 11 „Биоземеделие“, но при изместване с повече от 10 %, ще търпиш санкции по мярка 10 „Агроекология и климат““, пишат в писмото си биопроизводителите и предлагат:
– Спешни нормативни промени в процента на припокриване по
агроекологичните мерки, като процента на припокриване да не е 90%, а 75%.
– Всички стопанства, които са спазили био ангажиментите си към 2020г., и
не са получили подпомагане през 2017, 2018 и 2019г, поради направените нормативни промени за „източване“ на био мерките – да получат дължимото им плащане.
Удължаване на схемата за подкрепа в инвестициите в материални активи
Заради трудностите, които изпитват биопроизводителите при намиране и отпускане на кредити във връзка с усложнената ситуация около кризата с коронавируса, заради влошените финансови показатели особено на биопроизводителите и липсата на ликвидност за поемане на нови задължения, те предлагат удължаване с шест месеца на вече одобрените проекти по схемата за държавна помощ за инвестиции в материални активи в земеделските стопанства, свързани с първичното производство на растениевъдна земеделска продукция, прилагана през 2019 и 2020 година.
Освен това след като ЕК одобри подпомагането на дребни и средни стопани да бъде повишено до 90% от стойността на одобрените разходи и това се прие от МЗХГ и ДФЗ по отношение на лозаро-винарския сектор, това да се приложи и за сектор „Плодове и зеленчуци“ по отношение на визираната държавна помощ.
„През месец септември 2020 г. Делегираният Регламент на ЕС позволи изменения с
цел преодоляване на смущенията на пазара на плодове и зеленчуци, както и в лозаровинарския сектор, породени от COVID – 19. Промените са за финансирането по мерки договорени до 15 октомври 2020 г. Това веднага се приложи за лозаро-винарския сектор като инвестиционното подпомагане стана 90%.“, припомнят биопроизводителите и настояват и подпомагането за инвестициите в сектор плодове и зеленчуци да бъде също 90% и намаляване на ДДС за плодове и зеленчуци на 9 или 5%.
Биопроизводителите се ощетяват заради липса на нови технологични карти по мярката за конпенсации при претърпени щети вследствие неблагоприятните климатични условия. Те припомнят за постигнати с агроведомството договорки за съставяне на технологични карти за биологичните култури. Те твърдят, че до момента „ не са налице технологични карти за биологичните култури, като по този начин
биологичното земеделско производство се ощетява с около 50 % от полагащата му се
компенсация по визираната държавна помощ, тъй като площите се третират като
конвенционални, което реално не отговаря на истината. „ Ето защо се предлага спешна промяна в схемата за държавна помощ срещу щети претърпени в резултат на неблагоприятни климатични условия и природни бедствия и допълването и с технологична таблица за разходите за биокултурите.
Освен това се предлага промяна в указанията на схемата на държавната помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на земеделска продукция през 2021 година, така че да може още през януари следващата година фермерите да подават заявления по нея. Основната им обосновка за подобна промяна е липсата на друг механизъм освен очертаванията на площите по ИСАК, чрез който да се определят площите, които да се заявяват за подобна държавна подкрепа.
Друга схема по която се иска промяна е тази за отстъпка от акциза за горивата, където се иска диверзификация на конвенционалните и биологичните култури, тъй като при последните заради ограниченията за ползване на пестициди се налага ежеседмично механизирано окопаване на междуредията, дисковане или окосяване. „Така се получава значително разминаване с около 50 %, между нормативно определената разходна норма при една и съща култура в зависимост производствения цикъл на стопанството – конвенционален или биологичен.
