БЮЛЕТИН  № 3_2018

ЗА ПОЯВА,  РАЗВИТИЕ, НАЧИНИ И СРЕДСТВА ЗА БОРБА С ВРЕДИТЕЛИТЕ при  ТРАЙНИ КУЛТУРИ

 

 

Устойчивата употреба на пестициди цели да  се намалят рисковете и въздействията върху човешкото здраве и околната среда и се насърчава използването на интегрирано управление на вредителите и алтернативни подходи или техники, като например нехимични алтернативи на пестицидите.

Интегрираното управление на вредителите означава внимателно обмисляне на всички налични методи за растителна защита и последваща интеграция на подходящи мерки, които възпрепятстват развитието на популациите от вредни организми и запазват използването на продукти за растителна защита и други форми на интервенция до нива, които са икономически и екологично оправдани и намаляват или минимизират  рисковете за човешкото здраве и околната среда. Интегрирано управление на вредителите  набляга на развитието  на устойчива  култура с възможно най-малко нарушаване на агроекосистемите и насърчава естествените механизми за борба с вредителите.

Спазването на общите принципи на интегрирано управление е задължително за всички професионалин потребители на продукти за растителна защита.

Интегрираното управление на вредителите включва три основни момента:

• ПРЕДПАЗВАНЕ-предпазване от повишаване на популационната плътност на вредителите. Тук се включват избор на условия, отглеждане на здрава култура, избор на устойчиви сортове
• МОНИТОРИНГ включва наблюдение на културата за наличие на вредители, естествени механизми за контрол на вредителите, определяне на мерки.
• НАМЕСА- включва механични, агротехнически, физични и химични методи за борба, планиране на подход и отговорна намеса.

Основен принцип на интегрираното управление на вредителите е:

ПРЕДПАЗВАНЕТО ОТ ВРЕДИТЕЛИ и/или тяхното ограничаване следва да се постига или подпомага основно чрез:

а) СЕИТБООБРАЩЕНИЕ НА КУЛТУРИТЕ;

б)ПРОВЕЖДАНЕ НА ПОДХОДЯЩИ АГРОТЕХНИЧЕСКИ МЕРОПРИЯТИЯ (например предварително подготвяне на разсадните лехи, време и гъстота на сеитба, подсяване, оптимално разстояние между културите, противоерозионни обработки, санитарни мерки и резитби);

 в) ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПОДХОДЯЩИ УСТОЙЧИВИ/толерантни сортове растения и на стандартни/сертифицирани семена и посадъчен материал;

г) ПРИЛАГАНЕ НА БАЛАНСИРАНО ТОРЕНЕ, варуване, практики за напояване и дренаж;

 д) ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ВРЕДНИ ОРГАНИЗМИ чрез прилагане на санитарни мерки (например чрез редовно почистване на машините и на оборудването);

 е) ОПАЗВАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ПОЛЕЗНИТЕ ОРГАНИЗМИ (например чрез прилагане на подходящи растителнозащитни мерки или чрез използване на екологични инфраструктури във или извън обработваемите площи).

 

 

В периода на покой се извършват наблюдения и се извежда борба при обоснована необходимост при следните вредители:

 

• НЕПРИЯТЕЛИ

 ОБЩИ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СЕМКОВИТЕ И КОСТИЛКОВИТЕ ОВОЩНИВИДОВЕ

-АКАРИ- Червеният овощен акар зимува като яйце по пукнатините на кората, около гънките на пъпките, в разклоненията на клоните и клонките и по кората на ствола. Основната част е разположена върху дву и тригодишната дървесина.  За определяне на плътността на зимуващата популация е необходимо

–ЛИСТОГРИЗЕЩИ ГЪСЕНИЦИ-зимуват като гъсеници в зимни гнезда или като яйце с напълно развит зародиш  по кората на дърветата.

–ЛИСТОЗАВИВАЧКИ При контрола на тази група вредители в извън вегетационния период може да се въздейства на тези от видовете листозавивачки, които зимуват като яйце-розена, глогова, кафявопетниста листозавивачки.

 

ВРЕДИТЕЛИ ПРИ КОСТИЛКОВИОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

 

ЛИСТНИ ВЪШКИ –  зимуват като яйца, снесени през есента, около пъпките, в пукнатините на кората и под нея. Рано напролет яйцата се излюпват.

ПЛОСКИ ЩИТОНОСНИ ВЪШКИ – много от видовете (Калифорнийска щитоносна въшка Diaspidiotus perniciosus, Лъжекалифорнийска стридоподобна щитоносна въшка Quadraspidiotus ostreaeformis, Червена стридоподобна щитоносна въшка Epidiaspis leperii и др.) имат икономическо значение и за повечето от костилкови овощни култури. ЧЕРНИЧЕВА ЩИТОНОСНА ВЪШКА – Pseudaulacaspis pentagona. В България видът установяван като неприятел по черница и праскова. Зимува като оплодена възрастна женска под светло или тъмнокремаво щитче

ОБИКНОВЕНА СЛИВОВА ЩИТОНОСНА ВЪШКА – Parthenolecanium (Eulecanium) corni.  Развива едно поколение годишно. Зимува като ларва от втора възраст по долната страна на клоните и по младите клонки, по ствола и издънките.

Срещу някои икономически важни  болести при костилковите овощни видове- мехурки и червени листни петна по сливата, къдравост по прасковата, ранно кафяво гниене, сачмянка (гъбна и бактериална), ръжда, бактериален пригор трябва да се извърши третиране от „набъбване на пъпките до разпукване”.

 

• ВРЕДИТЕЛИ ПО СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

ЛИСТНИ ВЪШКИ –  зимуват като яйца, снесени през есента, около пъпките, в пукнатините на кората и под нея. Рано напролет яйцата се излюпват.

КРЪВНА ВЪШКА (Eriosoma lanigerum) Зимува като ларва под напуканата стара кора, в раните, в кореновата шийка, върху плитко разположените корени и в други укрития по клоните и по стъблото. Напролет   при средна дневна температура на въздуха над  5⁰С ларвите се разпълзяват и се заселват по клоните, клонките и особено по наранените места.

КАЛИФОРНИЙСКА ЩИТОНОСНА ВЪШКА – Diaspidiotus (Quadraspidiotus)perniciosus Зимува като ларва първа възраст под сиво-черни щитчета по кората на дърветата. Напролет, при средна дневна температура 7.3 °С, ларвата започва да се храни до към края на април – началото на май.

ЛИСТНИ БЪЛХИ –  най-голямо икономическо значение и най-широко разпространена в България е обикновената крушова листна бълха Cacopsylla pyri. Останалите листни бълхи – голяма крушова листна бълха Cacopsylla pyrisuga, ябълкова листна бълха Cacopsylla mali, южна ябълкова листна бълха Cacopsylla pictaсе срещат в по-ниска плътност. Развива пет поколения за една година и зимува като възрастно насекомо под кората на ствола, в опадалите листа и други защитени места.

СТРУПЯСВАНЕ ПО ЯБЪЛКАТА  Причинителят на струпясването презимува основно в опадалите листа, където през есенно-зимния период образува плодни телца – псевдотеции. За да узреят псевдотециите и да се стигне до формирането на аскоспори, е необходимо плодните телца да понесат въздействие на вариращи температури и влага в продължение на 1-1.5 месеца.

ОГНЕН ПРИГОР   През 2017 година при извършените обследвания в наблюдаваните овощни градини  се констатира повишаване степента на нападение и разширяване на ареала в някои области на страната- Кюстендил, Пазарджик, Пловдив и др.. Бактерията презимува в язвените повреди и повърхностно по дървесината. Развитието през пролетта се подновява, както от епифитно развиващи се бактерии, така и от образувания в язвите бактериален ексудат, който се разнася от дъжд, насекоми и чрез инструментите при резитба.    През този период е необходимо да се извърши:

• изкореняване на силно заразените дървета и незабавно изгаряне;
• резитба на здравите дървета да се извършва преди болните;
• обеззаразяване на инструментите след всеки отрез с 10% разтвор на белина, формалин, спирт за горене, разреден с вода 3:1 в продължение на 2-3 сек.;
• изгаряне на всички изрязани заразени клонки;
• намазване на раните с 10% р-р на белина или формалин;
• дълбока резитба-50-70 см под мястото на инфекцията;

ЧЕРНИ РАКОВИНИ – Botryosphaeria obtusa  Напада още  круша, дюла, мушмула, череша, праскова, лозя, горски и декоративни видове. Гъбата зимува под формата на пикнидии и перитеции в раковините по дърветата, и по-рядко в нападнатите плодове и листа. Заразяването се осъществява при умерено топло и влажно време. Болестта се засилва със застаряване на дърветата

 

 КРУШИ

СТРУПЯСВАНЕ ПО КРУШАТА

Развитието на болестта се благоприятства от периоди с чести превалявания и умерено високи температури. Цикълът на развитие е сходен с този на Venturia inaequalis, но трябва да се има предвид, че патогенът презимува и в язвичките по едногодишния прираст. Върху тях напролет се образуват конидиоспори, които са важен източник на първичен иноколум наред с изстрелваните от окапалите листата аскоспори.

СИВИ ПЕТНА ПО КРУШАТА – Mycosphaerella pyri. Гъбата презимува в окапали листа, където образува псевдотеции, а през пролетта узрелите аскоспори се отделят при навлажняване и причиняват първите заразявания. Образуваните по-късно конидии причиняват вторичните заразявания през вегетационния период.

 КАФЯВИ ПЕТНА – Diplocarpon maculatum Гъбата презимува в окапалите листа, където през пролетта се формират апотеции с асци, съдържащи по осем аскоспори, които причиняват заразяване. Аскоспорите се отделят при навлажняване на листата. За заразяване на младите листа е необходимо те да са навлажнени в продължение най-малко от 8 часа при температура над 20^ОС.

 

МАЛИНИ

Извън вегетацията на културата се извеждат третирания срещу: ПЕТНОСВАНЕ НА ПЪПКИТЕ – Didymella applanata) Гъбата презимува като псевдотеции и пикнидии в заразените участъци по стъблата. През пролетта, при дъжд спорите се разсейват и причиняват нови заразявания в основата на пъпките, вкл. върху новия прираст.

АНТРАКНОЗА – Elsinoe veneta,  Патогенът зимува като мицел и плодни телца  (асервули) в заразените стъбла. През пролетта се образува конидиално спороношение, което осъществява масови заразявания по младите растения при оптимална температура от 20^оС и капка вода.

 

ЯГОДИ

Извън вегетацията на културата се извеждат третирания срещу:Листни петна по ягодата – могат да бъдат причинени от Mycosphaerella  fragariae, Diplocarpon earliana , Phomopsis obscurans

БЕЛИ ЛИСТНИ ПЕТНА – Mycosphaerella fragariae. Гъбата презимува в заразените зимуващи растения и в растителните остатъци. Болестта започва развитието си напролет от конидиоспори, които презимуват върху заразените живи листа и по-рядко от аскоспори, образувани в перитеции след презимуване. През вегетацията масовите заразявания се осъществяват от образуващите се конидиоспори. Оптимални условия за инфекция има при температура 25^оС и 60-80 часа продължителност на листното навлажняване.

ВИОЛЕТОВО-КАФЯВИ ЛИСТНИ ПЕТНА – Diplocarpon earliana, Патогенът зимува като уплътнен мицел по окапалите листа и като асервули, от които през пролетта се отделят конидиоспори. Болестта се развива в хладно и влажно време, особено силно при условия на дъждуване. Масово се разпространява напролет, през лятото затихва и при възобновяване на валежите избухва отново.

ВЕТРИЛОВИДНИ ЛИСТНИ ПЕТНА – Phomopsis obscurans. Патогенът зимува с пикнидии в заразените окапали листа. Болестта се благоприятства от умерено топлото и дъждовно време.

 

Основен принцип на интегрирано управление на вредителите e:

ВРЕДИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ НАБЛЮДАВАТ С ПОДХОДЯЩИ МЕТОДИ И СРЕДСТВА. Такива методи следва да включват научнообосновани системи за предупреждаване, прогнозиране и ранно диагностициране, както и ползването на професионални консултации.

 

През периода на покой на овощните видове се извършват наблюдения за определяне плътността на зимуващата популация на вредителите:

Овощни акари, листни и щитоносни въшки– наблюденията се извършват наесен след листопада или рано напролет, до набъбване на пъпките. Избират се 20-30 дървета и от всяко се преглеждат по 5 клонки с дължина около 1м, включващи  до 3-годишна дървесина. Те трябва да бъдат разположени от четирите страни на короната, а петата в средата. Отчитат се само живите екземпляри. Изчислява се средната плътност на 1м. От контролните дървета се вземат по четири забелки от кората на ствола или скелетните клони.

Плодови и листни оси- през март се правят почвени разкопки под короната на 10 дървета с констатирано нападение от предходната година. Изчислява се средната плътност на кв.м. При 1-2 жизнени ларви на 1 кв.м плътността е ниска  и се очаква слабо нападение, при 2-4-средна, при 4-8 висока, и над 8-много висока, а прогнозата е за много силно нападение.

Листогризещи гъсеници– отчитанията се извършват през есента след листопада. Плътността се определя върху моделни дървета, като броят се определя от големината на градината. На площ от 10дка се преглеждат 10 дървета, до 50 дка-20, до 100дка-30, разположени шахматно в насаждението. Изброяват се зимните гнезда на златозадката и на бялата овощна пеперуда и яйчните купчинки на гъботворката и средната плътност се привежда към 1 дърво. Опасност за следващата година има при наличие на 0,5-1 гнездо на дърво или 0,25-0,5 яйчни купчинки. При пръстенотворката и педомерките на всяко дърво се преглеждат по 10 еднометрови клонки, разположени от всички страни и по средата на короната.  Те трябва да включваят едно-, две- и три-годишна дървесина. Изчислява се средната плътност на едно дърво. Опасност за следващата година съществува при наличие на 1-2 пръстенчета на дърво. За педомерките се изчислява брой яйца на еднометрова клонка. Опасност за реколтата съществува при установяване на 1-2 яйца на линеен метър клонка.

Листни бълхи- наблюденията за активизиране на презимувалите възрастни индивиди през февруари и март при установяване на температури над 5-6^ОС. Появата на неприятеля се установява върху 10-20 моделни дървета, които се обследват чрез стръскване 2-3 пъти седмично.

Основни принципи на интегрирано управление на вредителите са:

1. Прилагане на мерки за растителна защита на база:

• резултати от наблюдението
• утвърдени прагове на икономическа вредност
• конкретни площи, култури и климатични условия

2. Приоритет на устойчивите биологични, физически и други нехимични методи пред химичните, когато осигуряват задоволително равнище на контрол на вредителите.
3. Прилагане на селективни по отношение на целта пестициди, с минимални странични ефекти върху здравето на хората, полезните организми и околната среда.
4. Ограничаване употребата на пестициди и други форми на намеса до необходимата степен.
5. Недопускане на устойчивост към прилаганите пестициди:

• редуване на пестици с различен механизъм на действие
• прилагане на други налични стратегии срещу развитието на резистентност

 

 

В периода на покой на овощните култури се извършват:

• РЕЗИТБИ– премахват се  всички болни, счупени клони, мумифицирани плодове, зимуващи гнезда, яйчни пръстенчета и купчинки на листогризещи гъсеници, щитчета на щитоносни въшки, намалява се плътността на листогризещи гъсеници, щитоносни въшки,  дървесинояди, беловинояди, ябълкова стъкленка, дървесница, ябълков клонков молец,  понижава се инфекциозния фон от причинители на сачмянка, ранно кафяво гниене, струпясване по ябълка и круша, брашнеста мана, огнен пригор и др. Изсъхналите и болни дървета се изкореняват, защото могат да бъдат огнища на редица вредители – шарка по сливата, бактериално изсъхване, огнен пригор, дървояди и корояди. Зимните резитби  на дръвчета се правят главно след минаването на зимните студове – през февруари и март. В най-благоприятен срок за извършване на зимните резитби е непосредствено след минаване на зимните студове, като трябва да привършват до началото на сокодвижението.

 

• ОБРАБОТКАТА НА ПОЧВАТА окапалите листа се заравят, унищожават се какавиди на черешовата муха, вишневата листна оса, лъжегъсениците на костилкоплодовата листна оса, листоминиращите молци, черната сливова плодова муха, зимуващите форми на черешовия (вишнев) хоботник и други. Със заораване на листата се ускорява минерализацията им и загиват причинителите на болести, които зимуват по тях – струпясването по ябълката и крушата, бялата ръжда по черешата и вишната, червените листни петна по сливата. Почвените обработки трябва да се извършват внимателно, за да не се наранява кореновата система на дърветата, откъдето лесно се инфектират с бактериен рак или кореново гниене. Дълбочината на оранта се извършва в зависимост от възрастта на насажденията и типа на подложката.

 

• БАЛАНСИРАНОТО ТОРЕНЕ– поддържа почвеното плодородие, осигурява добър растеж и добиви на плодните дървета, повишава  устойчивостта им към вредители. Нуждите на овощните видове от хранителни вещества зависят от вида, сорта, възрастта и фазата на дърветата, от подложките, върху които са присадени. За балансирано торене на трайните насаждения, съобразено с техните нужди, е необходимо да се прави предварителен агрохимичен анализ на почвата. Съобразно данните от него и препоръката за торене, се уточняват количествата и съдържанието на торовете, които трябва да се използват в дадената овощна градина.

 

• САНИТАРНО – ХИГИЕННИ МЕРКИ ЧРЕЗ
• ОСТЪРГВАНЕ НА СТАРАТА КОРА – там зимуват плодовите червеи, молците, крушовата бълха, крушова дървеница, някой видове акари и други. Старата напукана кора се остъргва, премахва и изгаря. Остъргването се прави с тъп нож.
• ПРЕДПАЗВАНЕ СТЪБЛАТА НА МЛАДИТЕ ДЪРВЕТА – кората и нарастващата тъкан под кората на младите дръвчета са застрашени от напукване и нагризване от зайци, сърни и гризачи през зимата. Напуканата кора създава предпоставки за по-силно нападение от корояди, дървесинояди, както и гъбни болести по дървесината. Силно повредената кора на дърветата още в млада възраст, често води до тяхното загиване. За да се преодолее този проблем стъблата трябва да бъдат увити с лента от зебло, хартия или специална полипропиленова лента. Увиването започва отдолу нагоре и свършва до началото на най-ниските клони. Полиетиленовите ленти не са подходящи, защото запарват кората на дървета.
• ВАРОСВАНЕ НА СТВОЛОВЕТЕ – намалява риска от измръзване под въздействие на неблагоприятните условия през зимния период и предпазва от напукване. През зимата тъмната повърхност на стъблата поглъща повече слънчеви лъчи и през деня тъканите под кората повишават значително температурата си, а с това и обема си (разширяват се). При рязко спадане на температурите през нощта кората се свива, в резултат на голямата денонощна температурна амплитуда. В клетките на тези тъкани може да се образуват ледени кристалчета и те да се разкъсат, а по кората на дърветата се образуват рани. Този процес може да се преодоле чрез варосване на стъблата, като за тази цел се използва 20 % варов разтвор.
• ПОСТАВЯНЕ НА ЛЕПЛИВИ ПОЯСИ–

През пролетта поясите се поставят близо до повърхността на почвата, а през есента – непосредствено под най-долния скелетен клон.

Насекомите, които са прекарали зимата в почвата или под  окапалите листа, пълзят по ствола нагоре, а наесен се придвижват към почвата по обратния път и при преминаване през пояса се полепват и умират.

За да се избегне преминаване на насекоми под пояса (между ствола и хартията), необходимо е, преди да се постави поясът, кората да се почисти и заглади.

При поставяне на лепливи пояси на млади дръвчета не трябва да се допуска стичане на лепилото върху кората, защото причинява повреди по нея.

 

ПТИЦИТЕ  КАТО ПОМОЩНИЦИ НА ОВОЩАРЯ.

Те се хранят с гъсениците на различни вредни насекоми и по този начин намаляват количеството им в овощната градина. Такива са славеят, чинката, синигерът, кукувицата, кълвачът и др. Кълвачът спасява дърветата от опасни гъсеници, като дървесницата и миризливия дървесинояд, срещу които е мъчно да се води борба, защото се развиват във вътрешността на стъблата и клоните. Той определя много точно местонахождението на гъсеницата в хода на клона, пробива дупка през кората и дървесината над нея и я изяжда. В много случаи кълвачът разкъсва ловните пояси и изяжда намиращите се там гъсеници на плодовия червей. Затова  е необходимо да се  полагат грижи за привличане иа полезните птици в овощните градини, като поставят изкуствени гнезда, направени съобразно с естествените изисквания на птиците, хранилки  и поилки, а през зимата  да се полагат грижи и за изхранването им.

 

 

ХИМИЧНИ МЕРКИ ЗА КОНТРОЛ НА ВРЕДИТЕЛИТЕ ПО ОВОЩНИТЕ ВИДОВЕ ПРЕЗ ЗИМНИЯ ПЕРИОД

– Третиранията през невегетационния период или така наречените  „зимни пръскания“ се извършват  след преминаване на студовете до набъбване на пъпките.

Те са насочени срещу зимуващите стадии на неприятели, като понякога се комбинират с фунгициди за едновременна борба срещу причинители на болести. Зимните пръскания се провеждат с висока разходна норма на работните разтвори (100-120 л/дка) и на едри капки, което налага да се подбират подходящи дюзи на разпръсквачите, за да се облеят дърветата. При младите неплододаващи градини, малините и ягодите, повърхността за опръскване на растенията е по-малка и в тези случаи разходът на работен разтвор е до 100 л/дка.

За постигането на висок ефект от зимните пръскания, те трябва да се провеждат, колкото е възможно по–близо до момента на разпукване на пъпките. През този период неприятелите са по–чувствителни на използваните продукти за растителна защита. Това пръскане се нарича ранно пролетно или закъсняло зимно пръскане.

Тези третирания в овощните насаждения трябва да се извеждат в тихи и слънчеви дни, при температура на въздуха над 5 °С и скорост на вятъра до 2-3 m/s. Третирането е препоръчително при констатиране на плътност над регистрираните ПИВ:

• сливова щитоносна въшка– 20-30 бр. зимуващи ларви/100 см клонка; калифорнийска щитоносна въшка-2% нападнати леторасти от зимуващи стадии; щитоносни въшки при круша-20-30 бр./100 см клонка
• листни въшки-ябълки, круши- яйца 5-10 бр./100 см. клонка или 10 % пъпки с яйца; сливи-5-10бр.яйца на 10 см клонка или 10% пъпки с яйца;праскови-20-30 бр. яйца/100 см клонка;
• червен овощен акар при ябълки и сливи- 60-80 бр. зимни яйца на 10 см клонка, круши-40-60 яйца на 10 см клонка).

 

 

РЕГИСТРИРАНИ ПРЗ СА:

ФЕНОФАЗА ПРАСКОВА	ВРЕДИТЕЛ	ПРЗ	ДОЗА/%	КУ
ПРЕДИ НАБЪБВАНЕ НА ПЪПКИТЕ	Къдравост	ТИРАМ 80 ВГ	0,3 %	П 2
		ТИРАМ 80 ВГ НОВ	0,3 %	П 2
		ШАМПИОН ВП (МАКК 50 ВП, ШАМП ВП)	0,3 %	НП
		ФУНГУРАН ОН 50 ВП	0,15 %	НП
	Сачмянка	БОРДО МИКС 20 ВП	375-500 г/дка	П 2
		КОСАЙД 2000 ВГ	155-285 г/дка	НП
ПРИ НАБЪБВАНЕ НА ПЪПКИТЕ	Къдравост	СКОР 250 ЕК	0,02 %	НП
		СКОР НОВ ЕК	0,02 %	НП
		КАПТАН 80 ВГ	250 г/дка	П 2
	Сачмянка	БОРДО МИКС 20 ВП	375-500 г/дка	П 2
		КОСАЙД 2000 ВГ	155-285 г/дка	НП
	Червен овощен акар	ПАРА ЗОМЕР	3 %	НП
	Щитоносни въшки: Калифорнийска щитоносна въшка, Виолетова стридоподобна щитоносна въшка, Ябълкова запeтаевидна щитоносна въшка Черничева щитоносна въшка,	ОВИТЕКС	2л/дка	П 2
	Розена листозавивачка	ОВИТЕКС	2л/дка	П 2
	Калифорнийска щитоносна въщка	ПАРА ЗОМЕР	2 %	НП

 

 

ФЕНОФАЗА КАЙСИЯ	ВРЕДИТЕЛ	ПРЗ	ДОЗА/%)	КУ
НАБЪБВАНЕ НА ПЪПКИТЕ	Сачмянка, Ранно кафяво гниене	БОРДО МИКС 20 ВП	375-500 г/дка	П 2
		КОСАЙД 2000 ВГ	185-280 г/дка	НП
		ФУНГУРАН ОН 50 ВП	150-250 г/дка	НП
		ШАМПИОН ВП (МАКК 50 ВП, ШАМП ВП)	300 г/дка	НП
		ВИТРА 50 ВП/КУПРОХАЙ 50 ВП	150 г/дка	НП
	Ранно кафяво гниене	ТИРАМ 80 ВГ	0,3 %	П 2
		ТИРАМ 80 ВГ НОВ	0,3 %	П 2
	Червен овощен акар	ПАРА ЗОМЕР	3 %	НП
		ОВИТЕКС	2л/дка	П2
	Калифорнийска щитоносна въшка	ПАРА ЗОМЕР	2 %	НП
	Щитоностни въшки: Калифорнийска щитоносна въшка, Виолетова стридоподобна щитоносна въшка, Ябълкова запeтаевидна щитоносна въшка Черничева щитоносна въшка, Обикновена сливова щитоностна въшка	ОВИТЕКС	2л/дка	П 2
	Прасковена листна въшка	ОВИТЕКС	2л/дка	П 2
	Розена листозавивачка	ОВИТЕКС	2л/дка	П 2

 

 

 

 

ФЕНОФАЗА СЛИВА	ВРЕДИТЕЛ	ПРЗ	ДОЗА/%	КУ
НАБЪБВАНЕ НА ПЪПКИТЕ	Сачмянка, Ранно кафяво гниене	БОРДО МИКС 20 ВП	375-500 г/дка	П 2
		КОСАЙД 2000 ВГ	185-280 г/дка	НП
		ФУНГУРАН ОН 50 ВП	150-250 г/дка	НП
		ШАМПИОН ВП (МАКК 50 ВП, ШАМП ВП)	300 г/дка	НП
		ВИТРА 50 ВП/КУПРОХАЙ 50 ВП	150 г/дка	НП
	Ранно кафяво гниене	ТИРАМ 80 ВГ	0,3 %	П 2
		ТИРАМ 80 ВГ НОВ	0,3 %	П 2
	Червен овощен акар	ПАРА ЗОМЕР	3 %	НП
	Калифорнийска щитоносна въшка	ПАРА ЗОМЕР	2 %	НП
	Щитоностни въшки: Калифорнийска щитоносна въшка, Виолетова стридоподобна щитоносна въшка, Ябълкова запeтаевидна щитоносна въшка Черничева щитоносна въшка,	ОВИТЕКС	2л/дка	П 2
	Розена листозавивачка	ОВИТЕКС	2л/дка	П 2

 

ФЕНОФАЗА ЧЕРЕШИ ВИШНИ	ВРЕДИТЕЛ	ПРЗ	ДОЗА/%)	КУ
НАБЪБВАНЕ НА ПЪПКИТЕ	Бактериален пригор	БОРДО МИКС 20 ВП	375-500 г/дка	П 2
	Сачмянка	ФУНГУРАН ОН 50 ВП	130-200 г/дка	НП
	Сачмянка, Ранно кафяво гниене	ТИРАМ 80 ВГ	0,3 %	П 2
		ТИРАМ 80 ВГ НОВ	0,3 %	П 2
		ШАМПИОН ВП (МАКК 50 ВП, ШАМП ВП)	300 г/дка	НП
	Червен овощен акар	ПАРА ЗОМЕР	3 %	НП
	Червен овощен акар при Вишни	ОВИТЕКС	2л/дка	П 2
	Калифорнийска щитоносна въшка	ПАРА ЗОМЕР	2 %	НП
	Щитоностни въшки: Калифорнийска щитоносна въшка, Виолетова стридоподобна щитоносна въшка, Ябълкова запeтаевидна щитоносна въшка Черничева щитоносна въшка,	ОВИТЕКС	2л/дка	П 2
	Обикновена сливова щитоностна въшка при Вишни	ОВИТЕКС	2л/дка	П 2
	Прасковена листна въшка  при Вишни	ОВИТЕКС	2л/дка	П 2
	Розена листозавивачка	ОВИТЕКС	2л/дка	П 2

 

 

ВРЕДИТЕЛ ЯБЪЛКА

ПРЗ

ДОЗА/%

КУ

Струпясване

77 % меден хидроокис (50 % Cu)

ШАМПИОН ВП (МАКК 50 ВП, ШАМП ВП)

0,3 %

345 г/л триосновен меден  сулфат (190 г/л Cu)

КУПРОКСАТ  ФЛ

0,3 %

500 г/кг каптан

КАПТАН 50 ВП

0,2 %

800 г/кг каптан

КАПТАН 80 ВГ

150-180 г/дка

800 г/кг каптан

МЕРПАН 80 ВДГ

0,15 %

750 г/кг манкоцеб

МАНФИЛ 75 ВГ

320 г/дка

800 г/кг манкоцеб

ДИТАН М-45

200 г/дка

750 г/кг манкоцеб

ДИТАН ДГ

200 г/дка

800 г/кг манкоцеб

САНКОЦЕБ 80 ВП

200 г/дка

400 г/л додин

СИЛИТ 40 СК

160 мл/дка

Огнен пригор

544 г/л додин

СИЛИТ 544 СК

125 мл/дка

200 г/кг бордолезова смес

БОРДО МИКС 20 ВП

375-500 г/дка

538 г/кг меден хидроксид

КОСАЙД 2000 ВГ

155-680 г/дка

770 г/кг меден хидроксид

ФУНГУРАН ОН 50 ВП

110-500 г/дка

834 г/кг меден хидроксид

ВИТРА 50 ВП/КУПРОХАЙ 50 ВП

150 г/дка

Червен овощен акар

75% парафиново масло

ПАРА ЗОМЕР

3 %

Щитоносни въшки: Калифорнийска щитоносна въшка, Виолетова стридоподобна щитоносна въшка, Червена стридоподобна щитоносна въшка, Ябълкова запетаевидна щитоносна въшка, Черничева щитоносна въшка,

ОВИТЕКС

2л/дка

П 2

Розена листозавивачка

ОВИТЕКС

2л/дка

П 2

 

 

 

 

 

КРУША ВРЕДИТЕЛ	ПРЗ	ДОЗА/%	КУ
Обикновена крушова листна бълха – презимували възрастни	ВАЗТАК НОВ 100 ЕК	0,02 %	НП
	ДЕЦИС 2,5 ЕК	0,03 %	НП
	ДЕЦИС 100 ЕК	12,25 мл/дка	П 2
	КАРАТЕ ЕКСПРЕС ВГ /НИНДЖА /ФОРЦА	80-100 г/дка	П 2
	СУМИ АЛФА 5 ЕК /СУМИЦИДИН 5 ЕК	0,03 %	НП
	ОВИТЕКС	2 приложения в доза 1 л/дка или 1 приложение 2л/дка	П 2
Струпясване	ДИТАН М-45	200 г/дка	П 2
	ДИТАН ДГ	200 г/дка	П 2
	САНКОЦЕБ 80 ВП	200 г/дка	П 2
	МАНФИЛ 75 ВГ	320 г/дка	П 2
	КАПТАН 80 ВГ	150-180 г/дка	П 2
	СКАБ 80 ВГ/КАПЕТАН	188 г/дка	П 2
	КУПРОКСАТ  ФЛ	300 мл/дка	НП
	ШАМПИОН ВП (МАКК 50 ВП, ШАМП ВП)	300 г/дка	НП
Струпясване, Огнен пригор	БОРДО МИКС 20 ВП	375-500 г/дка	П 2
	КОСАЙД 2000 ВГ	155-680 г/дка	НП
	ФУНГУРАН ОН 50 ВП	Струпясване 150-250 г/дка Огнен пригор 110-500 г/дка	НП
	ВИТРА 50 ВП/КУПРОХАЙ 50 ВП	150 г/дка	НП
Обикновена крушова листна бълха–подвижни форми	ВАЗТАК НОВ 100 ЕК	0,02%	НП
	ДЕЦИС 2,5 ЕК	0,03 %	НП
	ДЕЦИС 100 ЕК	12,25 мл/дка	П 2
	СУМИ АЛФА 5 ЕК /СУМИЦИДИН 5 ЕК	0,03 %	НП
Червен овощен акар	ПАРА ЗОМЕР	3 %	НП
	ОВИТЕКС	2л/дка	П 2
Калифорнийска щитоносна въшка	ПАРА ЗОМЕР	2%	НП
	ОВИТЕКС	2л/дка	П 2
Щитоносни въшки: Калифорнийска щитоносна въшка, Виолетова стридоподобна щитоносна въшка, Червена стридоподобна щитоносна въшка, Ябълкова запетаевидна щитоносна въшка, Черничева щитоносна въшка,	ОВИТЕКС	2л/дка	П 2
Розена листозавивачка	ОВИТЕКС	2л/дка	П 2
Листни въшки: Кръвна въшка, Зелена ябълкова листна въшка, Крушова листна въшка, Ябълково- живовлекова листна въшка	ОВИТЕКС	2л/дка	П 2

 

МАЛИНИ	ВРЕДИТЕЛ	ПРЗ	ДОЗА/%	КУ
РАННА ПРОЛЕТ (март)	Петносване на пъпките, Антракноза	КОСАЙД 2000 ВГ	125 г/дка	НП
		ФУНГУРАН ОН 50 ВП	200-300 г/дка	НП
	Петносване на пъпките	БОРДО МИКС 20 ВП	375-500 г/дка	П 2

 

ФЕНОФАЗА ЯГОДИ	ВРЕДИТЕЛ	ПРЗ	ДОЗА/%	КУ
НАЧАЛО НА ВЕГЕТАЦИЯ ПРЕЗ МАРТ	Листни петна	КОСАЙД 2000 ВГ	125 г/дка	НП
		ФУНГУРАН ОН 50 ВП	200-300 г/дка	НП
	Бели листни петна	БОРДО МИКС 20 ВП	375-500 г/дка	П 2

 

 

Крушова листна бълха

Обикновената крушова листна бълха развива 4-5 поколения годишно. Зимува като възрастно насекомо под кората на ствола и скелетните клони, в цепнатините и пукнатините по ствола, в опадалите листа и други защитени места, на голям брой овощни и други дървесни видове. При повишаване на средната дневна температура над 2-5°С , възрастните трайно преминават по късите, слабите и торбестите клонки. По-високите температури през месец февруари провокираха ранна поява на презимувалите възрастни индивиди  в  южните области на страната. Третиране да се провежда при констатиране на плътност над регистрираните ПИВ (1 възрастно и 8-10 броя яйца на 8-10 торбести клонки).

Активно вещество	ПРЗ	ДОЗА	КУ
Спиротетрамат	МОВЕНТО 100 СК*	0,12-0,15%	П1
Делтаметрин	ДЕЦИС 2,5 ЕК  ДЕЦИС 2,5 ЕК НОВ ДЕЦИС 100 ЕК МЕТЕОР  ДЕКА ЕК/ДЕША ЕК / ДЕНА ЕК/ ПОЛЕЦИ / ДЕСИЖЪН	0,03% 0,03% 12,25 мл/дка 90 мл/100 л вода 75 мл/дка (минимална употреба)	НП
Есфенвалерат	СУМИ-АЛФА5 ЕК СУМИЦИДИН 5ЕК	0,03%	НП
Алфа-циперметрин	ВАЗТАК НОВ 100 ЕК	0,02%	НП
Спинозад	СИНЕЙС 480СК	30-43,7 мл/дка	НП
Хлорантранили-прол (ринаксапир)	КОРАГЕН 20СК	15-30 мл/дка бадеми 16-20 мл/дка кайсии, праскови, нектарини	НП
Ламда цихалотрин	КАРАТЕ ЕКСПРЕС ВГ/ НИНДЖА ФОРЦА	80-100 г/дка зимуващи форми 100-140 г/дка второ поколение-м.май	П 2
Спинеторам	ДЕЛЕГАТ 250 ВГ	30 г/дка ВВСН 71-87	П2
Тебуфенпирад	МАСАЙ ВП	25 г/дка	П2
Делтаметрин + тиаклоприд	ПРОТЕУС О-ТЕК*	0,05-0,06%	П1
парафиново масло	ОВИТЕКС	2000 мл/дка или 2х1000 мл/дка ВВСН 97-11/всички листа са окапали до първи развити листа/	П2
Beauveria bassiana	НАТУРАЛИС	100-200 мл/дкa	П2

 

ЛОЗЯ

БАКТЕРИАЛЕН РАК  За предотвратяване появата и развитието на болестта трябва да бъдат засаждани лози, свободни от зараза. Полезни са практиките, ограничаващи повредите от измръзване, например загребване на младите лози и торене с калиеви торове през есента. В плододаващи лозя, където е установено заболяването, резитбата трябва да се извърши преди започване на сокодвижението, като първо се режат здравите лози, а след това болните. При установяване на нападнати растения, през първите 3 години след засаждане на насаждението, те трябва да бъдат изкоренявани и унищожавани. Директна борба по химичен път не е възможна.

ЕКСКОРИОЗА ДРЗП на този етап от развитието на културата включва използване на посадъчен материал, свободен от патогена. Заразените вдървесинени части са източник на инфекция и трябва да се отстраняват при резитбата, като растителните остатъци се унищожават. Поддържане на висока агротехника, която включва редовна обработка на почвата и торене.

ЛОЗОВА ЩИТОВКА   При установено нападение от неприятеля нападнатите части със зимуващи ларви да се отстраняват при резитбите, ако това е възможно. Няма регистриран ПРЗ за извеждане на зимно пръскане срещу лозовата щитовка.