четвъртък, януари 28, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Бюрхан Абазов: Опитваме се със законови промени да регламентираме животновъдните обекти върху земи с неясна собственост

Целта ни е да подпомогнем и малкото желаещи да се занимават с животновъдство, но по-важните промени са свързани с правните основания

Бюрхан АбазовБюрхан Абазов
513Четения

С промените в закона за подпомагане на земеделските производители гласувахте и препратка към закона за устройство на териториите. Какво ще се промени за животновъдите?

Тя касае земите по член 19 от закона за остатъчния поземлен фонд предоставени за стопанисване на общините докато се появят истинските им собственицисъс съдебно решение или решение на общинските служби по земеделие. Тоест сега те се стопанисват от общините без да имат право на собственост за разлика от общинските земи. В първия период имаше петгодишен период, в който им се забраняваше тотално разпореждане с тези земи. Този срок изтича сега през декември. Колегите депутати предлагат удължаване на този срок с пет изключения, ако земите са предназначени за инфраструктурни проекти, за енергийни проекти, линейни обекти с национално значение и други. Като земеделско мислещ човек съм притеснен, че сред тези изключения има само едно, касаещо земеделието, когато тези земи се използват за комасация. Всички другите не са земеделски, а става дума за земеделски земи и земеделски закон. Това което аз предложих е свързано с проблем, на който се натъкнахме при промените в закона за ветеринарномедицинската дейност миналия месец, касаещи регистрацията на животновъдите. В планинската част на страната се оказа, че животновъдите имат проблем с регистрацията поради неизяснения статут на животновъдните обекти които ползват, защото дори максимално да облекчихме регистрацията по член 137, няма как да не се изисква документ за право на ползване на земята върху която се намира дадения животновъден обект. Няма как да се избегне на ничия земя да има животновъден обект. Оказа се че една част от тези обекти са тъкмо върху тази остатъчна част от поземления фонд като заварено положение. Второ за някои от фермерите искащи да направят животновъден обект, най-подходящото място за такъв се оказва тъкмо такава земя по член 19.

Освен това площта която би ангажирал подобен обект е от порядките на 100-200 квадратни метра. Ето защо предложението , което направих е кметовете на тези общини да се разпореждат с този фонд, като има и шесто изключение, което да даде възможност на кметовете в случаите, в които животновъд иска да построи обект в земи с неизяснен статут по член 19, то да може да се разпорежда с тази земя за да може да се направи фермата. За всички останали хипотези отношенията са от частно правен характер, но тази малка част от целия пъзел остана неуреден от законодателството, в което се натъкнахме. Идеята ни е да отприщим точно този сегмент от затрудненията, които изпитват животновъдите когато искат да узаконят или построят нов животновъден обект. Това е идеята ни да дадем възможност и на малкото останали желаещи да се занимават с животновъдство , да узаконят дейността си.

Това земеделска земя от общинския поземлен фонд ли е?

Не, това е земя по въпросния член 19. Общините имат два вида земи-едните са възстановени подобно на тези на нашите деди върху които си имат правомощия да се разпореждат като пълноправни собственици. Другата част е останала земя, която е ничия. Нито е държавна, нито общинска, нито частна. Тъй като не може да има ничия земя, законодателят е определил общините да ползват тази земя, докато не се явят собствениците и. Тя е една междинна величина и ибщините не са собственици. Те само я ползват. Тази земя периодично намалява, като във времето тъй като процесът на реституция не е приключил напълно, собствениците и могат да се явяват със съответните решения и да си я получат.

Това не са ли така наречените „бели петна“?!

Не, белите петна са свързани с ползването на земеделските земи.

Какви промени ще има в ИСАК, и каква ще е тази съпътстваща електронна система?

Останалата част от законовите промени са чисто рутинни и регулярни, свързани с проблеми, които среща държавата при разплащания, и са предложения на колегите от разплащателната агенция за да се усъвършенства работата с различните бази данни като ортофотокарти и други.

От 2021 година няма ли да влезе спътниковата система „Коперник“ и с това да се промени изцяло моделът на индентификация?

Не, индентификацията на земеделските земи не е национален , а общоевропейски въпрос на ОСП. Тук по-скоро има по-важни въпроси. Забележете какви са интересните поправки. Досега условието за получаване на правно основание беше документ за ползване, – за наем или собственост, което беше достатъчно основание да се очертае правото на ползване и да се получат субсидии. Ако забелязахте, оттук насетне това няма да е достатъчно, а фермерът трябва да е уредил отношенията с наемодателя си т.е. да се докаже, че е платена рентата. Иначе няма да има правно основание да получи подпомагане.

Кой ще го иска този документ?

Общинските земеделски служби за общинските, а за държавния поземлен фонд данните могат да се намерят автоматично. Точно затова проф. Бъчварова оттегли предложението си касаещо частните земи. Идеята е при следваща промяна да се разпише по-детайлно, кой как ще удостоверява. Дали частно-правните субекти в тези отношения са си платили, както и за общините, тъй като държавата не притежава нито документите на общините, нито на частните стопани.

В интервюто са използвани въпроси на колеги от различни медии.