вторник, септември 21, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Браншът: Светът ще ни се смее заради иновации от преди 40-години

Дискусиите в тематичната работна група за пореден път показват, че науката изостава от съвременните иновации

Нов проектозакон дава финансова независимост на Селскостопанска академияНов проектозакон дава финансова независимост на Селскостопанска академия

Една от темите разгледани на десетото заседание на тематичната работна група, провело се на 29 януари тази година както вече стана дума е интервенцията свързана със системата за иновации и знания в селското стопанство. По време на дискусията за пореден път се оказа, че не само няма представители на аграрната наука, но и няма интерес да се работи по иновативни проекти, нещо повече като такива се представят проекти като този за разработката на храни за космоса от преди 40 години.

Средства за наука се усвояват безрезултатно

„Преди три години нашата асоциация, тя явно е иновативна и в иновациите бяхме направили семинар на тема иновации и бяхме поканили всички научни институти, които се занимават в областта на ягодоплодните да представят техните разработки за последните десет години и за наше голямо учудване дойдоха само представители на Института по иновации на госпожа Боянова и един представител на Българската академия на науките, само с една единствена разработка.
Това означава, че за последните десет години в цяла България от всички научни институти не дойде някой да каже или да се похвали нещо с иновации. Иначе всички работят, всички усвояват държавния ресурс за работа, за да правят наука, а в крайна сметка се оказва, че резултати няма“, констатира председателят на асоциацията на малинопроизводителите Божидар Петков.

Според него при наличието на една обща платформа на която браншът да публикуват различни проблеми, от полза биха били и средните и висши училища, които не са специализирани в научните разработки. „По тази причина смятам, че наистина и средните училища и висшите училища, които не са специализирани в научни разработки могат да се в полза, ако ние имаме една платформа, на която ние да си качваме говоря бранша, да си качваме проблемите и желанията за иновации, а тези млади хора с техния необременен и разчупен ум, както каза госпожа Боянова да видят своето място в идейното развитие на тези проблеми или наши желания. И имайки такава платформа наистина да стане обмен на знания, както и разрешаване на проблеми, защото смятаме, че има един изключително голям научен потенциал и той се използва много както в Германия, така и в Америка, студентите да правят дипломни работи или научни разработки в рамките на тяхната компетентност, които после да бъдат доразвивани в разработването на своите дипломни работи или на идеи, които са поставени от бранша и са сложени на тази платформа, а не те да се чудят каква тема за дипломна работа да си изберат или да са си изсмучат от пръстите, а виждайки какво е необходимо на една група хора те да предявят своите полезности и точно поради тази причина приветстваме да бъде направена една такава платформа отново говорим за едно координирано място, в което да има среща между науката, между висшите учебни заведения, между браншовете и в същото време да се наложи една практика,“, допълни Петков.

Така според него младите хора отворени към практическото решаване на реални проблеми в сектора ще могат да имат връзка с представители на бранша и място, където реално да експериментират своите разработки, „ а не да се чудят къде да отидат в опитни полета на институти , които в последните години също бяха доста изоставени и занемарени “.

Милен Кръстев припомни, че системата освен за трансфер на иновации трябва да спомогне и за трансфера на знания, като допустими участници в този процес ще са както висшите училища така и средните. . По думите на Андрей Щерев особено Covid 19 даде силен тласък на цифровизацията, и това може да се използва като магнит, който младите да се привлекат и към участие в в разработки свързани със земеделието „…Казвам го като човек, който се занимава от 1968 година с програмиране още от ученик, това ми е професията основата, след това икономика и земеделие и е трудно да намерите човек, който едновременно да може да даде алгоритъм за напредък във всяка една област в земеделието. Що се отнася обаче до иновациите е хубаво действително да се създаде една добра система и в тази система да може всяко едно иновативно предложение и решение да бъде стимулирано. Ще ви дам само един пример и съжалявам, че ще го кажа тук отново, ние получихме номинация още 2017 година в Бостън, световна номинация, следващата година същата номинация получиха „Пфайзер“, и е в областта на Пътна карта в интернет решения и след това био нет, което е био скенер, поканиха ни от Майкрософт и т.н., в България го представихме, но никой не ни покани и никой не дойде да попита, добре вие нещо сте създали, дайте да видим това как да го прилагаме и как да тръгнем и да го предложим в разработката на Общата селскостопанска политика“, каза той. Според него в основата на всичко обаче трябва да стои икономическият модел.

„Сега ми е изключително болно от това, което беше споделено , но няма участник от Селскостопанска академия, който да го чуе това. Как може на този семинар от 25 института да няма никакъв участник? Няма интерес, няма какво да предложат. Няма какво повече да кажа. На мен ми става болно, защото аз работя с тях повече от 20 години и настоявам, настоявам всяка година за по-голям и по-голям трансфер за тази научно-приложна развойна дейност.И тук отново виждам, че те не участват в обсъждането на тези работни групи, те са участник в тази система, система за знания и иновации», каза Светлана Василева и зададе следните въпроси:

„Без научен капацитет накъде ще вървим? Аз приветствам участието на всички тези браншови организации, които са заинтересовани и те търсят възможности, връзки. Къде е аграрната наука? Къде чуваме за техните разработки по различните проекти, по които те участват по „Хоризонт 2020“? Къде популяризират всичко това, ако не със земеделските стопани?“

Василева допълни още, че освен Евгения Ачкаканова други представители на науката както от АУ, така и от ССА няма. „Освен госпожа Ачкаканова, която представлява една друга асоциация, не виждам нито участие от Аграрен университет, нито госпожата научен секретар госпожа  Елена Тодоровска. Ако те нямат възможност да включат от 500 човека, сигурно има хора, които могат да бъдат включени в тези заседания“, каза още тя. „Може ли когато говорим за иновации да няма никой от Селскостопанска академия или ако има да не взима участие?“, попита и Светлана Боянова. Тя припомни, че обосновката на интервенцията за изграждане на система за обмен на знания за иновации е нелогична, тъй като представителите на науката показват активност само когато проектите им го изискват, но в друго време ги няма нито на семинари, нито участват в работата на различни тематични групи.

Божидар Петков припомни, че при обсъждането на мярката за иновациите било предложено по нея да участват и браншовите организации като арбитри на предложените проекти или при първоначалното им отсяване. „Тук е нашето възмущение, че Селскостопанска академия и другите науки не само че не участват в създаването на иновации, но и в същото време не участват в подбора на иновации, които биха били важни за икономиката, селското стопанство, защото ние тук специално бяхме възмутени от една иновация, която така се представи добре за лиофелизация на пъдпъдъчи яйца или още нещо, като иновативната технология или офелизация, която е от преди 40 години, а дали с тази технология ще лиофелизираме пъдпъдъчи яйца, боб или езичета от колибри, това не е иновация. Георги Иванов преди четири години, смятам, че и в …(няма ясна чуваемост за протокола, поради накъсване на връзката) …. институт има такава инсталация за леофелизация, бяха направили от ловешките ягоди да да си занесат в Космоса и тогава беше иновация. Но сега след 40 години да се вземат 800 хиляди лева и да се каже, че това е и новация да се леофилизират пъдпъдъчи яйца, смятам, че тук или науката спи и позволява такива иновации да излязат, и аз смятам, че тук ще стане един голям смях, че и Западните наблюдатели като видят какви иновации сме извадили от преди 40 години, просто ще дойде не знам, обидно, срамно да се хвалим с иновации от преди 40 години, просто ще покажем къде е България. Разбирате ли? Ние смятахме, че тази програма ще бъде направена така, че да популяризираме ние добри иновации и тогава от Българска асоциация на малинопроизводителите дадохме редица предложения как да бъде отсят този процес, защото смятаме, че там също има много голямо изкривяване в този процес. И тук пак ми беше възмущението по повод науката, че не стига че те не дават иновативни предложения, но и не контролират усвояването на средства за иновации като това е един от примерите“, казва Божидар Петков.