четвъртък, май 13, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Браншът: Всеки яха напояването като магаре, но без да го храни

Представители на чувствителните сектори в земеделието се обявиха за преразглеждане на параметрите за напояване и дигитализация в националния план за възстановяване

На среща в парламента вчера с депутатите от „Демократична България“ Албена Симеонова и Борислав Сандов, представителите на така наречените чувствителни сектори в земеделието- производители на плодове и зеленчуци и животновъди се обединиха около това, че планираните средства за напояване и дигитализация предвидени в плана за възстановяване трябва да се преразгледат . Както е известно според разчетите на управляващите за напояване трябва да отидат близо 870 млн. лева , а за дигитализация- около 23 млн. лева.
„Има три месеца, след внасянето на плана в Брюксел които всички свързани с този сектор трябва да помислят, как да се преструктурира така, че средствата да отидат за полза и на земеделието и на държавата и на природата“, заяви по време на срещата Борислав Сандов. От своя страна браншовите организации признаха, че са проспали времето от една година в която предвидените средства за реализиране на частни инициативи по плана за възстановяване от 170 млн. лева са отишли към министерството, и са останали едва 30 млн. лева за такива инициативи. В същото време земеделското министерство планира да пусне обществени поръчки за изграждането на вече съществуващи информационни системи. По време на дискусията Борислав Сандов акцентира върху това, че със средства по плана за възстановяване не могат да се подпомагат проекти по ПРСР.
„Мисля че именно ние като представители на чувствителните сектори трябва да предложим някакво решение, защото тъкмо ние страдахме най-много от получения дисбаланс в подпомагането в земеделието още от предишния програмен период, който продължи и през този и ще продължи и през преходния период“, каза и Албена Симеонова, мотивирайки се защо на срещата не са били поканени представители на зърнопроизводителите. От страна на биопроизводителите са сондирали мнения с техни колеги от Европейската асоциация на биопроизводителите за това, какви промени биха могли да се направят по плана за възстановяване. „Разбрахме, че не могат да се извършат коренни структурни промени, но все пак е възможно да се промени нещо, защото е срамота почти 1 млрд. лева да отидат само за напояване“, каза още Симеонова. Тя се позова на получена от Световната банка информация за анализ за напояването у нас, който се говори, че за него са необходими три пъти повече средства от предвидените.
„Обидно ми бе, когато чух колега да казва, че вместо 200 декара с ябълки отглежда 200 декара с жито , което не иска нито хляб, нито вода. Отказал се от ябълките, защото когато ги предложил на борсата срещу лев и 20 стотинки, му ги върнали, защото получили гръцки ябълки на по 90 стотинки. В Гърция и Румъния си имат своя протекционизъм, докато ние не можем да се справяме за да защитим своето производство“ каза още тя.

Браншовите организации искат дългосрочни мерки достъпни за всички

Пред представителите на бранша Албена Симеонова прочете специално обръщение към министерството, в което се казва, че се пренебрегва анализ на Световата банка и се планира огромен ресурс да отиде за възстановяване на напоителни системи от миналия век и че държавната фирма „Напоителни системи“ трябва да бъде закрита. Вместо това се позволява управлението да възстанови порочната практика за наливане на милиони в кухи структури. Според браншовите организации основният риск от подобна интервенция е свързан с увреждане на речните системи, с интервенции за възстановяване на помпени станции и отводняване на влажни зони, които според всички учени са последните решения, които могат да поддържат водния баланс в почвата. Освен това за изливането на бетонни канали ще бъдат дадени милиони, като водата ще се доставя на ограничен кръг земеделски производители от един доставчик и на висока цена. Вместо това се искат дългосрочни решения, достъпни за всички фермери, и които да са устойчиви на променящия се климат и да подобряват водните баланси в почвата. За целта се предлагат някои решения като опазване на повърхностите на водните тела от попадане на препарати за растителна защита, създаване на зелени биофилтри около напоителните системи , компенсаторни мерки за използваните еко системни услуги, стимулиране на хранителното биоразнообразие, стимулиране на широкото използване на български сортове, въвеждане на агролесовъдски практики , грантове за местните общности, които подпомагат фермерите по регионите сами да решават своите проблеми и целеви помощи за коопериране на малките производители и други.

Загубите на вода само от един язовир са 500%

„Този план за възстановяване представлява наливане на вода в пясъка“, каза и Божидар Петков, напомняйки за битките с „Напоителни системи“ заради безводието през миналата година. „Това гръмко заглавие за рехабилитация на напояването ми звучи малко като електрификация и съветска власт правят комунизъм“, добави Петков. Според него при нас напояване и зелена власт няма да направят ефективно земеделие, а най-смущаващото е, че самият правилник за възстановяване е така направен, че там където е текло пак ще тече, а там където не е, пак няма да потече. „Няколко пъти съм се срещал с представители на „Напоителни системи“, които обясниха , че рехабилитация на напоителните системи означава, че там където е имало земно-насипен канал, пак трябва да се направи такъв. Ако е бил бетонен, само такъв или ако е било тръбопровод- само тръбопровод“, добави Петков. Той припомни, че в миналото само язовир „Ястребино“ е захранвал с вода близо 170 хил. декара земеделски земи а сега се захранват едва около 17 хил. декара. Освен това структурата е тотално променена, и повечето производители, които са отглеждали плодове и зеленчуци, сега са преминали към отглеждането на зърнени култури. „Ние предложихме вместо по бетонни канали водата да минава по тръбопроводи под налягане и така да постъпва в нашите системи за капково напояване“, като пропускливостта им ще е такава, от каквато фермерите имат нужда, и така няма да се получават загуби на вода, добави още той. От отпуснати от язовир „Ястребино“ 17 млн. кубика вода, са отчетени, че за напояване са отишли едва около 800 хил. кубика вода, което представлява загуби от порядъка на 500%.

Либерализация на пазара за вода на напояване и възможности фермерите сами да възстановяват съораженията по места

Сред предложенията на браншовите организация бяха например „Напоителни системи“ да бъдат дадени на концесия, така, че самите фермери с тези пари да имат възможност да възстановяват напоителните съоражения по места или да се дават ваучери от по 10 хил. евро на всеки отделен проект, както и либерализиране на пазара на напояване, така че всеки фермер сам да избира подобно на енергийната система оператор, от който да получава нужните му количества вода. Според представителите на бранша създаването на сдружения за напояване е нереализуема задача заради изискването земеделските производители да са собственици на 50+1% от земите, които обработват. Освен това по време на дискусията стана ясно, че за ремонт и рехабилитация са били предвидени само магистралните водопроводи и канали, тъй като само на тях държавата е успяла да извади нотариални актове за собственост, нещо което е практически невъзможно за съораженията от така наречената вътрешно-канална мрежа, която преминава през земи на десетки собственици и за да се случи това, ще трябва да се искат разрешения от всеки един от тях.

Анелия Иванова от Подкрепа“ напомни, че мераците за закриванена „Напоителни системи“ още по времето на Мирослав Найденов като земеделски министър са били спрени благодарение на това, че се е оказало, че дружеството е свързано с националната сигурност на страната. „Не бързайте да го закривате, а мислете как да се възстанови бизнеса, и парите наистина трябва да отидат именно за това, защото Covid 19 наистина даде отражение на бизнеса. Проектът вече е остойностен, и ние вече имаме информация за това дори кои фирми се готвят да получат едни милиони за рехабилитация на напоителната система“, заяви Иванова. Според нея браншът трябва да съсредоточи усилията си да предотврати изсипването на тези средства в една куха структура като „Напоителни системи“ .
Божидар Петков уточни, че браншът не иска да се закриват съоражения като язовирите, които са част от националната сигурност на страната, а да се закрие самата мрежа, която освен че е неефективна, и продава вода за напояване на земеделските производители с 1000 % надценка.