Земеделското министерство трябва да го промени за да отговори на желанието на ЕК за по-високи амбиции по отношение на климата и околната среда
Освен похвалите и отчетените заслуги на последните правителства за изготвянето на стратегическия план за развитието на земеделието през следващите седем години, между редовете изчетени от земеделския министър Иван Иванов по време на вчерашната пресконференция се разбра, че ЕК е констатирала сериозни слабости по един от анализите, изготвени по време на управлението на ГЕРБ през 2019 година. Без да се конкретизира ясно, по кой от трите слот анализа са направени конкретните забележки, можем да предположим че става дума за вторият от тях посветен на околната среда и климата и представен в Аграрния университет в Пловдив в началото на декември , при който от екоминистерството имаха сериозни забележки относно точността на данните за зоните по НАТУРА 2000. По онова време за ПРСР отговаряше бившият заместник министър Вергиния Кръстева , а ръководител на координационната група по изготвяне на стратегическия план бе Мария Христова. Анализът посветен на влиянието на земеделието върху климата и околната среда е изготвен от експертна група, ръководена от проф. Владислав Попов.
Коментарите са придружени и от писмо на европейския комисар отговарящ за земеделието Януш Войчеховски, в което се подчертава, че трябва да се намери баланс между екологичните амбиции и продоволствената сигурност. В самите коментари са обособени три групи коментари групирани в шест области. Като съществени от администрацията на ръководеното от Иванов министерство са определили 40 от тези коментари, които се нуждаят от действия за допълване на документи и анализи, на които се базира стратегическия план.
Сред тях е и въпросния анализ. „Става дума за анализ изготвен през 2019 година по времето на Десислава Танева, който е идентифициран със сериозни слабости, даващи отражение в по- нататъчната работа на екипите“, потвърди и земеделският министър.
“Комисията е отправила искане към страната ни за преразглеждане на някои от целевите стойности и определени екологични амбиции като ги съобрази с някои национални особености и променената геополитическа ситуация“, допълни Иванов. Освен това в част от коментарите от ЕК посветени на зелената архитектура се иска страната ни да посочи в своя стратегически план по-ясни амбиции по отношение на целите за околната среда и климата, като отново се акцентира по думите на земеделския министър върху „неразривната връзка между действията в областта на климата и продоволствената сигурност“.
Други 160 коментара са определени като общи, а 205 според администрацията не се нуждаят от коментар. Сред основните въпроси които ще решава агроведомството при разглеждането и оформянето на отговорите на коментарите от Брюксел ще са този за определяне референтната година за подпомагане на тютюнопроизводителите, за това дали ще остане интервенцията за пасторализма и дали производството на картофи ще бъде включено към обвързаната подкрепа.
Подобно на други страни, и на България се препоръчва да преразгледа своя стратегически план с оглед на настоящата ситуация и на продоволствената несигурност да направи всичко възможно за повишаване устойчивостта на селскостопанския сектор като се намали зависимостта от изкуствените торове. Към препоръките спадат увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници и трансформация на модела на производството на храни съобразявайки го с прилагане на по-устойчиви методи.
Определените като „добре балансирани интервенции“ за посрещане на предизвикателствата също се оказват обект на критични бележки от Брюксел и то точно две от най-слабата му част посветени на опазването на биоразнообразието и околната среда.
„В коментарите на комисията са посочени изрично две мерки със сходен принос в областта на екологията. Това са интервенциите за биологично разнообразие и екологична инфраструктура и за буферни и екологични ивици. От Брюксел смятат че по отношение на приоритетите за допустимост, тези интервенции са съпоставими и допринасят за постигането на една и съща цел“, заяви по този повод Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“.
Друга част от по критичните коментари са насочени към системата АКИС, която според Европейската комисия се нуждае от подобряване. Констатирана и недобра комуникация между отделните оперативни програми, като се иска нейното оптимизиране с цел да се избегне повторяемост на инвестициите, които се правят по различните програми. Липсата на достатъчно интервенции по отношение изграждането на широколентов интернет също е забелязана от страна на Брюксел.
