Интересът към новата еко схема за биоживотновъдство е довел до увеличаване на пасищата и ливадите в системата под контрол
За последната година броят на биопроизводителите и преработватели у нас се е увеличил от4863 през 2022 година на 5026през 2023 което представлява годишно увеличение около 3% , съобщи Павел Чанов от дирекция Биологично производство към земеделското министерство в рамките на двудневния специализиран форум, който се провежда в Пловдив.
Данните събирани за биопроизводството у нас включват броя на регистрираните оператори по вид и по дейности, брой на отглежданите култури и животни по видове и направления и преработена продукция.
От регистрираните 5026 оператори малко над 4400 са земеделски производители, , от които 400 са занимават с животновъдство. Други 382 са биопреработватели. Що се отнася до площите за биоземеделие се наблюдава запазване на тенденцията от последните три години за тяхното увеличаване. Към края на миналата година площите за биоземеделие и в преход у нас са достигнали до около 147 хил. хектара, което се равнява на около 3% от общо използваната площ за 2023 година. Спрямо 2021 година, когато биологични култури са се отглеждали върху 86 хил. хектара това е увеличение от 71%..
Площите с биологично отглеждани зърнени и маслодайни култури според данните на МЗХ запазват размера си през последните шест години, като през 2023 година биопшеница се отглежда върху 4325хектара, слънчоглед върху 5000 хектара и царевица върху 1300 хектара .
Увеличение през 2023 година има и при площите с биологично отглеждан овес – с 69% , което се дължи и на новите животновъди влезли в системата на контрол.
Декларираните добиви от страна на биопроизводителите са за 12 300 тона пшеница, 7 300 тона биослънчоглед и 4 430 тона царевица.
По-малки добиви при трайните насаждения
Спрямо 2022 година насажденията с биологично отглеждани сливи и круши бележат увеличение съответно с 5 и 6%, а площите с ябълки се увеличават с 15%. От министерството отбелязаха още, че въпреки увеличението на площите с трайни насаждения през миналата година е бил отчетен спад в добивите, като сред сред изтъкнатите причини за това са както климатичните условия, така и напускането на част от биопроизводителите на системата за контрол.
При зеленчуците след значителния ръст на биоплощите през 2017 и 2018 година се регистрира спад през миналата година.
„Хубавото е, че през миналата година сме отчели ръст от 59% на площите с биологично отглеждани пресни зеленчуци, което е начало на положителен тренд. Нашите производители са отглеждали по биологичен път през миналата година повече домати и пипер отколкото през предходната година“, добави още Чанов.
Ръст на добивите от пресни биологични зеленчуци
През миналата година както площите, така и добивите от биодомати са се увеличили с почти 20%, като увеличението на площите при пипера спрямо 2022 година е с 10%, а при добивите е отчетено увеличение от почти два пъти и половина. Половината от произведения през миналата година био пипер е дошъл от отопляеми оранжерии.
Спад в производството на био мед
В последните години количествата на биологично произведен мед се движи в различни стойности, показват още данните на земеделското министерство. През 2020 година например е било регистрирано намаляване на производството с 27% спрямо предходна та година, докато през 2022 година са били произведени с 21% повече количества биомед спрямо 2021 година. По последни данни произведеният през миналата година биомед е със 7% под нивото на производство през 2022 година. В количествено отношение производството на био мед през миналата година е достигнало до 2 970 тона спрямо 3 200 тона преди година.
122% ръст в броя на отглежданите едри преживни животни
При едрите преживни животни отглеждани по биологичен път- биволи и говеда през 2023 година е бил регистриран ръст със 122% и със 179% спрямо 2019 година като в края на 2023 година в електронния регистър са били въведени почти 30 500 говеда, в това число над 3 500 в млечно направление като произведеното био мляко е било над 11 500 тона. Увеличение е регистрирано и при био овцете и козите, като в края на 2023 година в система на контрол са били почти 40 хил. овце 8 и 8 000 кози, което представлява ръст съответно от 52% и 8%. Биологичните овцеферми са произввели 1400 тона мляко, а козефермите- 306 тона.
„Новата еко схема за биоживотновъдството предизвика голям интерес сред фермерите, в резултат на което пасищата и ливадите намиращи се в системата под контрол са се увеличили над два пъти и половина“, заяви експертът.
Освен новата еко схема за подпомагане на био животновъдите сред причините за ръста на биологично отглежданите животни през 2023 година са и зачестилите кампании за разясняване сертифицирането на ферми като биологични, което е тласнало повече животновъди да включат стопанствата си в системата за контрол. Оттам е дошло не само увеличението на броя на регистрираните в нея животни, но и на площите в това число пасища и площи необходими за отглеждане на едногодишни култури за изхранване на животните.
