Бюлетин за растителна защита 3 / 2015 Поява, развитие, начини и средства за борба с вредителите при зърнено-житните култури и рапица.
Зимни грижи за зимните зърнени житни култури
Дългоочакваната пролет все още се бави. Това пречи на стопаните да извършат типичните растително-защитните дейности – борбата с плевелите в този момент. В края на март третираните площи са едва 370 хил. дка пшеница и 90 хил. дка ечемик.
Към днешна дата добре е, да си припомним за грижите при повреди от възможно измръзване и задържалата се снежна покривка, от наводняване (удавяне), изсушаване, изтегляне и прекъсване на растенията –предвид обстаножката навън .
Повредите от измръзване и ледена кора се получават от ниските температури. Борбата срещу тях се води главно чрез използването на по-студоустойчиви сортове и прокарване на бразди за оттичане на водата. По-честите у нас повреди са от изтегляне и прекъсване на растенията. Изтеглянето се дължи на движението на повърхността на почвата, когато през нощта замръзва и увеличава обема си, а през деня се размразява и обема й намалява. При това движение се разкъсват корените на растенията, възелът на братене се изнася нагоре и се оголва. Тези растения страдат повече от измръзване и изсушаване. Освен това изтегляне се получава при сеитба на дълбоко обработена и неулегнала почва. Мерките за борба срещу изтеглянето са предпазни (добра подготовка на почвата, навременна и по-дълбока сеитба, валиране на посева след сеитбата) и преки (валиране и подхранване на изтеглените растения). Прекъсването на растенията се състои в прекъсване на стъблата на по-нежните и слабо развити растения. За избягването му се препоръчва прилагането на предпазни мерки (добра, навременна и качествена сеитба и създаване на условия за добро развитие на растенията).
След стопяването на снежнатата покривка в посевите се видяха харманите от повредени растения със сивожълт цвят. Върху загиналите листа се развива мицелът на почвени фитопатогени, който ги пронизва и свързва във вид на рехава или плътна покривка, често пъти с розов оттенък. Обикновено силно засегнатите растения загиват напълно и посевите се разреждат разпръснато или на хармани. При частични повреди най-младите листенца остават здрави и такива растения се развиват впоследствие слабо, изостават и дават по-малки класове и по-дребни или спаружени зърна.
Причинители на изтощаването (снежна плесен ) на зимните житни култури са неблагоприятните абиотични и биотични фактори. Изтощаването (снежната плесен) се наблюдава в края на зимата, след продължителна дебела снежна покривка върху силно израснали още от есента посеви. Под нея растенията дишат, но не фотосинтезират, вследствие на което те се изтощават, отслабват и се нападат от различни почвенообитаващи, слабо патогенни или сапрофитни гъби от родовете Fusarium, Sclerotinia и други. При нашите условия най-често срещания вид, който причинява снежната плесен е Fusarium nivale (Fries) Cesati / Microdochium nivale.
Добрите грижи за есенните култури включват организационно стопански и агротехнически мероприятия. От тях най-важно значение имат:
- избор на подходящо място; отглеждане на студоустойчиви сортове;
- извършване на сеитбата в оптимални срокове, върху добре подготвени и дренирани почви;
- въвеждане на научно-обосновани норми на торене, като се избягва едностранчивото използване на завишени норми азотни торове.
Повреди причинени от преовлажняване
В зависимост от местонахождението и почвената структура на
полетата, продължителните валежи или проливният дъжд
довеждат до кратко или продължително задържане на вода,
особено в падини или низини. Излишъкът от въглероден
диоксид и липсата на кислород при преовлажняване, силно затормозяват ù рапичните растения в периода на началното им развитие и се стига до загуби.
Пролетни грижи за зимните зърнени житни култури
Пролетните грижи през вегетацията за зимните зърнени житни култури се състоят в подхранване и внасяне на хербициди срещу плевелите, а при нужда и борба срещу болестите и неприятелите.
Ранното пролетно азотно торене бе извършено преди възобновяване на вегетацията в периода края на февруари и началото на март. Преди започналата вегетация житните растения са най-изтощени от зимния период, с изчерпани въглехидратни резерви и поради това имат нужда от лесноусвоима азотна храна. Ефективността на торенето зависи от редица условия – състояние на посева, климатичните условия, сортът и не на последно място запасеността на почвата с минерален азот.
Ако се вземат почвени проби по приетата методика, на базата на извършения агрохимичен анализ и очаквания добив се определя нормата на торене на всеки блок/масив.
Листните торове са много добри варианти и могат да се прилагат за коригиращо торене на посеви за преодоляване на стресови състояния и за получаване на по-високи добиви, но те не могат да компенсират негативните последствия от ненавременното и неправилно почвено торене. Листните торове може да приложите с хербицидите.
Вредители по житните в настоящия период :
Плевели
Борба с плевелите
Преди приложение на хербицидите в есенните посеви трябва да си спомните за принципите на Добрата растителнозащитна практика и да спазите следните по-важни условия:
- Определяне състава на плевелните асоциации;
- Определяне степента на заплевеляване;
- Яснота за преобладаващите фази на развитие на културата и плевелите;
- Конкретните климатични, почвени и теренни условия;
- Подходяща и изправна техника;
- Спазване на изискванията за правилно и безопасно приложение на хербицидите.
Срещу едногодишни житни плевели в т.ч. див овес – регистрирани при пшеница и ечемик следните хербициди:
|
Активно вещество
|
Продукт
|
Доза/дка
|
Период на приложение и чувствителни плевели
|
|
Пиноксаден
|
Аксиал 050 ЕК
|
60-90 мл
с 20-40
л/дка
раб. р-р
|
Братене на културите и от фаза 2–ри–3 –ти лист до братене на плевелитe
|
|
пиноксаден +
клодинафоп пропаргил
+ клоквинтооцетмексил
|
Траксос 50 ЕК
|
120 мл/дка
|
При пшеница:
от 3-ти лист до 2-ри възел на културата, 3-5-ти лист на останалите житни плевели, 3-ти лист на дивия овес
|
|
клодинафоп пропаргил
|
Суорд 240 ЕК
|
17 мл
20 мл
25 мл
|
При пшеница:
от 3 –ти лист до края на братене на културата
– с/у лисича опашка и див овес;
– с/у тръстичина и пролетно просо;
– с/у райграс и житна пиявица
|
|
клодинафоп
+
антидот
|
Топик 080 ЕК
|
30-40 мл
|
При пшеница:
от 3-ти лист до края на братене на плевелите ( див овес)
|
|
феноксапроп-П-етил
+ антидот
|
Пума Супер 7,5 ЕВ
|
100 мл
|
При пшеница и ечемик:
от фаза 3-ти лист до края на братене на плевелите (див овес)
|
|
Фокстрот 69 ЕВ
|
100 мл
|
||
|
Скорпио Супер 7,5 ЕВ/
Имаспро 7,5 ЕВ
|
100 мл
|
и други регистрирани ПРЗ.
Срещу едногодишни житни и широколистни плевели могат да се използват следните хербициди:
|
Активно вещество
|
Продукт за РЗ
|
Доза/дка
|
Култура и период на приложение
|
|
пиноксаден + флорасулам
|
Аксиал едно ЕК
|
100 мл
с 20-40
л/дка
раб. р-р
|
При пшеница и ечемик:
от 3-ти лист до 2-ри възел на културите, 3-5-ти лист на житните плевели (3-ти лист до края на братене на дивия овес) и 2-4-ти лист на широколистните плевели
|
|
Флорасулам +
Пироксулам +
Клоквинтоцет
мексил
антидот
|
Корело Дуо
|
26,5 г/ дка
|
пшеница ( мека и твърда)
|
|
Дифлуфеникан + изопротурон
|
Легато плюс 600 СК
|
125 мл
|
При пшеница и ечемик
|
|
мезосулфурон + йодосулфурон + антидот
|
Пасифика ВГ +
Биопауър
|
35 г
+ 70 мл
|
При пшеница:
от 3-ти лист до средата на братене на житните плевели, и от 2-3-ти до 6-ти лист на широколистните плевели
|
|
пироксулам
|
Палас 75 ВГ
|
20г;
25 г
|
При пшеница:
във фаза братене на културата, 3-5-ти лист (начало на братене на житните плевели) и 2-4-ти до 4-8-ми лист на широколистните плевели
|
|
Изопротурон
|
Протуган 50 СК
|
350 мл
|
При пшеница и ечемик:
след 3-ти лист на културите
|
|
бефлубутамид + изопротурон
|
Хербафлекс
|
200 мл
|
При пшеница:
от 3-ти лист до края на братене на културата.
|
|
мезосулфурон + йодосулфу-рон + антидот
Краен срок на пазара – 09.05.2015 г.
|
Хусар Макс ВГ + Биопауър
|
20 г + 40 мл Биопауър или
25 г + 50 мл Биопауър
|
При пшеница:
от 3-ти лист до братене на културата
ниска доза – само с/у широколистни ;
висока доза – с/у житни
|
|
мезосулфурон + йодосулфу-рон + антидот
|
Хусар Макс ОД
|
100 мл
|
При пшеница:
от 3-ти лист до братене на културата
|
и други регистрирани ПРЗ.
Срещу едногодишни широколистни плевели, внесени във фенофаза братене на културата, могат са се използват следните хербициди:
|
Активно
вещество
|
Продукт за РЗ
|
Доза на дка
|
Регистриран за култура
|
|
2,4 Д – аминна сол
|
Аминопиелик 600 СЛ
|
150-200 мл
|
Пшеница и ечемик
във фаза братене на културите
|
|
Валсамин
|
150 мл
|
пшеница
във фаза братене на културата
|
|
|
Дикопур Ф / Хербоксон топ
|
150-200 мл
|
Пшеница и ечемик
във фаза братене на културите
|
|
|
Диовид 60 СЛ
|
150-200 мл
|
Пшеница
във фаза братене на културата
|
|
|
Санафен
|
150-200 мл
|
Пшеница и ечемик
във фаза братене на културата
|
|
|
2,4 Д- естер
|
Матон 600 ЕК
|
120-150 мл
|
Пшеница и ечемик във фаза братене на културата
|
|
МЦПА
|
Агроксон/ Серидор МЦПА
|
200 мл
|
Пшеница и ечемик
във фаза братене на културата
|
|
У 46 М Флуид
|
200 мл
|
Пшеница и ечемик
във фаза братене на културата
|
Хербицидите, чието активно вещество е 2,4 Д се прилагат при температура на въздуха над 14 градуса по Целзий, а тези с активно вещество МЦПА – над 10 градуса по Целзий.
Срещу едногодишни широколистни плевели в т.ч. слабочувствителни на 2,4 Д и МЦПА (лепка, лайка, подрумче, див мак и др.), внесени във фенофаза братене на културата, могат да се прилагат следните хербициди:
|
Активно вещество
|
Продукт за РЗ
|
Доза / дка
|
Регистриран за култура
|
|
метсулфурон-метил
|
Акурат 60 ВГ
|
1 г
|
пшеница, ечемик
|
|
Ларен 20СГ
|
3 г
|
пшеница, ечемик
|
|
|
Метсурам 200 ВГ/
Рикорсо/
|
3 г
20-40
л/дка
раб. р-р
|
пшеница, ечемик
тритикале
|
|
|
метсулфурон-метил + трибенурон-метил
|
Алай Макс / Пойнтер ултра
|
3,5 г
30-40
л/дка
раб. р-р
|
пшеница, ечемик
|
|
метсулфурон-метил +
дифлуфеникан
|
Алианс ВГ
|
7,5 г
|
пшеница, ечемик
ръж
тритикале
|
|
метсулфурон-метил +
тифенсулфурон-метил
|
Ергон ВГ
|
5-9 г
5-6 г
|
пшеница,
ръж,
тритикале
зимен ечемик
|
|
хлорсулфурон
|
Глин 75 ДФ
|
1-1,5 г
|
пшеница, ечемик
Да се прилага само при монокултурно отглеждане на пшеница и ечемик !
|
|
Игъл 75 ДФ
|
1-1,5 г
|
пшеница, ечемик
Да се прилага само при монокултурно отглеждане на пшеница и ечемик !
|
|
|
амидосулфурон + йодосулфурон
|
Секатор ОД
|
10 мл
|
пшеница, ечемик
|
|
дикамба + 2,4 Д
|
Дифендър СЛ/ Пасифик СЛ / Магнето СЛ
|
80-100 мл
|
пшеница
|
|
2,4 Д+ дикамба
|
Уидмастер 464 СЛ
|
80-100 мл
|
пшеница
|
|
дикамба + триасулфурон
|
Линтур 70 ВГ
|
15 г
|
пшеница, ечемик
|
|
дикамба+
тритосулфурон
|
Арат
|
10-20 г
+
50 мл ДЕШ
|
пшеница, ечемик
|
|
бентазон +дикамба
|
Камбио СЛ
|
125 мл
|
пшеница, ечемик
|
|
флорасулам + аминопиралид-калий
|
Дерби Супер
|
2,5-3,3 г
|
Пшеница
Високата доза при преобладаващо заплевеляване с паламида
|
|
флорасулам + 2,4 Д естер
|
Мустанг 306,25 СК
|
60-80 мл
|
пшеница
|
|
трибенурон-метил
|
Гранстар 75 ДФ/ Тример 75 ДФ
|
1-1,5 г
|
пшеница, ечемик
|
|
трибенурон-метил + тифенсулфурон-метил
|
Гранстар Супер 50 СГ
|
4 г
|
пшеница и ечемик
|
|
трибенурон-метил
|
Корида 75 ВДГ/
Питон 75ВДГ
|
1,5 г
|
пшеница
|
|
мекопроп-П + дихлорпроп-П + МЦПА
|
Оптика Трио
|
150-200 мл
|
пшеница, ечемик
|
|
клопиралид
|
Лонтрел 300 СЛ
|
40-50 мл
|
пшеница
|
|
пирафлуфен-етил
|
Екопарт 2 СК
|
45-60 мл
|
пшеница
|
и други регистрирани ПРЗ
НЕПРИЯТЕЛИ:
Вредна житна дървеница – през пролетта активността им се възнобновява при средноденонощна температура 8-9 °С и максимална дневна 14-15 °С. Започва движението им в убежищата и през най-топлите часове на деня излизат на повърхността и се хранят, като смучат сок от различни видове житни треви. При захлаждане на времето отново се прибират под окапалите листа. В различните години миграцията настъпва по различно време от края на март и началото на април. Продължителността на миграцията е различна през годините и е в зависимост във висока степен от температурните условия. Масовата миграция настъпва при средна дневна температура над 11,3-12,0 °С и средна максимална температура 18-20 °С. Вредната житна дървеница мигрира при тихо и слънчево време. По-рано мигрират мъжките индивиди. Разположението на местата за зимуване оказва съществено влияние върху интензивността на миграцията.
През този период се хранят със сок от най-долната част на стъблото на житните, вследствие на което централният лист пожълтява, усуква се и в последствие изсъхва. По-късно се придвижват нагоре по горните добре огрени от слънцето части на растенията.
Проследява се цялата миграция и към химична борба се пристъпва, когато съотношението на женски ♀:♀ мъжки индивиди стане 1:1.
ПИВ 2-4 бр. възрастни индивиди/ кв. м.
Обследването се извършва с метровки по диагоналите или шахматно на блока. Много внимателно се пристъпва към химичната борба срещу възрастните индивиди, защото смърността не е от най-високите, а яйчните паразити загиват масово.
Регистрираните ПРЗ срещу презимувалите индивиди на Вредна житна дървеница са:
|
Активно вещество
|
Продукт за РЗ
|
Доза / дка
|
|
Алфациперметрин
|
Вазтак Нов 100 ЕК
|
20 мл
|
|
Ацетамиприд
|
Моспилан 20 СП
|
12,5 г
|
|
Делтаметрин
|
Дека ЕК
|
50 мл
|
|
Есфенвалерат
|
Суми алфа 5 ЕК
|
25 мл
|
|
Ламбда цихалотрин
|
Ламбада 5 ЕК
|
20 мл
|
|
Зетациперметрин
|
Фюри 10 ЕК
|
7,5 мл
|
|
Тауфлувалинат
|
Маврик 2 Ф
|
25 мл
|
|
Хлорпирифос – етил
|
Пиринекс 48 ЕК
|
100 мл
|
|
Циперметрин
|
Суперсект 10 ЕК
Суперсект Мега / Суперсект Екстра
|
15 мл
12 мл
|
Обикновена житна пиявица – напада пролетните житни растения и най-предпочитани са овес и пролетен ечемик. При силно намножаване на вида може да нападне пшеницата и различните житни треви и царевицата. Ръжта не се напада от възрастните пиявици. Вредата, която причиняват – изгризват тесни и дълги прозорчета между нерватурата на листата, унищожавайки двата епидермиса и паренхимната тъкан. При масово нападение листата побеляват и изсъхват. След като се хранят няколко дни, копулират и снасят яйцата си от горната страна на листата, поеденично или наредени във верижка по две до четири.
До момента отчетената плътност в страната е под ПИВ.
Химичното третиране срещу възрастните индивиди се провежда преди яйцеснасяне на нападнатите части от посева, но само при установяване на плътност над прага на икономическа вредност с разрешените за употреба инсектициди.
30 бр. възрастни/кв. м при суха пролет и редки посеви;
50 бр. възрастни/кв. м при хладна пролет и гъсти посеви;
Регистрирани ПРЗ срещу възрастни и ларви на Обикновена житна пиявица са:
|
Активно вещество
|
Продукт за РЗ
|
Доза / дка
|
|
Алфациперметрин
|
Вазтак Нов 100 ЕК
|
20 мл
|
|
Ацетамиприд
|
Моспилан 20 СП
|
12,5 г
|
|
Гама цихалотрин
|
Нексид 015 СК
|
30 мл
|
|
Есфенвалерат
|
Суми алфа 5 ЕК
|
25 мл
|
|
Зетациперметрин
|
Фюри 10 ЕК
|
10 мл
|
|
Тауфлувалинат
|
Маврик 2 Ф
|
25 мл
|
|
Хлорпирифос – етил
|
Пиринекс 48 ЕК
|
100 мл
|
|
Циперметрин
|
Суперсект 10 ЕК
Суперсект Мега
|
12,5 мл
12 мл
|
|
Циперметрин + Хлорпирифос – етил
|
Нуреле Д / Хлорсирин 550 ЕК / Санмба
|
50-80 мл
|
Пшеничен трипс
Неприятелят зимува като ларва под растителните остатъци и в почвата. Метаморфозата на ларвите започват при средноденонощна температура 8-10◦С и преминава за кратки срокове в пронимфа и нимфа. Първите възрастни насекоми се
появяват към средата на месец април. Обикновено трипсовете смучат сок в горната част класовете. Тази част побелява и в местата на повредата класчетата не образуват зърна. Повредата е сходна с тази на житната дървеница – “частично
белокласие”, но с много по-малки размери. Обикновено обхваща само най-горните части на класа и рядко достига повече от половината.
Химичен контрол се провежда при отчетена плътност над прага на икономическа
вредност:
10 бр. възрастни/стъбло във фенофаза “вретенене”
20 бр. ларви/клас при суха пролет във фенофаза “изкласяване”
30 бр. ларви/клас при влажна пролет във фенофаза “изкласяване”
Инсекцидите, използвани за борба срещу житни дървеници и житни пиявици са ефикасни при пшеничния трипс.
БОЛЕСТИ:
Ръжди : Кафява листна ръжда – Puccinia recondita,
Жълта ръжда – Puccinia striiformis
През 2014 година в житните посеви се наблюдаваше много силно нападение от кафява и жълта ръжда, като преобладаващо бе нападението от жълта ръжда.
В сравнение с изминали години много бе разширен ареала на кафявата листна ръжда, а жълтата (болест на хладните северните страни), която не е наблюдавана у нас през последните две десетилетия, връхлетя страната ни изненадващо с размер на епифитотия.
←Puccinia striiformis
За ограничаване високата вреда от ръждите е препоръчително да се предприемат
мерки основно от предпазен характер, целящи създаването на благоприятни условия за развитието на растенията или да се елиминират предпоставките за заразяването им:
Сеитба в оптимални срокове;
Балансирано минерално торене, като не се допуска едностранчиво азотно торене; Puccinia recondita ↑
Да не се допуска монокултурно отглеждане на пшеница;
Унищожаване на самосевките, които служат като мост за преминаване на
уредостадия (устойчив на ниски температури) от старите към новите посеви;
Към химическо третиране се пристъпва при степени на нападение :
- за кафява листна ръжда
10% степен на нападение във фенофаза 1-ви– 2-ри възел на житните култури; 10% степен на нападение и първи сори по предпоследния лист във фенофаза “поява лигулата на флагелния лист”;
- за жълта ръжда – При поява на сори (чуствителни сортове) във фенофаза “поява лигулата на флагелния лист”- „изкласяване”;
Регистрирани ПРЗ срещу ръждите:
|
Активно вещество
|
Продукт за РЗ
|
Доза / дка
|
|
Крезоксим-метил + епоксиконазол
|
Алегро СК ( кафява ръжда и брашнеста мана )
|
50-100 мл
|
|
Азоксистробин + ципроконазол
|
Амистар екстра ЕК
(кафява ръжда, брашнеста мана септориоза )
|
70 мл
|
|
Ципроконазол + пропиконазол
|
Артеа 330 ЕК (кафява ръжда, септориоза и брашнеста мана )
|
40-50 мл
|
|
Пираклостробин + епоксиконазол
|
Диамант Макс
(жълта и кафява ръжди, сетпориоза )
|
150 мл
|
|
Фенпропиморф + епоксиконазол + метрафенон
|
Капало (кафява ръжда, септориоза по класа и брашнеста мана )
|
12,5 г
|
|
Метконазол
|
Карамба 60 ЕК (жълта, кафява и черна ръжди )
|
100 мл
|
|
Пропиконазол
|
Бампер 25 ЕК
(кафява и черна ръжди, брашнеста мана )
|
50 мл
|
|
Пропиконазол и прохлораз
|
Бампер супер
(кафява и черна ръжди, брашнеста мана )
|
100 мл
|
|
Тиофанат-метил +епоксиконазол
|
Дует ултра / Рекс ултра
(жълта и кафява ръжди )
|
60 мл
|
|
Тебуконазол + биксафен
|
Зантара 216 ЕК
(кафява и черна ръжди, септориоза и брашнеста мана )
|
125 мл
|
|
Флутриафол
|
Импакт 25 ЕК (жълта, кафява и черна ръжди )
|
50 мл
|
|
Дифеконазол + тебуконазол
|
Магнело ЕК СК ( кафява ръжда и септориоза по класа )
|
100 мл
|
|
Епоксиконазол + метконазол
|
Озирис ЕК
(жълта и кафява ръжди, септориози )
|
300 мл
|
|
Протиоконазол + тебуконазол
|
Прозаро 250 ЕК
(жълта и кафява ръжди, брашнеста мана, септориози )
|
100 мл
|
|
Епоксиконазол
|
Рубрик 125 СК
Сопрано 125 СК
(жълта и кафява ръжди, септориоза и брашнеста мана )
|
100 мл
100 мл
|
|
Прокиназид
|
Талиус 20 СК
(брашнеста мана )
|
20 мл
|
Септориози
През последните няколко години се очертава тенденция за повсеместно
разпространение, в по-голяма или по-малка степен, на ран листен пригор /Septoria tritici и петносване по класовете /Septoria nodorum в пшеничните посеви.
– Ран листен пригор (листните петна) по пшеницата/Septoria tritici е повсеместно разпространена болест. През есента по най-долните листа на пшеницата се появяват трудно забележими сиво-зелени дребни петна, които бързо нарастват. По-късно стават бледожълти до бледокафяви, ограничени от жълт разливащ се венец. В напетнените участъци се наблюдават дребни пикнидии.
Образуваните през пролетта листа се напетняват до вретеното.
По тях се проявяват червеникавокафяви петна, които причиняват пригор. Силно нападнатите растения остават хилави, а класовете, с дребно и спаружено зърно.
Хладното и влажно до умерено топло време благоприятства развитието на болестта.
– Петносване (септориоза) по класовете на пшеницата /Septoria nodorum се проявява по всички зелените части на растенията, като кафяви петна изприщени от тъмнокафяви, дребни пикнидии. Растенията се развиват слабо, имат деформирани класове с напетнени плеви и осили, стерилни класчета или зърното остава спаружено, леко и с намалена кълняемост.
Паразитът се развива при температури между 4-34°С с оптимални 24-28°С през периоди на превалявания или изобилна роса.
При обследванията, прояви от патогените са констатирани през третата декада на
месец март. Наблюдават се от единични петна до слаба и средна степен на нападение по долните листата на пшеницата и ечемика в някои области: Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Плевен, Разград и София-област.
Причините за разширяване ареала и увеличавене степента на нападение на
патогените са комплексни: натрупване на висок инфекциозен фон (неправилен сеитбооборот, минимален брой почвообработки, наличие на растителни остатъци, в които патогенът презимува, неспазване на пространствена изолация от миналогодишните посеви) и благоприятни метеорологични условия.
Брашнеста мана
Брашнестата мана се развива през целия вегетационен период, като започва от
долните листа на младите растения, постепенно обхваща горните и при подходящи условия засяга всички зелени части, дори и класовете. По нападнатите органи се образуват бели до нечисто бели прашести плесенови налепи, които се разрастват, намножават, сливат и обхващат целия лист. По-късно в тях се образуват клейстотециите на гъбата, като тъмни точици. При силна поява на болестта, листата сравнително бързо пожълтяват и преждевременно загиват. Това състояние води до
недоизхранване, развитие на по-малко репродуктивни братя, класчета и зърна в едно растение, отслабване и полягане на растенията. Добивите са по-ниски и с влошено качество. Инспекторите от отделите за РЗ в БАБХ редовно следят и отчитат: фенофаза и гъстота на посева, състояние на патогена – разпространението, степента на нападение и очаквано развитие, и издават сигнали за контрол на болестта. При спазване на сигналите дадени от тях земеделските стопани не биха допуснали поражения от брашнеста мана и намаляване на добивите.
Високата въздушна влага и благоприятните температури за заразяване в края на
месец март, провокираха появата и развитието на болестта. Начало на проява на брашнеста мана е установена в областите: Бургас, Варна, Разград, Стара Загора и Ямбол, като се отчета слаба степен на нападение по долните листа на растенията.
През този месец се очаква повишаване степента на нападение и разпространение на брашнестата мана в посевите.
Важно е, към химични третирания на зърнено-житните срещу брашнеста мана, ръждите и септориозите да се пристъпва при необходимост и достигане на ПИВ.
Важно е също времето на приложение – лимитиращият момент по отношение на борбата с болестите е фенофаза флагов лист – момента на залагане на потенциалния добив. Защитата от болестите преди тази фенофаза и след нея е от съществено значение за отглеждане на качествено зърно.
