петък, юни 22, 2018
0887257707 videnov@abv.bg
Бюлетин растителна защитаРастителна защитаТорове и препарати

Бюлетин за растителна защита 3 / 2015 Борба с вредителите при зърнено-житните култури и рапица през април

Борба с болести

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

234Четения

Бюлетин за растителна защита 3 / 2015 Поява, развитие, начини и средства за борба с вредителите при зърнено-житните култури и рапица.

Зимни грижи за зимните зърнени житни култури

Дългоочакваната пролет все още се бави. Това пречи на стопаните да извършат типичните  растително-защитните дейности – борбата  с плевелите в този момент. В края на март третираните площи са едва 370 хил. дка пшеница и 90 хил. дка ечемик. 

Към днешна дата добре е,  да си припомним за   грижите при   повреди  от възможно измръзване и задържалата се снежна покривка, от наводняване (удавяне), изсушаване, изтегляне и прекъсване на растенията –предвид обстаножката навън .

Повредите от измръзване и ледена кора се получават от ниските температури. Борбата срещу тях се води главно чрез използването на по-студоустойчиви сортове и прокарване на бразди за оттичане на водата. По-честите у нас повреди са  от изтегляне и прекъсване на растенията. Изтеглянето се дължи на движението на повърхността на почвата, когато през нощта замръзва и увеличава обема си, а през деня се размразява и обема й намалява. При това движение се разкъсват корените на растенията, възелът на братене се изнася нагоре и се оголва. Тези растения страдат повече  от измръзване и изсушаване. Освен това изтегляне се получава при сеитба на дълбоко обработена и неулегнала почва. Мерките за борба срещу изтеглянето са предпазни (добра подготовка на почвата, навременна и по-дълбока сеитба, валиране на посева след сеитбата) и преки (валиране и подхранване на изтеглените растения). Прекъсването на растенията се състои в прекъсване на стъблата на по-нежните и слабо развити растения. За избягването му се препоръчва прилагането на предпазни мерки (добра, навременна и качествена сеитба и създаване на условия за добро развитие на растенията).

След стопяването на снежнатата  покривка в посевите  се видяха  харманите от повредени растения със сивожълт цвят. Върху загиналите листа се развива мицелът на почвени фитопатогени, който ги пронизва и свързва във вид на рехава или плътна покривка, често пъти с розов оттенък. Обикновено силно засегнатите растения загиват напълно и посевите се разреждат разпръснато или на хармани. При частични повреди най-младите листенца остават здрави и такива растения се развиват впоследствие слабо, изостават и дават по-малки класове и по-дребни или спаружени зърна.

  Причинители на изтощаването (снежна плесен ) на зимните житни култури са неблагоприятните абиотични и биотични фактори. Изтощаването (снежната плесен) се наблюдава в края на зимата, след продължителна дебела снежна покривка върху силно израснали още от есента посеви. Под нея растенията дишат, но не фотосинтезират, вследствие на което те се изтощават, отслабват и се нападат от различни почвенообитаващи, слабо патогенни или сапрофитни гъби от родовете Fusarium, Sclerotinia и други. При нашите условия най-често срещания вид, който причинява снежната плесен е Fusarium nivale (Fries) Cesati / Microdochium nivale.

Добрите грижи за есенните култури включват  организационно стопански и агротехнически мероприятия. От тях най-важно значение имат:

  • избор на подходящо място; отглеждане на студоустойчиви сортове;
  • извършване на сеитбата в оптимални срокове, върху добре подготвени и дренирани почви;
  • въвеждане на научно-обосновани норми на торене, като се избягва едностранчивото използване на завишени норми азотни торове.

 

Повреди причинени от преовлажняване

 В зависимост от местонахождението и почвената структура на   

 полетата, продължителните валежи или проливният дъжд

 довеждат до кратко или продължително задържане на вода,

 особено в падини или низини. Излишъкът от въглероден     

диоксид и липсата на кислород при преовлажняване, силно затормозяват ù рапичните растения в периода на началното им развитие и се стига до загуби.

 

Пролетни грижи за зимните зърнени житни култури

Пролетните грижи през вегетацията за зимните зърнени житни култури се състоят в подхранване и внасяне на хербициди срещу плевелите, а при нужда и борба  срещу болестите и неприятелите.                         

Ранното пролетно азотно торене бе извършено преди възобновяване на вегетацията в периода края на февруари и началото на март. Преди започналата вегетация житните растения са най-изтощени от зимния период, с изчерпани въглехидратни резерви и поради това имат нужда от лесноусвоима азотна храна. Ефективността на торенето зависи от редица условия – състояние на посева, климатичните условия, сортът и не на последно място запасеността на почвата с минерален азот.

Ако се вземат почвени проби по приетата  методика, на базата на извършения агрохимичен анализ и очаквания добив се определя нормата на торене на всеки блок/масив.  

 

Листните торове са много добри варианти  и могат да се прилагат за коригиращо торене на посеви за преодоляване на стресови състояния и за получаване на по-високи добиви, но те не могат да компенсират негативните последствия от ненавременното и неправилно почвено торене.  Листните торове може да приложите с хербицидите.

 

Вредители  по житните в настоящия период :

Плевели

Борба с плевелите

Преди приложение на хербицидите  в есенните посеви трябва  да си спомните за  принципите на Добрата растителнозащитна практика и да  спазите следните по-важни условия:

 

 

  • Определяне   състава  на плевелните  асоциации;
  • Определяне     степента на заплевеляване;
  • Яснота за преобладаващите фази на развитие на културата и плевелите;
  • Конкретните климатични, почвени и теренни условия;
  • Подходяща  и изправна техника;
  • Спазване на  изискванията за правилно и безопасно приложение на хербицидите.    

 

Срещу едногодишни житни плевели в т.ч. див овес –  регистрирани при пшеница и ечемик следните хербициди:

 











Активно вещество

Продукт

Доза/дка

Период на приложение и чувствителни плевели

Пиноксаден

Аксиал 050 ЕК

60-90 мл

 

с 20-40

л/дка

раб. р-р

 Братене на културите и от фаза  2ри3 –ти лист до братене на плевелитe

пиноксаден +

клодинафоп пропаргил

+ клоквинтооцетмексил

Траксос 50 ЕК

120 мл/дка

При пшеница:

от 3-ти лист до 2-ри възел на културата, 3-5-ти лист на останалите житни плевели, 3-ти лист на   дивия овес

клодинафоп пропаргил

Суорд 240 ЕК

 

 

17 мл

20 мл

 

25 мл

При пшеница:

от 3 –ти лист до края на братене на културата

– с/у лисича опашка и див овес;

– с/у тръстичина и пролетно просо;

– с/у райграс и житна пиявица

клодинафоп

+

антидот

Топик 080 ЕК

30-40 мл

При пшеница:

от  3-ти лист до края на  братене на плевелите ( див  овес)

феноксапроп-П-етил

 + антидот

Пума Супер 7,5 ЕВ

100 мл

При пшеница и ечемик:

от фаза 3-ти лист до края на братене на плевелите (див  овес)

Фокстрот 69 ЕВ

100 мл

Скорпио Супер 7,5 ЕВ/

Имаспро 7,5 ЕВ

100 мл

  и други регистрирани ПРЗ.

 

Срещу едногодишни житни и широколистни плевели могат да се използват следните хербициди:

 













Активно вещество

 

Продукт за РЗ

Доза/дка

Култура и период на приложение

пиноксаден + флорасулам

Аксиал едно ЕК

100 мл

 

 

с 20-40

л/дка

раб. р-р

При пшеница и ечемик:

от 3-ти лист до 2-ри  възел на културите, 3-5-ти  лист на житните плевели (3-ти  лист до края на братене на дивия овес) и 2-4-ти  лист на широколистните плевели

Флорасулам +

Пироксулам +

Клоквинтоцет

мексил

антидот

Корело Дуо

26,5 г/ дка

пшеница ( мека и твърда)

Дифлуфеникан + изопротурон

Легато плюс 600 СК

125 мл

При пшеница и ечемик

мезосулфурон + йодосулфурон + антидот

Пасифика ВГ +

Биопауър

35 г

+ 70 мл

При пшеница:

от 3-ти лист до средата на братене на житните плевели, и от 2-3-ти до 6-ти лист на широколистните плевели

пироксулам

Палас 75 ВГ

20г;

25 г

При пшеница:

във фаза братене на културата, 3-5-ти  лист (начало на братене на житните плевели) и 2-4-ти  до 4-8-ми лист на широколистните плевели

Изопротурон

Протуган 50 СК

350 мл

При пшеница и ечемик:

след 3-ти лист  на културите

бефлубутамид + изопротурон

Хербафлекс

200 мл

При пшеница:

от 3-ти лист до края на братене на културата.

мезосулфурон + йодосулфу-рон + антидот

Краен срок на пазара – 09.05.2015 г.

Хусар Макс ВГ + Биопауър

20 г + 40 мл Биопауър или

25 г + 50 мл Биопауър

При пшеница:

от 3-ти лист до братене на културата

ниска доза – само с/у широколистни ;

висока доза –  с/у житни

мезосулфурон + йодосулфу-рон + антидот

Хусар Макс ОД

100 мл

При пшеница:

 

от 3-ти лист до братене на културата

и други регистрирани ПРЗ.

 

 

Срещу едногодишни широколистни плевели, внесени във фенофаза братене на културата, могат са се използват следните хербициди:

 

 












Активно

вещество

 

Продукт за РЗ

Доза на дка

Регистриран за култура

2,4 Д – аминна сол

Аминопиелик 600 СЛ

150-200 мл

Пшеница и  ечемик

във фаза братене на културите

Валсамин

150 мл

пшеница

във фаза братене на културата

Дикопур Ф / Хербоксон  топ

150-200 мл

Пшеница и  ечемик

във фаза братене на културите

Диовид 60 СЛ

150-200 мл

Пшеница

във фаза братене на културата

Санафен

150-200 мл

Пшеница и  ечемик

във фаза братене на културата

2,4 Д-  естер

Матон 600 ЕК

120-150 мл

Пшеница и  ечемик във фаза братене на културата

МЦПА

Агроксон/ Серидор  МЦПА

200 мл

Пшеница и ечемик

във фаза братене на културата

У 46 М Флуид

200 мл

Пшеница и ечемик

във фаза братене на културата

 

Хербицидите, чието активно вещество е 2,4 Д се прилагат при температура на въздуха  над  14 градуса по Целзий, а тези  с активно вещество  МЦПА – над 10 градуса по Целзий.

 

 

Срещу едногодишни широколистни плевели в т.ч. слабочувствителни на 2,4 Д и МЦПА (лепка, лайка, подрумче, див мак и др.), внесени във фенофаза братене на културата, могат да се прилагат следните хербициди:

 

 


























 

Активно вещество

 

Продукт за РЗ

Доза / дка

Регистриран за култура

метсулфурон-метил

Акурат 60 ВГ

1 г

пшеница,  ечемик

Ларен 20СГ

3 г

пшеница, ечемик

Метсурам 200 ВГ/

Рикорсо/

3 г

20-40

л/дка

раб. р-р

пшеница, ечемик

тритикале

метсулфурон-метил + трибенурон-метил

 

Алай Макс / Пойнтер ултра

3,5 г

30-40

л/дка

раб. р-р

пшеница, ечемик

метсулфурон-метил +

дифлуфеникан

Алианс ВГ

7,5 г

пшеница, ечемик

ръж

тритикале

метсулфурон-метил +

тифенсулфурон-метил

Ергон ВГ

5-9 г

 

 

5-6 г

пшеница,  

ръж,

тритикале

зимен ечемик

хлорсулфурон

Глин 75 ДФ

1-1,5 г

пшеница,  ечемик

Да се прилага само при монокултурно отглеждане на пшеница и ечемик !

Игъл 75 ДФ

1-1,5 г

пшеница,  ечемик

Да се прилага само при монокултурно  отглеждане на пшеница и ечемик !

амидосулфурон + йодосулфурон

Секатор ОД

10 мл

пшеница, ечемик

дикамба + 2,4 Д

Дифендър СЛ/ Пасифик СЛ / Магнето СЛ

80-100 мл

пшеница

2,4 Д+ дикамба

Уидмастер 464 СЛ

80-100 мл

пшеница

дикамба + триасулфурон

Линтур 70 ВГ

15 г

пшеница,  ечемик

дикамба+

тритосулфурон

Арат

 

 

 

 

10-20 г

+

50 мл ДЕШ

пшеница, ечемик

 

бентазон +дикамба 

Камбио СЛ

125 мл

пшеница, ечемик

флорасулам + аминопиралид-калий

Дерби Супер

2,5-3,3 г

Пшеница

Високата доза при преобладаващо заплевеляване с паламида

флорасулам + 2,4 Д естер

Мустанг 306,25 СК

60-80 мл

пшеница

трибенурон-метил

Гранстар 75 ДФ/ Тример 75 ДФ

1-1,5 г

пшеница, ечемик

трибенурон-метил + тифенсулфурон-метил

Гранстар Супер 50 СГ

4 г

пшеница и ечемик

трибенурон-метил

Корида 75 ВДГ/

Питон 75ВДГ

1,5 г

пшеница

мекопроп-П + дихлорпроп-П + МЦПА

Оптика Трио

150-200 мл

пшеница, ечемик

клопиралид

Лонтрел 300 СЛ

40-50 мл

пшеница

пирафлуфен-етил

Екопарт 2 СК

45-60 мл

пшеница

и други регистрирани ПРЗ

 

НЕПРИЯТЕЛИ:

 

Вредна житна дървеница  – през пролетта активността им се възнобновява при средноденонощна  температура  8-9 °С  и  максимална дневна 14-15 °С. Започва движението им в убежищата и през най-топлите часове на деня излизат на повърхността и се хранят, като смучат сок от различни видове житни треви. При захлаждане на времето отново се прибират под окапалите листа. В различните години миграцията настъпва по различно време от края на март  и началото на април. Продължителността на миграцията е различна през  годините и е в зависимост във висока степен от температурните условия. Масовата миграция настъпва при средна дневна температура над 11,3-12,0 °С и средна максимална температура 18-20 °С. Вредната житна дървеница мигрира при тихо и слънчево време. По-рано мигрират мъжките индивиди. Разположението на местата за зимуване оказва съществено влияние върху интензивността на миграцията.

През този период се хранят със сок от най-долната част на стъблото на житните, вследствие на което централният лист пожълтява, усуква се и в последствие изсъхва. По-късно се придвижват нагоре по горните добре огрени от слънцето части на растенията.

Проследява се цялата миграция и към химична борба се пристъпва, когато съотношението на женски ♀:♀ мъжки индивиди стане 1:1.

ПИВ 2-4 бр. възрастни индивиди/ кв. м.

Обследването се извършва с метровки по диагоналите или шахматно на блока.  Много внимателно се пристъпва към химичната  борба  срещу възрастните индивиди, защото смърността не е от най-високите, а яйчните паразити загиват масово.

Регистрираните ПРЗ срещу презимувалите индивиди на  Вредна житна дървеница  са:













 

Активно вещество

 

Продукт за РЗ

Доза / дка

 Алфациперметрин

 Вазтак Нов 100 ЕК

20 мл  

 Ацетамиприд

 Моспилан 20 СП

12,5 г

 Делтаметрин

 Дека ЕК

 50 мл

Есфенвалерат

Суми алфа 5 ЕК

25 мл

Ламбда цихалотрин

Ламбада  5 ЕК

20 мл

Зетациперметрин

Фюри 10 ЕК

7,5 мл

Тауфлувалинат

Маврик 2 Ф

25 мл

Хлорпирифос – етил

 Пиринекс 48 ЕК

100 мл

Циперметрин

Суперсект 10 ЕК

Суперсект Мега / Суперсект Екстра

15 мл

12 мл

 

Обикновена житна пиявица – напада пролетните житни растения и най-предпочитани са овес и пролетен ечемик. При силно намножаване на вида може да нападне  пшеницата и различните житни треви и царевицата. Ръжта не се напада от възрастните пиявици. Вредата, която причиняват –  изгризват тесни и дълги прозорчета между нерватурата на листата, унищожавайки двата епидермиса и паренхимната тъкан. При масово нападение листата побеляват и изсъхват. След като се хранят няколко дни, копулират и снасят яйцата си от горната страна на листата, поеденично или наредени във верижка по две до четири.

До момента  отчетената плътност в страната е под ПИВ.

Химичното третиране срещу възрастните индивиди се провежда преди яйцеснасяне на нападнатите части от посева, но само при установяване на плътност над прага на икономическа вредност с разрешените за употреба инсектициди.

 

30 бр. възрастни/кв. м при суха пролет и редки посеви;

50 бр. възрастни/кв. м при хладна пролет и гъсти посеви;

 

 

 

Регистрирани ПРЗ срещу възрастни  и ларви на  Обикновена житна пиявица са:













 

Активно вещество

 

Продукт за РЗ

Доза / дка

 Алфациперметрин

 Вазтак Нов 100 ЕК

20 мл  

 Ацетамиприд

 Моспилан 20 СП

12,5 г

Гама цихалотрин

Нексид 015 СК

30 мл

Есфенвалерат

Суми алфа 5 ЕК

25 мл

Зетациперметрин

Фюри 10 ЕК

10 мл

Тауфлувалинат

Маврик 2 Ф

25 мл

 Хлорпирифос – етил

 Пиринекс 48 ЕК

100 мл

Циперметрин

Суперсект 10 ЕК

Суперсект Мега

12,5 мл

12 мл

Циперметрин + Хлорпирифос – етил

Нуреле Д  / Хлорсирин 550 ЕК / Санмба

50-80 мл

 

Пшеничен трипс 

Неприятелят  зимува като ларва под растителните остатъци и в почвата. Метаморфозата  на ларвите започват при средноденонощна температура 8-10С и преминава за кратки срокове в пронимфа и нимфа. Първите възрастни насекоми се

появяват към средата на месец април. Обикновено трипсовете смучат сок в  горната част класовете. Тази част побелява  и в местата на повредата класчетата не образуват зърна. Повредата е сходна с тази на житната дървеница – “частично

белокласие”, но с много по-малки размери. Обикновено обхваща само най-горните части на класа и рядко достига повече от половината.

Химичен контрол се провежда при отчетена плътност над прага на икономическа

вредност:

10 бр. възрастни/стъбло във фенофаза “вретенене”

20 бр. ларви/клас при суха пролет във фенофаза “изкласяване”

30 бр. ларви/клас при влажна пролет във фенофаза “изкласяване

 

Инсекцидите, използвани за борба срещу житни дървеници и  житни пиявици са ефикасни при пшеничния трипс.

 

БОЛЕСТИ:

 

Ръжди : Кафява листна ръжда  – Puccinia recondita,

Жълта ръжда  – Puccinia striiformis

 През 2014 година в житните   посеви се наблюдаваше много силно нападение от кафява и жълта ръжда, като преобладаващо бе  нападението от жълта ръжда.

 В сравнение с изминали   години много бе разширен    ареала на кафявата листна ръжда, а жълтата (болест на хладните северните страни), която не е наблюдавана у нас през последните две десетилетия, връхлетя страната ни изненадващо с размер на епифитотия.

Puccinia striiformis

За ограничаване високата вреда от ръждите е препоръчително да се предприемат

мерки основно от предпазен характер, целящи създаването на благоприятни условия за развитието на растенията или да се елиминират предпоставките за заразяването им:

Сеитба в оптимални срокове;

Балансирано минерално торене, като не се допуска едностранчиво азотно торене;                                   Puccinia recondita

Да не се допуска монокултурно отглеждане на пшеница;

Унищожаване на самосевките, които служат като мост за преминаване на

уредостадия (устойчив на ниски температури) от старите към новите посеви;

Към химическо третиране се пристъпва при степени на нападение :

 

  • за кафява листна ръжда

10% степен на нападение  във фенофаза 1-ви–  2-ри възел на житните култури; 10% степен на нападение и първи сори по предпоследния лист във фенофаза “поява лигулата на флагелния лист”;

 

  • за жълта ръжда При поява на сори (чуствителни сортове) във фенофаза “поява лигулата на флагелния лист”- „изкласяване”; 

 

Регистрирани ПРЗ срещу  ръждите:




















 

Активно вещество

 

Продукт за РЗ

Доза / дка

Крезоксим-метил + епоксиконазол

Алегро СК ( кафява  ръжда и брашнеста мана  )

50-100 мл

Азоксистробин + ципроконазол

 Амистар екстра ЕК

(кафява ръжда, брашнеста мана  септориоза )

70 мл  

Ципроконазол + пропиконазол

Артеа 330 ЕК (кафява ръжда, септориоза и брашнеста мана  )

40-50 мл

Пираклостробин + епоксиконазол

Диамант Макс

(жълта и  кафява  ръжди, сетпориоза )

150 мл

Фенпропиморф +  епоксиконазол + метрафенон

Капало (кафява ръжда, септориоза по класа и брашнеста мана  )

12,5 г

Метконазол

Карамба 60 ЕК (жълта, кафява и черна ръжди )

100 мл

Пропиконазол

Бампер 25 ЕК

(кафява и черна ръжди, брашнеста мана  )

50 мл

Пропиконазол и прохлораз

Бампер супер 

(кафява и черна ръжди, брашнеста мана  )

100 мл

Тиофанат-метил +епоксиконазол

Дует ултра / Рекс ултра

(жълта и  кафява  ръжди )

60 мл

Тебуконазол + биксафен

Зантара 216 ЕК

(кафява и черна ръжди, септориоза и брашнеста мана )

125 мл

Флутриафол

Импакт 25 ЕК (жълта, кафява и черна ръжди )

50 мл

Дифеконазол + тебуконазол

Магнело ЕК  СК ( кафява  ръжда и септориоза по класа )

100 мл

Епоксиконазол + метконазол

Озирис ЕК

(жълта и  кафява  ръжди, септориози )

300 мл

Протиоконазол + тебуконазол

Прозаро 250 ЕК

(жълта и  кафява  ръжди, брашнеста мана, септориози )

100 мл

Епоксиконазол

Рубрик 125 СК

Сопрано 125 СК

(жълта и  кафява  ръжди, септориоза и брашнеста мана )

100 мл

100 мл

Прокиназид

Талиус 20 СК

(брашнеста мана  )

20 мл

 

 

Септориози

През последните няколко години се очертава тенденция за повсеместно

разпространение, в по-голяма или по-малка степен, на ран листен пригор /Septoria tritici и петносване по класовете /Septoria nodorum  в пшеничните посеви.

– Ран листен пригор (листните петна) по пшеницата/Septoria tritici  е повсеместно разпространена болест. През есента по най-долните листа на пшеницата се появяват трудно забележими сиво-зелени дребни петна, които бързо нарастват. По-късно стават бледожълти до бледокафяви, ограничени от жълт разливащ се венец. В напетнените участъци се наблюдават дребни пикнидии.

Образуваните през пролетта листа се напетняват до вретеното.

По тях се проявяват червеникавокафяви петна, които причиняват пригор. Силно нападнатите растения остават хилави, а класовете, с дребно и спаружено зърно.

Хладното и влажно до умерено топло време благоприятства развитието на болестта.

– Петносване (септориоза) по класовете на пшеницата /Septoria nodorum  се проявява по всички зелените части на растенията, като кафяви петна изприщени от тъмнокафяви, дребни пикнидии. Растенията се развиват слабо, имат деформирани класове с напетнени плеви и осили, стерилни класчета или зърното остава спаружено, леко и с намалена кълняемост.

Паразитът се развива при температури между 4-34°С с оптимални 24-28°С през периоди на превалявания или изобилна роса.

При обследванията, прояви от патогените са констатирани през третата декада на

месец март. Наблюдават се от единични петна до слаба и средна степен на нападение по долните листата на пшеницата и ечемика в някои области: Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Плевен, Разград и София-област.

Причините за разширяване ареала и увеличавене степента на нападение на

патогените са комплексни: натрупване на висок инфекциозен фон (неправилен сеитбооборот, минимален брой почвообработки, наличие на растителни остатъци, в които патогенът презимува, неспазване на пространствена изолация от миналогодишните посеви) и благоприятни метеорологични условия.

Брашнеста мана

Брашнестата мана се развива през целия вегетационен период, като започва от

долните листа на младите растения, постепенно обхваща горните и при подходящи условия засяга всички зелени части, дори и класовете. По нападнатите органи се образуват бели до нечисто бели прашести плесенови налепи, които се разрастват, намножават, сливат и обхващат целия лист. По-късно в тях се образуват клейстотециите на гъбата, като тъмни точици. При силна поява на болестта, листата сравнително бързо пожълтяват и преждевременно загиват. Това състояние води до

недоизхранване, развитие на по-малко репродуктивни братя, класчета и зърна в едно растение, отслабване и полягане на растенията. Добивите са по-ниски и с влошено качество. Инспекторите от отделите за РЗ в  БАБХ редовно следят и отчитат: фенофаза и гъстота на посева, състояние на патогена – разпространението, степента  на нападение и очаквано развитие, и издават сигнали за контрол на болестта. При спазване на сигналите дадени от тях  земеделските стопани не биха допуснали поражения от брашнеста мана и намаляване на добивите.

Високата въздушна влага и благоприятните температури за заразяване в края на

месец март, провокираха появата и развитието на болестта. Начало на проява на брашнеста мана е установена в областите: Бургас, Варна, Разград, Стара Загора и Ямбол, като се отчета   слаба степен на нападение по долните листа на растенията.

През  този месец  се очаква повишаване степента на нападение и разпространение на брашнестата мана в посевите.

Важно е, към   химични третирания на зърнено-житните  срещу брашнеста мана, ръждите и септориозите  да се пристъпва  при необходимост и достигане на ПИВ. 

Важно е също  времето на приложение  –  лимитиращият момент по отношение на борбата с болестите е фенофаза флагов лист – момента на залагане на потенциалния добив. Защитата от болестите преди тази фенофаза и след нея  е от съществено значение за отглеждане на качествено зърно.

NivaBG.com

Вашият коментар