сряда, декември 19, 2018
0887257707 videnov@abv.bg
Бюлетин растителна защитаРастителна защитаТорове и препарати

Бюлетин растителна защита 12, месец октомври вредители преди сеитбата на пшеница и ечемик

Подготовка на почвата за сеитба

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

310Четения
NivaBG.com

Подготовка на почвата за сеитба, торене, контрол  върху плевелите, вредители през есента и контрола над тях.

ПРОИЗВОДСТВО НА ПШЕНИЦА

за периода 2012 – 2014 г.  – площи – засети и реколтирани, среден добив  

( по  данни на МЗХ )

 

 








 

2012 г.

`2013 г.

`2014 г.

Изменение  2014/ 2013

Засети площи (хил. дка)

11 897

13 187

12 799

-2,9%

Реколтирани площи (хил. дка)

11 850

13 143

12 679

-3,5%

Среден добив (кг/дка)

376

419

422

0,7%

Производство (хил. тона)

4 455

5 505

5 347

-2,9

 

Прогнозите за производството  и предлагането на пшеница  на Министерство на  земеделието и храните за пазарната 2015/16 година

 

Въз основа на прогнозно производство в границите от 4,6 до 5,1 млн. тона, общото предлагане на пшеница в България през новата 2015/16 реколтна година се предвижда да възлезе на около 5,2 – 5,7 млн. тона, като по-високите преходни наличности компенсират изцяло или частично очакваното по-ниско производство в сравнение с предходната година. Надхвърляйки значително вътрешните потребности на страната, това количество е предпоставка през настоящия сезон отново да бъде реализиран значителен износ.

При очаквано относително запазване на вътрешното потребление и през тази година пазарът на пшеница в страната ще зависи основно от търсенето за износ.

Предварителните оценки сочат:

1) употребата на семена да остане в рамките на нивата от предходните години – около 300 хил. тона;

2) незначително понижение на количествата за човешка консумация, най-вече поради промяна на потребителските навици и протичащите демографски процеси (около 930 хил. тона) и

3) леко нарастване на употребата за фураж (до около 625 хил. тона или с 1% повече на годишна база), предвид очакванията за увеличение на поголовието, в границите от 1,5% до 3% в зависимост от категориите животни.

 

Пшеницата е основната и най-важна зърнено хлебна култура за страната и областта.

За да се получат   високи добиви и качествено зърно без опазване  на посевите от болести, неприятели и плевели е немислимо, както и без спазването на  общите принципи на интегрираното управление на вредителите  – задължителни за всички стопани от началото на 2014 г.

Изискванията на  пшеницата към топлината се определят като  средни, а към влагата като  умерени изисквания. Но културата не понася високи температури, особено в периода на наливане на зърното. Критични по отношение на влагата са: изкласяването, цъфтежът и наливаното на зърното. Засушаването през този период води до силно понижаване на добива.

 

Технология на отглеждане на пшеница, съобразена и с

ОБЩИТЕ ПРИНЦИПИ НА ИНТЕГРИРАНА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА :

 

Спазване на сеитбообръщениеПшеницата е взискателна към предшествениците. Изискванията  към тях са да бъдат: 

ü  от разнообразни ботанически групи,

ü  да освобождават рано полето, да оставят след себе си почвата чиста от плевели и без растителни остатъци.

Най-подходящи предшественици за отглеждане на пшеницата са грах , фий, фасул и др., които обогатяват почвата с азот и освобождават рано полето. Тук се отнасят и бобовите смески (фиево-овесена, грахово-овесена и др.), ранните картофи и др.

Пшеницата се развива добре и след торените окопни култури – царевица, слънчоглед, тютюн, памук, цвекло. Те са и основни предшественици за нея в нашата страна, защото площите, засети с бобови култури са малко.

Лоши предшественици за отглеждане на пшеницата са житните култури – пшеница, ръж, ечемик, овес и тритикале.

Пшеницата не трябва да се отглежда след себе си.

Монокултурното отглеждане на житни култури води до масово намножаване на неприятели, които са се специализирали   и се хранят с житни растения, каквито са  житен  бегач, житари, червено житно комарче, житни цикади, пшеничен трипс, житни мухи, житни стъблени и листни оси,  и др.

Изборът на подходящи предшественици на пшеницата е важен момент  от контрола на болестите. Предшествениците имат значение главно за патогените, които се запазват в почвата и в растителните остатъци. Към тях спадат: фузарийно кореново гниене, гниене на основите и паразитно полягане, черното кореново гниене.

Монокултурното отглеждане е причина за няколкократно увеличилите се площи в страната, заплевелени с едногодишните житни плевели като: див овес, лисича опашка, ветрушка, пиявица, райграс и др.

Неправилните сеитбообръщения са  причина за трайно настаняване на устойчивите и слабо чувствителни видове на хормоноподобни хербициди, като  ралица, видовете подрумчета,  лайка, лепка, див мак и др.

 

Обработка на почвата –    цели се да се унищожат растителните остатъци и самосевките, като  гостоприемници на болести и неприятели.  Да се създадат благоприятни условия за минерализиране на тези остатъци, както и да се унищожат някои плевели. Обработката на почвата зависи от предшественика, климатичните особености, почвения тип и технологията на отглеждане на културата.

Минималните обработки и директните сеитби са причина за увеличаване числеността на вредителите: житни мухи, пшеничен трипс, житен бегач, житни бълхи и цикади, обикновена полевка и др. В случаите със зърнено-житни предшественици съществува риск да се увеличи нападението освен от неприятели и от болести. Необходимо е след прибирането на реколтата площта да се изоре на дълбочина 20-25 см. Това важи и за площите силно заплевелени с едногодишни житни плевели.

При обръщане на почвения пласт много от вредителите се заорават по-дълбоко и загиват, други умират от механичното въздействие, а трети извадени на повърхността биват унищожени от неблагоприятните  условия или от биотични фактори.

На силно заплевелените  площи   дълбочината на оранта трябва  да е (18-20 см), без образуване на буци. На сравнително чистите от плевели полета или такива с късни предшественици да се извърши плитка  предсеитбена оран или дисковане на 10-12 см.

Оптимални срокове на сеитба:

за Северна България оптималните срокове на сеитба са от 25 септември до 15 октомври, за Южна България от 1 до 20 октомври, а за предпланинските райони от 20 септември до 10 октомври. Засяването в агротехническите срокове  на качествени семена с висока кълняема енергия  редуцира силно нападението от: житни  мухи, листни въшки, житни бълхи и цикади, червено житно комарче и др.

Ранната  и късна сеитба са причина за  по-силна проява на заболявания. Засяването на пшеницата преди оптималния срок създава условия за нападения от вирози, кореново гниене, брашнеста мана, септориози и др. При по-късна сеитба има риск от измръзване и силно прореждане на посевите от неблагоприятните зимни условия.

Сеитбата се извършва с конвенционални или комбинирани редосеялки за получаване на слят посев. Подходящото междуредово разстояние е между 10 и 15 см, възприето – 12 см. 

Посевна норма –  количеството семена на единица площ зависи главно от сортовите особености и възможностите за братене от агротехничексия срок на сеитба, от качеството на предсеитбената подготовка на площта. Добре гарнираните посеви по-слабо се нападат от житни мухи, житни стъблени оси, вредна житна дървеница, житни цикади, листни въшки и др. Листните въшки и цикадите предпочитат разредените и изостанали в развитието си посеви. По-гъстите посеви са нападат по-често от брашнеста мана, ръжди, кореново гниене и др.

Посевната  норма за  пшеница е 500 кълняеми семена / м2 и за ечемика е 400 кълняеми семена / м2, в границите на оптималните агротехнически срокове и добра подготовка на почвата. При късна сеитба и сеитба  върху площи с голяма маса на следжътвени остатъци е препоръчително нормата да се увеличи с 20 %.

 

Оптимална дълбочина на сеитба за пшеницата е 3-4 см, за ечемика – 4-5 см. При по-дълбока сеитба поникването е забавено, неравномерно, кълнът остава по-дълго в почвата и се напада в по-голяма степен от почвени патогени и неприятели. По – плиткото засяване не позволява да се образува добра коренова система и растенията остават по – податливи на измръзване и изтегляне.

 

Торене двете култури са взискателни към почвеното плодородие и за реализация на продуктивния потенциал, и получаването на качествена продукция се изискват високи норми на торене, съобразени с различните почвени условия. Торенето зависи и  от предшественика в установеното сеитбообръщение. Фосфорните и калиевите торове се прилагат или повърхносттно или заедно със сеитбата  при ползване на комбинирани сеялки. Торенето с азотни торове е с три срока на приложение

Торене с цяла норма  – еднократно зимно подхранване – ползва се на равнинни терени и при предшественици,  неоставящи голяма маса на следжътвените  остатъци;

Дробно торене – 2 кратно внасяне    – предсеитбено и  зимно подхранване – ползва се   при предшественици,   оставящи голяма маса на следжътвените  остатъци и  интензивна микробиална дейност,  при която повърхностния слой обеднява  откъм азот и затруднява началните фази на развитие на културите ;

Дробно торене – 3 кратно внасяне     – предсеитбено и  двукратно  подхранване – препоръчва се при наклонени полупланински терени, където са възможни  големи загуби на азот от стичане на валежни води  или от инфилтрацията им.

 

Качествено обеззаразяване на семената  – допринася за значителното намаляване на инокулума и ограничава развитието на   патогените. Много е важно, третирането да се извършва с изправна техника, която да дозира точно фунгицида и равномерно да   покрие    семената с работния   разтвор.

 

БОЛЕСТИ, КОИТО СЕ ПРЕДАВАТ СЪС СЕМЕНАТА:

Твърда (обикновена, мазна, миризлива ) главня – Tilletia tritici ( Bjerk.) Wint. / Tilletia levis Kuhn.

 

Симптоми на болестта     –    могат да се видят   8 месеца след сеитбата на семената, след изкласяване. Обикновено растенията са закърнели,  а понякога имат жълти ивици по флаговия лист. Инфектираните класове са със сиво-зелен цвят, плевите и осилите са широко разперени. Главниви образувания пълни с черен прах и с миризма на риба заместват семената. Черният  прах е съставен от милиони спори на причинителя на болестта. През 2015 г. на територията на областта  установихме зърно с висока степен на заразеност от твърда главня.

Рискови фактори: сеитба с необеззаразени семена; влошени условия за поникване на пшеницата; кратък  срок от жътвата до новата сеитба; суха почва в периода между жътвата и сеитбата.

Контрол на болестта : След работа със зърното  се изчистват и обеззаразяват добре машините, транспортните средства и складовете, за да се унищожат спорите на Tilletia tritici.

Основният  метод за борба с твърдата главня е предсеитбеното обеззаразяване на семената с регистрираните  фунгициди за борба с твърда главня.

 

Праховита главня по пшеница, ечемик и овес

Праховитата главня по зърнено – житните се причинява от гъбите  от род Ustiliago  и по точно: Ustilago nuda f.sp. tritici (Pers. Bostr.) – праховита главня по пшеница; Ustilago nuda f.sp. hordei ( Pers.)  Kell. et Swing. ) – праховита главня по ечемик; Ustilago avenae ( Pers., Rostr.) – праховита главня по овес.

Симптоми : Праховитата главня се разпознава лесно поради очевидните промени по класа, където семената са напълно заменени със струпвания на спори на причинителя. Понякога само части от класа са засегнати от патогена.  И при тази болест  след изкласяване  се вижда  черното оцветяване по класовете  и е толкова очебийно, че дори инфекцията да не е толкова сериозна изглежда, че пораженията са големи.

Жизнен цикъл на болестта – Спорите на праховитата главня се освобождават от инфектираните класове и чрез вятъра се разнасят върху отворените цветове на околните здрави растения. Метеорологичните условия по време на цъфтежа влияят върху продължителността на периода, в който цветчетата са отворени и податливи към заразяване със спори на патогена. Гъбата остава спяща в ембриона на зърната до момента на засяване, покълване и поникване, когато се активизира и развива заедно с развитието на инфектираното растение. Инфекцията достига и формиращия се клас, като зърната се заместват с образувания със спори на патогена, които ще се освободят по време на изкласяването.

КонтролОсновният  метод за борба с праховитата главня по житните  е предсеитбеното обеззаразяване на семената с регистрираните  фунгициди

 

Разрешените  фунгициди  през 2015 г. за борба с твърдата главня по пшеницата и с праховита главня по зимните житни култури  –  пшеница и ечемик   в Приложение № 1 към Бюлетина










































Активни вещества

Продукт за РЗ

Доза за 100 кг семе

Болести,

срещу които има регистрация:

Култура

флутриафол

Винсит КС

100 мл, до 4 л вода

твърда и праховита главня; фузариоза

пшеница (масов посев)

150 мл, до 4 л вода

твърда и праховита главня

пшеница (семепроиз-воден посев)

флутриафол + тиабендазол

Винсит Ф

100 мл

твърда и праховита главня

пшеница (масов посев)

150 мл

твърда и праховита главня

пшеница (семепроизво-ден посев)

имазалил + тиабендазол + флутриафол

Винсит ФС

150 мл

твърда и праховита главня

 

пшеница

праховита главня и ленточна болест

ечемик

карбоксин + тирам

Витавакс 200 ФФ

250 мл, до 4 л вода

праховита главня

ечемик

300 мл, до 4 л вода

твърда и праховита главня; фузариоза

пшеница

Витавакс 2000

200 мл

твърда и праховита главня

пшеница (масов посев)

300 мл

твърда и праховита главня

Пшеница (семепроизво-ден посев)

дифеноконазол

Дивидент Формула М *

150-200 мл

твърда, праховита и вджуджаваща главня; септориоза, фузариоза

пшеница

200 мл

ленточна болест; фузариоза

ечемик

Дифенд ФС

200 мл

твърда и вджуджаваща главня

пшеница

дифеноко-назол +

ципроконазол

Дивидент стар 036 ФС

100 мл, до 4 л вода

твърда и праховита главня

пшеница

150 мл, до 4 л вода

праховита главня и ленточна болест

ечемик

манкоцеб

Дитан М-45

300 г

твърда главня

пшеница

тритиконазол + прохлораз

меден хлорид комплекс

Кинто плюс ФС

150 мл +

4 л вода

твърда и праховита главня

пшеница

праховита главня и ленточна болест

ечемик

200 мл +

4 л вода

фузариоза

пшеница

тебуконазол + протиоконазол

Ламадор 400 ФС *

20 мл

твърда и праховита главня; снежна плесен; фузариоза

пшеница

20 мл

праховита главня и ленточна болест; мрежеста петнистост; снежна плесен; фузариоза

ечемик

флудиоксонил

Максим 025 ФС *

200 мл + 800 мл вода

твърда главня; септориоза; снежна плесен; фузариоза

пшеница

200 мл + 800 мл вода

ленточна болест; фузариоза

ечемик

тебуконазол

Раксил 060 ФС

35-50 мл, до 4 л вода

твърда и праховита главня

пшеница

Ориус 6 ФС

35 мл, до 4 л вода

праховита главня

пшеница

50 мл, до 4 л вода

твърда главня

пшеница

тебуконазол + протиоконазол + флуопирам

Раксил стар ФС

50 мл

праховита и покрита главня; ленточна болест; фузариоза; снежна плесен

ечемик

ипконазол

Ранкона 15 МЕ

100 мл

твърда и праховита главня

пшеница

130 мл

праховита главня и ленточна болест

ечемик

ипконазол + имазалил

Ранкона и Микс

100 мл

праховита главня и ленточна болест

ечемик

тритиконазол

Реал 300 ФС

17 мл, до 4 л вода

твърда и праховита главня

пшеница

20 мл, до 4 л вода

праховита главня

ечемик

тебуконазол + имазалил

Сейвидж 5 ФС

150 мл, до 4 л вода

праховита главня и ленточна болест

ечемик

тирам

Флоузан ФС

300 мл

твърда главня

пшеница (масов посев)

дифеноконазол +флудиоксонил + тиаметоксам

Целест топ 313 ФС

130 мл при 20 кг сеитбена норма

твърда и праховита главня; фузариоза

пшеница

130 мл при 20 кг сеитбена норма

праховита главня и ленточна болест; фузариоза

ечемик

клотианидин + имидаклоприд+ протиоконазол + тебуконазол

Юнта куатро ФС *

160 мл

с 820 мл

раб. р-р

твърда и праховита главня; фузариоза

пшеница

160 мл

с 820 мл

раб. р-р

праховита главня и ленточна болест; фузариоза

ечемик

 

 

За опазване на растенията в началните фази от развитието им, на площи с установено нападение от житен бегач да се извършва обеззаразяване на семената срещу неприятеля. Да се обърне особено внимание на площите с монокултурно отглеждане на есенни житни култури, където числеността на житния бегач е значително по-висока. Да се има предвид, че основното средство за борба срещу неприятеля е спазването на правилно сеитбообращение.

 

 







Активни  вещества

Продукт за РЗ

Доза на 100 кг семена

Неприятели,

срещу които действа:

тиаметоксам

Крайцер 350 ФС *

100 мл + 200 мл вода

житен бегач

дифеноконазол + флудиоксонил + тиаметоксам

Целест топ 313 ФС

130 мл при 20 кг сеитбена норма

житен бегач по пшеница,

листни въшки по ечемик

клотианидин + имидаклоприд + протиоконазол + тебуконазол

Юнта куатро ФС *

160 мл

с 820 мл

раб. р-р

житен бегач, телени червеи, житни мухи, листни въшки

 

 

Борба с плевелите след сеитба  на пшеницата,  ечемика и ръжта:

 

И за реколта 2015 г. наблюдавахме  площи силно заплевелени с житни плевели (лисича опашка, ветрушка, пиявица, райграс, див овес и др.). Борбата срещу житните плевели е възможна и икономически изгодна през есента, след сеитба преди поникване или след 3-ти лист на културата, в ранните фази от развитието на плевелите до братенето им.

 

Регистрирани хербициди за есенно приложение срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели:

 

 












Активни вещества

Продукт за РЗ

Доза на дка

Фаза на приложение

Култура

изопротурон

Изор 500 СК

400-500 мл

След сеитба преди поникване

Пшеница и ечемик

350 мл

След 3-ти лист

Пшеница и ечемик

Протуган 50 СК

400-500 мл

След сеитба преди поникване

Пшеница и ечемик

350 мл

След 3-ти лист

Пшеница и ечемик

пендиметалин

Стомп Нов 330 ЕК

450-500 мл

След сеитба преди поникване

Пшеница и

ечемик

Пендиган 330 ЕК

400 мл

След сеитба преди поникване или след 3-ти лист

Пшеница

Ечемик и ръж

хлортолурон

Толурекс 500 СК

350-400 мл

След сеитба преди поникване или след 3-ти лист

Пшеница и ечемик

и други регистрирани продукти

 

Третирането с хербициди, съдържащи активните вещества хлортолурон и изопротурон трябва да става предимно наесен, тъй като пролетното е свързано с риска плевелите да преминат 3-ти и 4-ти лист, в които са най-чувствителни. Отлагането на пръскането през пролетта е оправдано само в по-високи хладни райони, в които ветрушката и др. едногодишни житни плевели поникват късно през пролетта. При третиране с изопротурон и хлортолурон през вегетацията, културите трябва да са развили най-малко 3-ти лист, въздушната температура в момента на прилагането да не е по-ниска от 9-10º С, а житните плевели да са развили най-много 3-ти ÷ 4-ти същински лист.

 

Есенното внасяне на противожитни хербициди при пшеницата и ечемика има редица предимства:

 

ü  Посевът се освобождава рано от конкуренцията на плевелите;

ü  Плевелите са в ранна фаза от развитието си и са по-чувствителни на хербициди;

ü  Спестява време и се освобождава техника за извършване на пролетните мероприятия.

 

За оптимален ефект от противожитните хербициди са необходими следните условия:

 

ü  Да се знае видовия състав на плевелните асоциации в съответната площ, за да се избере най-подходящият хербицид;

ü  Третиране в ранни фази от развитието на плевелите – до начало на братене;

ü  Точно дозиране и равномерно изпръскване, без застъпване на ивици;

ü  Равномерна сеитба на 5-6 см дълбочина и задължително валиране за създаване на стабилно семенно легло;

ü  Селективността на противожитните хербициди е на физична основа. По тази причина е необходимо те да се прилагат на по-тежки почви, след добра почвена подготовка и наличие на почвена влажност.

 

При прилагане на хербициди през есента след поникване е необходимо да се спазват следните условия:

 

ü  Културите да са развили най-малко три листа;

ü  Дневната температура на въздуха да не е по-малко от 9-10°С, а нощната да не пада под 0°С;

ü  Житните плевели да са във възможно най-ранна фаза на развитие – до

4-ти÷5-ти лист.

 

 

Регистрирани за есенно приложение срещу едногодишни широколистни плевели в т.ч. слабочувствителни на хормоноподобни продукти, са хербицидите на база хлорсулфурон:

 






Активни вещества

Продукт за РЗ

Доза на дка

Фаза на приложение

Култура

хлорсулфурон

Глин 75 ВГ/

Игъл 75 ДФ

1,3-2,0 г

От разтворен 1-ви лист до начало на удължаване на стъблото

Пшеница и ечемик

1,5-2,0 г

След сеитба преди поникване

Пшеница

 

Хербицидите на база хлорсулфурон трябва да се прилагат на площи за монокултурно отглеждане на пшеница и ечемик 

Вашият коментар