петък, септември 24, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
Бюлетин растителна защитаЗърнопроизводствоРАСТЕНИЕВЪДСТВОРастителна защитаТорове и препарати

Бюлетин Растителна Защита 18: Сеитба на рапица, начини и средства за борба с вредителите по рапица

Сортова листа

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

Рапица – описание на културата, сеитба, отглеждане и борба с неприятелите

В резултат на увеличаващите се в световен мащаб потребности от растителни масла и белтък, икономическото значение на рапицата непрекъснато нараства–рапичното масло в хранителната промишленост,   рапичното масло в химическата  промишленост. След извличане на маслото от  семената се получава  високобелтъчен шрот – пълноценен  фураж за животните. В агротехническо отношение рапицата може да оползотворява зимната и пролетната влага – освобождава най-рано площите като ги оставя чисти от плевели за следващите култури; прибрана във

фаза цъфтеж е първият високобелтъчен свеж фураж.

Дълбоката и бързо растяща коренова система стимулира микробоилогичната дейност, подобрява структурата на почвата, повишава водопропускливоста  и аерацията. Като зимуваща култура със слята повърхност проявява силен противоерозионен ефект, като не позволява водата да отмие почвените частици. Най-добрият предшественик за пшеницата, който и намалява пораженията от кореново гниене по пшеницата и това увеличава добива от зърно с около 20-30 %. Най-широко разпространена в света е рапицата в Азия  – в  Индия и Китай. В   тези  страни средните добиви варират от 89 до 112 кг/дка за Индия и от 158 до 187 кг/дка за Китай.

През 2006 г. с над 20 млн. дка се увеличават площите в Европа и тя се нарежда на второ място в света. Средните добиви в Европа нарастват от 275 до 326 кг/дка, като най-големите производителки в Европа са :  Германия, със средни  добиви за последните три години от  375 до 411 кг/дка; Франция – със средни  добиви за последните  години от  300 до 368кг/дка; Англия – със средни  добиви за последните  години от  289  до 327кг/дка;  в Полша – през последните години площите са увеличени с над 35 % , а добивите варират от 186 до 303 кг/дка до 2010 година. В България  през 2014 г.  добивите варират  от 300 до 430 кг/дка.

Добрата подготовка на площите и своевременното извеждане на борбата с плевелите и житните самосевки са от изключително значение при отглеждане на рапицата.

Изисквания към топлината Семената на рапицата поникват при минимална температура 2-3°C. При оптимална температура от 14-15°C    поникването приключва за 4-6 дни. Един месец след поникване растенията обра-зуват розетка от 6-8 листа. Прието е, че  за да презимуват успешно растенията,    оптимал-ното им есенно развитие   преди прекратяване на вегетацията  включва следните елементи:     

Розетка с развитие  от  6-8 до 10 листа,

Кореновата система  да е с дължина над 20 см и  с диаметър на кореновата шийка над 8 мм,  

върхът на нарастване да е под почвената повърхност.

 

Най-подходящият срок за сеитба на рапицата е от края на месец август до средата на септември. Не бива да се избързва, защото растенията имат по-дълго развитие, могат да прораснат и да измръзнат през зимата.

По-късната сеитба от своя страна не позволява на растенията да оформят розетка от 8-10 листа до настъпване на зимата и да се закалят достатъчно, което също води до измръзване на голяма част от посевите.

Изисквания към влагата Съдържанието на влага в почвата е решаващо за рапицата, особено при поникването и първите фази от развитието й. При недостатъчно влага в повърхностния почвен слой по време на сеитба, семената остават дълго време в почвата без да поникнат.

Изисквания към светлината Рапицата е растение на дългия ден и не понася засенчване. Преминаването от вегетативна към репродуктивна фаза се определя от промяна в дължината на деня. При скъсяване на деня вегетативната маса на растенията се увеличава.

Изисквания към почватаРапицата може да се отглежда върху различни типове почви, но най-подходящи са богатите на хумус и калций, които не се склонни към преовлажняване и формиране на почвена кора. За нормалното си развитие културата изисква неутрална до слабо алкална реакция на почвата (рН 6,7 – 7,8). Тъй като рапицата е дребносеменна култура, дълбочината на сеитба при нея е от голямо значение. Семената при нормални условия трябва да се засеят на дълбочина 1-2 см с добър контакт между семето и почвата. При по-леки почви и по-сухи условия, трябва дълбочината да се увеличи, но не повече от 4 см.

Преди и след сеитба площите да се валират с лек валяк.

За поддържане на площите засети с рапица чисти от плевели, решаващо значение има приложението  на подходящи хербициди.

Регистрирани хербициди за борба с плевелите    в Таблица № 1 в Приложението към този Бюлетин

Торови норми

Икономически най-изгодни са следните торови норми:

N     14-18 кг/дка;

P2O5  5-7 кг/дка;

K2O   6-10 кг/дка;

Фосфорните и калиевите торове се внасят при предсеитбената обработка на почвата. При големи засушавания се препоръчва предсеитбената оран да се замени с трикратно дискуване на дълбочина

8-10 см. И в двата случая фосфорните и калиевите торове се внасят преди първата обработка на почвата.

Рапицата е култура, която се отличава със силна взискателност към азота. По-широко застъпена е практиката, азотните торове да се внасят изцяло напролет при първа възможност за работа на полето. Азотното торене през есента – 4 кг активно вещество / дка, подпомага минерализацията на растителните отпадъци от предшественика и осигурява оптимално развитие на културата през есента. Прекомерното азотно торене увеличава вероятността от прорастване на посева и увеличаване риска от частично или цялостно измръзване. При необходимост азотните торове се внасят преди последната обработка на почвата през есента. Най-подходящ за предсеитбено торене е амониевият сулфат, а за пролетно подхранване се използва амониева селитра.

Бедните на микроелементите  (молибден, манган, бор, магнезий) и на калций почви трябва да се наторят с тор със съответното съдържание, за да се избегнат повреди, следствие  недостиг на микро и макроелементи.

 

Растежните регулатори за контрол  на растежа и развитието на рапицата

С   помощта им се решават задачите, свързани с ускоряване или забавяне на физиологичните процеси, обуславящи растежа и развитието на растенията, повишаване устойчивостта им към стресови фактори, както и увеличаване на продуктивността.

Чрез есенното им прилагане се постига силно развитие на кореновата система, натрупване на асимилати и други хранителни вещества в корените, забавяне развитието на растенията, контрол на болестите, формиране на по-малко и здрави листа, намаляване на влагата в растенията, повишаване на устойчивостта към ниски температури и по-лесно презимуване. Третиране  се извършва само върху добре развита рапица в активна вегетация. Късно засяти, слабо развити, стресирани растения не се повлияват положително и няма смисъл да бъдат третирани. Третиране на прераснала рапица с прекратена вегетация и студено време не води до желания ефект.

Използване на растежни регулатори се налага при сортове и хибриди с бърз растеж на есен, или при топла и влажна есен, когато има опасност растенията да прораснат.

Фунгицид  с растежно регулаторно действие е Топрекс 375 СК с   дози на приложение:  

30 мл/дка есенно приложение и

50мл/дка пролетно приложение.

 

ВРЕДИТЕЛИ ПО РАПИЦАТА ПРЕЗ ЕСЕННИЯ ПЕРИОД:

Регистрирани хербициди за борба с плевелите


















Активно вещество

Продукт за РЗ

Доза/дка

Период на приложение

диметахлор

Теридокс 500 ЕК

маслодайна рапица

200 мл

с 40 л работен р-р

 

срещу някои видове житни и широколистни плевели,

внесен ССПП и ранни фази на плевелите

Квизалофоп-II етил

Тарга супер

5 ЕК

маслодайна рапица

120 мл

Срещу  кокошо просо,   видове кощрява,

кръвно просо, ветрушка,

лисича опашка, див овес и житни самосевки, внесен във фаза 2-3-ти  лист на плевелите

Квизалофоп-II тефурил

Пантера 40 ЕК /

 

Ранго 40 ЕК

80 мл 

Срещу  едногодишни житни плевели и самосевки от житни култури, внесени във фаза 1-3-ти  лист на културата и  3-5-ти  лист на плевелите и самосевките

Напропамид

Девринол 4Ф

фуражна рапица

300-350 мл 

Срещу едногодишни житни плевели и някои широколистни, внесен преди сеитба с леко инкорпориране

Метазахлор

Бутизан  400 СК

 

250 мл 

Срещу едногодишни широколистни и житни плевели, внесен ССПП или вегетационно до 2-ри  лист на плевелите

Метазахлор +

диметен-амид П

+

квинмерак

Бутизан макс

 

 

 

200-250

мл 

 

 

 

 

 

Срещу едногодишни широколистни и житни плевели, внесен след сеитба преди поникване –ССПП с работен разтвор 20-40 л/дка;

 

 

250  мл 

от 2-ри-4-ти лист на културата и 4-ти лист на плевелите

Метазахлор

Султан 500 СК

маслодайна рапица

200 мл

срещу  едногодишни широколистни плевели, внесен след ССПП

Метазахлор

+

имазамокс

Клеранда СК

 

използва се самостоятелно или в комбинация с Деш

 

Маслодайна рапица Клиърфийлд толерантни хибриди

200 мл

срещу  едногодишни широколистни и житни плевели и самосевки от житни култури, внесен рано през вегетацията  на културата наесен,

2-6-ти  лист на широколистните плевели  и преди фаза братене на житните плевели и самосевките

Пропаквизафоп

 + сърфактант

Ажил 100ЕК/

Шогун 100 ЕК

маслодайна рапица

50 мл

срещу едногодишни житни плевели и самосевки от житни култури, внесени във фаза 3-5 лист плевелите и самосевките

Флуазифоп-П- бутил

+ прилепител

Фузилад Форте 150 ЕК

маслодайна

рапица

50 мл

с/у едногодишни житни плевели и  самосевки от житни култури,

внесен при 3-5-ти лист на самосевките

Кломазон

Калиф 480 ЕК

20 мл

с 20 л работен р-р

 

срещу  едногодишни широколистни и самосевки от житни култури, ССПП

Кломазон +

Метазахлор

 

Калиф Мега ЗК 

250-300 мл

с 20-40 л работен р-р

 

срещу  едногодишни широколистни и самосевки от житни култури, ССПП

Циклоксидим

+ тензит

Фокус  ултра/

Стратос ултра

маслодайна рапица

100 мл

срещу  едногодишни житни плевели и самосевки от житни култури, внесени във фаза 2-5-ти  лист плевелите и самосевките

НЕПРИЯТЕЛИ ПО РАПИЦАТА:

Културата  се напада от голям брой неприятели, които могат не само да намалят добива, но и напълно да го компрометират. Върху повишаване на популацията от вредителите оказват влияние –  безплужната обработка на почвата, посев в мулч, широките междуредови разстояния, механичната борба с плевелите, неспазване на сеитбообращенията, оптималните срокове за провеждане на агротехническите мероприятия, нормата на сеитба, гъстота на посева, нормите за торене с азот, неправилна борба с плевелите.

 

Рапична листна оса

(Athalia colibri Christ).

Оса на  цвят   светложълтооранжев. При разперване на крилата тя достига 3-8 мм. Глава- черна, крилата са прозрачни и имат черни стигми, коремчето – жълто.

Ларвата е дълга 25 мм, светложълта. Неприятелят развива три поколения, от които най-опасно е третото, есенно поколение. Ларвите причиняват повреди, като изгризват листата и нападнатото растение най-често загива.

ПИВ през есента е

2-3 бр./кв.м лъжегъсеници или

2-3 броя повредени растения / кв.м.

Схема  2 Рапична листна оса – имаго, яйце и лъжегъсеници в различни възрасти и повреди

 Рапична листна оса

Рапична  стъблена бълха (Psylliodes chrysocephala) – бръмбарче с големина от 2-3 мм. Възрастните се появяват в началото на септември, хранят се с листата на рапицата около 1 седмица и копулират. Ранните посеви се нападат по-често. Снасят яйцата си в почвата – около корените на растенията, през октомври. Излюпените ларви  в средата на октомври – ноември  се вгризват в централния корен на растенията или се хранят с листните дръжки. Ако зимата е мека този процес продължава до края на февруари. Бръмбарчето изгризва типични, най-често кръгли дупки в първичните  и същинските  листа на зимната рапица, при което се запазва долния или горния епидермис. При голяма плътност листата могат да бъдат надупчени като сито. Те повреждат и стъблото (конусът на нарастване), като за няколко дни могат напълно да унищожат посева.

ПИВ във фаза „поникване” е 2 бр./кв.м. възрастни;

във фаза „отворен трети лист” – „9 или повече оформени листа” е 4 бр./кв.м възрастни,

5 броя повредени растения /кв.м.

 

Сиви червеи – подземни нощенки от  сем. Lepidoptera,  род Agriotes 

Вредят гъсениците. Те се хранят, като скелетират листата, изяждат кълновете и прегризват стъблата на растенията близо до повърхността на почвата.

ПИВ е 4-5 бр./кв.м гъсеници  от 3-та възраст.

Регистрирани инсектициди за борба с неприятелите  по-горе в Таблица № 4.

 










Активно вещество

 

Продукт за РЗ

Доза/дка

Хлорпирифос -етил

Дурсбан 4 Е

0,1 % с работен разтвор 60-70 л/дка

срещу   Сиви червеи

Хлорпирифос –етил + бета цифлутрин

Пиринекс Сюприйм 3В

60 мл  срещу  Рапична листна оса и

Рапична  стъблена бълха

 Ламбда цихалотрин

Карате зеон 5 КС

15 мл срещу  Рапична листна оса във фенофаза ВВСС 10-18 на рапицата

Тау-флувалинат

Маврик 2 Ф

20 мл срещу  Рапична  стъблена бълха

Циперметрин

Цитрин Макс /

Циперкил 500 ЕК /

Циперт 500 ЕК /

Поли 500 ЕК

 

5 мл   срещу Рапична  стъблена бълха,

Рапична листна оса,

Рапичен стъблен скритохоботник

Делтаметрин

Дека ЕК

30 мл срещу листни бълхи при рапица

БОЛЕСТИ ПРИ РАПИЦАТА

При вземане на предпазни мерки за развитието на болестите, чрез спазване на сеитбообращенията, пространствена изолация, унищожаване на растителните остатъци, използване на здрави семена, обработка на стърнищата (непосредствено след жътва  на рапицата) нападението от тях   се ограничава. Най-разпространените  през есенния сезон болести са:

 

Сухо стъблено гниене (фома) – Leptosphaeria maculans с – анаморф  Phoma lingam

Болестта се проявява под няколко форми  – сечене на младите растения, напетнявания на семеделите и хипокотила, след което може да последва и загниването им. Първите симптоми се появяват в ранната есен (14 дни след инфектирането, от поникване до 6-ти лист) под формата на светлобежови петна по листата, в които по – късно се появяват пикнидиите. Опасността идва от прехвърлянето на патогена от листата към основата на стъблото, където се образуват язви, предизвикващи полягане през пролетта. Химичната борба се извежда с регистрираните за това заболяване пестициди.

Схема  5

 

Мана по рапицата – Perоnospora parasitica  Pers.ex Fr.) Fries

Заразата се появява най-напред по котилидоните. По семеделите и вегетационния връх се наблюдават петна с налеп. По горната страна на листата петура се проявяват ясно очертани жълто-кафяви участъци, а от долната сиво-бял гъбен налеп. Поради сливането на отделните петна още през есента може да загинат първите същински листа, а през пролетта и по-старите.

Mepku –  при силна проява в посева – третиране,  което  се повтаря след около 2 седмици.

Схема  6

 

Брашнеста мана по рапицата – Erysiphe cruciferarum Opiz

Появява се, както през есента, така и през пролетта. Предизвиква мръсно бял брашнест налеп, който в последствие се оцветява до светлокафяво.От двете страни на листата, но най вече от горната се образуват кръгли струпеи с диаметър 1-2 см. При серизоно нападение петната се сливат, листата изсъхват и загиват.

Mepки – спазване на 3-4 годишно сеитбообръщение,  при много силна проява  на болестта посевите се третират с фунгициди, споменати по-долу в  таблицата.

 

Чернилка по рапицата Alternaria brassicae (Berk.) Sacc.

През  есента може да нападне първичните и същински листа. По котилидоните петната са дребни около 0,5 до 1 мм кафяви кръгли петна. По същинските листа се появяват дребни правоъгълни некрози, които се уголемяват и често са със жълтеникав ръб. По основното стъбло и страничните разклонения петната са от 1 до 5 мм големи черни или бледосиви  с черен ръб.











Активно вещество

 

Продукт за РЗ

Доза/дка

Боксалид+

димоксистробин

Пиктор СК

50 мл/дка срещу  Фома и алтернария 

 Дифеноконазол +

Паклобутразол-растежен регулатор

Топрекс 375 СК

30 мл/дка срещу Фомоза при есенно приложение и

50 мл/дка при  пролетно приложение

Метконазол

Карамба 60 ЕК

120 мл/дка срещу фомоза и алтернария;

срещу Брашнеста мана  –

60 мл/ дка  – есенно приложение

 и  80 мл/дка  –  пролетно  приложение

 

Метконазол

+

мепикват-хлорид

Карикс 240 СЛ

срещу фома и алтернария

70 мл/дка – есенно приложение

100 мл – пролетно приложение

Във фаза  BBCH 13 -16 от  3-9-ти  лист при есенно приложение;

Във фаза  BBCH 21-59 от  първо разклонение до поява на първи

листчета на цвета при пролетно приложение;

Тебуконазол

Ориус 25 ЕВ/ Династи 25 ЕВ/ Тебумакс 25 ЕВ /

Протектор 6ФС

50 мл/дка срещу сухо стъбленово гниене

 

Фоликур 250 ЕВ /

Хоризонт

50-100 мл/дка срещу фомоза – Първо третиране във фаза 4-6 –ти лист;

Второ третиране  – във фаза зелен бутон

азоксистробин –

+

тебуконазол

 

Мирадор Форте

160 ЕК

 

175 мл /дка срещу  бяло гниене  и  сухо стъблено гниене (фомоза);

  

125мл /дка алтернария (чернилка)

Вашият коментар