понеделник, декември 10, 2018
0887257707 videnov@abv.bg
Бюлетин растителна защитаЗърнопроизводствоРастителна защитаТОРЕНЕТорове и препарати

Бюлетин за растителна защита № 3 / 2014 март – пролетно торене

Пролетно подхранване и борба с неприятелите на зърнено-житните и рапица

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

387Четения
NivaBG.com

Торенето и по-специално азотното  е един от основните  елементи в технологията на земеделските култури, лимитиращ фактор и двигател на добивите.

 

Един килограм азот (активно вещество) дава увеличение на добивите с 20 и повече килограма зьрно/дка при есенните култури, които са най-отзивчиви и редовно наторявани с азотни торове.

 

Ефективността на азотното торене се определя от редица фактори в тяхното взаимодействие: потенциалното азотно плодородие на почвите; последействие от предшестващата култура и торене; съпътстващо фосфорно торене; състоянието на посевите (гъстота, фаза на развитие); добивен потенциал на сортовете; условията за загуби на азот и в много голяма степен – от запасите на влага в почвения профил  от есенно-зимните валежи.

 

Съществена опасност е измиването на нитрати по профила под коренообитаемия слой или отмиване с повърхностните отточни води при ранно зимно торене. Реална е и опасността за загуби чрез денитрификация при условия на пролетно  почвено преовлажняване.

Амониевият нитрат (34,4% N) е универсално приложим азотен тор. Резултатът от азотното торене при пшеничните растения е в пряка зависимост от осигуреността им с фосфор.

Азотното торене се извършва възможно близо до началото на трайната пролетна вегетация, за да се избегне  опасността от азотни загуби и възможни неблагоприятни влияния върху посевите (прерастване, нападение от болести при топла зима) при много ранно зимно торене.  При големи площи и  често недостатъчна техника,      метеорологични условия, които не могат да се прогнозират  по необходимост торенето може се прави в разтегнат срок от втората  половина на февруари до началото на април, като се спазват  следните условия:

 

  •          Първо се започва се от по-слабо развитите и късни посеви и се отива  към добре развитите и  сгъстени посеви, за да се избегне нежеланото преждевременно развитие на добрите посеви; стартира се от равните терени, с мощни почви и се продължава на наклонените терени, с плитки почви или с близки подпочвени води, за да се избегнат загуби на торов азот чрез низходящо или повърхностно измиване.

 

Ако част от азотната норма е внесена предсеитбено, желателно  е втората част да се внесе по-късно (през март), но това не е задължително при посеви, които не са застрашени от прерастване. Всяко закъснение на азотното подхранване след повишаване на температурите и засушаване през април и май намалява ефективността на торенето, тъй като част от торовия азот остава в сухата почва.         

 

Важно!

Подхранването  трябва да се извърши като се спазват правилата на Добрата земеделска практика, основните от които са:

  • Да не се внасят азотсъдържащи торове в периода между 1 ноември и 31 януари.
  • При внасяне на повече от 12 кг активно вещество на декар, торовата норма да се раздели на две, като 2/3 се внася предсеитбено, а останалата 1/3 – като подхранване.
  • При песъкливи почви азотната норма също се разделя на две, за да се избегне просмукването на нитрати в по-долните почвени слоеве и попадането им  в плитките подземни води.
  • На равнинни терени не се тори с азотсъдържащи торове на напълно замръзнала почва, както и на почва, изцяло или отчасти покрита със снежна покривка с дебелина по-голяма от 5-6 см.
  • При равнинни терени да не се използват торове край водни басейни на разстояние по-малко от 5 м.
  • При внасяне на азотсъдържащи торове върху терени с наклон над 6º, азотната норма   се раздели на части, с цел да  се предотврати изнасянето на хранителни вещества по склона.
  • При терени с наклон над 6º да не се внасят азотсъдържащи торове край водни басейни на разстояние по-малко от 10 м.

 

 

Торене при Рапицата

 Културата  възобновява пролетната си вегетация при ниски температури на почвата и има най-голяма потребност от азот

Ако до момента не сте внесли втората доза азот в рапичните посеви или сте икономисали активно вещество, но виждате, че посевът си заслужава инвестицията – сега е време за корекция. Правилното внасяне на азот от времето на вегетацията до фенофаза цъфтеж, включва двукратно внасяне на торовата норма като, първата доза представлява  60 % от цялото количество, в началото на вегетацията, а втората доза –останалите  40 % при образуване  на цветносното стъбло. Ако торенето се осъществи на по-късен етап хранителните вещества не се усвояват пълноценно и не допринасят за формиране на високи добиви. В края на зимата трябва да бъде задоволена нуждата от подхранване на рапицата и при първа възможност се внасят 8-12 кг/дка азот в активно вещество. Избуялите и здрави посеви  не се торят предварително, защото това би довело до появата на листна маса  за сметка на страничните цветоносни разклонения. Слабите посеви се нуждаят от ранно внасяне на азот в бързо действаща усвоима форма, за да се ускори вегетацията.

Стресираните от зимата и температурните амплитуди   посеви препоръчваме да се подхранят допълнително  и с комбинирани листни торове.

Недостигът от сяра и бор ограничават броя на шушулките на едно растение и броя на семената в една шушулка.           

За нормалното хранене със сяра за един декар са необходими 300 –   400 г сяра.

Първите топли пролетни дни активизират много неприятели по рапицата. Не забравяйте  да следите появата на хоботниците и да вземете своевременни мерки при достигане на праговете на икономическа вредност. Хоботниците по зелените части на растенията (зелев стъблен скритохоботник и зелев стъблохоботник) причиняват най – значителните икономически щети.

Най – големият вредител е ларвата, която се вгризва в дръжките на листата и стъблото на растението по посока към земята. Нападнатите посеви са с понижена устойчивост на полягане и намалена способност на стъблата да се изправят отново. Рапицата не се разклонява, увяхва, чушките и не се наливат и преждевременно узряват.

 Химическата борба при бълхи и хоботници се води срешу възрастните.

Наблюдаваме заплевеляванев рапичните посеви с широколистни плевели. Макар и едногодишни и много ефемери, те покриват почвата като килим, изсмукват полагащите се на рапицата хранителни вещества и се осеменяват, затова борбата с тях е наложителна. Да се третира и срещу житните самосевки, ако през есента не е направено.

 

За извеждане на борбата с болестите, неприятелите и плевелите да се прилагат само разрешените за употреба продукти за растителна защита при съответната култура, вредител и в регистрираната доза в Списъка на  разрешените за предлагане на пазара и употребата  ПРЗ 2014 г. ,

 

Следете крайните срокове на употреба на продуктите, на които е прекратен срокът на разрешаване. 

 

Вашият коментар