Ръжди по житните
Жълта ръжда по пшеницата Puccinia striiformis West
Напада всички зелени части на растенията. По листата, листните влагалища, а макар и по-рядко върху стъблата, плевите, осилите и откритите части на зърната се образуват лимоненожълти удължени летни сори. С развитието на болестта се сливат в ленти като машинен бод, затова е известна и като линейна ръжда. Често уредосорите се разполагат на групи между нерватурата на листата, оформяйки широки ивици, достигащи дължина до 10 см. Те са придружени от хлороза и некроза на тъканите. При силна проява на болестта растенията имат редуциран растеж, листата засъхват и опадват, като цялото поле добива характерен жълтеникав цвят. Това се наблюдава в пшеничните посеви в страната. Добивът намалява в количествено и качествено отношение, тъй като зърното е спаружено и недохранено. В края на вегетацията едновременно с уредосорите се образуват дребни , линейно наредени телейтосори, които са покрити от епидермиса.
Метеорологичните условия в цялата страна в края на месец април и началото на май бяха изключително благоприятни за поява и развитие на жълтата ръжда. У нас се извършва пренасяне на спори от някои северни страни, което често става късно през пролетта и развитието на болестта има спорадичен характер. Но в условията на хладната и дъждовна пролет през тази година, патогенът се яви в големи размери и това води до усложняване на фитосанитарната обстановка в страната.
Развитието на патологичния процес се задържа при температура около 20-25 °С, каквато за съжаление в близките дни не се очаква.
Праг на икономическа вредност:
При поява на сори (чуствителни сортове) във фенофаза “поява лигулата на флагелния лист”- „изкласяване”;
5% степен на нападение (останалите сортове) във фенофаза “поява лигулата на флагелния лист”- „изкласяване”;
Регистрирани фунгициди за борба с болестта :
Диамант Макс – 150 мл/дка; Карамба 60 ЕК – 100 мл/дка; Прозаро 250 ЕК – 100 мл /дка; Байфидан 250 ЕК – 50 мл/дка, Импакт 25 СК – 5-0 мл/дка
Кафява ръжда по пшеницата Puccinia recondita Bob. et Desm.
Най-важното заболяване , което може да причини значителни икономически щети.
Напада всички зелени части на растенията. По горната страна на листата, по влагалищата и стъблата се появяват овални летни сори. Силно нападнатите посеви са жълтокафяви до червенокафяви и пригарят. В последствие нападнатите тъкани почерняват поради образуването на черни, блестящи телейтосори. Обикновено уредо- и телейтосорите се разполагат по горната повърхност на листата и изключително рядко и по долната. Те никога не се сливат и не не формират големи зони. Развитието на болестта е е особено интензивно при влажна есен, мека зима и дъждовно време в периода от поява лигулата на най-горния лист до цъфтежа.
Регистрирани фунгициди :
Алегро СК– 50 мл/дка; Амистар Опти – 250мл/дка; Артеа 330 ЕК – 50 мл/дка; Байфидан 250 ЕК – 50 мл/дка; Бампер 25 ЕК – 50 мл/дка, Бампер супер – 100 мл/дка;
Диамант Макс – 150 мл/дка; Дует Ултра/Рекс Ултра – 60 мл/дка; Зантара 216 ЕК – 125 мл с 50 л работен разтвор; Импакт 25 СК – 50 мл/дка; Прозаро 250 ЕК – 100 мл /дка;
Капало – 100мл/дка; Капитан 25 ЕВ – 60 мл/дка; Карамба 60 ЕК – 100 мл/дка; Кредо 600 СК – 200 мл/дка; Озирис ЕК – 300 мл/дка; Сфера Макс СК – 30-50 мл/дка; Танго супер – 100 мл/дка;.
Септориози
Septoria tritici Rob. Ax Desm.
Septoria nodorum Berkeley
Общите признаци на септориозите са:
Некротични петна по листата, стъблата, листните влагалища и плевите на класа.
Петната често са обградени с тъмен венец и върху тях се образуват пикнидиите.
Ран листен пригор – най-разпространената септориоза у нас. Появява още през есeнта при благоприятни условия – трудно забележими, дребни сивозелени петна, които нарастват избледняват в средата , а в периферията им тъканите покафеняват или покафеняват – сливат се и могат да причинят прегаряне. В некротиралата част има дребни точици – пикнидиите.
Пролетен листен пригор и петносване на класовете – рано напролет по листата се образуват кафяви удължени с пожълтели тъкани около тях петна. Ако са многобройни се сливат петната и причиняват ран пригор. По плевите петната са кафяви, предизвикват деформация на класа, стерилност на класчетата или спрушване на зърното. Многократни превалявания от фаза вретенене до края на цъфтежа могат да предизвикат масова проява на болестта по класа.
Регистрирани фунгициди :
Амистар Опти – 250мл/дка; Артеа 330 ЕК – 50 мл/дка; Бампер супер – 100 мл/дка;
Диамант Макс – 150 мл/дка; Дует Ултра/Рекс Ултра – 60 мл/дка; Зантара 216 ЕК – 125 мл с 50 л работен разтвор; Капало – 100мл/дка; Кредо 600 СК – 200 мл/дка; Прозаро 250 ЕК – 100 мл /дка; Сфера Макс СК – 30-50 мл/дка и Фалкон 460 ЕК – 50 мл/дка .
Брашнеста мана
Еrisiphe graminis
Симптомите на болестта могат да се открият по стъблата, листата и класовете на растенията, но най-често по листата.
Представляват бели пустули, масово генериращи спори с прашнест вид. С остаряване на пустулите те придобиват сив и дори до кафяв цвят. След инфекция, листата остават зелени, но в последствие пожълтяват и загиват.
Ключови рискови фактори
- податливи на брашнеста мана сортове
- интензивно торене с азот
- редуване на дъждовни и сухи периоди – по-хладно и влажно време.
Праг на икономическа вредност:
При поява на сори (чуствителни сортове) във фенофаза “поява лигулата на флагелния лист”- „изкласяване”;
5% степен на нападение (останалите сортове) във фенофаза “поява лигулата на флагелния лист”- „изкласяване”;
Регистрирани фунгициди :
Алегро СК– 50 мл/дка; Алерт С -100 мл /дка; Артеа 330 ЕК – 40 мл/дка; Байфидан 250 ЕК – 50 мл/дка; Бампер 25 ЕК – 50 мл/дка, Бампер супер – 100 мл/дка;
Диамант Макс – 150 мл/дка; Дует Ултра/Рекс Ултра – 60 мл/дка; Зантара 216 ЕК – 125 мл с 50 л работен разтвор; Импакт 25 СК – 50 мл/дка; Капало – 100мл/дка; Капитан 25 ЕВ – 60 мл/дка; Карамба 60 ЕК – 100 мл/дка; Каризма – 120 мл/дка; Прозаро 250 ЕК – 100 мл /дка;
Сопрано 125 ЕК – 50 мл/дка; Сфера Макс СК – 30-50 мл/дка; Танго супер – 100 мл/дка и Фалкон 460 ЕК – 50 мл/дка.
