Грижи за есенниците през пролетта Бюлетин 2 2017

БЮЛЕТИН  № 2

ЗА ПОЯВА,  РАЗВИТИЕ, НАЧИНИ И СРЕДСТВА ЗА БОРБА С ВРЕДИТЕЛИТЕ   при ЗИМНИТЕ–ЗЪРНЕНО ЖИТНИ КУЛТУРИ

 

Подхранване

Aзотното торене е основен фактор и двигател, който определя нивото на добивите от културните растения и тяхното качество, тъй като в почвите  азотът е почти винаги дефицитен, Съдържанието на азот е от решаващо значение за всички живи организми. Той е съставна част на редица органични съединения и компоненти – белтъчини, аминокиселини, нуклеинови киселини, хлорофил, ензими и пр., с изключително важни и незаменими роли за развитието и плододаването на растенията. Същевременно азотното торене е свързано с редица трудни за решаване проблеми:

  

• Правилно прогнозиране на необходимостта от торене;
• Намаляване на азотните загуби, чрез които се замърсяват подпочвените води, водоемите и атмосферата;
• Възможно отрицателно влияние върху устойчивостта на растенията към болести;
• Вероятно отрицателно влияние върху почвеното плодородие и върху качеството на растителната продукция.

 

           Дефицитът на азот в растенията се характеризира със слаб растеж, бледа жълто-зелена окраска на листата, преждевременно изсъхване на листата от долните етажи, слаб растеж и нисък добив.

             При достатъчно азот културите растат и се развиват нормално, формират голяма листна маса и допълнителни братя с нормално оцветяване. Добивът е висок с повишено съдържание на протеин.

           При изобилно снабдяване с азот се формират растения с много голяма надземна маса и относително слабо развита коренова система, които са много чувствителни на болести, полягане, ниски и високи температури, засушаване и изобщо към всички неблагоприятни условия. Зърното е с влошени технологични качества.

ОСНОВНИ ПРОЦЕСИ НА АЗОТА В ПОЧВАТА

1. Минерализация на органичния азот –  Азотът от органичното вещество на почвата, микроорганизмите и растителните остатъци се подлагат на минерализация, която протича в две фази. През първата се образува амониев азот, т.е. протича амонификация, който през втората фаза се окислява до нитрати (нитрификация) под действието на специфични нитрифициращи микроорганизми. Първият процес протича при въздействието на широк диапазон от условия – температура, влажност и аерация на почвата, докато вторият е много по-чувствителен към тези фактори. Оптималната температура е 20–30^оС и се ограничава силно под 10–15^оС. Киселата почвена реакция и ниската влажност потискат нитрификацията. Интензивната нитрификация е присъща на плодородните почви.

2. Имобилизация на минералния азот от почвените микроорганизми при внасянето на растителни остатъци с ниско азотно съдържание (т.е. отношение С:N < 25), каквито са слама, царевичак и др. При минерализацията на такива материали от почвените микроорганизми не се освобождава минерален азот в почвата, тъй като азотът се усвоява от самите тях. Обратно, минералният почвен и торов азот се имобилизира, т.е. превръща се в неусвоима за растенията органична форма. Консумираният от микроорганизмите азот не е безвъзвратно загубен за растенията, тъй като с течение на времето и с напредване степента на разлагане отношението С:N се стеснява и започва процес на освобождаване на минерален азот. От гледна точка на екологията и баланса на азота процесът е полезен, тъй като предпазва от необратими загуби, но може да причини временен азотен дефицит в ранни фази от растежа.

3. Измиване на нитрати. Нитратният азот, който обикновено преобладава в състава на минералните форми, не се поглъща от почвата и е подложен на измиване от гравитационната влага. Измиването му под коренообитаемия слой го прави недостъпен за растенията и може да замърси подпочвените питейни води. Измиване на нитрати е възможно и чрез повърхностния воден оток.

Измиването на нитратите е един от основните екологични проблеми на съвременното земеделие. Той може да се контролира чрез оптимизиране на азотното торене по норма и срок на внасяне в зависимост от релефа, мощността и механичния състав на почвата.

4. Денитрификация на нитратите. При условия на преовлажняване (анаеробни условия), наличие на растителни остатъци и повишена температура в почвата протича т.н. денитрификация, при която нитратите се превръщат до азотни окиси, които излитат в атмосферата. Тези загуби са необратими и могат да достигнат 10 до 30% от торовия азот.

5. Амонячно излитане. Загубите чрез излитане на амонячен азот (NH₃) в атмосферата са опасни главно при съчетанието на повърхностно торене (подхранване) с карбамид, повишена температура (>10^о), ниска влажност и съдържание на карбонати (алкална реакция) в почвата.

6. Амониева фиксация. Това е процес на т.нар. необменно поглъщане на амония от глинести минерали на почвата. Процесът забавя и удължава процесът на освобождаване и усвояване на амониевия азот, но не е необратим и дори в известна степен е полезен, тъй като намалява необратимите азотни загуби.

         СВОЙСТВА НА РАЗЛИЧНИТЕ АЗОТНИ ТОРОВЕ

Амониевият нитрат (33–34% N) е основният азотен тор, произвеждан и използван универсално у нас. Характеризира се с висока хигроскопичност, поради което поглъща влага от въздуха и се втечнява и втвърдява. За да се запази в рохкаво състояние, се произвежда в гранулирано състояние и се съхранява в полиетиленови торби. Амониевият азот се поглъща от почвата, но впоследствие се нитрифицира лесно. Поради това торенето трябва да бъде съобразено с възможните загуби чрез измиване и денитрификация, т.е. да се внася в съответствие с динамиката на усвояване на азот от растенията.

Карбамид (урея,46% N). Това е най-концентрираният твърд азотен тор. Има по-ниска себестойност от амониевия нитрат и по-добри физически качества. В почвата се подлага бързо на амонификацияа, при което амоният се абсорбира от почвата и не подлежи на измиване при ниски температури. При взаимодействие с почвата карбамидът се превръща в амониев карбонат, който алкализира средата и създава условия за загуби чрез излитане на амоняк. Поради това карбамидът не е подходящ за повърхностно торене през топлите сезони (повърхностно есенно и пролетно торене). Подходящ е за предсеитбено торене чрез инкорпориране в почвата и повърхностно подхранване на есенните посеви при ниски зимни температури  5-8°С, каквито през последните дни няма.

Варово-амониевият нитрат сега е най-масово използваният азотен тор в страните на ЕС, тъй като не причинява вкиселяване на почвите.

Амониевият сулфат Притежава силно изразена киселинност, поради което не бива да се използва в почви с кисела реакция.

Течният тор КАС (карбамид–амониева селитра) се произвеждаше в ограничени количества у нас и въпреки рекламите за редица предимства не намери широко приложение поради липсата на техника за транспорт и внасяне, както и опасност от повреди на посевите.

Калциевият и натриевият нитрати  притежават алкализиращо действие  и са подходящи за кисели почви

Амониевите фосфати са с ниско съдържание на азот и по същество са фосфорни торове. Представляват особен интерес за производство на сложни комбинирани торове с различно съотношение на N:Р

Добивите от есенните култури силно се ограничават от азотния дефицит. Азотът е подвижен в почвата. Той е разтворим във вода и с валежите достига до кореновата система на растенията. При сухо време остава от горе на повърхността на почвата и няма ефект от подхранването. Класическата схема е 1/3 да се внесе по време на сеитбата през есента, а останалите 2/3 за подхранване през пролетта.

Съгласно правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници:

 

• за Южна България не се тори с азотни торове от 1 ноември до  20 февруари;
• за Северна България не се тори с азотни торове от 1 ноември до  25 февруари;
• На  площи с едногодишни култури(есенници)  не се тори от 1 ноември до  05 февруари;
• На свободни площи, подготвени за засяване на земеделски култури  не се тори от 1 ноември до  25 февруари;
• При създаване на нови овощни насаждения не се тори от 15 ноември до  25 февруари.

Азотното торене се извършва възможно най-близо до началото на трайната пролетна вегетация, за да се избегне опасността от азотни загуби и възможни неблагоприятни влияния върху посевите (прерастване, нападение от болести при топла зима) при много ранно зимно торене.

Поради големи площи, често недостатъчна техника и непрогнозируемите метеорологични условия по необходимост торенето може се прави в разтегнат срок от втората половина на февруари до началото на април, спазвайки следните условия:     

• Започва се от по-слабо развитите и късни посеви и се отива към добре развитите и сгъстени посеви, за да се избегне нежеланото преждевременно развитие на добрите посеви; стартира се от равните терени, с мощни почви и се продължава на наклонените терени, с плитки почви или с близки подпочвени води, за да се избегнат загуби на торов азот чрез низходящо или повърхностно измиване.

 

• Ако част от азотната норма е внесена предсеитбено, е желателно втората част да се внесе по-късно (през март), но това не е задължително при посеви, които не са застрашени от прерастване. Всяко закъснение на азотното подхранване след повишаване на температурите и засушаване през април намалява ефективността на торенето, тъй като част от торовия азот остава в сухата почва. При умерени торови норми разделно или двукратно азотно торене (второто по време на вретенене) не се препоръчва, тъй като увеличава разходите и намалява усвояването на късно внесения тор.

 

Азотът е необходим на житните, тъй като те са изтощени от зимата, въглеродните им запаси са изчерпани. Подхранването  е една от гаранциите за по-високи добиви. За да се определи точното количество и вида на тора, от който имат нужда посевите, трябва да се направи почвен анализ.  Анализът ще покаже и запасеността на почвата с фосфор и калий. Фосфорното торене повишава добивите, подвижния и усвоим фосфатен запас в почвата. Той, както и калият, се внасят предсеитбено. Фосфорът спомага за вкореняването на пшеницата, като ускорява растежа на кореновата система, повишава студоустойчивостта и сухоустойчивостта, прави растенията по-устойчиви на полягане, увеличава продуктивната им братимост, намалява отрицателния ефект от едностранното азотно торене. При недостиг на калий растежът на пшеницата се задържа, студоустойчивостта й намалява, засилва се опасността от полягане. Добивът също намалява.

Калият подобрява и усвояването на азота.

В края на март и началото на април се залагат големината на класа, броя на цветчетата в класа и продуктивната братимост. Ако през този период растенията са обезпечети с влага и са подхранени те залагат високи добиви.Торовите норми и дози трябва да се съобразяват с конкретните почвено-климатични условия, с технологията на отглеждане, с предшественика и т.н.

 

При слабозапасени с фосфор почви е рисково да се прилага повече от 12 кг/дка активно вещество азот.

При подхранването торовете  трябва да се разхвърлят равномерно по цялата площ.

Основни грижи

Площите засети с есенници редовно се обследват  и ако се открият поражения от СНЕЖНА ПЛЕСЕН (особено в прорасналите посеви), снегът се притъпква с валяци. На откритите площи се прави снегозадържане, а в нивите, където се задържа вода, тя се отвежда. Пшеницата не понася вода и ако посевът престои повече от десет дни под нея, то той напълно загива. За да се избегне това, през топлите дни  трябва да се направят отводнителни канали.

 

При температура по-висока от 6-7 градуса през топлите часове да се извършва обследване на площите за ОБИКНОВЕНА ПОЛЕВКА.

 

ИПВ  ( икономическият праг на вредност ) през пролетта е: 

ü  1 активна  колония / дка за зърнено-житни култури  и

ü  2 колонии /дка за люцерна.

При установена плътност над ПИВ   да  се заложат примамки за борба с вредителя. Задължително е борбата срещу полевката да  включва  и колониите по крайпътните ивици и синорите – важно превантивно    средство, което ограничава ù междинните местообитания на неприятеля.  Борбата трябва да се изведе най-късно до края на месец март. 

 

При достигане на ПИВ изведете химичната  борба с     разрешени  родентициди – ФОСТОКСИН ПЕЛЕТИ – 2-5 пелети / обитаем ход. Залагането на отровни примамки е най-ефикасно да се извършва през есента или напролет до края на март.

Важно: Примамките задължително се поставят  в ходовете на неприятеля. При работа с тях да се вземат всички мерки за опазване на полезния дивеч и птиците. Площното третиране е строго забранено!

 

ФОСТОКСИН ПЕЛЕТИ е ПРЗ от 1^-ва професионална категория за употреба!

 

ЖИТЕН БЕГАЧ

Праг  на икономическа вредност (ПИВ)  :                                                                                                                   5 броя ЛАРВИ /  м² при ПШЕНИЦАТА  И 6 броя ЛАРВИ / м²при ЕЧЕМИКА

Обследвайте  редовно  по-слабите и късно поникнали посеви и особено повторките.  Обследването на посевите със зимни житни култури   се извършва по диагоналите или шахматно и   се преглеждат пробни площадки. Отчитат се повредените растения.

При достигане на ПИВ да се изведе химична борба срещу вредителя.

За постигане на максимален ефект да се използва наземна техника, като препоръчваме количество работен разтвор на декар да е около 60-70  л/дка.

За постигане на оптимален ефект третирането да се извършва в дни с положителни, дневни температури.

 

 

Регистрирани за борба ПРЗ срещу обикновения житен бегач:

 

АКТИВНИ ВЕЩЕСТВА		ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА	ДОЗА/ДКА Концентрация	КАТЕГОРИЯ НА УПОТРЕБА
Циперметрин +  хлорпирифос- етил		Агрия 1050 Плюс / Терагард Плюс	70 мл	П 2
Тиаклоприд		Биская 240 ОД	20 мл	П 2
Алфа- циперметрин		Вазтак Нов 100 ЕК	30 мл	НП
Делтаметрин		Децис 100 ЕК	7,5 мл	П 2
Хлорпирифос- етил		Дурсбан 4 ЕК	150 мл	П 2
		Пиринекс 48 ЕК	150 мл	П 2
Ацетамиприд		Моспилан 20 СП	12,5 г	П 2

и др. регистрирани ПРЗ

 

За извеждане на борбата с болестите, неприятелите и плевелите

да се прилагат само разрешените за употреба продукти за растителна защита

при съответната култура, вредител и в разрешената доза!

 

Закупуването на продукти за растителна защита трябва да става само от търговски фирми, притежаващи Разрешение / Удостоверение за търговия с ПРЗ!

 

 

* – продукт за растителна защита, от І-ва професионална категория на употреба.

Забележка: Третирането с продукти за растителна защита от І-ва професионална категория на употреба се извършва под контрола на лице с висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление “Растителна защита” или „Растениевъдство”.