понеделник, септември 27, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
Бюлетин растителна защитаЗърнопроизводствоРастителна защитаТОРЕНЕТорове и препарати

Грижи за есенниците и вредители при житните през март

Пролетно торене и борба с полевката и житния бегач

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

ПОДХРАНВАНЕ НА ЖИТНИТЕ КУЛТУРИ

 

Добивите от есенните култури силно се ограничават от азотния дефицит. Азотът е подвижен в почвата. Той е разтворим във вода и с валежите достига до кореновата система на растенията. При сухо време остава отгоре на повърхността на почвата и няма ефект от подхранването. Класическата схема на внасяне на азотните торове е:  1/3 да се внесе по време на сеитбата през есента, а останалите 2/3 за подхранване през пролетта.

Съгласно правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници:

 

  • За Южна България не се тори с азотни торове от 1 ноември до  20 февруари;
  • За Северна България не се тори с азотни торове от 1 ноември до  25 февруари;
  • На свободни площи, подготвени за засяване на земеделски култури  не се тори от 1 ноември до  25 февруари;
  • При създаване на нови овощни насаждения не се тори от 15 ноември до  25 февруари.

 

В края на март и началото на април се залагат големината на класа, броя на цветчетата в класа и продуктивната братимост. Ако през този период растенията са обезпечени с влага и са добре нахранени, те залагат високи добиви. Торовите норми и дози трябва да се съобразяват с конкретните почвено-климатични условия, с технологията на отглеждане, с предшественика и т.н.

ВИДОВЕ АЗОТНИ ТОРОВЕ:

  • ТВЪРДИ АМОНИЕВИ ТОРОВЕ:

-Амониев сулфат [(NH4)2SO4] и амониев хлорид (NH4Cl).  Амониевият  хлорид ( нишадър )    не се ползва в практиката от много години. Внимателно при торене с  амониевия сулфат  – вкислява почвите. Затова или не го ползвайте при  кисели  почви или съчетавайте с варуване или със съвместно внасяне с фосфоритно брашно.

  • НИТРАТНИ ТОРОВЕ:

-Натриев нитрат ( NaNO3)  и калциев нитрат (CaNO3) – физиологично алкални соли, бързо разтварящи се,   подвижни и бързодействащи  – предпочитани за подхранване на културите. Системното внасяне на нитратни торове на кисели почви повишава съдържанието на Na и Ca в почвения поглъщателен комплекс  и намалява вредната киселинност на почвата.

  • АМОНИЕВО – НИТРАТНИ ТОРОВЕ:

-Амониев нитрат (NH4 NO3), амониев сулфат- нитрат  ( лойна селитра) –  [(NH4)2SO4. 2NH4 NO3], варово-амониева или калциево-амониева селитра. Системното внасяне на амониева селитра води до увеличаване на почвената киселинност. За се избегне това трябва на 100 кг (NH4 NO3) да се внасят по 30 кг (CaO) под формата на различни калциеви торове или на кисели почви да се тори с варово-амониева селитра.

  • АМИДНИ ТОРОВЕ:

тези торове съдържат азот в органична форма и независимо, че са синтетично произведени, те не са минерални, а са органични промишлени торове. Най-голямо значение от тези торове има:

-Карбамид. При взаимодействие на карбамида с почвата настъпват процеси на ензимно разграждане на органичното съединение под действието на ензима уреаза, отделен от почвените бактерии и превръщането  му в амониев карбонат. Обикновено процесът на хидролиза на карбамида до амониеви съединения завършва за 2-6 дни в богати на органично вещество почви и за 7-12 дни в по-бедните почви. Процесът е по-продължителен в засолени и силно кисели почви,   и при по-ниски температури.

 

При слабозапасени с фосфор почви е рисково да се прилага повече от 12 кг/дка активно вещество азот.

 

ВРЕДИТЕЛИ :

 

ОБИКНОВЕНА ПОЛЕВКА

 

Икономическият  праг на вредност (ИПВ)  през пролетта е    : 

ü  1 активна  колония / дка за зърнено-житни култури  и

ü  2 колонии /дка за люцерна

 

При установена плътност над ПИВ   да  се заложат примамки за борба с вредителя. Задължително е борбата срещу полевката да  включва  и колониите по крайпътните ивици и синорите – важно превантивно    средство, което ограничава междинните местообитания на неприятеля.  Борбата  с полевката трябва да се изведе най-късно до края на месец март. 

 

 

Химичната  борба  може да  проведете  с     разрешени  родентициди – Фостоксин пелети.  Залагането на отровни примамки е най-ефикасно, когато се    извърши през есента или напролет до края на март.

 

Важно:

Примамките задължително се поставят  в ходовете на неприятеля. При работа с тях да се вземат всички мерки за опазване на полезния дивеч и птиците. Площното третиране е строго забранено!

 

Регистрирани ПРЗ:

 








АКТИВНИ В-ВА

ПРЗ

ДОЗА

Категория на употреба

 

 

 

Алуминиев фосфид

ФОСТОКСИН пелети

2-5 пелети / обитаем ход

Професионална първа

 

 

 

и др. регистрирани ПРЗ

 

 

 ЖИТЕН БЕГАЧ

Икономическият  праг на вредност (ИПВ)  през пролетта е    : 

ü  5 броя ларви / 1 м2 при пшеницата

ü  6 броя ларви / 1 м2при ечемика

 

Необходимо е редовно да  обследвате  по-слабите и късно поникнали посеви,  и особено повторките.  Обследването на посевите със зимни житни култури     се извършва по диагоналите или шахматно и   се преглеждат пробни площадки.

Отчитат се повредените растения.

При достигане на ПИВ да се изведе борба срещу вредителя.

За постигане на максимален ефект да се използва наземна техника, като препоръчваме количество работен разтвор на декар да е по-голямо, около 60-70  л/дка.

За постигане на оптимален ефект третирането да се извършва в дни с положителни, дневни температури.

За извеждане на борбата с житния  бегач  са регистрирани следните ПРЗ:

 

 
















АКТИВНИ В-ВА

ПРЗ

ДОЗА

Категория на употреба

 

 

 

Алфаципермет-рин

Вазтак Нов 100 ЕК

30 мл/дка

срещу ларви

Непрофесионална категория

 

 

 

Циперметрин + 

Хлорпирифос- етил

Агрия 1050 Плюс /

Терагард Плюс    

70 мл/дка

Професионална втора

 

 

 

Хлорпирифос- етил

Дурсбан 4 ЕК /

Пиринекс 48 ЕК    

150 мл/дка

Професионална втора

 

 

 

Тиаклоприд

Биская 240 ОД       

20 мл/дка

Професионална втора

 

 

 

Ацетамиприд

Моспилан 20 СП    

12,5 г/дка

Професионална втора

 

 

 

и др. регистрирани препарати

 

  

март 2016 г. 

Вашият коментар