Обследвайте лозата за Шарен гроздов молец, Червен овощен акар, Жълт лозов акар,Мана, Брашнеста мана, Екскориоза
Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна
Гроздови молци – След установяване начало на летеж на пеперудите от I–во поколение феромоновите уловки се използват за проследяване динамиката на летеж и опасност за реколтата съществува когато една уловка привлича 400-500 пеперуди от презимувалото поколение. За установяване начало на яйцеснасяне и излюпване се извършва наблюдение върху ресата.
Преглеждат се на площ до 10 дка – 5 лози, на площ до 100 дка – 10 лози, а до 500 дка – 25 лози. Те трябва да са произволно избрани в цялото насаждение. Намерените яйца се маркират и се наблюдават, за да се установи начало на излюпване.
Излюпените гъсеници се откриват лесно по рехавите паяжинни нишки в мястото на хранене – установява се популационната плътност на гъсениците от първо поколение, за да се конкретизира необходимостта от извършване на третиране.
Акари – необходими са наблюдения за установяване популационната плътност на акарите по време на вегетацията на лозата. Преглеждат се по 10 листа на една лоза, като резултатите се отчитат като брой средно на лист или процент нападнати листа. Само при констатиране на плътност над регистрираните ИПВ се извършва третиране.
Брашнеста мана по лозата– появата, разпространението и динамиката на развитие на болестта са в пряка зависимост от степента на зараза по лозовото растение, климатичните фактори-температура и относителна влажност въздуха, и фенологичното развитие на гостоприемника. Условия за развитие на патогена се създават при повишаване на температурата над 6÷8°С (долна граница) и масово набъбване на пъпките до поява на първите листа. Първото пръскане се определя в зависимост от степента на нападение по леторастите, основно между 3-та и 6-та пъпка. Когато по тях се отчитат 0,5 до 2 петна на междувъзлие, температурите са над 6°С, има поява на летораст с листа от 2÷6 см се извършва първото пръскане със системни фунгициди.
Екскориоза – благоприятни условия за развитие на болестта се създават, когато в периода на набъбване на пъпките има преваляване и висока влажност в продължение на 2-3 седмици. Тогава се образуват масово спори, които извършват заразяванията. В началото на вегетацията – фенофаза 1÷2 до 2,5 см, масови заразявания се получават при температура 15-18°С до 25°С и влага в продължение на 5-7 часа до 8-10 часа.
Мана по лозата – мониторингът се извършва чрез директни наблюдения върху ооспорите или теоретично по метода на инкубационните периоди. Успоредно с теоретичните изчисления се провеждат и полски наблюдения за откриване на първите мазни петна. Следващите инкубационни периоди започват винаги при наличие на дъжд ( 2 л / м2) или на роса, и при задържане на капки вода по листата в продължение най-малко 1,5-2 часа. Особено критични за развитието на маната са фенофазите от поява на ресата до нарастване на плода с големина на грахово зърно.
Ягодов коренов хоботник – извършват се наблюдения по време на масовото зреене и беритба на ягодите. Неприятелят се констатира визуално през деня или по нанесените повреди. Могат да се използват и земни капани- по 2÷3 / дка, поставени между растенията.
Бели листни петна по ягодата – критични за нападение са фенофазите бутонизация, цъфтеж до формиране на плода. Наблюденията за поява започват още със започване вегетацията на културата.Повредите са червеникави петна, които по-късно стават сиви в средата, а отстрани се заграждат с пурпурен венец.
