Очаквани вредители за периода септември – октомври 2015:
Телени червеи от семейство Elateridae ( Agriotes spp.), ларви на нощенки от семейство Noctuidae (Agrotis spp.) ларви на бръмбари от сем. Melolоnthidae (Melolontha spp.)
МЕТОДИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ПЛЪТНОСТТА НА НЯКОИ НЕПРИЯТЕЛИ……
За да определим популационната плътност на вредните видове трябва добре да познаваме тяхната биология и поведение.
ПОЧВЕНИТЕ РАЗКОПКИ – използват се за установяване на видовия състав и плътността, освен това могат да ни дадат информация за фенологичното развитие на неприятелите, които обитават почвата и повреждат подземните части на растенията – телени червеи, лъжетелени червеи, сиви червеи, бели червеи, какавиди на плодови хоботници, педомерки и черешова муха, лъжегъсеници на листни и плодови оси, яйца на скакалци.
В зависимост от целта на обследването те са периодични и сезонни.
Чрез периодичните се определя популационата динамика на неприятелите или се установява вертикалната миграция през вегетационния период.
Сезонните разкопки биват пролетни и есенни. Есенните се провеждат непосредствено след прибиране на реколтата или по-късно, но винаги преди трайното изстиване и замръзване на почвата. Чрез тях се определя плътността на зимуващите неприятели. Пролетните разкопки се правят на същите участъци, след стопяване на снеговете и просушаване на почвата, но винаги преди започване на активното движение на насекомите. Те показват колко успешно са презимували неприятелите.
Разкопките, преди сеитбата на дадена култура, служат за краткосрочна прогноза. Чрез тях се установява опасността от неприятеля за конкретен посев и се взема съответното решение.
Дълбочината на разкопките трябва да се съобрази с биологичните особености на всеки от търсените и наблюдавани видове.
В зависимост от това разкопките биват:
- Плитки – до 10 см – за отчитане плътността на ливадната пеперуда и младите гъсеници на подземните нощенки, ларвите на плодовите оси, какавидите на черешовата муха и др.
- Обикновени – до 35 см – за отчитане плътността на телени и лъжетелени червеи, гъсеници и какавиди на нощенки, ларви и какавиди на хоботници и др.
- Дълбоки – до 65 см – за отчитане плътността на насекоми, зимуващи дълбоко в почвата като : ларви на бели червеи, сив царевичен хоботник и др.
Размерите на разкопките са различни, но най-често срещани са квадратните по форма – 50 / 50 см.
Използват се и разкопки с размери 1/1 м, 25/25 см, а при разсадени или засети култури разкопките се правят в междуредията и са с размери 62/40 см, 1/1м или 1/0,5 м – в зависимост от междуредията на културата.
Почвата от всяка проба се изважда внимателно по хоризонти. Първият хоризонт е до 5 см, а всеки следващ през 10 см. Намерените насекоми се определят, преброяват и записват. Видовият състав се определя на място, а неизвестните могат да се отделят за определяне от ентомолозите.
Броят на разкопките зависи от характера на обследването, от вида на вредителя и от площта. Ако искаме да разберем каква е плътността на вредителя обследваме цялата площ. Те трябва да бъдат направени, така че да обхванат началото, средата и края на участъка.
Могат да се разположат равномерно, шахматно или диагонално.
На площ от 10 дка се правят по 4-5 разкопки, на 100 дка – от 8 до 10 разкопки, до 500 дка- между 16-20 разкопки.
Броят на установените насекоми или други неприятели от всеки вид се изчислява средно на 1 м2 площ по формулата
х = Σх . 4 / n
където : х – е средната плътност за 1 м2 ; n – е броят на пробите; Σх– броят на всички установени насекоми от един вид.
Когато разкопките са с размер 25/25 см се умножават по 16.
ТРИЪГЪЛНИ ЖИТНИ ПРИМАМКИ
Методът се обуславя от факта, че ларвите на телените червеи, житния юнски бръмбар, зимната нощенка и др. се привличат в участъците на почвата с по-висока концентрация на СО2. Такива са ризосферните зони на покълнващите семена от зърнено-житни култури, тъй като при прорастването и поникването те отделят СО2. В ъглите на скован от летви равностранен триъгълник, със страни 66 см на дълбочина 5-6 см се засяват по 30 г семена от пшеница – това представлява една пълна супена лъжица. След около две седмици, когато семената поникнат те се изваждат с права лопата и се преглеждат внимателно, като се изброяват привлечените неприятели. Приема се, че броят на ларвите (телени и лъжетелени червеи, житен юнски бръмбар) в една примамка отразява плътността на 1 кв.м. Средната плътност на обследвания участък се получава, като броят на ларвите се раздели на броя на примамките.
На площ до 100 дка се залагат 10-12 бр., до 500 дка – 24 бр., и до 1000 дка – 48 броя примамки.
При зимната нощенка и другите сиви червеи броят на уловените гъсеници представлява плътността им на 2,5 кв.м.
Площите, които подлежат на обследване, трябва да са чисти от плевели, защото техните корени също отделят СО2 и могат да привлекат част от ларвите, което ще доведе до занижаване на получените резултати. За да поникнат семената е необходимо почвата да бъде влажна. При топло време и суха почва семената трябва да се поливат през 7-10 дни. Триъгълните житни примамки се прилагат през есента, докато средната денонощна температура спадне под 8-100С – това обикновено трябва да се извърши през втората половина на октомври.
