Зимни пръскания при овошките - Бюлетин растителна защита 1 / 2017

РАЗВИТИЕ, НАЧИНИ И СРЕДСТВА ЗА БОРБА С ВРЕДИТЕЛИТЕ при ТРАЙНИТЕ КУЛТУРИ
   Прочетена: 3662 пъти
Бюлетин растителна защита 1 - 2017 година
Бюлетин растителна защита 1 - 2017 година

БЮЛЕТИН  № 1

 


ЗА ПОЯВА,  РАЗВИТИЕ, НАЧИНИ И СРЕДСТВА ЗА БОРБА С ВРЕДИТЕЛИТЕ   при  ТРАЙНИ КУЛТУРИ

 

 

 

ОВОЩНИ КУЛТУРИ

Опазването на  овощните градини, малиновите и ягодовите насаждения от вредители обхваща  комплекс от  мерки, които включват агротехнически мероприятия за да се постигне подобряване на условията за развитие на растенията и повишаване на тяхната устойчивост към вредители; унищожаване и  потискане развитието на вредителите. През периода на покой се извършват:

- резитби, чрез които се   изрязват  всички болни, счупени клони, мумифицирани плодове, зимуващи гнезда, яйчни пръстенчета и купчинки на листогризещи гъсеници, щитчета на щитоносни въшки. Намалява се плътността на листогризещи гъсеници, щитоносни въшки, понижава се инфекциозния фон на причинители на сачмянка, ранно кафяво гниене, струпясване по ябълка и круша, брашнеста мана, огнен пригор и др. болести

-при обработката на почвата се засягат зимуващите стадии на листни и плодови оси, плодови червеи, плодови и листни мухи и др.

- торене- с  торенето освен, че се поддържа почвеното плодородие и се осигуряват добър растеж и добиви на плодните дървета, се повишава и устойчивостта им към вредители. Нуждите на овощните видове от хранителни вещества зависят от вида, сорта, възрастта и фазата на дърветата, от подложките, върху които са присадени. За правилното торене на трайните насаждения, съобразено с техните нужди,  е необходимо да се направи предварителен агрохимичен анализ на почвата. Съобразно данните от него и препоръката за торене, се уточняват количествата и съдържанието на торовете, които трябва да се използват в дадената овощна градина.

- санитарно хигиенни мерки  – остъргване на старата кора – там зимуват плодовите червеи, молците, крушовата бълха, крушова дървеница, някой видове акари и други. Старата напукана кора се остъргва, премахва и изгаря. Остъргването се прави с тъп нож.  Предпазване стъблата на младите дървета - кората и нарастващата тъкан под кората на младите дръвчета са застрашени от напукване и нагризване от зайци, сърни и гризачи през зимата. Напуканата кора създава предпоставки за по-силно нападение от корояди, дървесинояди, както и гъбни болести по дървесината. Силно повредената кора на дърветата още в млада възраст, често води до тяхното загиване. За да се преодолее този проблем стъблата трябва да бъдат увити с лента от зебло, хартия или специална полипропиленова лента. Увиването започва отдолу нагоре и свършва до началото на най-ниските клони. Полиетиленовите ленти не са подходящи, защото запарват кората на дървета.   Варосване на стволовете – намалява риска от измръзване под въздействие на неблагоприятните условия през зимния период и предпазва от напукване. През зимата тъмната повърхност на стъблата поглъща повече слънчеви лъчи и през деня тъканите под кората повишават значително температурата си, а с това и обема си (разширяват се). При рязко спадане на температурите през нощта кората се свива, в резултат на голямата денонощна температурна амплитуда. В клетките на тези тъкани може да се образуват ледени кристалчета и те да се разкъсат, а по кората на дърветата се образуват рани. Този процес може да се преодоле чрез варосване на стъблата, като за тази цел се използва 20 % варов разтвор.

- Химични мерки за контрол на вредителите по овощните видове през зимния период - Третиранията през невегетационния период или така наречените  „зимни пръскания“ се извършват  след преминаване на студовете до набъбване на пъпките. Те са насочени срещу зимуващите стадии на неприятели, като понякога се комбинират с фунгициди за едновременна борба срещу причинители на болести. Зимните пръскания се провеждат с висока разходна норма на работните разтвори (100-120 л/дка) и на едри капки, което налага да се подбират подходящи дюзи на разпръсквачите, за да се облеят дърветата. При младите неплододаващи градини, малините и ягодите, повърхността за опръскване на растенията е по-малка и в тези случаи разходът на работен разтвор е до 100 л/дка. За постигането на висок ефект от зимните пръскания, те трябва да се провеждат, колкото е възможно по-близо до момента на разпукване на пъпките. През този период неприятелите са по-чувствителни на използваните продукти за растителна защита. Това пръскане се нарича ранно пролетно или закъсняло зимно пръскане. Тези третирания в овощните насаждения трябва да се извеждат в тихи и слънчеви дни, при температура на въздуха над 5 °С и скорост на вятъра до 2-3 m/s. Третирането е препоръчително при констатиране на плътност над регистрираните ПИВ (сливова щитоносна въшка - 20-30 бр. зимуващи ларви / 100 см клонка; листни въшки-ябълки- 10-15 бр. яйца / 1 метър клонки; сливи-5-10 бр. яйца /10 см клонка или 10% пъпки с яйца; праскови-30 бр. яйца / 1 метър клонка; червен овощен акар при ябълки и сливи - 60-80 бр. зимни яйца / 10 см клонка, круши-40-60 яйца / 10 см клонка).  

 

НЕПРИЯТЕЛИ - ОБЩИ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СЕМКОВИТЕ И КОСТИЛКОВИТЕ ОВОЩНИВИДОВЕ

-АКАРИ- Червеният овощен акар зимува като яйце по пукнатините на кората, около гънките на пъпките, в разклоненията на клоните и клонките и по кората на ствола. Основната част е разположена върху дву и тригодишната дървесина.

-ЛИСТОГРИЗЕЩИ ГЪСЕНИЦИ-зимуват като гъсеници в зимни гнезда или като яйце с напълно развит зародиш  по кората на дърветата.

- ЛИСТОЗАВИВАЧКИ – при контрола на тази група вредители в извън вегетационния период може да се въздейства на тези от видовете листозавивачки, които зимуват като яйце-розена, глогова, кафявопетниста листозавивачки.

 

ВРЕДИТЕЛИ ПРИ КОСТИЛКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

ФЕНОФАЗА ПРАСКОВА

 

ВРЕДИТЕЛ

 

ПРЗ

 

ДОЗА/%

КУ

 

ПРЕДИ НАБЪБВАНЕ НА ПЪПКИТЕ

Къдравост

 

ТИРАМ 80 ВГ

0,3 %

П 2

ТИРАМ 80 ВГ НОВ

0,3 %

 П 2

ШАМПИОН ВП (МАКК 50 ВП,

ШАМП ВП)

0,3 %

 

НП

ФУНГУРАН ОН 50 ВП

 

0,15 %

НП

Сачмянка

БОРДО МИКС 20 ВП

375-500 г/дка

П 2

КОСАЙД 2000 ВГ

155-285 г/дка

НП

 

ПРИ НАБЪБВАНЕ НА ПЪПКИТЕ

Къдравост

СКОР 250 ЕК

0,02 %

НП

СКОР НОВ ЕК

0,02 %

НП

КАПТАН 80 ВГ

250 г/дка

П 2

Сачмянка

БОРДО МИКС 20 ВП

375-500 г/дка

П 2

КОСАЙД 2000 ВГ

155-285 г/дка

НП

Червен овощен акар

ПАРА ЗОМЕР

3 %

НП

Калифорнийска щитоносна въщка

ПАРА ЗОМЕР

2 %

НП

ЛИСТНИ ВЪШКИ -  зимуват като яйца, снесени през есента, около пъпките, в пукнатините на кората и под нея. Рано напролет яйцата се излюпват. ПЛОСКИ ЩИТОНОСНИ ВЪШКИ много от видовете (Калифорнийска щитоносна въшка Diaspidiotus perniciosus, Лъжекалифорнийска стридоподобна щитоносна въшка Quadraspidiotus ostreaeformis, Червена стридоподобна щитоносна въшка Epidiaspis leperii и др.) имат икономическо значение и за повечето от костилкови овощни култури.

 

ФЕНОФАЗА

КАЙСИЯ

 

ВРЕДИТЕЛ

 

ПРЗ

 

ДОЗА/%)

 

КУ

 

НАБЪБВАНЕ НА ПЪПКИТЕ

Сачмянка, Ранно кафяво гниене

БОРДО МИКС 20 ВП

375-500 г/дка

П 2

КОСАЙД 2000 ВГ

185-280 г/дка

НП

ФУНГУРАН ОН 50 ВП

150-250 г/дка

НП

ШАМПИОН ВП (МАКК 50 ВП, ШАМП ВП)

300 г/дка

НП

ВИТРА 50 ВП/КУПРОХАЙ 50 ВП

150 г/дка

НП

Ранно кафяво гниене

ТИРАМ 80 ВГ

0,3 %

П 2

ТИРАМ 80 ВГ НОВ

0,3 %

 П 2

Червен овощен акар

ПАРА ЗОМЕР

3 %

НП

Калифорнийска щитоносна въшка

ПАРА ЗОМЕР

2 %

НП

 

ЧЕРНИЧЕВА ЩИТОНОСНА ВЪШКА - Pseudaulacaspis pentagona В България видът установяван като неприятел почерницаи праскова. Зимува като оплодена възрастна женска под светло или тъмнокремаво щитче

ОБИКНОВЕНА СЛИВОВА ЩИТОНОСНА ВЪШКА Parthenolecanium (Eulecanium) corni. Развива едно поколение годишно. Зимува като ларва от втора възраст по долната страна на клоните и по младите клонки, по ствола и издънките.

Срещу някои икономически важни  болести при костилковите овощни видове- мехурки и червени листни петна по сливата, къдравост по прасковата, ранно кафяво гниене, сачмянка (гъбна и бактериална), ръжда, бактриален пригор трябва да се извърши третиране от „набъбване на пъпките до разпукване”.

 

ФЕНОФАЗА

СЛИВА

 

ВРЕДИТЕЛ

ПРЗ

ДОЗА/%

КУ

 

НАБЪБВАНЕ НА ПЪПКИТЕ

Сачмянка, Ранно кафяво гниене

БОРДО МИКС 20 ВП

375-500 г/дка

П 2

КОСАЙД 2000 ВГ

185-280 г/дка

НП

ФУНГУРАН ОН 50 ВП

150-250 г/дка

НП

ШАМПИОН ВП (МАКК 50 ВП, ШАМП ВП)

300 г/дка

НП

ВИТРА 50 ВП/КУПРОХАЙ 50 ВП

150 г/дка

НП

Ранно кафяво гниене

ТИРАМ 80 ВГ

0,3 %

П 2

ТИРАМ 80 ВГ НОВ

0,3 %

 П 2

Червен овощен акар

ПАРА ЗОМЕР

3 %

НП

Калифорнийска щитоносна въшка

ПАРА ЗОМЕР

2 %

НП

 

 

ФЕНОФАЗА ЧЕРЕШИ
ВИШНИ

 

 

ВРЕДИТЕЛ

 

ПРЗ

 

ДОЗА/%)

КУ

 

 

НАБЪБВАНЕ НА ПЪПКИТЕ

Бактериален пригор

БОРДО МИКС 20 ВП

375-500 г/дка

П 2

Сачмянка

ФУНГУРАН ОН 50 ВП

130-200 г/дка

НП

Сачмянка, Ранно кафяво гниене

ТИРАМ 80 ВГ

0,3 %

П 2

ТИРАМ 80 ВГ НОВ

0,3 %

 П 2

ШАМПИОН ВП (МАКК 50 ВП, ШАМП ВП)

300 г/дка

НП

Червен овощен акар

ПАРА ЗОМЕР

 

3 %

НП

Калифорнийска щитоносна въшка

ПАРА ЗОМЕР

2 %

НП

 

ВРЕДИТЕЛИ ПО СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

ЛИСТНИ ВЪШКИ -  зимуват като яйца, снесени през есента, около пъпките, в пукнатините на кората и под нея. Рано напролет яйцата се излюпват.

КРЪВНА ВЪШКА - Eriosoma lanigerum. Зимува като ларва под напуканата стара кора, в раните, в кореновата шийка, върху плитко разположените корени и в други укрития по клоните и по стъблото. Напролет   при средна дневна температура на въздуха над 5° С ларвите се разпълзяват и се заселват по клоните, клонките и особено по наранените места.

КАЛИФОРНИЙСКА ЩИТОНОСНА ВЪШКА - Diaspidiotus (Quadraspidiotus)perniciosus Зимува като ларва първа възраст под сиво-черни щитчета по кората на дърветата. Напролет, при средна дневна температура 7.3 °С, ларвата започва да се храни до към края на април - началото на май.

ЛИСТНИ БЪЛХИ най-голямо икономическо значение и най-широко разпространена в България е обикновената крушова листна бълха Cacopsylla pyri. Останалите листни бълхи - голяма крушова листна бълха Cacopsylla pyrisuga, ябълкова листна бълха Cacopsylla mali, южна ябълкова листна бълха Cacopsylla pictaсе срещат в по-ниска плътност. Развива пет поколения за една година и зимува като възрастно насекомо под кората на ствола, в опадалите листа и други защитени места.

СТРУПЯСВАНЕ ПО ЯБЪЛКАТА  Причинителят на струпясването презимува основно в опадалите листа, където през есенно-зимния период образува плодни телца - псевдотеции. За да узреят псевдотециите и да се стигне до формирането на аскоспори, е необходимо плодните телца да понесат въздействие на вариращи температури и влага в продължение на 1-1.5 месеца.

ОГНЕН ПРИГОР   През 2016 година при извършените обследвания в наблюдаваните овощни градини  се констатира повишаване степента на нападение и разширяване на ареала в някои области на страната- Кюстендил, Пазарджик, Пловдив и др.  Бактерията презимува в язвените повреди и повърхностно по дървесината. Развитието през пролетта се подновява,  както от епифитно развиващи се бактерии, така и от образувания в язвите бактериален ексудат, който се разнася от дъжд, насекоми и чрез инструментите при резитба.    През този период е необходимо да се извърши:

  • изкореняване на силно заразените дървета и незабавно изгаряне;
  • резитба на здравите дървета да се извършва преди болните;
  • обеззаразяване на инструментите след всеки отрез в 10% разтвор на белина,    формалин или спирт за горене, разредени с вода 3:1 в продължение на 2-3 сек.;
  • изгаряне на всички изрязани заразени клонки;
  • намазване на раните с 10% р-р на белина или формалин;
  • дълбока резитба от 50-70 см под мястото на инфекцията;

ЧЕРНИ РАКОВИНИ – Botryosphaeria obtusa  Напада още  круша, дюла, мушмула, череша, праскова, лозя, горски и декоративни видове. Гъбата зимува под формата на пикнидии и перитеции в раковините по дърветата, и по-рядко в нападнатите плодове и листа. Заразяването се осъществява при умерено топло и влажно време. Болестта се засилва със застаряване на дърветата

 

 

ВРЕДИТЕЛ

ЯБЪЛКА

ПРЗ

ДОЗА/%

КУ

 

 

Струпясване

ШАМПИОН ВП (МАКК 50 ВП, ШАМП ВП)

0,3 %

НП

 

КУПРОКСАТ  ФЛ

0,3 %

НП

 

КАПТАН 50 ВП

0,2 %

П 1

 

КАПТАН 80 ВГ

150-180 г/дка

П 2

 

МЕРПАН 80 ВДГ

0,15 %

П 1

 

МАНФИЛ 75 ВГ

320 г/дка

П 2

 

ДИТАН М-45

200 г/дка

П 2

 

ДИТАН ДГ

200 г/дка

П 2

 

САНКОЦЕБ 80 ВП

200 г/дка

П 2

 

СИЛИТ 40 СК

160 мл/дка

НП

 

Огнен пригор

БОРДО МИКС 20 ВП

375-500 г/дка

П 2

 

КОСАЙД 2000 ВГ

155-680 г/дка

НП

 

ФУНГУРАН ОН 50 ВП

110-500 г/дка

НП

 

ВИТРА 50 ВП/ КУПРОХАЙ 50 ВП

150 г/дка

НП

Червен овощен акар

ПАРА ЗОМЕР

3 %

НП

 

КЩВ

ПАРА ЗОМЕР

2%

НП

 

КРУШИ

СТРУПЯСВАНЕ ПО КРУШАТА

 Развитието на болестта се благоприятства от периоди с чести превалявания и умерено високи температури. Цикълът на развитие е сходен с този наVenturia inaequalis, но трябва да се има предвид, че патогенът презимува и в язвичките по едногодишния прираст. Върху тях напролет се образуват конидиоспори, които са важен източник на първичен иноколум наред с изстрелваните от окапалите листата аскоспори.

СИВИ ПЕТНА ПО КРУШАТА - Mycosphaerella pyri.  Гъбата презимува в окапали листа, където образува псевдотеции, а през пролетта узрелите аскоспори се отделят при навлажняване и причиняват първите заразявания. Образуваните по-късно конидии причиняват вторичните заразявания през вегетационния период.

 КАФЯВИ ПЕТНА Diplocarpon maculatum.  Гъбата презимува в окапалите листа, където през пролетта се формират апотеции с асци, съдържащи по осем аскоспори, които причиняват заразяване. Аскоспорите се отделят при навлажняване на листата. За заразяване на младите листа е необходимо те да са навлажнени в продължение най-малко от 8 часа при температура над 20°С.

 

КРУША

ВРЕДИТЕЛ

ПРЗ

 

ДОЗА/%

 

КУ

Обикновена крушова листна бълха

презимували възрастни

 

ВАЗТАК НОВ 100 ЕК

0,02 %

НП

ДЕЦИС 2,5 ЕК

0,03 %

НП

ДЕЦИС 100 ЕК

12,25 мл/дка

П 2

КАРАТЕ ЕКСПРЕС ВГ /НИНДЖА /ФОРЦА

80-100 г/дка

П 2

СУМИ АЛФА 5 ЕК

/СУМИЦИДИН 5 ЕК

0,03 %

НП

Струпясване

ДИТАН М-45

200 г/дка

П 2

ДИТАН ДГ

200 г/дка

П 2

САНКОЦЕБ 80 ВП

200 г/дка

П 2

МАНФИЛ 75 ВГ

320 г/дка

П 2

КАПТАН 80 ВГ

150-180 г/дка

П 2

СКАБ 80 ВГ/КАПЕТАН

188 г/дка

П 2

КУПРОКСАТ  ФЛ

300 мл/дка

НП

ШАМПИОН ВП                             (МАКК 50 ВП, ШАМП ВП)

300 г/дка

НП

Струпясване, Огнен пригор

БОРДО МИКС 20 ВП

375-500 г/дка

П 2

КОСАЙД 2000 ВГ

155-680 г/дка

НП

ФУНГУРАН ОН 50 ВП

Струпясване 150-250 г/дка Огнен пригор 110-500 г/дка

НП

ВИТРА 50 ВП / КУПРОХАЙ 50 ВП

150 г/дка

НП

 

Обикновена крушова листна бълха–подвижни форми

ВАЗТАК НОВ 100 ЕК

0,02%

НП

ДЕЦИС 2,5 ЕК

0,03 %

НП

ДЕЦИС 100 ЕК

12,25 мл/дка

П 2

СУМИ АЛФА 5 ЕК

/ СУМИЦИДИН 5 ЕК

0,03 % 

НП

Червен овощен акар

ПАРА ЗОМЕР

3 %

НП

Калифорнийска щитоносна въшка

ПАРА ЗОМЕР

2%

НП

 

МАЛИНИ  Извън вегетацията на културата се извеждат третирания срещу: ПЕТНОСВАНЕ НА ПЪПКИТЕ – Didymella applanata) Гъбата презимува като псевдотеции и пикнидии в заразените участъци по стъблата. През пролетта, при дъжд спорите се разсейват и причиняват нови заразявания в основата на пъпките, вкл. върху новия прираст.

АНТРАКНОЗА Elsinoe veneta,  Патогенът зимува като мицел и плодни телца  (асервули) в заразените стъбла. През пролетта се образува конидиално спороношение, което осъществява масови заразявания по младите растения при оптимална температура от 20°С и капка вода.

 

 

МАЛИНИ

 

 

ВРЕДИТЕЛ

 

ПРЗ

 

ДОЗА/%

КУ

 

РАННА ПРОЛЕТ

(март)

Петносване на пъпките, Антракноза

КОСАЙД 2000 ВГ

125 г/дка

НП

ФУНГУРАН ОН 50 ВП

200-300 г/дка

НП

Петносване на пъпките

БОРДО МИКС 20 ВП

375-500 г/дка

П 2

 

ЯГОДИ   Извън вегетацията на културата се извеждат третирания срещу: Листни петна по ягодатамогат да бъдат причинени от Mycosphaerella  fragariae, Diplocarpon earliana , Phomopsis obscurans

БЕЛИ ЛИСТНИ ПЕТНА - Mycosphaerella fragariae. Гъбата презимува в заразените зимуващи растения и в растителните остатъци. Болестта започва развитието си напролет от конидиоспори, които презимуват върху заразените живи листа и по-рядко от аскоспори, образувани в перитеции след презимуване. През вегетацията масовите заразявания се осъществяват от образуващите се конидиоспори. Оптимални условия за инфекция има при температура 25оС и 60-80 часа продължителност на листното навлажняване.

 ВИОЛЕТОВО-КАФЯВИ ЛИСТНИ ПЕТНА - Diplocarpon earliana, Патогенът зимува като уплътнен мицел по окапалите листа и като асервули, от които през пролетта се отделят конидиоспори. Болестта се развива в хладно и влажно време, особено силно при условия на дъждуване. Масово се разпространява напролет, през лятото затихва и при възобновяване на валежите избухва отново.

ВЕТРИЛОВИДНИ ЛИСТНИ ПЕТНА - Phomopsis obscurans. Патогенът зимува с пикнидии в заразените окапали листа. Болестта се благоприятства от умерено топлото и дъждовно време.

ФЕНОФАЗА ЯГОДИ

ВРЕДИТЕЛ

ПРЗ

ДОЗА/%

КУ

 

НАЧАЛО НА ВЕГЕТАЦИЯ

ПРЕЗ МАРТ

 

Листни петна

 

КОСАЙД 2000 ВГ

125 г/дка

НП

ФУНГУРАН ОН 50 ВП

200-300 г/дка

НП

Бели листни петна

БОРДО МИКС 20 ВП

375-500 г/дка

П 2

 

ЛОЗЯ

БАКТЕРИАЛЕН РАК  За предотвратяване появата и развитието на болестта трябва да бъдат засаждани лози, свободни от зараза. Полезни са практиките, ограничаващи повредите от измръзване, например загребване на младите лози и торене с калиеви торове през есента. В плододаващи лозя, където е установено заболяването, резитбата трябва да се извърши преди започване на сокодвижението, като първо се режат здравите лози, а след това болните. При установяване на нападнати растения, през първите 3 години след засаждане на насаждението, те трябва да бъдат изкоренявани и унищожавани. Директна борба по химичен път не е възможна.  

ЕКСКОРИОЗА ДРЗП на този етап от развитието на културата включва използване на посадъчен материал, свободен от патогена. Заразените вдървесинени части са източник на инфекция и трябва да се отстраняват при резитбата, като растителните остатъци се унищожават. Поддържане на висока агротехника, която включва редовна обработка на почвата и торене.

ЛОЗОВА ЩИТОВКА   При установено нападение от неприятеля нападнатите части със зимуващи ларви да се отстраняват при резитбите, ако това е възможно. Няма регистриран ПРЗ за извеждане на зимно пръскане срещу лозовата щитовка.

 

df


Автор  
ОЩЕ ПО ТЕМАТА