сряда, ноември 6, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
АгрокалендарРАСТЕНИЕВЪДСТВОРастителна защита

Агрокалендар февруари за градинаря, овощаря, лозаря и пчеларя

Агрокалендар февруари за градинаря, овощаря, лозаря и пчеларя

За градинаря

 

 

 

През февруари за градинаря не е много работата, но пък е изкслючително важна, защото е свързана с по-нататъшните намерения. На първо място е сеитбата на разсадите и грижите за тях.

 

Разсадът за доматикоито ще се отглеждат в полиетилнови оранжерии с единично покритие, се засява още в първата десетдневка в Южна България. По това време се засяват семената за оранжерии с двойно покритие в Северна България, а 7 до 10 дни по късно – и за единично. Вече става готов за пикиране най-ранният доматов разсад, отглеждан за оранжерии в Южна България.

 

Започва сеитба на гъстия разсад за ранни полски домати. Оптималният срок за Южна България е около 10 фвруари, а на сдевер от Балкана благопрятният момент настъпва след 20-ти.

 

Разсадът за ран полски пипер се засява през първата десетдневка на месеца и в Северна България. От по-късно засетият се получава по-късна реколта, което фактически е средноранно производство.

 

Патладжанът, който ще се отглежда на открита в градината, се засява за производттво на разсад от началото (в най-южните райони може и по-рано) докъм средата на месеца постепенно от Южна към Северна България.

 

Разсадът за ранно зеле и ран карфиол, който обикновено не се пикира, се засява през първата половина на фувруари, отначало в южните райони, а по-късно и на север от Балкана.

 

От първите дни на месеца (в най-южните райони и по-рано) до средата на март се засява разсад за салати, които ще се отглеждат в началото под полиетиленово покритие, а след това открити. Желателно е сеитбата да се извършва на етапи, за да се разтегли периодът на беритба и консумация.

 

През втората половина на февруари се засява разсадът за ранни краставици, отглеждани в оранжерии с пластмасово покритие. За най-южните райони на страната, ако краставиците ще се отглеждат в оранжерии с тройно покритие (едното е тунел), подходящият срок е около 15 февруари, за Южна България е седмица по-късно, а за Северна България след още една седмица.

 

Целият февруари протича под знака на грижите за вече засетите разсади. Контролира се температурата така, че тя да не спада под нежелания минимум, но и да не превишава благоприятната стойност за отглеждания вид. Важно е не само да не се допусне измръзване или слабо развитие, но и да се предпазят младите растения от прерастване. За всичко това от значение е също влагата и светлината. Правилното поддържане на температурата, светлината и влагата е условие за опазването на разсадите от болестта сечене.

 

При първа възможност през февруари засейте на открито ранни моркови, спанак, грах, бамя, градинска лобода, магданоз, копър. За сеитбата им по-важно е почвата да не е кална, отколкото температурата на въздуха да не е много ниска.

 

Лукът, който ще се отглежда направо от семе, без арпаджик, се засява също при първа възможност през вефруари, обикновено втората половина, най-късно до началото на март, като за целта се използват подходящи сортове.

 

Време е да се покрият полиетиленовите оранжерии, за да се затопля постепенно обработената през есента почва в тях.

 

 

 

За овощаря

 

 

 

Резитбата е най-важната февруарска грижа за овощаря, през месеца, защото със затопляне на времето някои овощни видове излизат от състоянието на принудителен покой. Това важи най-вече за бадема, кайсията и прасковата, резитбата на които следва да се извърши с предимство.

 

Внимавайте при направата на отрезите. Всеки отрез е рана. Затова трябва така да се направи, че бързо и лесно да зарасне. В овощарската практика резитбата се извършва предимно над пъпка. Отрезът се прави близо до пъпката с обратен на нея наклон. Горният му край трябва бъде наравно или с 1-2 мм над върха на пъпката, а долният наравно или с 1-2 мм над основата й. На фиг. 1 са показани, а  правилен и б и в неправилни отрези.

 

Ovoshtaria fig. 1

 

Над клонче или клонка отрезът се прави на 1-2 мм над клонковия пръстен (образуван при отклонението) и малко по-нагоре, когато се съкращава по дебела клонка. При резитбата на прасковата има една особеност. Дървесината й е мека и лесно се смачква от ножицата, голяма част под отреза засъхва. Затова се налага да се оставя по-дълго чепче над пъпката или клончето. На фиг. 2 а е показано как когато не е оставен чеп, голяма част от клонката под отреза изсъхва и раната не се покрива с нарастването на оставеното клонче. Ако има чепче (фиг. 2 б), то също изсъхва, но не и по-надолу от запазеното конче. При прасковата, ако отрезът се направи непосредствено над пъпката, то и тя загива.

 

Ovoshtaria fig. 2

 

Освен правилно направени, отрезите трябва и да са гладки. Това улеснава зарастването им. Най-гладки отрези се правят с помощта на косер, но работата с него отнема повече време. Любителят, особени при резитба на млади дръвчета, може да си го позволи. При работа с ножица режещата (широката) й част задължително се разполага винаги към оставащата част от клонката. Разбира се, инструментите трябва да са остри. Затова се наточват не само преди резитбата, но и по време на работа.

 

С предимство извършвайте резитбата на младите дръвчета. Оформянето на техните корони е свързано с отстраняването на голям процент от клонките или на части от тях, а с възобновяването на сокодвижението резервните хранителни вещества са се отправли тъкмо по тези места. При закъсняла резитба много от тези хранителни вещества се изхвърлят, а младото растение с все още слаба коренова систма не може лесно да си ги набави от почвата.

 

Най-често любителите прибягват до етажните корони, особено за ябълката, крушата, сливата пък и при някои други видове. По принцип при тях се оформя един етаж от 3-4 скелетни клона, над него още един от 2-3, а по-нагоре трети етаж с един клон (фиг. 3). Първата резитба на новозасадените през есента дръвчета се прави напролет, преди набъбването на пъпките, а на засадените през пролетта – веднага след засаждането. При тази резитба трябва да се обърне внимание на някои неща. Грешките по-нататък трудно се поправят или изобщо не могат да се поправят.

 

Ovoshtaria fig. 3

 

Подберете 3 или 4 добре развити клонки, които ще се развият като скелетни клони от първия етаж. Те трябва да водят началото си не от съседни пъпки, а от разположени през 2 – 3 по централното стъбло. Помежду си трябва да сключват ъгъл от около 90 градуса (фиг. 4), ако са четири или 120, ако са три. С помощта на ножицата най-слабата съкращавате на около една трета от дължината й. Останалите съкращавате приблизително на същата височина.

 

Ovoshtdria fig. 4

 

 

 

Изрязаната от тях част ще бъде между една трета до половината от дължината им. Режете на външно разположена пъпка. Централната клонка (водача) съкращавате до 25-30 см над нивото, на което са прерязани скелетните клонки. Режете над пъпка от страната на преобладаващите ветрове или ако има по-долу изкривяване, над него. Така израсналият от нея продължител ще уравновесява изкривяването.

 

 

 

Наклонът на клонките към централното стъбло не бива да е по-малък от 45 градуса. Ако е, в мястото на свързването им не се наслоява достатъчно дървесина и клоните лесно ще се отчесват (фиг. 6-а и б). Наклонът на скелетните клонки не бива да е и по-голям от 60 градуса, защото ще получите корона с провиснали клони. Към тях притокът на хранителни вещества е слаб, те изостават в развитието си и не дават добри плодове.

 

Ovoshtaria fig. 6

 

Стремежът при резитбата е, режейки над външно, вътрешно или съответно странично разположение на пъпките, да се постигне правилно разположение на клонките в пространството. Но ножицата не винаги помага. В такива случай трябва да прибегнете към поставянето на разпонки (фиг. 7), при изправено растящите клонки,

 

Ovoshtaria 8

 

или привързване (фиг. 8), при хоризонтално растящите. По същия начин бихте могли да постигнете и желания ъгъл на разминаване между скелетните клонки.

 

Ovoshtaria 7

 

Не забравяйте, че февруари е месец и за растителнозащитни грижи – изгаряне на изсъхнали клони и клонки, на мумифициране плодове и гъсенични гнезда. През месеца се извършва и второто зимно пръскане, ако метеорологичните условия позволяват това.

 

 

 

За лозаря

 

 

 

Подобно на овощаря и за лозаря най-важната февруарска грижа е резитбата. Заслужава си да започне в големите масиви, за да приключи преди началото на сокодвижението. По-добре по-рано, защото не се знае дали метеорологичните условия през март няма да причинят забавянето й. В районите, където лозята се загребват, както и за дворните асми, може да почака.

 

Всяка резитба оставя на лозата сериозни рани. Те не зарастват, както това се случва при други овощни видове, а причиняват засъхване и невроза по разположените до тях тъкани. Отглеждането на лозата без ежегодна резитба е невъзможно, но затова пък трябва да се прави всичко необходимо раните да са по-безопасни. Ако всяка година се оставят много и големи рани, загиват отделни части от растението, то отслабва и накрая цялото загива.

 

За да се избегнат в най-голяма степен неприятните последици, основно правило при резитбата е да се нанасят по възможност най-малко рани с възможно най-малка и гладка повърхност. Най-малка повърхност ще се постигне, когато отрезите се правят напречно на дължината, а гладкостта – с добре наострени инструменти.

 

За резитба най-много се използва ножицата и трионът. С косера се правят гладки отрези, но работата с него е по трудоемка. Правило е ножицата да се държи с режещата (ножът) част към оставащата част от изрязваната пръчка. Така отрезът ще е по-гладък. Ако резитбата се извършва през есента, отрезът се прави напречно малко над коляното, а разположеното на него око (третото, ако това е чеп) се премахва. Така запазената диафрагма на коляното не позволява да прониква водата и да причини загниване на по-долните очи (фиг. 1-а). При пролетната резитба (февруари-март) се реже на около 2 см над последното око, което ще бъде запазено, но отрезът се прави малко косо с наклон, обратен на окото (фиг. 1-б). Така то няма да се мокри обилно и е по-малко вероятно да загние от изтичащия сок (плача) от раната. При следващите резитби сухите части се премахват, като се реже напречно (фиг. 1-в).

 

Za lozaria jpg fig 1

 

На фиг. 2 е показана резитба на чеп с две очи върху рамо – а/правилно и б/неправилно. При неправилната резитба рамото се удължава по-бързо, което не е желателно.

 

Za lozaria jpg fig 2

 

Ясните и мразовити дни на февруари са подходящ момент за претакане на виното. Тогава твърдите частици са плътно на дъното и виното е бистро. Най-добре е това претакана да става без достъп на въздух (фиг. 3) и налято в новия съд виното да го изпълва. Ако все пак остава празнина, в нея трябва да се изгори сярна лентичка.

 

За лозаря - фиг. 3

 

 

 

За животновъда

 

 

 

Агненето на овцете продължава и през февруари. Трябва да се има предвид, че през първите два месеца храносмилателният апарат на агнетата бързо се развива. През този период чрез правилното им хранене може да се повлияе на развитието му така, че като възрастни овце да усвояват по-добре фуража и да бъдат по-продуктивни. Майчиното мляко, независимо от избозаното количество, задоволява потребностите на младия организъм от всички хранителни вещества само до десетина дни след раждането. Много е важно в храната им да се включват висококачествено люцерново или нежно ливадно сено (отава или малко по-рано окосено) и концентрирани смески.

 

Обърнете внимание за витаминен глад на агнетата. Ако имат разстройство, очите им сълзят и изглеждат омърлушени, много е вероятно витамините да не им достигат. Ако пък се опитват да ядат вълна или пръст, значи че липсват и минерални вещества. Ще им ги набавите чрез концентрираните смески. Много помагат настърганите моркови и други кореноплоди.

 

За здравословното състояние на животните от много важно значение е високата хигиена в помещенията. Вредно им влияе отделящия се амоняк, когато торът не е почистен. Проветрявайте и залагайте суха слама. Вредни микроби се развиват и в студено време. Затова не подценявайте хигиената на хранилките и поилките, както и температурата на водата за пиене.

 

Птиците не бива да се пускат на открито, когато е студено, има сняг или вали дъжд. Много стопани не обръщат внимание на това и ги пускат в двора, доволни, че те издържат, но не си дават сметка за тяхната продуктивност и разхода на храна за поддържане на телесната им температура.

 

 

 

За пчеларя

 

 

 

Вниманието на пчеларя сега трябва да е насочено основно към успешното завършване на зимния период от живота на пчелните семейства. Стопанинът трябва да се съобрази с настъпващите промени. Майките започват да снасят, появява се пило, може да има и новоизлюпени пчели. Животът на пчелното семейство се активизира; използва по-значителни количества от хранителните запаси; по време на кратките затопляния пчелите правят облитания, за да се освободят от несмлени вещества, донасят нектар и прашец от цъфтящи кокичета, минзухар, леска.

 

Бегъл осведомителен преглед може да направите в топли и тихи дни, когато температурата на-въздуха е надхвърлила 12 градуса. Това трябва да стане за минута-две, колкото да се убедите дали семейството не е в бедствено състояние и ако е необходимо да му окажете помощ в закрито помещение.

 

Почиствайте евентуално падналият сняг не само от прилетните дъски, но и от покривите на кошерите. Сега той не се задържа дълго, скован от студ като снежна завивка. Топи се и прониква в кошера. Влагата може да нанесе много вреда на пчелите, а те не са в състояние да вентилират жилището си през този сезон.

 

Постарайте се да привършите ремонтните работи по пчеларския инвентар, а липсващия да го набавите.

 

Много полезно ще ви бъде, ако започнете от този месец да записвате датите на цъфтежа на медоносните растения. Водите ли такъв бележник през годините, ще имате представа за средните дати на цъфтеж, ще може да правите прогнози за развитието на пчелните семейства и по-точно да планирате работата си.

 

 

 

За цветаря

 

 

 

В хубавите февруарски дни може да засеете на избраните им места в градината семената на декоративния  грах, голдецята, ибериса, ешлоцята, шибоя, мака, топкарамфила, делфиниума, декоартивния слънчогледа. Ако времето не позволява, не е беда – това може да сторите и през март.

 

Настъпва време за сеитбата на разсади от различни цветя. Подгответе култивационните съоръжения (парници, сандъчета и др.), както и добрата пръст, която ще им осигури нормално развитие. Към края на февруари може да се засяват семената на някои цветя за производство на разсад – пламък (салвиа), петльов гребен, агератум, а на лобелитията, – още в средата на месеца. Карамфилът шабо, който обикновено се размножава чрез резници, ако сте се снабдили със семената на някой сорт, също засейте.

 

Преглеждайте редовно луковиците, грудките и коренищата на гладиолите, гергините, туберозата и други видове, които сте поставили на съхранение до пролетното им засаждане. Ако има изсъхнали или загнили, отстранете ги. Повредите най-често се дължат на неблагоприятната влага и висока или ниска температура. Поддържайте тези условия в оптималните им граници – 3-7 градуса температура и 60-70% въздушна влажност.

 

Стайните цветя ще ви радват, ако им осигурявате необходимата, температура, светлина и влага. Това трябва да става според конкретните изисквания на всеки отделен вид стайно растение. Не бива да е толкова топло, колкото обикновено на нас самите ни се иска. Стайната температура (около 18-20 градуса) е подходяща за повечето цветя, а за някои от тях задължително трябва и да е по-ниска. Не забравяйте, че колкото и невзискателни към светлината цветя да отглеждате, без нея те също не могат. Затова почиствайте праха от листата им и при възможност ги обливайте с вода под формата на дъжд. Обръщайте внимание и на въздушната влажност. Овлажняването с пулверизатор се отразява добре.

Вашият коментар