За градинаря
За градинаря април е месец на върховнo трудово натоварване – изгражда градината, която ще е обект на неговото внимание чак до снqг. Това е времето когато за кратко време трябва да се засеят семената на различни зеленчукови видове, да се засадят отгледаните през зимните месеци разсади.
Засаждането на ранните домати на открито става възможно, когато е преминала опасността от слани и почвата на дълбочина 10 см се е затоплила до около 12ºС. Това време настъпва през втората половина на април, по-рано в южните райони на страната, и до края на месеца – в Северна България и по-високите полета. В дворните градини, които се отличават с по-топъл микроклимат, може да се пристъпи и по-рано към засаждане върху известна част от определената площ, но за целта е необходимо да се разполага с т. нар. рисков разсад (примерно 1/3 повече от необходимото за цялата площ). По-рано засадените растения, в случай, че не пострадат от слани, ще встъпят и по-рано в плододаване. При такова благоприятно развитие на условията за оставащия разсад или се намира начин да се употреби, или се бракува. Малко растения в дворната градина може да бъдат защитени от слана и чрез подходящо покриване с полиетилен и други материали при прогнозирана опасност.
Ранните високостеблени домати се отглеждат на бразди на разстояние 75-80 см между редовете и на 30-35 см между растенията в реда (фиг. 1)
Растенията се засаждат на една трета от дъното на браздата и толкова дълбоко, колкото дълбоко са били в разсадната леха. Всяко растение се полива с малко вода, независимо от влажността на почвата, за да се постигне по-добър контакт между корени и почвени частици. Подходящ начин на оглеждане е и ленточният по схемата 110 см между лентите, 50 см между редовете в лентата и 25-30 см между растенията в редовете (110 + 50/25-30). Възможно е да се отгледат и на равна леха. Схемата е същата, само мястото на засаждане се измества (фиг. 2). Равната леха е особено подходяща за отглеждане на нискостъблени (безколови) домати, тъй като стъблата с плодовете полягат на суха повърхност, докато поливната вода протича между лехите.
Когато разсадът не е пикиран в торови кубчета или в саксиики, добра практика на нашите градинари е в посадъчната ямка да полагат малко (250-350 г) прегорял органичен тор (компост). Още по-добре е ако органичният тор се обогати и с 1-2 г амониева селитра, 3-4 г суперфосфат и 1-1,5 г калиев сулфат за посадъчна ямка.
В практиката често се налага да се засажда и прераснал разсад. Грешат онези, които изкопават по-дълбоки ямки. В такъв случай корените попадат в среда с по-ниска температура, функционират по-слабо и не могат да отговорят на изискванията на надземната част, разположена в затопления приземен въздушен слой, растенията завяхват и често загиват (фиг. 3). Затова е по-добре да се изкопае нормално дълбока ямка, но по-дълга, в която да се положи част от стъблото. То пуска и допълнително корени (фиг. 4).
Ранният пипер се засажда на открити площи откъм 20 април в най-южните райони на страната и постепенно в Южна България до началото на май в Северна България.
Ранният патладжан се засажда по същото време, по което и ранния пипер.
Ранните краставици, отглеждани чрез разсад, се засаждат на открито към края на месеца в топлите райони на Южна България. По същото време може да се засеят и семената направо на постоянно място.
Ранните готварски тиквички се засаждат по същото време, по което и ранните краставици. В началото на месеца се засяват семена за отглеждане на ранни тиквички и в по-хладните райони.
Дините и пъпешите се засяват направо на постоянно място около средата на април в Южна България, а малко по-късно и на север от Балкана.
За овощаря
Бързото повишаване на температурите събужда към цъфтеж почти всички овощни видове. През април протича и цъфтежът на онези, при които е закъснял през март в някои райони поради застудявания. Темповете на развитие на овошките налагат и ускорено изпълнение на някои от специфичните грижи на овощаря за месеца, които най-често се свеждат до:
-
- бързо приключване на резитбата още в първите дни на април, ако поради неблагоприятно време или други причини не е завършила през март;
-
- бързо приключване на пролетното засаждане на дръвчета, поради бързото влошаване на условията за прихващането им;
-
- бързо приключване на предцъфтежните поливки при по-късно цъфтящите видове – седмица до 10 дни преди цъфтежа;
-
- плитка обработка на почвата (до 10 см) в овощните градини или в околостъблени кръгове при единичните дръвчета с цел унищожаване на бързо никнещите плевели;
-
- присаждане на калем под кора;
-
- плитка обработка на ягодоплодните култури (ягоди, малини, френско грозде и др.) – до 7-8 см в редовете и до 4-5 край растенията в реда;
-
- пръскания срещу болести и неприятели;
-
- адекватни мерки при опасност от слани за предотвратяване на пораженията.
Ако зайци са нагризали кората на дръвчетата има няколко начина за лекуване на направените рани и те се прилагат според големината им и възрастта на дръвчето. Възможни са следните случаи:
Дръвчето е до 2-3 годишна възраст
Раната е малка и не обхваща повече от половината от ствола. Почистете я с остро ножче и я намажете с овощарски мехлем или блажна боя. С нарастването на дръвчето раната ще зарасне и няма да се отрази на развитието му.
Раната е голяма, обхваща околовръст ствола.Прережете напречно дръвчето под обеленото място. Образувалата се рана от триона загладете с остро ножче и я намажете с овощарски мехлем или блажна боя. Ще се възбудят спящи пъпки и от покаралите леторасти изберете един, от който ще възстановите ново дръвче.
Дръвчето е на 3 и повече години
Раната е малка и не обхваща околовръст ствола. Постъпва се както при по-младите дръвчета – почистване, намазване.
Раната обхваща околовръст целия ствол. Използва се т. нар. мостово присаждане. Прави се през април, когато започне сокодвижението. Калемите трябва да са по-дълги от раната, но не и много дълги, така че след поставянето им да останат изправени или съвсем леко огънати. Използват се 2-3 и повече калема според дебелината на ствола (фиг. 1). За да ги поставите, правите на кората под обеленото място Т-образен нарез, а отгоре – също Т-образен, но обратен. Калемите от двете им страни срязвате косо, за да ги подпъхнете в Т-образните нарези. След като привържете, намажете с овощарска замазка.
За лозаря
Ако по някаква причина сте закъсняли с резитбата, сега трябва да побързате. Соковете с резервните хранителни вещества от корените и стъблата се насочват към връхните части на пръчките и с изрязването им ще се изхвърлят от растителния организъм. А това е голяма загауба за лозата
Избързайте с привързването на плодните пръчки към теловете на носещата конструкция – пъпките вече набъбват и стават доста ронливи, а в тях е заложена величината на реколтата.
Април е времето за присаждане на място по метода на разцеп. Освен за подмяна на сорта, към него се прибягва и когато цялата надземна част на лозата е измръзнала; кореновата система на лозата запазва жизнеността си няколко години. Присадените калеми развиват буйни леторасти и новите лози встъпват бързо в плододаване.
За да присадите калемите на подземното стъбло на лозата, първо трябва да го откриете дотолкова, че удобно да работете. След това го прерязвате с трионче напречно под спойката от предишното облагородяване. За лозата е характерно изтичането на сок от раните по това време, известно като плач. Затова понякога се налага да се изчака неговото затихване. Задължително почиствате старата кора. Отреза заглаждате с остро ножче. През средата, по диаметъра, правите разцеп на дълбочина до 3-4 сантиметра. Специалистите използват специалният нож цепач, който има и „клинче”, за да поддържа разцепа отворен. На вас работа може да ви свърши и по-солиден добре наострен кухненски нож. Обикновено разцепът не може да се направи с натиска на ръката и затова се прибягва до помощта на чук. До поставянето на калема поддържате разцепа отворен с помощта на дървено клинче. В двата края на разцепа поставяте калемите. Ако сте ги съхранявали през зимата, трябва да ги измиете от пясъка, за да предпазите ножчето от бързо изхабяване. Добре ще е да постоят едно-две денонощия накиснати във вода.
Калемът трябва да има две очи (пъпки). С два отреза от двете страни на долното око оформяте клин, дълъг колкото разцепа на подложката. Имайте предвид устройството на лозовата пръчка. Тя има по-голяма сърцевина. Затова единият отрез трябва да е с по-голям наклон, за да не излиза сърцевината на върха на клина, а да завършва с твърда дървесина (фиг. 1). Заслужава си да използвате непотребни лозови пръчки, за да придобиете опит за направа на такива отрези. Когато поставяте калемите,
внимавате вътрешните слоеве на кората им, където има камбий, да съвпада с вътрешния слой на кората на подложката, а долната пъпка да е насочена навън. Изваждате клинчето и така калемите остават притиснати в разцепа. Мястото на присаждането привързвате и с помощта най-добре на дървено чукче с леки почуквания донабивате калемите. Отвора между двата калема покрийте с изрезка от кора и замажете откритите повърхности на подложката и калемите, както и превръзката, с овощарски мехлем. Така присадената лоза покривате с купчинка рохка пръст до 4-5 см над калемите. Грижа ще ви е калемите да не се оголят, ако купчинката се слегне или разруши по някаква причина, а също да разрушавате почвената кора, ако се образува, защото тя затруднява прорастването на филизите. Тях пък с израстването привързвате към колче, за да не ги повреди вятърът. Щом филизите поотраснат, открийте купчинката, за да почистите до основи коренчетата, израснали от калемите. Веднага след това възстановете купчинката. През август ще я разровите отново, за да премахнете появилите се росните корени както от калемите, така и от подложката. Този път обаче оставете филизите открити, за да се закалят в основата си. Наесен пак ще възстановите купчинката. Дотогава полагайте грижи за опазването от болести и неприятели. Резитбата им отложете за пролетта, когато най-добре развилите леторасти се ще ви послужат за създаването на желаната формировка.
За животновъда
През април тревопасните животни преминават към свободна паша. Това трябва да става много внимателно и постепенно според вида, категорията и възрастта на животните, за да не се появят физиологични смущения. Дойните крави например не бива да престояват на пасището през първите 1-2 седмици повече от 2 часа.
Все още се налага преживните животни да се хранят със съхраняван през зимата груб фураж като царевичак, сено, слама и др. Обърнете по-голямо внимание на състоянието му, защото зимно-пролетната влага и повишаването на температурите е възможно да са предизвикали развитието на плесени. Много често това се случва с царевичака, който за съжаление мнозина съхраняват на открито под формата на неголеми шатровидни копи и значителна част от повърхността им е била изложена на атмосферните влияния.
Доенето на кравата не е проста работа. Днес много стопани отглеждат по 1-2 или повече крави и за разлика от някога ги доят машинно.Това ги улеснява, но им създава и проблми. Бедата е там, че често не се спазват правилата на доенето и се стига до нежелани резултати.Обикновено не се спазват хигиенни условия, които пораждат неприятности при реализациято на продукцията. Не са рядкост и някои здравословни увреждания, обикновено маститни заболявания. Какво е важното, което трябва да се знае и, още по-важното, да се изпълнява?
Процесът на доене се състои от два етапа: подготовка на кравата за доене и същинско доене.
Подготовка за доене. Този етап не трябва да продължава повече от 60 секунди. Той включва следните операции:
-
- От всяка цицка се изстискват по 1-2 струйки мляко, за äà се установи евентуалното наличие на слуз, гной или кръв. Това се прави в отделен съд и в никакъв случай върху пода на обора или дланта на дояча. Най-добре е да се използват чашки с тъмен филтър( фиг. 1), който може да се приготви от тъмно оцветен тензух, дамски чорап и др. Кравите с отклонения в млякото се доят последни и се търси незабавно намесата на ветеринарния лекар. Тази операция трае 5 секунди.
-
- Измиването на вимето с топла вода (45 градуса) и забърсване със суха кърпа, индивидуална за всяка крава, за около 10 секунди.
-
- Масаж на вимето в основата на цицките за около 10-15 секунди.
Същинското доене. Това става незабавно след масажа чрез поставяне на доилните чашки на цицките за приблизително 5 секунди. Апаратът се хваща с ръката, която сочи към главата на животното, а с другата ръка се поставят чашките. Започва се с най отдалечените (фиг. 2). Същинското доене е пасивен процес за дояча. Той само наблюдава изтичането на млякото, което продължава около 5 мин. Много важно е да не се допусне сляпо доене, което представлява работата на доилния апарат без отделянето на млякото.
Апаратът се сваля за около 5 сек. като се затваря кранът на колектора.
Следва ръчно доиздояване за няколко секунди и отстраняване чрез забърсване на капките по върховете на цицките, за да се предотврати микробиологичното им замърсяване.
Последната фаза на същинското доене се състои в еднократно потапяне на цицките в чаша с дезинфекционен разтвор, за дезинфекция на цицковия канал.
Издоеното мляко се прецежда през марля от три пласта. Тъй като бързо абсорбира миризмата от обора, се отнася веднага в хладилен шкаф, където се съхранява при температура от 0 до 4 градуса.
За пчеларя
Има цъфтяща растителност и у пчелите заговаря инстинктът да отледат поколение, носят нектар, захващат се с восъчен градеж. Вече се налага гнездата да се разширяват, за да не се задържа така желаният съзидателен процес.
Преди да е започнал восъчният градеж още в края на март и началото на април пчеларят трябва честичко да проверява крайните 1-2 пити и ако забележи, че пчелите изпълват междурамията или на предпоследната има яйца, гнездото трябва да се разшири. По правило в този период се използват изградени пити от предната година с работнически килийки. Те трябва да имат светлокафяв до тъмнокафяв цвят. Светлите пити се запазват за по-нататъшните разширявания. Много е добре, ако в питите има и малко мед, който разпечатан, ще послужи за подхранване. Ако няма, следва да се напръскат с медов разтвор или захарен сироп. Работничките бързо ги полират, а майката незабавно започва да снася яйца в тях.
Разширяването трябва да се извършва постепенно. Поставя се по една пита до крайната пита с пило откъм южната или западната страна. След няколко дни се проверява дали е запълнена с яйца и ако е, до нея се поставя нова.
Щом младите пчели развият восъчните си жлези и цъфтящата растителност благоприятства восъкоотделянето, започва градежът на пити в гнездото. Това се забелязва лесно по напълнените с нектар медови килийки под горните летви, по които се появява нов бял восък. От този момент гнездата трябва да се разширяват с восъчни основи. Рамките с восъчни основи се поставят по една в гнездо между последната пита с открито пило и крайната с прашец и мед. Телът, върху който е споена восъчната основа, трябва да е обърнат към пилото. Така младите пчели бързо го вграждат и новоизградената пита не се деформира. Щом килийките бъдат изградени до половината от височината им, питата трябва да се премести в средата на гнездото, където майката ще снася яйца. На нейно място се поставя нова восъчна основа.
Едновременно с поставянето на восъчната основа за градеж на пити с работнически килийкиот другата страна на гнездототрябва да се поставя и строителна рамка. На нея пчелите задоволяват нуждата си за търтеев градеж и правят т. нар. далаци. От тях се получава най-доброкачественият чист восък. Ако имат мед, следва да се дадат на по-слаби семейства. Пчелите ще го почистят и тогава може да се стопи.
Поставянето на строителни рамки не е за подценяване. Пчелите градят килийки, в които майките снасят неоплодени яйца. Така се избягва градежът на търтееви килийки и отглеждането на търтеи на плодниковите пити. Пчелите, ангажирани в градеж, са по-активни, по-добре използват пчелната паша и не изпадат в роево състояние, а добивът на мед е по-голям. Ако пчеларят забележи, че пчелите от някое семейство не градят на строителната рамка, докато другите градят, това е указател, че или семейството се готви за роене, или е осиротяло. Спрели ли са да градят всички семейства, това пък е указание, че вече няма принос на нектар.
Направете строителна рамка, удобна на пчелите. За строителна рамка служи обикновена плодникова без опънати телове. Когато към горната летвичка прикрепите ивица восъчна основа от около един сантиметър, пчелите ще започнат да изграждат на нея търтееви килийки.
По-добре ще е обаче, ако на една трета разстояние от долната летвичка приковете успоредно на нея втора летвичка (фиг. 1). В тази част опъвате теловете и поставяте восъчна основа. Преди това към страничните летвички в горния им край заковете ламаринени ушички. Те ще придържат рамката към фалцовете на плодника. При това положение горната летвичка ще остане подвижна. След като към нея прикрепите ивица от восъчна основа, тя ще послужи за градеж на търтееви килийки. На долната част, която е с восъчна основа, пчелите ще изграждат килийки за отглеждане на пило и складиране на мед и прашец. Подвижната горна летвичка ще може да повдигате и да изрязвате далаците, без да безпокоите много пчелите.
Такива подобрени строителни рамки се поставят по 2-3 между питите с пило в гнездото. Така те са леснодостъпни за всички пчели, които отделят восък.
