понеделник, септември 20, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
АгрокалендарОтлгежданеПЧЕЛАРСТВОРАСТЕНИЕВЪДСТВО

Добри съвети през август за градниаря, овощаря, лозаря, животновъда и пчеларя

Добри съвети през август за градниаря, овощаря, лозаря, животновъда и пчеларя

За градинаря

 

 

 

Настъпват дни на усилени беритба. Време е да се прибира реколтата от ранни и средно ранно домати, пипер, патладжан, краставици, готварски тиквички, бамя, бостански култури и т. н.

 

Беритбите трябва да се извършват в беритбената зрялост, съобразно предназначението на продукцията – за непосредствената консумация или за преработка, като се взема под внимание и кратковременното й съхранение. При беритбата на доброкачествените плодове задължително се откъсват и поставят в отделен съд заболелите, деформираните или повредени по някаква друга причина. Това позволява да нараснат нормално останалите.

 

Не откъсвайте, а отрязвайте с остър нож /или лозарска ножица, ако тя ви е по-удобна/ патладжаните, готварските тиквички, дините и пъпшети, за да не откъснете с плодовете и части от стъблата. Бамята е в период на масов цъфтеж и плододаване. Плодовете се берат докато са млади, дълги до 4-5 см. Такива стават няколко дни след прецъфтяването. Затова беритбите следват през ден или всеки ден до образуванто на пръвите слани. Навремената беритба повишава добива.

 

 

 

Настъпва време и за сеитба на някои и зеленчуци, като салати и спанак например.

 

Става въпрос за салати, които ще се консумират през ноември, когато друг свеж зеленчук в градината няма да има. В този смисъл те са истинско пролетно удоволствие в късната есен. Заслужава си да опитате обаче, ако сте в район, където понижението на температурите до 4-5 градуса под нулата настъпва късно.

 

Ако искате да опитате, още в първата десетдневка на август трябва да си засеете разсада. Лехата ще оформите толкова голяма, колкото да задоволите нуждите си, а това ще рече, че може да е и по-малка от 0,25 кв. метра. Важно е да размесите почвата с напълно угнил оборски тор или компост. Добре ще е ако засеете семената по предварително маркирани редове на 5 см един от друг. След като ги положите по редовете, покрийте ги с пласт торопочвена смес, дебел 0,5-1 см и полейте внимателно под формата на ситен дъжд (с пръскалка), за да не разрушите покривката и да разместите семената, ако полеете с лейка на едри струи. След поникването оскубете растенията, където са нагъсто, така че между тях да има 3-4 см разстояние. Така няма да има нужда от пикиране. Поливайте и плевете и след месец растенията ще бъдат готови за засаждане.

 

Спанакът започва да се засява в края на август. Можете успешно да си го отгледате в дворната зеленчукова градина и периодично да задоволявате потребностите на семейната кухня. Времето му за сеитба е твърде разтеглено, така че ако засявате на етапи, на етапи и ще прибирате реколтата през есента и пролетта. За целта е необходимо просто да разделите определената площ на парцели по 1, 2 или 3 кв. метра (според числеността на семейството), и на тях през 10-15 дни до средата на октомври да засявате. От късните посеви ще берете листа в ранна пролет. Основната подготовка на цялата площ обаче трябва да стане през август.

 

Подготовката започва с почистването на площта от растителните остатъци на предшестващата култура – ранни картофи, ран зелен фасул, грах, ранни домати, краставици или лук, отгледан от арпаджик. Почистената площ обработете на дълбочина 18-20 см. Ако площта е суха, качествена обработка ще постигнете след предварителна обилна поливка. Когато почвата е бедна на органични вещества и предшественикът е торен незадоволително, с тази обработка си заслужава да внесете 20-40 кг на 10 кв. метра разложен оборски тор. Добавката на малко суперфосфат и калиев тор ще се отрази също добре. Важно е след тази обработка да заравните площта, така че да няма ниски места, които да задържат валежните води. Най-добре е мястото да има лек наклон на юг или югоизток.

 

Потговте си отсега почвата за ранните разсади. През зимата, когато ще ви трябва, хубавата пръст може и да е замръзнала или най-малкото силно преовлажнена. А и цялата есен може да е дъждовна, пък и септември често е с доста дъждовни дни, че в малкото слънчеви кое по-напред да свърши човек. Почвата за разсада трябва да е лека, а не сбита, да пропуска водата и въздуха. Трябва да поема влагата, а не да я задържа на повърхността си. Това се постига, като се приготвят торопочвени смески. Смеската е влагоемна и пропусклива, повърхността й бързо просъхва, а това е условие разсадът да не страда от болестта сечене. В такава среда корените се развиват и изхранват нормални растения. Ясно е значи, че ако вземете каквато и да пръст, ще рискувате. Но вие можете да приготвите смеската такава, каквато трябва да бъде.

 

Най-лесно ще ви е да вземете пръст от градината, но не ви съветвам. Тя е пълна със зараза от най-различни болести по зеленчуците. Накопайте от затревени участъци (чимовка) или от житни ниви. Ще приготвите добра смеска за разсада от такава почва и угнил оборски тор в съотношение 1:1, т. е. от равни обемни части. И двете съставки пресейте с едро сито, за да отстраните дребни камъчета, корени и други по-големи частици. Може да ги пресеете по отделно, а може и едновременно. След пресяването размесете хубаво почвата и тора.

 

Ако почвата е по-тежка, ще трябва да прибавите и чист речен пясък, но той не трябва да е много ситен. Тогава съотношението може да бъде 1:1:1. Няма да сгрешите и ако съотношението е 2:1:1 в полза на угнилия оборски тор.

 

 

 

 

 

За овощаря

 

 

 

Грижите за младите дръвчета през август се изразяват главно в поливане при нужда според степента на засушаване и оформянe на короните посредством привързване и премахване на ненужни зелени леторасти. Поливките се извършват през първата половина на месеца. По-нататък лекото засушаване допринася за нормалното узряване на обрастващата дървесина, а с това и за повишаване на устойчивостта на ниски зимни температури.

 

Не подценявайте ранените дръвчета. Твърде е възможно по време на беритбата, а и преди това, под тежестта на плодовете някой клон да се е счупил. Възможно е и кора да е обелена. Това са рани, от които дръвчето страда, макар и да не го боли.

 

Рани по дръвчетата винаги може да се появят с резитбата, по невнимание при употреба на различни предмети, от природни стихии и т. н. Всяка рана е отвор, през който навлизат микроорганизми. Те предизвикват загниване. С течение на времето раните зарастват – малките по-бързо, големите по-бавно, а някога не успяват до края на живота на дръвчето. По голяма ли е раната от 2 см, трябва да бъде подложена на лечение.

 

Когато клонът е пречупен някъде по средата, може да опитате да го възстановите. Трябва да го прережете непосредствено под мястото на счупването. Така раната ще придобие много по-малка повърхност. Загладете я с остро ножче и я замажете с блажна боя или овощарска замазка. Това покритие няма да позволи на влагата и микроорганизмите да навлизат в дървесината и под кората. Под мястото на срязването напролет ще избият лакомци от спящи пъпки. Ще запазите един, а другите ще премахнете.

 

Ако се налага да премахнете остатъка от клона, изрежете го в основата, там където се отклонява от стъблото (или от по-стария клон). Отрезът трябва да направите непосредствено до надебеления пръстен при отклонението без да го засягате. (виж фигурата: а и б – неправилно място на отреза в – правилно). Ако оставите чеп или засегнете пръстена, раната няма да зарасне. И този отрез, разбира се, трябва да покриете с овощарска замазка или блажна боя. Това трябва да правите всяка година, докато не се затвори кръга.

 

Случва се и кора да се ожули, най-често при употребата на стълби, колички, а и от други предмети. Когато ожулването е по-чувствително и стига до дървесината, краищата на кората трябва да се изрежат внимателно с остро ножче и раната също да се замаже с блажна боя или овощарски мехлем.

 

За ягодите августовските грижи са изключително важни. Ако сте използвали насаждението си вече 3-4 години, най-добре е да го изкорените и да подготвите мястото за други култури. През септември създайте нова леха с ягоди. Най-добре е да правите това всяка есен, за да имате едногодишни, двегодишни и тригодишни насаждения. По-старите не се отплащат за грижите.

 

Към края на август ягодовите растения започват да залагат цветните пъпки. Ето защо е много важно да са осигурени с вода и хранителни вещества. Това ще зависи от вас.

 

Полейте обилно, за да може да обработите добре почвата. Щом тя изпръхне, разхвърляйте 30-40 г суперфосфат и 10-15 г калиев сулфат на квадратен метър. Много добре ще постъпите, ако предварително смесите тези торове с 5-10 пъти повече прегорял оборски тор или компост. Постарайте се да разпределите равномерно сместа върху площта и така, че да не остава по листата на растенията. След това заровете торовете чрез прекопаването на почвата.

 

За да усвоят растенията хранителните вещества, почвата трябва да се поддържа влажна. Август е сух и горещ месец. Затова най-вероятно е да ви се наложи докъм средата на септември да полеете още веднъж или два  пъти. Всяка поливка трябва да бъде последвана от плитко разрохкване на почвената повърхност.

 

Къпините все още може да се размножават чрез върхово вкореняване на леторасти, но това трябва да става в първата половина на месеца. По-нататък времето за добро вкореняване и узряване на новия летораст до настъпването на студовете ще е малко.

 

Присаждането по метода „на спяща пъпка” при семковите видове продължава и през август, а при костилковите постепенно привършва.

 

Предвид настъпващата беритба на късните сортове ябълки и круши и на дюлите  към края на месеца подгответе беритбения инвентар и плодохранилщтата. Добра практика беше кошниците да се обшиват отвътре с по-дебело платно, за да не се набиват плодовете (виж фигурата). Няма да е излишно ако я приложите и при пластмасовите съдове, които сега най-често се използват за беритба, макар те да не са толкова опасни за повреждането на плодовете, като плетените кошници.

 

 

За лозаря

 

 

 

На лозата и корените имат нужда от резитба. Онова, което трябва да направят стопаните в новозасадените и до тригодишни лозя през месец август, е да изрежат така наречените росни корени. За целта трябва да разкрият не само купчинките, но и лозичките до 2/3 от дължината им и с ножиците или с остро ножче да изрежат всички корени, които ще видят. Това е второто поредно почистване на росни корени за новозасадените лозички. Първото се прави, когато филизите започнат да пускат мустачки, при дължина около 20 см. Тогава след тази резитба на корените лозичките се заравят и купчинките се възстановяват. Сега купчинките не се възстановяват до есента. Така се закаляват под въздействие на слънцето младите леторасти в основата си.

 

Малцина са стопаните на малките лозя или отделни лози в двора, които извършват тази толкова важна операция. Едни защото тя е трудоемка, други от страх да не повредят растенията, а повечето, изглежда, просто не знаят.

 

В практиката лозата се размножава не със семена, а с вкоренени части (най-често облагородени резници). По цялата дължина на лозовия резник, който се превръща в подземно стъбло на лозата, се развиват корени, най-вече в областта на възлите (виж фигурата). Най-ниско разположените (а) са известни като основни или стъпални корени, в средата са междинните (б), а най-плитко се разполагат повърхностните (в).

 

 

Изключително голямо е значението на стъпалните корени. Те са най-дълги и най-дебели и проникват на голяма дълбочина. Основаната им маса обаче се разполага на 60-80 до 100 см, което трябва да се има предвид при обработките и торенето. Отделни стъпални корени проникват и до 3-4 м, а в леки и песъчливи почви и до 15-20 и имат главно водоснабдителна функция. Всичко това не означава, че междинните и повърхностните не играят никаква роля при хранетето на лозовото растение но при своето развитие, особено в млада възраст, потискат до голяма степен развитието на стъпланите корени. Затова периодично трябва да се изрязват. При засаждането на облагородени лозички те предварително се изрязват. На тяхно място обаче се появяват нови. Лозарите ги наричат росни. При благоприятни условия (влага, температура) може да се развият толкова, че силно да потиснат стъпланите. При това положение лозата ще страда силно дори от обичайните летни засушавания, тъй като няма да има дълбоко проникнали корени. Нещо повече. Нерядко корени развива присаденият калем. Тогава е възможно те да останат единствени и подложката да загине. Това е вече крайно нежелателно, защото корените на присадения културен сорт са податливи на филоксерата.

 

След като изрежете през август повърхностните и междинните корени, не решавате веднъж за винаги въпроса. Нови ще продължат да се образуват.  Затова премахването им се повтаря и през следващите две години в същия ред, а по-нататък през 5-6 години по веднъж, само че тогава срокът се измества малко по-напред – още преди разпукването на пъпките.

 

Сивото гниене започва да става опасно. За по-доброто узряване на гроздето от десертните сортове през втората поливана на август се извърша прореждане на листата в основата на леторастите и около гроздовете. Тази мярка е и от полза за предпазването на лозите от  сивото гниене. Най-често то засяга гроздето както на лозата, така и по време на краткотрайното или дълготрайното съхранение. Причинява се от гъбичка (Sclerotinia fukeliana). Ще го познаете по появата на бледо кафявите петна по зърната. Там кожицата лесно се олющва. Появява се и сивобял налеп. Причинителят на болестта прониква през наранената ципа от гроздови молци, от оси, от оидиум, градушки, напукване след дъжд и други механични повреди. Но това не винаги е нужно. Мокрите зърна са еднакво уязвими, както и наранените.

 

Борбата с тази болест трябва да е преди всичко превантивна – лозето да се поддържа чисто от плевели, да не се прекалява с азотното торене, да се води борба с оидиума и гроздовия молец. От изключително важно значение са филизенето, колтученето, привързването и другите резитби на зелено, както и прореждането на зърната на корен, премахването на вече нападнати гроздове и др. Гроздето задължително да се бере след като се е вдигнала росата. Разбира се, има и химични средства за борба. Правят се две предпазни пръскания – след цъфтежа и през юли. Важно е и третото пръскане – около 10-15 август, когато гроздето започва да се прошарва. За четвърти път се пръска към края на същия месец. Може да се използва някой от препаратите, посочени в приложената таблица. Предвид настъпващата беритба строго трябва да се спазват карантинните срокове.

 

 

 

 

Препарат Начин на действие  

Концентрация(%)

 

доза (г/дка)

 

Карантинен срок
 

Амистар 25 СК

 

(Куадрис 25 СК)

 

Предпазно 0,075% 21
Kабрио топ Предпазно и лечебно 0,25% 28
Еклер 49 ВГ Предпазно 0,5% (50 г/дка) 35
Топплюс 70 ВП Предпазно и лечебно 0,1% 14
Суич 62,5 ВП Предпазно 0,08% 35
Фолпан 80 ВДГ Предпазно и лечебно 0,15% 20
Тирам 80 ВГ Предпазно 0,4 21
Шавит Ф 71,5 ВП Предпазно и лечебно 0,2% 20

 

 

 

За животновъда

 

 

 

Тревата в етствените пасища през авуст все повече подгаря. При оскъдна паша тревопасните животни от всички категории и възрасти трябва да се дохранват с накосена трева от тревни смески или чисти едновидови посеви бобови или житни треви. Дойните крави следва да получават и полагащия им се концентрат, съобразно млечната им продуктивност.

 

Сенокосът вече е завършил и е добре да направите вече първите преценки за необходимото количество за изхранване на животните през зимата. Имайте предвид, че в зависимост от наличието на груби и сочни фуражи и според теглото и продуктивността за крава отиват между 5 и 15 кг на ден през зимата. За овцете трябва да има поне 1-1,5 кг на ден.

 

Доброкачественото сено е най-важната съставка в зимните дажби на тревопасните домашни животни, а правилното му складиране е основната мярка, наред с навременната коситба, за запазване на неговото качество. Към складиране на сеното във вид на купи, бали и в сеновали се пристъпва, когато то е добре изсушено. Добре изсушеното сено съдържа 15-16% вода. При стискане с рака то не се натрошава. Пресушено ли е, листата на бобовите и на житните треви лесно се ронят, а това е загуба на най-ценните хранителни вещества. Затова събирането, товаренето, разтоварването, балирането и каквито и да са други манипулации следва да се извършват сутрин след вдигането на росата и привечер, когато поеме малко влага, или както казват обикновено “да се отвърне”.

 

Сеното се съхранява на открито в по-големи или по-малки купи (камари, шири), или в покрити пространства – сеновали и плевни. Складирането винаги е свързано с известни загуби. На открито те са по-големи и варират в широки граници. Те са толкова по-големи, колкото по-малки са купите. Това лесно се обяснява с по-голямата повърхност, при която повече сено е изложено на атмосферните влияния. Загубите са относително най-големи при конусовидните купи, по-малки при цилиндричните и най-малки при камарите. Билата и стрехите на купите и камарите трябва да са направени така, че да не позволяват да прониква във вътрешността им валежна вода. Най-добре е билата и стрехите да се покрият и с пласт слама, за да не се излага сено на атмосферните влияния. Купите и камарите следва да се изграждат върху дъно, направено от вършина и слама, а около тях да се изкопаят канавки, които да извеждат валежните води на безопасно разстояние.

 

 

 

За пчеларя

 

 

 

След медосбора помогнете на пчелните семейства в тяхното обновление. Когато пчелната паша привърши, пчелите работнички са вече изтощени. Постепенно отмират, а ако доживеят до зимата, не могат да иззимуват. Нужно е обновление. Само млади пчели, излюпили се през август, септември и октомври могат да зимуват успешно. В края на зимата и през пролетта те ще са в състояние да отглеждат новото пило. Затова усилията на пчеларя веднага след медосбора трябва да бъдат насочени към развитието на пчелните семейства. На практика това означава да се осигурят поне 6-7 пити пило. Може да стане с активна (до двегодишна) майка и осигурено постъпление на подбудителна  храна.

 

Първата работа на пчеларя при прегледа след приключване на главния медосбор е да види състоянието на семейството и на майката

 

Възможно e при брачния полет тя да е загинала. На осиротялото семейство трябва незабавно да се придаде нова майка. Ако е пропуснато времето за смяна на старата майка преди медосбора, това трябва да стане сега. Младите снасят усилено, докато старите, каквито и мерки да се вземат, не се активизират. Редки са случаите майки, надхвърлили двегодишна възраст, да продължават да са активни и да не се налага подмяната им.

 

За да протича нормално яйцеснасянето, на 6-7 пити от средата на гнездото до 2/3 от площта им  трябва да е със свободни работнически килийки. Питите трябва да имат светлокафяв цвят. Майките отбягват да снасят в новоизградените светли пити.

 

За подбуждане към яйцеснасяне от голямо значение е дали има принос на нектар и прашец, както и наличието на хранителни запаси в кошера. След приключване на главния медосбор в кошера трябва да има поне 10-12 кг мед и 2-3 пити с прашец. Ако в района има цъфтяща растителност, която осигурява всекидневен принос на 200-300 г нектар, това ще стимулира яйценосната дейност на майката. Такива възможности често предлагат парковите цветя и другата градска растителност, както и нарочни посеви. Ако няма, трябва да се премине към подбудително подхранване. Сиропът, приготвен от захар и вода в съотношение 1:1, се дава всеки ден в количество 200-300 г на семейство. Когато има цъфтяща растителност, но е по-оскъдна, може да се дава и през ден. При незадоволителен принос или липсата на предоставени на семейството запаси от прашец към сиропа следва да се прибавя извара, мляко или хлебна мая.

 

През август пчелите използват за храна сока на зреещи или окапали плодове. Нещо повече, има пчелари, които с цел да икономисат хранителни запаси и захар, поставят в близост до кошерите нарязани дини и пъпеши, окапали плодове или грозде с вече пробити от осите зърна. Трябва да се има предвид, че гроздовият и плодовият мед не са подходящи за зазимяване на пчелите. Предизвикват диарии, зимният подмор е твърде голям и може да предизвикат гибелта на цялото семейство, ако студовете не позволят по-чести облитания. Питите с такъв мед трябва да се извадят преди зазимяването и на тяхно място да се сложат пити с чист нектарен мед.

 

 

 

Тома Христов

Вашият коментар