понеделник, септември 20, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
АгрокалендарГоведаЖИВОТНОВЪДСТВО АгрокалендарОвце

Добри съвети през ДЕКЕМВРИ за градинаря, овощаря, лозаря, животновъда и пчеларя

Добри съвети през ДЕКЕМВРИ за градинаря, овощаря, лозаря, животновъда и пчеларя

Добри съвети през декември за градинаря, овощаря, лозаря, животновъда, пчеларя

Тома Христов

За градинаря

Градинарският инвентар, с който сте си служили доскоро, в по-голямата си част сега не ви е нужен. Почистете го и го приберете на сухо място.

Не оставяйте дървените колове и притките на открито. Под действието на валежите там бързо ще изгният. Ще удължите живота им, ако ги потопите за едно-две денонощие в трипроцентов синкамъчен разтвор. Така ще унищожите и причинителите на болести по зеленчуците, които несъмнено са се загнездили в тях.

За предзимната сеитба на някои зеленчуци, като салати, моркови, магданоз и др.,първата половина на декември е подходящо време, а в по-южните райони и малко до по-късно.

Благоприятните срокове за сеитба на разсадите за някои ранни зеленчуци като пипер, домати и патладжан скоро ще настъпят. Декември е времето да подготвите култивационните съоръжения, в които ще го отгледате.Модерното производство на ран зеленчуков разсад е свързано с машини и технологии, приложими в отопляеми оранжерии. Класическият парник обаче си остава много удобен за малките и средни стопанства. Поне засега. И не съвсем класически, защото тежките остъклени рамки са изместени от лекия полиетилен.

Полиетиленов тунелАко вие ще отглеждате повече разсад за ранни домати, пипер или патладжан и ще ви трябва парник, отопляван с биотопливо, знайте че най-подходящото му място е в неотопляемата слънчева оранжерия. За гъстия разсад трапът, който се налага да изкопаете, трябва да е по-дълбок – 60-70 см. Това е топлият парник. Той трябва да поеме повече биотопливо. Върху него ще насипете двадесет сантиметров пласт от торопочвена смес за разсади.  За пикирания се копае до 40-50 см полутопъл парник. Възприетата ширина е 1,5 м, а дължината, ако се придържате към класиката, е 8 м. Може да е и по-къс, но по-малко от 4 м ли е, не задържа добре топлината. А за да я задържа, над трапа веднага след като засеете семената, ще трябва да изградите полиетиленов тунел (виж фигурата). Двете покрития – на тунела и на оранжерията – са доста надеждна защита срещу януарските студове. Когато носещата конструкция на тунела е солидна, може да понесе и товара на рогозки или други покривни материали в случай на много ниски нощни температури.

 

За овощаря

Не подценявайте агротехническите мерки в борбата с болестите и неприятелите. Погрешно е да се смята, че пролетните и летните пръскания с химически средства ще ви решат проблемите. Те ще са резултатни, когато са съчетани с всички останали средства за растителна защита.

Ако не сте успели да напръскате костилковите овощни видове с бордолезов разтвор (или с друг от препоръчвани препарати на медна основа) през миналия месец, използвайте хубавите дни на декември, за да свършите тази работа. За това пръскане благоприятният срок е доста разтеглен и е ограничен предимно от силното влошаване на времето. Пръскането ще е ефективно, ако температурата на въздуха не е по-ниска от 5 градуса. Тихи и топли дни са възможни повече в първата половина на месеца. Затова не отлагайте.

Варосване на овошкиВреме е да се захванете с почистването на короните на дърветата от мумифицирани плодове и гъсенични гнезда. И в труднодостъпните места това се постига лесно с ножица гъсеничарка. Ако досега не сте, сега остържете с телена четка и нож старата напукана кора на дръвчетата и белосайте с вар (фиг. 1)стволовете им и по-дебелите клони. Не оставяйте почвата необработена.

Почистете и приберете инвентара и инструментите, с които сте си служили досега и ги подредете на сухо в склада. Онова, което подлежи на ремонт, отделете. В неподходящи за друга работа дни може да се захванете с отстраняване на повредите. Резитбата на овощните дръвчета се извършва с ножици, триони, ножчета и косери. Нужни са  ви и за присаждането. Захабени от употреба, няма да ви свършат работа. Трябва да се наточат. Не ви съветваме да правите това с шмиргел. Той ще „изгризе” повече метал, отколкото е необходимо, а това ще съкрати живота им. На всичко отгоре високата температура, получавана при триенето, може да отвърне закалената стомана. Ако толкова са захабени, че се налага употребата на шмиргел, дайте ги на майстор точилар. Той знае как да постъпи. Иначе с остренето на инструментите може да се справите сами.

Точене на ножНай-лесно се острят ножчетата за присаждане, използвани широко и в резитбата при липса на косер. Те имат плоска и скосена страна. Заточват се само откъм скосената. Именно нея полагате върху широката страна на брус, предварително намокрен с вода, и с кръгови движения започвате остренето. Кръговите движения се правят в посока, обратна на часовниковата стрелка (фиг. 2). Натискът е по-силен докато описвате полукръг към себе си и по-лек в обратната посока. Периодично мокрите бруса и изпробвате остротата на отрязана клонка.

По същия начин се остри и косерът, само че извитата му форма налага да се прибегне към цилиндричен (кръгъл) брус.

точене на ножНа ножицата се заточва само режещата (широката) част. Тя също има плоска и скосена страна. Както при ножчетата, обработва се само скосената (фиг. 3). За целта трябва да се разглоби, като се отвинтят фиксиращият винт и гайката. Много е важно при сглобяването гайката да се затегне дотолкова, че двете плоскости (на горната и на долната челюст) нормално да приплъзват една към друга без да има луфт между тях. Щом постигнете това, затегнете фиксиращото винтче.

Режещите части на ножиците и ножчетата не се заглаждат достатъчно добре с брус. Затова след като с негова помощ постигнете необходимата острота, загладете с белгия (по същество това е ситночастичен, а не пясъчен брус. Не подценявайте това, защото така необходимите гладки отрези при резитба и присаждане се постигат с гладко наточени инструменти.

Трионите се заточват с помощта на триъгълна пила. С нея обработвате зъбчетата, като следвате наклона им, докато постигнете необходимата острота. За удобство трионът се поставя на менгеме. Така остренето е по-бързо и по-качествено.

При трионите от значение е и отклоняването на зъбчетата в ляво и в дясно, така нареченият чапраз. Благодарение на него между металния лист и прерязваната дървесина се образува луфт, който гарантира лекото движение на триона. Има специални инструменти за направата на чапраз. Вие може да го постигнете с помощта на клещи като подгъвате зъбите в ляво и в дясно. След всеки подгънат в едната или в другата посока зъб, оставяте по един прав. Наклонът и редуването ще ви подскаже фабрично постигнатият чапраз.

 

За лозаря

 

Дълбоката обработка на почвата в лозето не може да се отлага за пролетта. Ако не сте успели да свършите тази работа, използвайте все още благоприятните дни, които са възможни в началото на месеца. Успоредно с дълбоката обработка трябва да приключи и загребването на лозята, където тази мярка срещу ниските зимни температури е наложителна.

За събиране на зрели лозови резници времето след листопада до настъпването на сериозните зимни студове е най-подходящият момент Онези, които го изпуснат, правят това в края на зимата, но тогава е възможно пъпки и части от дървесината да бъдат повредени от студовете. Впрочем пролетното събиране на резници е възможно в по-топлите райони, където няма опасност от измръзване и е за предпочитане, защото отпада нуждата от съхранение. Правят се резници както от подложки за облагородяване, като Берландиери х Рипария, Берландиери х Рипария Кобер 5ББ, Рупестрис дю Ло, Рипария х Рупестрис и др.,  така и от сортовете, които ще се присаждат върху тях.

За резници се използват здрави и добре узрели лозови пръчки. Тънките и много дебелите не са за предпочитане. Стандартната дебелина за подложковите резници в пепиниерските стопанства за първа класа е от 6 до 12 мм. Под 6 мм са второкласни и не се използват за облагородяване, а за пряко засаждане на нови маточници. Резниците за калеми трябва да са дебели колкото и подложката.

У нас дължината на резника от 38-40 см се е утвърдила като подходяща. В страните с по-сухи лета се правят по дълги резници, а и у нас това е желателно за сухите и песъчливи почви. Впрочем на песъчливи почви за малки любителски насаждения (най-често дворни асми) може да се използват за засаждане и направо вкоренени резници от културните сортове, защото по тия места филоксерата не се развива.

На подложковите резници, които ще се използват за облагородяване, долният отрез се прави на 2 см под долната пъпка, а горното междувъзлие се прерязва свободно на място, което осигурява посочената дължина от 38-40 см. Резниците, които ще използвате за калеми или пряко вкореняване, може да режете на 3-4 см под долното и над горното коляно. По време на тази манипулация изхвърлете частите от лозовата пръчка с наранявания и неприемливи изкривявания.

Готовите резници в пепиниерските стопанства се навързват в снопчета от по 100 броя и се поставят на място за съхранение до времето за облагородяване. За вашите лични нужди бройката не е от значение. Важното е на снопчето да привържете етикет от дъсчица, на който да напишете името на сорта (виж фигурата). Така ще избегнете терзанията дали случайно паметта не ви изневерява.

Съхранение на резниците от лоза

Резниците може да съхраните в избено помещение при температура от 2 до 6 градуса. Подредете ги вертикално, заровени до около 10 см от основата им в леко влажен (около 10%) пясък. Ако снопчетата са много, наредете ги хоризонтално в 2-4 реда, като ги посипете с пясък, така че той да изпълва всички празнини между резниците. Може да им приготвите и специален ровник, като изкопаете трап от северната страна на някоя стена. Там температурните колебания през зимата са по-малки отколкото по огряваните от слънцето места. А дълбочината му трябва да е такава, че пясъкът да не замръзва и температурата да се запазва в границите 2-6 градуса.

Грижа по съхранението в избено помещение ще ви е предимно поддържането на температурата в посочените граници. Ако времето е топло, през нощта отваряйте вратите и прозорците, за да навлезе по-хладен въздух, а през деня затваряйте плътно. Има ли опасност от понижение на температурата до нежелани стойности, трябва да намерите начин да затоплите помещението. Ако пясъкът просъхне, поливайте, но внимателно. Обилната влага и температурните колебания са причина за поява на така наречената чернилка – загниване на кората, коетой придава черен цвят. Такива резници са негодни за употреба.

 

За животновъда

Изхранването на животните през зимата е свързано не само с количеството и качеството на наличните фуражи, но и с начина, по който им се предоставят. Правилно обработени, те повишават хранителната си стойност и се усвояват по-пълноценно от животинския организъм.Това прави логичен и извода, че така по-пестеливо се изразходват и опасността от недостиг отпада или поне се свежда до минимум.

Зърното е най-желаната съставка в ежедневното меню. Основно като концентрирана храна в животновъдството се използва царевичното, ечемичното и пшениченото зърно. За съжаление по-рядко се прибягва към изключително ценния особено за разплодните и подрастващите животни овес, но добрите животновъди не пропускат възможностите да осигурят както него, така и зърно от някои бобови културни видове, като фуражен грах, соя и др.

Зърното при всички случаи трябва да се дава смляно на животните.Това увеличава многократно усвоимостта му.Изключение може да се прави при храненето на птиците, на които се дава в малки количества веднъж на ден.

Царевицата като най-често използван зърнен фураж е много добра храна за всички видове отглеждани животни, но трябва да се има предвид, че е бедна на калций, който следва да се добавя чрез други фуражи или допълнително участие на креда в дневните дажби.Продължителното запазване на царевицата под формата на зърно в малките дворни стопанства е трудно, затова масово се използва съхранението й на кочани в проветриви кошове.Оронена и смляна на брашно обаче бързо се вгорчава поради промени в съдържащите се мазнини.Затова трябва да се смила в малки количества, които се изразходват още същия ден или за няколко дни.

Без груби фуражи изпитват чувството на глад. Ако кравите или овцете поемат всичките им необходими хранителни вещества под формата на зърно, те ще продължат да изпитват чувство на глад, поради незапълнения обем на стомаха.Затова грубите фуражи, в това число и сламата, са необходими, още повече, че с тях животните поемат не само пълноценни белтъчни храни, но и витамини и минерални соли.

От грубите фуражи най-често използваният е царевичакът.Когато е прибран навреме и правилно съхранен, по хранителна стойност се изравнява със средното по качество ливадно сено.Грешат онези стопани, които го предоставят необработен на животните.Така те оползотворяват около половината от него.Смлян ли е във вуражомелка, те изяждат до 90-95% от него, а запарен ли е, го приемат с по-голяма охота.

Кочаните на царевицата като груб фураж също представляват интерес.Те съдържат 30-32% сурови влакнини и по хранителна стойност се доближават до овесената плява.Полезни са особено, когато са смлени заедно със зърното.Така в стомаха на животните попада рохкава хранителна маса, която по-лесно се смила и по-добре се усвоява.

За преживните животни ценен фураж представляват и оронените слънчогледови пити. По хранителна стойност те се изравняват с доброкачественото ливадно сено, но трябва да са добре изсушени и едро смлени във фуражомелка. Не е така със слънчогледовите стъбла и люспите на зърната. Те не могат да се използват за фураж.

Кореноплодите и сочноплодите напомнят за зелена паша. Като ценна съставка в зимните дажби на животните практиката е утвърдила голямата полза от кореноплодите (кръмно цвекло, захарно цвекло, кръмна ряпа, моркови), клубеноплодите (картофи, топинамбур) и сочноплодите (тикви, фуражни дини). С високото си съдържание на вода и амиди те наподобяват зелената трева и се поемат с охота от животните. Те са богати на витамините В1, В2 и С, а морковите и тиквите и на витамин А. Тези фуражи трябва да се дават нарязани, което улеснява поемането им от животните. Нещо повече, когато картофите например са цели, могат да предизвикат задавяне. За преживните животни те може да са сурови, но за свинете най-добре е да се запарят и водата да се изхвърли. И тиквите за тях трябва да се запарват, но им се дават заедно с водата.

 

За пчеларя

Свършил ли е всичко със зазимяването на пчелина, работата на пчеларя се пренася в склада.Трябва да се почисти и подреди инвентара, да се съхрани правилно неупотребната до момента продукция.Складът ви трябва да има възможност да се проветрява, за да не се развиват плесени, които биха повредили както пчелни продукти, така и пчелния инвентар.

Само зрелият мед подлежи на съхранение. Медът е продукт, който може да се запазва дълго, без да променя качествата си, но за това трябва да се спазват някои условия.Обикновено той не се съхранява в склада за пчеларския инвентар, но и за него важи условието помещението да е чисто, сухо и проветриво.На по-дълготрайно съхранение подлежи само зрелият мед.Това ще рече, че не съдържа повече от 20% вода и има характерната за меда гъстота.Незрелият е воднист, бързо прокисва и губи ценните си качества.Пресният зрял мед има консистенцията на гъст сироп и е повече или по-малко е прозрачен, но след известно време постепенно започва да потъмнява поради образуващите се в него кристали.Способността му да кристализира е указание за неговото добро качество.Много грешат онези, които подлагат кристализиралия мед на гореща водна баня, да възвърнат сироповидния му характер.При високата температура витамините и други биологични съставки в него се разрушават.Такъв мед може да послужи само като подсладител, но не и като диетична и лечебна храна.Ако все пак решите да прибегнете до такава мярка, температурата на водата не бива да е повече от 40-45 градуса.

За съхранение на меда, използвайте подходящи съдове – бидоните от бяло тенеке, различни стъклени съдове.Каквито и да са, най-важното е да бъдат чисти и без следи от друга миризма.Обърнете внимание на помещението, в което ще го настаните.То трябва да бъде чисто, сухо и проветриво.За дълготрайното му съхранение от много важно значение е и температурата в помещението.Тя не бива да е по-висока от 10 градуса.

Мястото на восъка и восъчните пити е в пчеларския склад.Старите и негодните пити бракувайте и претопете, но годните трябва да съхраните, като вземете мерки срещу нападение от молци.Молците  през зимата съвсем не са безобидни. Най-големи повреди нанасят големият восъчен молец и малкият восъчен молец.Развиват се главно през топлите месеци от март до октомври и вредят предимно в кошерите.Една женска пеперуда снася 1500-2000 яйца и така годишно се развиват 2-3 многочислени поколения.Вредят гъсениците, като се хранят с восъка.Молците винаги могат да попаднат и в склада с внесените материали и при благоприятни условия продължават да се развиват.Не е изключено да съсипят годните восъчни пити или незабелязано презимували в тях напролет отново да попаднат в кошерите.Питите подредете на разстояние не по-малко от 2 см една от друга, окачени на специални станоци, в сандъчета, корпуси, или магазини.Отгоре поставете парцали, напоени с оцетна киселина.Молците от всеки възрастов стадии загиват при температури под нула градуса.Затова в мразовити нощи оставете прозорците на склада отворени. Студът ще ги убие.  

Пазете склада от мишата напаст.Мишките са едни от най-сериозните неприятели както в пчелина, така и в пчеларския склад. Веднъж навлезли в склада, те могат да съсипят пчелните продукти и преди всичко съхраняваните пити. Нагризани пити от мишки не могат да се използват, защото пчелите не понасят мишата миризма.

В борбата срещу тази напаст най важни са мерките, които могат да предотвратят достъпа в склада. Всички пролуки, откъдето могат да навлязат, трябва добре да бъдат запушени. Някои замазват тези входове с глина, примесена със ситно счукани стъкла. Тази мярка дава резултат. Ако установите поява на мишки в склада, трябва незабавно да предприемете мерки. Борбата се води с различни видове капани или с химически средства. Някои с успех използват смес от захар и гипс и съдове с вода. Мишките консумират сместа, пият вода и гипсът се втвърдява в стомасите им. Опитайте и вие!

Почистете иинвентара и го поставете на определено му място. Обърнете и специално внимание на облеклото, с което работите в пчелина. Изпрано и изгладено, то трябва да заеме мястото си в гардероба за работни дрехи, където няма да поеме странични миризми.

 

Тома Христов

Вашият коментар