За лозаря
С празника на св.Трифон започват трудовите делници на лозари и винари през февруари.
Заслужава си да се пристъпи към резитба в големите масиви, за да приключитя преди началото на сокодвижението. По-добре по-рано, защото не се знае дали метеорологичните условия през март няма да причинят забавянето й. За малкото лозе и за дворните асми резитбата може да почака.
Мръзнало ли е лозето, резитбата му е по-специална. Измръзването в различна степен е често явление у нас.Случва се и в най-южните райони.Трудно е да се каже точно при колко градуса измръзва. Зависи от сорта, от възрастта на лозите, от торенето, от опазването от болести и неприятели, от дъждовете през предната година, от продължителността на студеното време и др., но имало ли е по-сериозни застудявания, може да се очаква. Според степента на измръзване се определя и броят на плодните очи, които трябва да се оставят лозите при резитбата.Затова, има ли съмнение, добре ще е да извършите и съответната проверка.Има няколко начина.
Най-лесно и най-точно ще установите степента на измръзване чрез прорастване на зимните очи. За целта събирате пръчки от различни места на лозето, нарязвате ги на къси резници с по 4-6 очи и ги навързвате на снопчета.В съд с вода потапяте снопчетата до 3-4 см от основата им и ги внасяте в помещение с температура около 20 градуса.За около 20 дни здравите зимни очи прорастват.Преброявате ги.Преброявате и непрорасналите и изчислявате процента.
Този начин е доста точен, но и много бавен. По-бърз е другият – чрез прерези на зимни очи и едногодишна и многогодишна дървесина. При него постъпвате почти по същия начин, но без да нарязвате пръчките на къси резници, а само като ги потопите в съд с вода до около 20 см.По-важното е, че не чакате 20 дни, а само след едно-две денонощия пристъпвате към установяването на повредите.Най-напред се проверява състоянието на зимните очи. За целта с остро ножче ги прерязвате надлъжно или напречно.При наблюдението си помагайте с лупа. Пъпките в зимното око, които са измръзнали, имат кафяв цвят, а здравите са светлозелени до зелени.На фиг.1 е показано зимно око, в което пъпките не са засегнати от студовете, а на фиг.2 главната е пострадала.Най-често главната е измръзнала, а заместващите около нея са здрави, но може и всичките да са загинали.Записвате резултатите в отделни графи.
При основата, към средата и при върха на всяка пръчка е добре да проверите и състоянието на ликото, както и на дървесината.За целта прерязвате надлъжно пръчките.Цветът на здравото лико е зелен, а на измръзналото – тъмнокафяв.Подобен е цветът на здравата и повредената дървесина.Ако е имало студове до минус 20-22 градуса, може да е измръзнала и многогодишната дървесина на стъблото и рамената.Тогава се налага и тяхната проверка.
След извършването на тези наблюдения сумирайте повредените и незасегнатите очи и изчислете процента.Според степента на измръзване ще извършите и резитбата. Когато процентът на измръзване на главните пъпки в очите е до 25, не се налага никаква корекция, резитбата е нормална. Ако процентът е между 25 и 70, а ликото е здраво, резитбата се извършва с допълнително натоварване на лозите със зимни очи.Това се постига с удължаване на плодите пръчки и увеличаване броя на чеповете.Натоварването съответства на процента на измръзване. Когато са измръзнали от 70 до 90 процента от главните пъпки, а ликото и дървесината не са засегнати, лозите се режат само на необходимия брой чепове. От ъгловите очи ще се развият леторасти.На следващата година те ще послужат за поддържане на резитбата.Когато всички пъпки в зимните очи са измръзнали, лозите се режат на чепове с 1-2 очи, но нена тях се разчита, а на спящи пъпки.Те ще се развият в силни леторасти, които ще послужат за възстановяване на нормалната резитба.
Когато при много ниски температури са измръзнали и стъблата, лозите не се режат.Може да ги изкорените, но може и да предприемете някакви мерки за спасяването им. Ако в основата им се развият лакомци от спящите пъпки, чрез филизене ще оставите два.На следващата година от единия от тях ще формирате нова лоза.Другият начин да възвърнете живота на измръзналите лози е присаждането на разцеп.Разчита се на способността на корените задълго да запазват жизнеността си.
Има и още един начин за проверка. Подходящ е за дворните асми или за малки лозя, резитбата на които може да се извърши за ден-два. Състои се в това, че лозите не се режат до началото на напъпването. Тогава най-точно може да се установи степента на измръзването. Резитбата обаче трябва да се извърши много бързо, тъй като набъбналите пъпки, както и младите, току-що появили се филизчета, са много крехки и лесно се оронват.Освен това с изрязването на голяма част от пръчките се изхвърлят и хранителни запаси на растението, които с началото на сокодвижението са се насочили от корените и стъблото към връхните части.
Тома Христов
