четвъртък, октомври 17, 2019
0887257707 videnov@abv.bg
АгрокалендарРАСТЕНИЕВЪДСТВО

Добри съвети през март за ГРАДИНАРЯ – сеитба на разсад

Добри съвети през март за ГРАДИНАРЯ - сеитба на разсад

2.77ХилядиЧетения
NivaBG.com

През март живакът на термометъра започва видимо да се устремява нагоре.

Настъпва времето за сеитба на разсади от най-масово отглежданите зеленчукови видове – средно ранните домати, пипер, патладжан. Още  през първата половина на месеца, отначало в Южна, а по-късно и в Северна България, се засяват семената на пипера, патладжана, а веднага след тях и на доматите.  В края на месеца се засява разсадът за ранно производство на краставици на открито в Южна България.

Времето за разсаждане на зелето на открито започва към средата на март в най-южните райони на страната и продължава докъм началото на април на север от Балкана и в по-високите полета. Подготовката на площта трябва да започне още в началото на месеца.

Ранните картофи се засаждат в началото на март в Южна , а 10-15 дни по-късно и в Северна България.

При първа възможност, ако такава не е имало през февруари, трябва да се засее градинския грах, както и семената от лук за производството на арпаджик. По това време са засажда и арпаджикът за добив на лук.

Не забравяйте граха. Засява се рано, наесен не става. Това е защото е растение на хладния и влажен климат. Летните температури се отразяват зле на добива. Затова се сее при първа възможност още в края на зимата. Поникналите растения издържат до 4 градуса под нулата, което изключва почти напълно възможността от пролетни измръзвания. Макар и да се отличава с къс вегетационен период, не е възможно да се отгледа през есента, когато се приготвя зимнината, защото дните стават къси, мрачни и не може да цъфти и завръза.

В големите стопанства градинският грах се засява с машини. На малки площи, където семената се засяват ръчно, се използват два начина. При единият се оформят бразди през 50 см. Те се ориентират така, че да имат северна и южна страна. Семената се полагат по 3-4 в гнезда в основата на браздите откъм южната страна. Дълбочината, на която се заравят, е 3-5 см, а разстоянието между гнездата е 30 см. Целта на този начин е браздата да предпазва семената и младите поници от северните ветрове. Семената може да се засеят и на равна повърхност и това вече е другият начин. При него се губи защитният ефект  на браздите, но е по-лесен за дворните места, които естествено са по-защитени от силните ветрове поради наличните сгради, огради и дървесна растителност и имат по-благоприятен микроклимат. Ако се спрете на този начин, с триъгълна мотичка оформете браздички, дълбоки 4-5 см. Положете семената в тях така, че между тях да има разстояние 5-10 см и заравнете браздичките с изровената пръст. И при двата начина за 10 кв. метра ще изразходвате между 80 и 120 г семена.

Реколтата ще е готова за прибиране през май до началото на юни. При добри грижи от квадратен метър се получава по 4-5 кг грах. Като имате предвид това, можете да пресметнете колко площ да заделите за потребностите на семейството. Една част от реколтата ще употребите в прясно състояние, другата можете да съхраните като стерилизирана или замразена във фризера. Грахът е високобелтъчна растителна храна. Съдържа в големи количества захари, витамините С, А, В-комплекс и минерални соли. Хранителните му качества се запазват до голяма степен като консервиран, а най-вече, като замразен.

Пропуск ще е, ако не засеете малко и градинска лобода. Атакувано от други листни зеленчуци, предимно спанака, това старо градинско растение няма днес значението, което е имало от древността почти до наши дни. Производителите го отбягват и по причина, че не се отличава с добра трайност и им се налага да понасят загуби, не се ли продаде веднага. Това не е проблем за любителя, който ще отгледа градинска лобода в дворната си градина. От нея стават вкусни и витаминозни супи.

Семената от лобода сега се разпространяват предимно, ако не изключително, сред любителите градинари. Добре е да се знае, че от голямото ботаническо семейство Лободови, има само две разновидности на градинската лобода, които представляват интерес – зелената и жълтата. Много други разновидности също се използват, но като декоративни растения.

Градинската лобода не е претенциозно растение и отглеждането и не представлява трудност. Семената се засяват още в ранна пролет в подходящи за работа дни през март без да се отглежда предварително разсад. Добре е почвата да е богато торена, лека и влагоемна. Пролетната й обработка се състои в накопаване и заравняване на повърхността с помощта на градинско гребло, след което се оформят браздички на 30-40 см една от друга. Може да се оформи и една единствена дълга браздичка край други зеленчукови култури. В такъв случай лободата ще изиграе и ролята на кулисен посев, който предпазва от вятър и от нахлуване на носените от него вредни насекоми. Стъблото на лободата, отглеждана на богати почви, достига и до 2 м височина. За 100 кв. метра са необходими 100-150 г семена. Когато растенията развият 3-4 листа, трябва да се проредят, така че на 10-15 см да остане по едно. По-нататък грижите се състоят в редовно окопаване и поливане.

NivaBG.com

Вашият коментар