За лозаря
Резитбата на лозите следва да приключи не по-късно от края на месеца. Почвата в лозето е доста отъпкана и трябва да се обработва веднага след резитбата и изнасянето на пръчките. Освен това с тази обработка се унищожават много от никнещите в края на зимата плевели. С тази обработка се внасят и азотните торове, ако е предвидено пролетно подхранване. Запазените след резитбата плодни пръчки трябва да бъдат привързани веднага към теловете на носещите конструкции. По-нататък ще има опасност от оронване на пъпките поради набъбването им. Още по-големи ще са загубите, ако се допусне и развитието им. Младите филизчета лесно се отчесват.
Изпразнените от виното бурета трябва веднага да се измият старателно, да се опушат чрез изгаряне на сяра и да се поставят за съхранение на сухо и проветриво място. Оставени без тази грижа, те плесенясват толкова много, че трудно могат да бъдат почистени и дори след упорита обработка да причинят вкисването на виното от новата реколта.
Така асмите са красиви, раждат много грозде
Асмовидната формировка на лозата е най-предпочитаната за условията на двора. Тук тя се вгражда като красив елемент на жилищния облик и в същото време дава богата реколта. Редом с това тя предлага и битови удобства. Сянката и е великолепно място за отдих, игри и приятни разговори. По нашенските дворове можем да я видим в различни модификации като резултат от необмислени желания или недостиг на знания за нейното формиране и поддържане. Естетът, който иска и да откъсне повече и по-вкусно грозде, ще намери най-доброто място на асмите, ще подбере подходящите сортове и с помощта на ножицата ще ги поддържа красиви и постоянно родовити.
Не могат да бъдат къде да е в двора
Подходящото място за асмата е добре огряваната част от двора. Стените, плочниците и каменните настилки допринасят много за натрупването на повече захари. Нагрявани през деня от слънцето, те излъчват топлина след залеза, което прави възможно узряването на гроздето и в по-високи и по-хладни райони, неподходящи за отглеждане на лозя по друг начин.
Асмата е асма тогава, когато изградена върху носеща конструкция (скеля) и покрива части от площта на двора . Такива части са алеите и площадките. За правилното асмовидно формиране на лозите от значение е начинът на тяхното засаждане. Лозичките, които ще се формират асмовидно, се засаждат на разстояние според условията и възможностите, но най-добре е около 1,5 м една от друга. Щом ще покриват алея или площадка, трябва да ги засадите от двете дълги страни на избраното разстояние, като ги разположите така, че от единия ред да са по средата на другия ред (фиг. 1). Вместо отделна дупка за всяка, изкопайте траншея. Иначе начинът на засаждане е както и в дупка.
Формирането е част от майсторлъка
На фиг. 2 е показано последователното асмовидно формиране на отделната лоза. От двете пъпки (очи) на изрязаната на чепче с две очи при засаждането лозичка ще израснат два летораста. Привързвайте ги редовно към опорното колче и всички странични израстъци (колтуците) премахвайте. При добри грижи (поливане, подхранване, колтучене и др.) до есента ще достигнат 2 – 3 м дължина, т. е ще надхвърлят носещата конструкция. През пролетта по-слабия премахнете. По-силния прегънете по хоризонталната или леко сводестата част на носещата конструкция. Всички пъпки до мястото на огъването трябва да ороните. Ако пропуснете и ги оставите да се развият, трябва да премахнете младите филизчета още съвсем малки. От мястото на огъването отброявате 6 – 8 очи и там съкращавате пръчката. Така поставяте началото на кордона. Израсналите по него пръчки на следващата пролет ще съкратите на чепчета с по две очи. Съблюдавате между тях да има около 30 см разстояние. Ако растат по-нагъсто, някои премахвате изцяло. Запазвате последната. Тя ще ви послужи за удължаване на кордона, като я прегънете хоризонтално и привържете към теловете на конструкцията. Нея също ще съкратите на 6 – 8 очи. Така ще постъпвате, докато кордонът достигне желаната дължина, но не повече от 2 – 2,5 м.
Когато лозите са засадени по посочения начин, между кордоните от едната страна се получава пространство, което се попълва от кордоните на срещуположните лози (фиг. 3). Ако лозите са засадени на по-големи разстояния, на всяка от тях може да се формират по два кордона.
Резитбата през годините
най-общо се заключава в премахване на едната от израсналите по две пръчки от чепчетата и съкращаване на другата до чепче с две пъпки (фиг. 4). При някои сортове се оставят и по-дълги чепове, с по 3 – 4 очи (стрелки) или дълги плодни пръчки с по 10 – 12. При всяка зимна резитба стрелките и плодните пръчки отстранявайте напълно, а нови оставяйте на други места по кордоните. Дълга плодна пръчка може да запазите само ако се налага да запълните някое непокрито от асмите пространство, т. е. да създадете кордон. Но и нея ще трябва да съкратите на 5-7 очи. Оставите ли я по-дълга, много от очите, най-вече по средата, не се развиват и кордонът остава оголен.