За градинаря
Подготовката на почвата в зеленчуковата градина е най-важният момент в цялостния комплекс от грижите по отглеждането на зеленчуците. Обработете я на дълбочина 25-30 и повече сантиметра, като се стремите да я накърти на по-големи буци. Така водите от валежите проникват по-дълбоко и оформят воден запас в по-долните почвени пластове, загиват и много вредни насекоми, изложени на ниски температури.
Основното торене се извършва успоредно с дълбоката обработка на почвата, като органичните и минералните торове се смесват и предварително разпръсват на определената площ. Дозите органични и минерални торове се определят диференцирано според качествата на почвата и отглежданите зеленчукови видове. Като средно количество може да се приеме 20-30 кг оборски тор или компост, 500-600 г двоен суперфосфат и 200-300 г калиев сулфат на 10 кв. метра. Органичният тор може да е полуразложен. В случай че ще се отглеждат моркови, репички и други кореноплодни зеленчуци задължително трябва да е напълно разложен.
Кореноплодните зеленчуци не бива да остават повече в почвата. Рисковано е, тъй като повърхностният почвен слой започва да замръзва до няколко сантиметра. Разположените в тази зона горни части на кореноплодите (челата) също замръзват. Затова ги прибирете колкото е възможно по бързо и им осигурете доброто им съхранение.
Главестото зеле следва да се прибере изцяло независимо от едрината на зелките и другите и другите им качествени показатели. Така ще избегнете замръзването му, от една страна, а от друга, ще успеете да обработите почвата преди това да стане невъзможно поради настъпването на неблагоприятните зимни условия. Ако поради силно застудяване зелките са замръзнали, изчакайте се да се размразят „на корен”. При прогноза за трайно влошаване на времето изрежете зелките и ги внесете в хладно помещение с ниски положителни температури. Освободената от зелето площ старателно почистете от кочаните, които са най-сериозният източник на зараза по зелевите зеленчуци.
Салатите, отглеждани като предзимен посев, засейте около средата на ноември, а в южните райони на страната може и по-късно. Полагайте семената плитко в редове на 20-25 см един от друг, по възможност по рядко. Нагъсто поникналите растения напролет се прореждат.
Магданозът се засява през втората половина на ноември, а в най-южните райони на страната може и през декември. Предзимното засяване на магданоза дава възможност семената бързо да поникват още със слабото затопляне на времето в края на зимата и началото на пролетта, в резултат на което листната маса става по-рано годна за употреба.
Баклата в Южна България може да се отгледа като предзимен посев. За сеитба се използват подходящи за работа дни на ноември. Подходящ начин на сеитба е в гнезда на 30-40 см едно от друго по бразди при междуредово разстояние 50 см.
За овощаря
За засаждането на нови овощни дръвчета най-благоприятният срок е ноември, след приключването на листопада. Успешно може да се използват и хубавите зимни дни. Тези срокове са за предпочитане пред пролетното засаждане, когато поради бързото затопляне процентът на неприхваналите се дръвчета е по-голям.
И дворът и го бива за малка овощна градина. На всеки, който има двор, му се ще да отгледа в него някое и друго овощно дръвче. Ако човек е решил да създаде ябълкова, сливова, черешова или някаква друга подобна градина, ще търси място къде да я настани. Но на собственика на двор мислите протичат в обратен ред – мястото е известно, пита се кои овощни видове могат да виреят в него и даже кои сортове? Пита се още къде в двора, кога и как точно да засажда?
Всеки овощен вид си има определени изисквания към почвата, температурата, влагата, светлината. Идеално съчетание трудно ще се намери, но пък хубавото е, че в повечето случаи границите между идеалното и трудно поносимото за много овощни видове са доста широки. Така че любителят може да си позволи известни рискове. И все пак огледайте се наоколо и вижте какво вирее в дворовете на съседите, поразпитайте стари хора, които може да са опитвали едно или друго. Но каквото и да е решението ви, не е излишно да имате предвид някои не съвсем маловажни подробности.
Добре е овощните дръвчета да заемат определен дял от двора. Така ще създадете овощен сектор, отделно от зеленчуковия и декоративния и ще улесните грижите си за културите. Не може например да пръскате някое дръвче с препарат срещу насекоми, а близо до него да зреят домати. Съобразете разстоянията между отделните дръвчета с техните нужди от жизнено пространство.
Подложките, върху които са присадени културните овощни сортове, придават по-слаб или по-силен растеж на дръвчетата. За двора предпочитайте такива, които придават по-слаб растеж. Тогава разстоянието между редовете за ябълката може да бъде някъде около 5 м, за крушата – 4-4,5 м, толкова и за дюлята. Сливата и кайсията, които се присаждат на семенни подложки, изискват по-големи разстояния – 5,5-6 м, а черешата дори и 7. За да запазите добрите отношения със съседите, не засаждайте дръвчета на по-малко от 2 м от границите с тях. Най-добре е това разстояние да е половината от подходящото междуредово разстояние, например 3 м за кайсиите и сливите, а за черешите и повече.
За да засадите дръвчето, ще изкопаете дупка. За повече дръвчета, повече дупки. Мястото им ще маркирате, като опънете канап по дължината на редовете и наперчено на тях, измервайки разстоянието с рулетка. На определените разстояния забивате колчета. Всяка дупка трябва да е широка 80-100 см и дълбока до 50-60 см. Почвеният пласт отхвърляте на една страна, а подпочвения (мъртвицата) на друга. На дъното на дупката разпръснете около 200 г суперфосфат и 50-60 г калиев сулфат. Тези торове заравяте чрез накопаване. За запълване на посадъчната яма използвайте само почва от горния пласт, като я размесите с 10-20 кг угнил оборски тор, 200-300 г суперфосфат, 50-60 г калиев сулфат и 30-40 г амониева селитра.
Дръвче се засажда от двама души. Единият го поставя в центъра на посадъчната дупка и го държи изправено, а другият заравя с рохка пръст от горния почвен пласт и допълва с почва от междуредието. Долният се разпръсква или използва за оформяне на околостъблена чаша (фиг. 1). При заравянето, този който държи дръвчето, леко го стръсква, така че ситна пръст да запълва пространството между корените. Този, който запълва дупката, трябва да притъпче пръстта на два-три пъти отвън навътре към стъблото. Засаденото дръвче полейте с 1-2 кофи вода.
За постигането на идеално прави редове маркирането на дупките с помощта на канап не е достатъчно – принудени сте да извадите маркировъчните колчета, за да изкопаете дупката. Необходима ви е и садилна дъска. Ще я приготвите от дъска, дебела 2-3 см, широка 15 см и дълга малко повече от ширината на посадъчната яма. На нея ще направите три изреза, разположени в права лия (фиг. 2). Преди изкопаването на дупката поставяте дъската така, че средният изрез да обхване маркировъчното колче. В страничните изрези забивате спомагателни колчета. Когато изкопаете дупката и поставите дъската на спомагателните колчета, средният изрез ще е мястото на дръвчето.
Още със запълването на дупката поставете опорен кол. Ако го забивате след засаждането, може да нараните корените. Към него ще привържете дръвчето. Най-добрата превръзка е тънка върбова клонка във вид на осморка. Резитбата отложете за пролетта, когато започват и истинските грижи за дръвчетата.
Ягодоплодните храсти (малини, къпини, френско грозде и др.) може да се засаждат през целия ноември, но колкото по-рано-толкова по-добре. Корените им се разполагат сравнително плитко, където температурните условия не са така благоприятни, както в –по-дълбоките слоеве, и до настъпването на големите студове те трябва поне малко да нараснат.
Ягодите, особено новозасадените, са изложени на опасността от повреди поради ниски зимни температури. Тази беда може да се избегне, ако преди настъпването на трайното застудяване ги покриете със слама или богат на слама оборски тор. Преди това е полезно да загърлите растенията и да притъпчете леко почвата, за да избегнете изтеглянето на корените на повърхността.
За лозаря
Старите лози се торят през 3-5 години с органичен тор, суперфосфат и калиев сулфат. Торът се внася в почвата, като се изкопават канавки през ред на дълбочина 30 и повече сантиметра. През следващата година това се прави в другите междуредия. Ориетнтировъчно количеството на торовете е 200-400 кг органичен тор, 200-400 г суперфосфат и 150-200 г калиев сулфат на 100 кв. метра.
Дворната асма също се тори. Истина е, че има асми, просъществували десетки и десетки години без да бъдат торени, но истина е и че с ежегодната реколта изсмукват много хранителни вещества от почвата. Затова при всички случаи периодичното торене дава добри резултати.
Асмата развива дълбоки корен и затова торовете трябва да бъдат внесени дълбоко в почвата. Най-добре това ще постигнете, ако на 50-60 см встрани от редицата асми изкопаете траншея, дълбока 50-60 см и по възможност по-широка. И в случая, както при риголването, почвата от горния и долния пласт разполагайте отделно. След това на горния пласт прибавете оборски тор или компост, като правите сметка на квадратен метър да се паднат 3-5 килограма. Добавете и по 80-100 г суперфосфат и по 40-60 г калиев сулфат. Тази торопочвена смес насипете най-напред в траншеята, а над нея и другата, необогатената почва.
При толкова дълбоко разравяне естествено е да се унищожат доста корени. Но още през пролетта целият обработен и наторен сектор ще започне да се пронизва с нови млади и по-жизнени корени. А и такова торене не се прави всяка есен, а през 4-5 години. При това единия път траншеята се прави от едната страна, а при следващия – от другата. Единична асмовидно оформена лоза може да бъде наторена по този начин, като се изкопае дъгообразна траншея.
През ноември започва, пък и завършва загребването на лозите в районите с рисково ниски зимни температури. Тази работа се предхожда от резитба. Тя може да не е окончателна, а да се оставят незаровени пръчки. Напролет, ако не са измръзнали, те ще послужат за плодни пръчки или чепчета с по две очи, а заровените се изравят.
Резитбата и загребването се съчетават и с попълването на празни места в лозето.
По една или друга причина с течение на годините отделни лози в лозето загиват. Опотите да се попълнят опразнените места чрез засаждане на млади лози са се увенчавали с неуспех или поне с незадоволителен успех. Потискат ги старите лази и с корените си, и с надземната си част. Празните места в лозето се попълват по друг начин – с отводи от старите лози. Ако и вие имате такъв проблем, есента е много подходящ момент за да го решите, защото може да се съчетае с есенната обработка на почвата, а в районите, където лозите се и загребват за опазване от зимните студове, се извършва и резитбата. Ето как следва да постъпите:
Изберете пръчка от най-близката лоза, достатъчно дълга да достигне мястото на загиналата. Дотам изкопайте канавка (виж фигурата), дълбока около 40 см, а на дъното и разпръснете 2-3 кофи прегорял оборки тор или компост. Размесете го с почвата чрез накопаване. Почистете избраната пръчка от колтуци, мустаци и всички пъпки по дължината и до празното място. Така подготвена я положете в канавката и я заровете, като на мястото на загиналата лоза я извийте, за да излезе на повърхността. След извивката я изрежете, така че да получите чепче с две пъпки (очи). Чепчето, получено при извивката, привържете към колче и го покрийте с 20-30 сантиметрова купчинка рохка пръст. От него напролет ще оформите новата лоза. Отводът ще пусне корени по цялата си дължина. Не го прерязвайте. Новата лоза трябва да остане свързана с майчиното растение, докато съществува лозето.
За животновъда
Побързайте да приключите всички довършителни работи по ремонта на помещенията, в които ще зимуват животните. Проверете състоянието на покривните конструкции, уплътняването на врати, прозорци и други странични отвори, изправността на водоснабдителната мрежа, електрическата инсталация, техниката и инструментариума за снегопочистване. Обърнете внимание на възможностите за нахлуване на валежни води в помещенията и дворовете. Ако теренът създава такива условия и при липса на отводнителни съоръжения, изкопайте канавки, които да отвеждат валежните води встрани от животновъдните обекти.
Птиците, отглеждани при домашни условия, също се нуждаят от сигурни помещения за тяхното презимуване. Потегнете ги, като предотвратите всяка възможност за образуване на въздушни течение. В същото време осигурете и вентилацията им. Дезифенкцирайте ги с 20% варов разтвор, като напръскате (или намажете) стените, тавана и пода. Осигурете изправността на електрическата инсталация и почистете стъклата на прозорците, за да осигурявате нужната им светлина. Осигурете на птиците и сух двор за движение в по-топлите зимни дни.
Бъдете внимателни при използването на растителните остатъци от зеленчуковите градини. Много от тях (зелеви листа, различни кореноплоди и др.) са добра храна за животните, но внимавайте да не са загнили. В натрупаните от тях купчини бързо се развиват вредни микроорганизми, които могат да причинят отравяния на животните. Картофите, отпаднали от употреба в домакинството, съхранявайте на тъмно. На светло позеленяват, а това означава че съдържат вредното вещество соланин. Такива картофи може да се дадат на животните само сварени.
Овцете навлизат във втората половина от периода на бременността си. Това налага повече внимание в храненето и отглеждането им. Фуражът трябва да е от добро качество и в никакъв случай дори и малки количества от него показващи признаци на мухлясване. Изключено е поенето им със студена вода и изкарването на паша при наличие на скреж. Трябва да се пазят от притискане в овчарника и подхлъзване по разкаляни пътища.
Първите агнета е нормално да се появят на бал свят през декември. Затова подгответе родилните сектори или помещения, направете преградните съоръжения, потегнете хранилките за агнетата. Не пропускайте и да приведете в наличност най-доброкачественият фураж за агнетата. Подхранването им с него ще започне само десет дни след раждането им.
За пчеларя
Правилното разполагане и устройство на пчелина са от съществено значение както за успешното презимуване, така и за активната дейност на пчелите през следващия сезон. Ако устройството на пчелина налага разместване на кошери, използвайте за това по топли дни с температура над 8 градуса. Премествайте кошерите внимателно без да допускате сътресения и безпокойство на пчелите.
Поставете кошерите на метални, тухлени или каменна подложки, така че дъната им да са на 20-30 см от повърхността на почвата. Така ще ограничите възможността за навлизане на влага в тях. Още по-добре ще е да им придаде и лек наклон напред, за да се оттича от тях водата от валежите. На покривите поставете тежести, за да не ги повдигнат силните зимни ветрове.
Входовете на кошерите трябва да бъдат ориентирани на юг или на югоизток. Това ограничава нахлуването на студените северни и североизточни ветрове в тях, а по-доброто затопляне в хубави зимни дни стимулира и така полезното облитане.
Проверете състоянието на оградата на пчелина и отстранете евентуалните повреди. Ако няма ограда, трябва да направите. Така ще предотвратите достъпа на домашни и горски животни, които понякога нанасят сериозни повреди.
Липсва ли естествена защита от студените северни ветрове, побързайте да изградите изкуствена. Това може да бъде тухлена, каменна или дървена ограда, висока 1,5-2 метра. При липса на подобен материал може да прибегнете към слънчогледови или царевични стъбла, както и към направа на плет от лескови или върбови пръти. Защитените от северните и североизточните ветрове през зимата пчели изразходват по-малко храна и се развиват по-интензивно през пролетта.
Прегледайте дали навсякъде сте поставили предпазителите срещу мишки. Ако сте пропуснали някъде, поставете ги сега, само че проверете внимателно дали досадните гризачи вече не са се настанили в топлоизолационните материали.
Ако лошо време възпрепятства работата ви на открито в пчелина, използвайте го за почистване на пчеларския инвентар и подреждането му в склада.
За цветаря
Цветята на балконите и терасите, които досега са намирали там защита от относително ниските температури, трябва вече да бъдат настанени на по-сигурно място. Преди внасянето им на закрито място се постарайте почвата в саксиите да е просъхнала. Премахнете прецъфтелите цветове и изсъхнали колонки и листа и разрохкайте почвата в саксията колкото е възможно по-дълбоко, като се стремите да не повредите много корените. В резултат на честите поливки през лятото почвата е доста уплътнена.
Хортензията, обичката и други цветя като тях с опадливи листа може да настаните в полумрачни помещения. Те не се нуждаят от светлина и така могат да устоят до пролетта. Но не ги забравяйте съвсем, поливайте ги от време на време с малко вода, за да не изсъхне почват съвсем, а заедно с нея и корените.
Олеандрите приберете в прохладни помещения. Светлината може да е оскъдна, но температурата не бива да се понижава под един градус. Най-благоприятната температура за успешното им презимуване е около 4-5 градуса. Поливайте ги рядко
Бегониите, фикусите, филодендроните настанете в умерено топли помещения, но колкото е възможно по-добре осветени. През цялата зима трябва до почиствате праха от листата им, защото той пречи на проникването на светлината в тях. Поливайте ги, но не прекалявайте.
И сега може да размножите плектрантуса. Напоследък това растение на топлия и влажен климат се радва на нарастващ интерес сред любителите на украсната растителност. Като ампелно растение, плектрантусът е много подходящ за висящи кошници и саксии и тъй като е влаголюбив, с успех се използва за освежаване на кухни, бани и други подобни помещения. Често служи за покриване на почвата в зимни градини или в по-големи кашпи с едроразмерни декоративни растения. При нашите условия цъфти рядко, но цветовете му са невзрачни. Високата декоративна стойност дължи на листата си и на дългите стъбла. С годините губи от чара си и тогава (през 2-3 години) се пристъпва към обновяване на растенията, което е свързано с прехвърлянето им в други саксии и подмяна на хранителната почвена смеска, както и с възможността да бъдат размножени. Всичко това се прави обикновено през пролетта, но често се налага да се извърши и през есента, когато цветята от балкона се прехвърлят в отопляваните помещения на жилището.
Отглежданият в стайни условия у нас плектрантус е невъзможно да се размножава чрез семена. Това може да стане само по вегетативен път чрез вкореняване на резници или чрез разделяне на коренището. Резците пускат корени, потопени във вода или забодени направо в почвата, поддържана винаги влажна. За да се получи по-компактна зелена маса, в една саксия се засаждат по няколко резника или вкоренени растения. Не след дълго обаче поради бързото нарастване се прибягва до следващия начин — разделянето на коренищата. Това се налага и когато в саксията е посадено едно единствено растение.
Ето как се постъпва:
Плектрантусът развива обилна коренова система, която често напуска саксията през дренажните й отвори, разполага се в подложката или в почвата, ако саксията е поставена на почвена повърхност (сн. 1). За да стане възможно изваждането на растението, тези корени трябва да се изрежат с ножица или остър нож (сн. 2) без страх, че ще бъдат нанесени някакви повреди. Така с леко почукване по дъното на саксията растението се изважда с всичката пръст, тъй като е поддържана винаги във влажно състояние (сн. 3). Новия съд подготвяме, като най-напред покриваме дренажните отвори, за предпочитане с парчета от счупена глинена саксия (сн. 4). Върху тях посипваме пласт чист едрозърнест пясък (сн. 5), а върху него оформяме пласт от торопочвена смеска (сн. 6). Подходящият състав на смеската е градинска почва, напълно разложен оборски тор или компост и чист речен пясък или перлит в съотношение 2:2:1. Сега вече може да разделим растението с коренището му на две, три или четири части според големината му. При тази операция не се налага употребата на нож, тъй като корените не са твърди и жилави. Извършва се с ръце (сн.7). Поставяме новото растение в новата саксия, като се стремим то да остане на същата дълбочина, на каквато е било и преди, а празнината между корените със старата почва и стените на съда запълваме с новата хранителна смес (сн. 8). Прибавяйки я на порции, притъпкваме с пръсти, за да не допуснем образуването на кухини (сн. 9). Независимо от постигнатото уплътняване, задължително поливаме (сн. 10), за да осигурим по добър контакт между корени и почвени частици.
При този начин на размножаване разполагаме с по-обилна и компактна зелена маса в новата саксия, отколкото при засаждането на резници.
