Добри съвети през ноември за градинаря, овощаря, лозаря, животновъда и пчеларя

Не закъснявайте с прибирането на късното зеле, късния карфиол, както и кореноплодните зеленчуци
   Прочетена: 4903 пъти
Добри съвети през ноември за градинаря, овощаря, лозаря, животновъда и пчеларя
Добри съвети през ноември за градинаря, овощаря, лозаря, животновъда и пчеларя

За градинаря

Вече сте прибрали реколтата от повечето зеленчуци в градината, обработилите сте почвата в площите, заемани от тях, и сте я обогатили с органични и минерални торове.

Предстои ви да приберете късното зеле, късния карфиол, както и кореноплодните зеленчуци. Не закъснявайте! Но ако ниски температури са причинили замръзване на зелките, изчакайте размразяването им с подобряване на времето. Когато прогнозите не показват повишаване на температурите, изрежете ги и ги внесете в студено помещение, където постепенно да се размразят. Не бива да се отлага повече изваждането и на праза, въпреки неговата студоустойчивост.

Практиката на някои стопани в по-топлите райони на страната да го оставят в градина и да го ползват за собствени нужди директно от там не е за препоръчване - голяма част от „стъблата” се повреждат от ниски температури. По-добре е да бъде съхранен в трап, заровен до една трета от „стъблата“. Така хем няма да се похаби, хем мястото, което е заемал, ще бъде обработено. Някои стопани предпочитат да го съхраняват в изби при ниски положителни температури, заровен във влажен пясък. Този начин не е погрешен. Ряпата, морковите и целината също трябва да бъдат извадени колкото е възможно по-бързо. Рискът от похабяване все повече се увеличава, защото почвената повърхност започва да замръзва, а заедно с нея и частта на кореноплодните, която е в зоната на замръзването. Загубите ще са още по-големи, ако по някаква причина някои от челата са останали над почвената повърхност.

Към края на месеца, а в по-топлите райони и през следващия, настъпва подходящото време за сеитба.

Думата ни е за предзимни посеви, такива, които няма да поникнат до настъпването на трайните студове. Ще започнат да никнат бавно в края на зимата още със слабото затопляне на почвата. Разбира се, не всички зеленчуци ги бива за такова отглеждане. Става въпрос за по-студоустойчивите, повечето от които и без това се засяват още в най-ранна пролет или изискват за нормалното си развитие по-хладен климат. Най-важното предимство на предзимните посеви е, че за развитието има влага. Често пролетни засушавания се отразяват зле върху качеството на сеитбата. Понякога пък обилни валежи я отлагат и вместо ранна, става късна пролетна. Това е и една възможност производителите на стокова продукция да облекчат пролетното трудово натоварване. От друга страна пък както пазарно ориентираните стопанства, така и малките, произвеждащи само за собствени нужди, когато съчетаят предзимните посеви с други начини на есенно и пролетно отглеждане могат да разтеглят значително периода на беритба и консумация.

Градинският грах е растение на хладния и влажен климат и е един от най-студоустойчивите зеленчуци, отглеждани у нас. Семената му започват да поникват при 1-2 градуса, а младите растения издържат и до 4-8 градуса под нулата. Относително по-ниските температури през пролетта и по-високата атмосферна и почвена влажност са благоприятни за развитието му. Със затопляне на времето в края на пролетта и началото на лятото започва да страда и добивът се понижава. Това е причина традиционно грахът да се засява още в края на зимата при първа възможност да се работи в градината. Тогава той успява да използва по-добре влагата от есенно-зимните валежи и да се развие в условията на по-умерена температура. Това по-лесно се постига при отглеждането му в по-високите полета, където средните температури са по-ниски, валежите са по-чести и продължават до по-късно през пролетта. В районите с ясно изразен континентален климат и в южните райони на страната, където пролетта е къса, си заслужа да се опита предзимната сеитба. Впрочем такъв опит има още от старите градинари из Пловдивско, Петричко и по други места и той е успешен.

Благоприятният срок за предзимна сеитба на граха настъпва към края на ноември. Дотогава почвата трябва да е добре подготвена и наторена с около 40 кг суперфосфат и 20 кг калиев сулфат на декар. Амониевата селитра (около 10 кг на декар) се използва за подхранване през пролетта при първото окопаване. Грахът се засява с редосеялка на равна повърхност. В условията на двора обаче се прибягва към отглеждането му на бразди. Добре е те да са ориентирани изток - запад или североизток - югозапад, за да имат северна и южна страна. Разстоянието между браздите е 50 см за ниските сортове и 60-70 см за високите Семената се засяват по 3-4 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30 см за ниските и 50 за високите. Дълбочината на предзимната сеитба е малко по-голяма - 5-7 см. За 100 кв. м са необходими 0,8-1 кг семена.

И баклата е растение на хладния климат. Изместена от други растителни храни, днес баклата не представлява особен интерес за по-крупните зеленчукопроизводители, но за много любители тя не е без значение. По хранителните си качества се нарежда на едно от първите места сред другите зеленчуци и превъзхожда по съдържание на белтъчни вещества фасула и граха. Голям е делът на легумина, който е една от най-ценните форми на белтъка. Ценно стопанско качество на баклата е и че става годна за консумация рано напролет и запълва една празнина с прясна високобелтъчна растителна храна до появата на зеления фасул.

Подобно на градинския грах баклата е растение на хладния и влажен климат. Тя също издържа на повратните пролетни застудявания (- 4 градуса) без особени повреди. Засята през ноември напролет бързо се развива в условията на добро почвено овлажняване, към което тя е твърде взискателна. Засушаванията и високите температури й се отразяват неблагоприятно.

Баклата се засява на равна повърхност с редосеялка, но в дворни условия се прибягва до отглеждането й на бразди, подобно на граха. Разстоянието между браздите е 50 см. Семената се засяват по 4-5 в гнездо в основата на браздите от южната им страна. Разстоянието между гнездата е 30-40 см. Засятата преди настъпването на зимата бакла използва влагата от есенно-зимните валежи и нуждата от поливане е твърде малка, докато пролетните посеви се нуждаят от повече вода. Има какво да зеленее цяла зима във вашата слънчева оранжерия. Ако я имате в двора си, не разчитайте на нея само да ви узреят малко по-рано доматите. Има студоустойчиви зеленчуци, които при малко повече внимание ще ви дарят със пролетна свежест в зимните дни. Впрочем ако сте си засели някоя леха със спанак в оранжерията, тя трябва вече да се зеленее. Но има и други културни видове.

Лук зелен. Ако в отгледания през лятото има дребни глави, които няма да ви свършат работа в домакинството, засадете ги. Засадете и едрите, които вече прорастват. За целта прекопайте почвата и пригответе леха, широка толкова, колкото да ви е удобна за работа. Напречно на лехата оформяте през 10-12 см браздички, в които нареждате едрите луковици плътно една до друга. Дребните трябва да са малко по-нарядко - 3-6 см. Дълбочината на засаждането е 5-6 см. Така ще получите по-дълго крехко лъжливо стъбло.

Чесън зелен. Ако са ви останали глави от зимния чесън, който сте отглеждали за консумация в зелено състояние и от който сте засаждали на открито през октомври, сега може да ги засадите в оранжерията. И без това времето им за съхранение скоро ще изтече и за домакински нужди ще използвате летния чесън. Оформете удобна за работа леха. Скилидите (използват се само по-едрите) засадете също в браздички на разстояние 12-15 см една от друга. Това е междуредовото разстояние. Подходящото разстояние в реда е 7-8 см, а дълбочината, както и при лука, е 5-6 см.

След като засадите, покрийте лехите с полиетиленово платно. Така ще затоплите почвата и ще ускорите поникването. След това отстранете платното, но по-нататък със застудяване на времето, няма да сгрешите, ако върху лехите изградите полиетиленови тунели. Това е не толкова да предпазите от измръзване растенията, колкото да ускорите нарастването. В слънчеви дни при 18-20 градуса те бързо се развиват, но и при ниски положителни температури, макар и бавно, нарастват. Манголд. Ако сте си отгледали в градината през лятото, сега внимателно извадете растенията, изрежете външните листа и плътно ги засадете в оранжерията. Преди големите студове изградете и над него полиетиленов тунел. Може да покривате в по-студено време с рогозки, дори и през деня. Светлината за него сега не е особено важна. Ще нараства и цяла зима ще имате пресни листа.

За овощаря

С прибирането на плодовете и от най-късно зреещите овощни сортове и видове работата в градината не приключва. Една от най-важните есенни грижи за дръвчетата е борбата срещу болестите и неприятелите, които ги връхлитат още в най-ранна пролет.

Важна мярка в борбата срещу вредните насекоми е остъргването на старата напукана кора. След изпълнението на тази практика варосайте стволовете и по-дебелите клони. Белият цвят ще подобри температурния режим на кората през ясните зимни дни и тя няма да се отделя от дървесината, образувайки т. нар. мразобойни петна. Тази мярка е особено наложителна при видовете, които се отличават с по-слабо свързана кора, като кайсията, черешата и др., но и при всички останали има положителен ефект.

Срещу къдравостта по прасковата, струпясването по ябълката и крушата, ранното кафяво гниене, сачмянката и други болести по черешите, вишните, кайсиите, сливите се предприема пръскане в края на листопада. Не го подценявайте. Борбата с тези болести ще е по-трудна по време на развитието им през пролетта, а в някои случай дори и невъзможна. Използват се предимно медни препарата и най-често меден сулфат (син камък) под формата на двупроцентов бордолезов разтвор.

Обвийте стволовете на младите ябълкови и крушови дръвчета с амбалажна хартия, за да ги предпазите от дивите зайци и мишките, които нагризват кората. Най-големи повреди нанасят зайците при падането на първия сняг.

Време е и за есенно торене на овошките. Ако сте засадили правилно дръвчетата, те ще се чувстват добре, докато корените им се развиват в обогатената почва на ямката. Но ето че я изпълват и трябва да я напуснат. Тогава попадат в по-бедните слоеве, а в някои случаи, като във вилни места например по не обработваеми площи, съвсем бедни. На помощ идва торенето с органични и минерални торове. То се извършва периодично през 3-4 или 5 години, според конкретните почвени условия. Органичните, а от минералните фосфорните и калиевите, се внасят в почвата наесен след листопада.

Затова сега е моментът за едно такова подхранване.

Торовете трябва да попаднат там, където се развиват смукателните коренчета, за да се усвоят от растението. Това е предимно периферията на кореновата система. Част от тях са разположени под короната, но повечето се развиват встрани, така че кореновата система има по-голям диаметър отколкото короната. Това подсказва и къде трябва да бъдат внесени торовете.

За овощаря Фиг.1За да свършите добре тази работа, просто изкопайте околостъблена канавка (фиг. 1) и я запълнете с оборски тор, суперфосфат и калиев сулфат, размесени с почва. Кръгът, който оформя канавката, трябва да е с диаметър по-голям от диаметър на короната, а дълбочината му е около 50 см. При изкопаването отделяйте горния пласт от долния. В горния ще размесите торовете, а горният ще ви послужи за допълване и оформяне на околостъблен венец.

За 3-4 годишно дръвче диаметърът на кръга ще е някъде около 2,5 м. Количеството торове е различно според конкретните условия, но ориентировъчно може да бъде 20 кг оборски тор, 100 г суперфосфат и 40 г калиев сулфат. За 7-8 годишно дръвче диаметър ще е около 3,5 м, а количеството на торовете съответно 50 кг, 300 г и 120 г. Ако поливате, тези дози следва да увеличите с 50 на сто.

При такива изкопи е естествено част от корените да бъдат повредени. Затова вместо цял кръг, тази есен може да изкопаете полукръг. На следващата есен ще повторите операцията от другата страна, а дотогава в зоната на внесените торове ще са проникнали млади и жизнени коренчета.

Настъпи моментът за вкореняване на резници от касиса. Нова е най-широко използваният начин за неговото размножаване. Резници може да вземете и през декември, януари или февруари, но колкото по-рано го направите, толкова по-добре. Производителите на касисов посадъчен материал ги събират още в края на листопада и ги засаждат за вкореняване веднага. Нищо не пречи на любителя да постъпи като професионалист.

Резниците се приготвят от силно развити и не по-тънки от 5-6 мм издънки на касисовия храст. Обикновено се избират тези издънки, които и без това трябва да се премахват, защото сгъстяват храста. От една такава клонка може да се получат 2-3 резника, дълги 18-20 см. При направата им се съблюдава горният отрез да е на около един сантиметър над пъпка. Това ще я предпази във вкоренилището от изсъхване при неблагоприятни метеорологични условия. Отрезът се прави с остро ножче малко косо от срещуположната страна на пъпката.

За овощаря Фиг. 2Подходящи за вкореняване са наносните почви, но работа ще свършат и други, стига да са сравнително леки и богати на органични вещества. Разбира се, трябва да има и възможност за поливане. В леките почви резниците се забождат вертикално, а в по-тежките - под известен наклон (фиг. 2). Дълбочината на засаждането е до втората пъпка, която остава на почвената повърхност. И двете пъпки трябва да се развият, но ако горната изсъхне, ще остане поне долната. Добре се отразява поливането непосредствено след засаждането - от една страна се повишава влагата в почвата, а от друга се постига по-добър контакт между почвените частици и резника. Обикновено за вкореняване се поставят повече резници, дори и за малки любителски нужди. Те се нареждат в ред на 15 см един от друг. Ако ще бъдат няколко реда, разстоянието между тях може да 30-40 см, което ще позволи ръчната обработка на междуредието.

Резниците може да съхраните през зимата навързани на снопчета вертикално във влажен пясък. Подходящо място за съхранение е хладната изба. Пясъкът не изсъхва бързо, но все пак трябва да се наблюдава и при нужда да се навлажни. Може да се съхранят и на открито в трап на отцедливо място. Най-добре е от северната страна на някоя постройка, където температурните колебания са по-незначителни. За предпазване от замръзване се затрупват с рохка пръст. Съхранените резници трябва да засадите за вкореняване още в края на зимата, не по късно от 31 март.

За лозаря

Есенната дълбока обработка на почвата е най-важната грижа за всяко лозе, независимо от възрастта му, а ноември, след окапването на листата, е времето, когато трябва да се извърши. Дълбочината на тази обработка трябва да е около 23-25 см в средата на междуредията, а в близост до лозите по-плитка, за да не се разкъсват много корените. На леките почви, където те се разполагат по-дълбоко, може да се обработва и до 30 см дълбочина.

Редом с дълбоката обработка на наклонени терени не е излишно да направите и землени прегради за задържане на водата от есенно зимните валежи. Това е много ефективна мярка за влагозапасяване на почвата в лозето. Ако обаче има опасност от заблатяване в равни и ниски терени, следва да направите отводнителни канавки.

Ноември е подходящото време за периодично запасяващо торене на стари лозя. Извършва се през едно или две междуредия, според ширината им, в 2-3 последователни години, в дълбоки 50-60 см траншеи. Цялата норма за такова торене е в рамките на 2-4 т оборски тор, 80-100 кг суперфосфат и 40-60 кг калиев сулфат на декар.

В районите с рисково ниски зимни температури през месеца трябва да се извърши загребването на лозите. То е задължителна мярка срещу повреди от ниски зимни температури и във всички останали райони на сраната при младите лозя. Загребването се предшества от резитба, която може да е цялостна или частична, а при едногодишните изобщо не се налага.

Асмовидно отглежданите лози в рисковите райони също следва да бъдат предпазени от измръзване чрез загребване. За целта се извършва предварително резитбата, стъблата се прегъват и се заравят само кордоните с плодните звена по тях. Огънатите стъбла се обвиват със слама и амбалажна хартия.

Резитбата и загребването на лозите можете да съчетаете с попълване на празни места в лозето чрез полагане на отводи. Местата на загиналите лозички в насаждения до тригодишна възраст се попълват, като се засаждат нови. Всички лози, особено отглежданите средностъблено и високостъблено, трябва да бъдат почистени от старата напукана и белеща се кора. Там зимуват акарите, молците и други неприятели по лозата. Събраната кора се изгаря. Главините на приземно отглежданите лози също се почистват от старата кора.

Периодът от края на листопада до трайното влошаване на времето е най-подходящият момент за засаждане на нови лози. При наличие на посадъчен материя следва да се използва.

Сега може да размножите някой сорт, който ви е харесал. Обикновената любителска практика е да се вземат пръчки от него, да се нарежат и сложат за вкореняване през пролетта. Има и друг начин, който заслужава внимание. Един от тях е хоризонталният отвод. Наричат го още китайски. Представлява полагане на пръчка без да се отделя от майчиното растение докато трае вкореняването. Ако искате да го използвате, просто изкопайте канавка в подходяща посока (в реда) встрани от лозата на дълбочина 25 см. Дължината е според дължината на пръчката. На дъното на канавката разхвърлете на слой от 4-5 см угнил оборски тор и чрез накопаване го размесете с почвата. Върху тази основа нанасяте около 10-12 сантиметров слой от рохка почва. Върху него ще положите избраната пръчка. Прикрепете я с дървени куки или по едри бучки пръст и я покрийте с пръст, така че да остане на 6-8 см под повърхността.

За лозаря през ноември Фиг. 1Премахнете и всички пъпки по огъвката на пръчката до мястото на заравянето. През пролетта от пъпките на отвода ще израснат леторасти. Когато достигнат 20-25 см височина, покрийте основата им със смес от прегорял оборски тор и почва. От всеки възел на отвода ще израснат корени (фиг. 1). Наесен след листопада ще изровите отвода и ще го отделите от майчиното растение. Тогава го нарежете на толкова части, колкото леторасти има. Всеки летораст е нова вкоренена лозичка. Този начин на размножаване може да използвате и в ранна пролет, но по-добре е през есента. Така ще предпазите евентуалното измръзване на пъпки през зимата, а освен това се очаква и образуването на корени да започне по-нормално със затоплянето на времето в края на зимата. Лошото му е, че вкоренените лозички не са присадени на филоксероустойчива подложка.

За животновъда

Още в началото на октомври трябва да сте привършили потягането на помещенията, в които ще зимуват животните. Метеорологичните условия едва ли ще ви позволят вече нормални условия за ремонтни работи.

Домашните птици също искат да им топло, чисто, и светло. През зимните месеци физиологичните процеси у тях протичат при по-трудни условия, а от физиологичното им състояние ще зависи тяхната продуктивност. В промишлените птицеферми, построени по специални проекти, условията са по-различни. В малкото дворно стопанство човек се простира според възможностите си. Но колкото и ограничени да са те, при всички случаи трябва да бъдат създадени онези условия, които ще гарантират не просто иззимуването им, а поддържането на онова здравословно състояние, което гарантира тяхната продуктивност.

Преди всичко птичарникът трябва да е настанен на добре защитено от вредните студени ветрове място. Неговите размери се определят от броя и вида на отглежданите птици. Нормално леките породи носачки могат да бъдат от 6 до 9 на един квадратен метър, а от общоползвателните - до 5-6. Пуйките и патиците не бива да бъдат повече от 2-3 на квадратен метър, а гъските - най-много 2.

Още преди настъпването на сериозните понижения на денонощните температури трябва да бъдат запушени всякакви отвори, през които може да нахлуват студени течения. Обръща се внимание на вратите и прозорците и при необходимост се ремонтират и добре уплътняват. В същото време е необходимо да се създадат и възможности за проветряване. Проверява се и състоянието на електрозахранващата инсталация. Отстраняват се и появилите се течове от покривната конструкция. Подът на птичарника е желателно да бъде тухлен.

От значение е и постоянното поддържане на висока хигиена. Най-малкото, което може да направите преди настъпването на зимата, е да извършите основно хигиенизиране. Почистете тавана и стените от паяжини и прах, а пода старателно помете. Веднага след това дезинфекцирайте с 20 % варно мляко както тавана и стените, така и пода.

Хранилките, поилките, кацалките и гнездата за снасяне може да дезинфекцирате с 2-3% горещ разтвор на креолин. Същият препарат в същата концентрация се използва и за дезинфекция на дървения инвентар и в другите животновъдни помещения. След намазването или напръскването на помещението с варно мляко, прозорците и електрическите крушки ще останат зацапани. Измийте ги. Птиците също обичат светлината.

Кокошките се отплащат за кръмното цвекло и зелето в есенно-зимното им меню, а тези фуражи не липсват през ноември и в малкото дворно стопанство. Давайте им ги ситно нарязани. Ако отглеждате тези птици свободно в двора, по-добре е да ги набучвате на колче. Те кълват, а ако е и по-високо, принуждават се да подскачат и да се протягат - движения, които също са много полезни.

Преживните животни преминават все по-осезателно към зимен тип на хранене. Говедата, овцете и козите може да излизат на паша само при благоприятни метеорологични условия. Когато времето позволява, изкарвайте ги сутрин по-късно и вечер ги прибирайте по-рано. Сухостойните крави трябва да се хранят обилно според очакваната млечност. Високомлечна крава, незапасила се достатъчно с резервни хранителни вещества през сухостойния период, не може да развие продуктивните си възможности след отелването без да намали теглото си и без да влоши здравословното си състояние. А това скъсява живота й.

За пчеларя

Зимното устройство на пчелина е неразделна част от зазимяването на пчелните семейства. То е от съществено значение както за успешното презимуване, така и за активната дейност на пчелите през следващия сезон.

Ако устройството на пчелина налага разместване на кошери, използвайте за това по топли дни с температура над 8 градуса. Премествайте кошерите внимателно без да допускате сътресения и безпокойство на пчелите. Поставете кошерите на метални, тухлени или каменна подложки, така че дъната им да са на 20-30 см от повърхността на почвата. Така ще ограничите възможността за навлизане на влага в тях.

Още по-добре ще е да им придаде и лек наклон напред, за да се оттича от тях водата от валежите. На покривите поставете тежести, за да не ги повдигнат силните зимни ветрове. Входовете на кошерите трябва да бъдат ориентирани на юг или на югоизток. Това ограничава нахлуването на студените северни и североизточни ветрове в тях, а по-доброто затопляне в хубави зимни дни стимулира и така полезното облитане.

Проверете състоянието на оградата на пчелина и отстранете евентуалните повреди, за да предотвратите достъпа на домашни и горски животни, които понякога нанасят сериозни повреди. Прегледайте дали навсякъде сте поставили предпазителите срещу мишки. Пчеларят се отличава със своята любознателност. Настъпват зимните месеци, подходящи за опресняване на придобити познания и усвояването на нови.

Със следващите редове се надяваме да бъдем полезни преди всичко на начинаещите пчелари, но несъмнено ще са интересни и за напредналите. В чудния свят на природата много са примерите на безупречно хармонизирани животински общества, но случаят със задружния семеен живот на обикновената (домашната) жилеща медоносна пчела е изключителен.

Заслужава си добре да се познава, защото отглеждането на пчелите по същество е пряката човешка намеса в създаването и укрепването на пчелното семейство. Опитните и дългогодишни пчелари в по-голяма или по-малка степен го познават или поне имат що-годе представа за него. Проблемът е пред начинаещият пчелар. Прониквайки дълбоко в познанието за пчелата и пчелното семейство, той ще се сблъска с много чудеса на природата. Поради ограничените страници на списанието е трудно да разкажем наведнъж за всичките тях.

Сега ще се ограничим с най-важното, което трябва да има винаги предвид. В пчелното семейство ясно се различават три форми на съществуване на възрастните индивиди като резултат на продължителната еволюция в условията на задружен труд за оцеляването на вида.

Това са майката, пчелите работнички, а през пролетта и лятото неголям брой и търтеи (виж фигурата, където а е майка, б – пчела работничка и в – търтей). Пчелната майка е единствената женска пчела в семейството с напълно развити органи за размножаване. От пчелите работнички се отличава с по-едрото си тяло, дълго 20-25 мм. Нейната роля е да снася яйца - оплодени и неоплодени.

За пчеларя през ноември

От оплодените се развиват нови пчели работнички и нови майки, а от неоплодените - търтеи. Пчелите работнички са най-многочисленият отряд на пчелното семейство. Те са женски индивиди с недоразвита полова система. Броят им достига няколко десетки хиляди. По време на активния сезон пчелите работнички бързо се изтощават и живеят до 36 дни, а в по-слабите семейства и по-малко. Тяхното място се заема от подрастващите млади пчели. През неактивния период живеят 6-9 месеца. Търтеите са полово развити мъжки индивиди. Те не извършват никаква работа в семейството, но изпълняват важната функция да оплодят майката и така да осигуряват продължението на вида.

Пчелното семейство е хармонично изграден организъм, в който се извършват различни дейности при строго разпределение на труда. Единствената функция на пчелната майка е да снася яйца. Тя не се грижи за потомството, не е в състояние да събира нектар, да изгражда килийки, дори да се храни сама. Храни я свита от пчели работнички, която я придружава по време на яйценосния период, а през зимата я топли в пчелното гнездо.

Яйцеснасянето започва през февруари, стига своя максимум през май-юни и от юли постепенно затихва, за да спре през октомври. По време на активния период майката снася по 1500-2000 яйца дневно. Живее 4-5 и повече години, но е най-продуктивна през първите 1-2 години от живота си. По-късно, освен че активността и се понижава, снася все повече неоплодени яйца, от които се развиват търтеи. Затова след двегодишно използване следва да се подменя с нова млада и съешена майка. В живота на пчелите работнички се различават два периода, в които те извършват различни по характер работи - млада пчела (на възраст до около 21 дни) и стара (летяща) пчела.  До третия ден от появата младите пчели са неспособни за нищо и ги хранят по-възрастните. От 12-тия ден започват да произвеждат восък и усилено градят пити, приемат принасяния от летящите пчели нектар и го разливат по килийките, като му прибавят нужните ензими, изпаряват от него излишната вода, като вентилират кошера чрез активни движения на крилата, запечатват готовия мед, трамбоват с главичките си прашеца в килийките, заливат го с мед и го запечатват. Грижат се и за хигиената на жилището, като изхвърлят умрелите пчели, обвивки от какавиди и други отпадъци. След около триседмична възраст преминават в категорията летящи пчели и се включват в приноса на нектар, прашец, вода и прополис.

Търтеите в пчелното семейство са неспособни за никаква работа, но изпълняват функцията на продължители на вида. Пчелите работнички “разбират” това и се отнасят благосклонно по време на размножителния период, хранят ги през първите 7 дни от живота им, след което те сами използват готовата храна в кошера. Когато обаче притокът на нектар намалее и естественият нагон за размножаване затихне, пчелите променят коренно отношението си - изтласкват ги от кошера, където те загиват. Поддържането на търтеи за осеменяване на майките е целесъобразно само при племенните семейства. При всички други семейства в пчелина трябва да се води борба с тях по начини, за които при възможност ще отворим специално дума по-нататък.

Тома Христов


Добри съвети през ноември за градинаря, овощаря, лозаря, животновъда и пчеларя За пчеларя фиг. 1 За овощаря през ноември фиг. 2 За овощаря през ноември фиг. 1
Автор  
ОЩЕ ПО ТЕМАТА