понеделник, ноември 19, 2018
0887257707 videnov@abv.bg
АгрокалендарГоведаЖИВОТНОВЪДСТВОРАСТЕНИЕВЪДСТВО

Добри съвети през септември за градниаря, овощаря, лозаря, животновъда и пчеларя

Добри съвети през септември за градниаря, овощаря, лозаря, животновъда и пчеларя

534Четения
NivaBG.com

Добри съвети през септември за градинаря, овощаря, лозаря, животновъда и пчеларя

 

За градинаря 

 

Септември е време за прибиране на реколтата от градините. За производителите на зърно пък е време за сеитба, есенна сеитба. И градинарят има какво да засява цяла есен, та до сняг – спанак, репички, салати, моркови, бакла, ще засажда лук, чесън…

За сеитбата на спанака възникват благоприятни условия още в началото на месеца. Традиционно спанакът се отглежда като есенно-зимна и пролетна култура. Това се дължи предимно на неговите биологични особености. В топлите и дълги летни дни той развива цветоносно стъбло, а листните розетки, които представляват интерес, остават дребни и негодни за употреба в кухнята. О друга страна пък този му период на отглеждане е изгоден и за човека, тъй като е време, когато нуждата от свежа и витаминозна растителна храна все повече и повече започва да се чувства. А по отношение на  хранителност и съдържание на витамини и минерални соли спанакът стои на едно от първите места сред останалите зеленчуци.

Спанакът има къс вегетационен период (30 – 45 дни) и това дава възможност да бъде отглеждан преди или след някоя основна култура – домати, пипер, краставици, зелен фасул и др. На тяхно място ще го настаните и за есенно отглеждане в двора. Само че за собствени нужди не си струва да засеете спанак на голяма площ – ще стане наведнъж, а наведнъж не може да се употреби в кухнята. Сейте го на етапи през 7-15 дни. Като вземете под внимание, че от квадратен метър се добиват по 0,8 . 1,5 кг годни за употреба зелени листа, може да си направите сметка колко големи парцелики да му отреждате. Имайте предвид, че по-ранните посеви ще се развиват по-бързо. Спанакът понася засенчването, но ако то не е вредно за самото растение, от гледище на натрупването на нитрати е крайно нежелателно. Затова му изберете добре огрявани от слънцето места  и с известен наклон, за да не задържат водата от есенните валежи.

Площта ще подготвите, като старателно я почистите от растителните остатаци на предшественика. Преди да я прекопаете, ако почвата е суха, трябва да я полеете, за да успеете да я приведете в рохко състояние. Копаете на дълбочина около 30 см, или толкова, колкото е правата лопата. Когато предшественикът е торен, обикновено не се налага торене, но при нужда с тази обработка може да внесете и по около 3 кг на квадратен метър угнил оборски тор. Пресният и неразложеният понижават силно качествата на листата. Полезна може да се окаже и добавката на 4-5 г за квадратен метър суперфосфат. Непосредствено преди сеитбата прекопайте плитко почвата, така че да я наситните, и оформете не много висока леха, толкова широка, колкото ще ви е удобно за работа. Заравнете я  с помощта на градинско гребло. Семената може да засеете разпръснато, като ги заровите чрез леко накопаване. Още по-добре е да оформите плитки (до 4-5 см)  браздички през 15 см. За един квадратен метър са ви необходими 1,5-2 г семена. Ако спазвате тази посевна норма, прореждане няма да се наложи и при редово засяване растенията ще се развият без да се потискат помежду си. Много е важно да поддържате висока влажност на почвата, най-вече до поникването, а и след това. Ето защо поливането особено на ранните посеви е наложително. По-нататък есенните валежи може да намалят поливките или да ги отменят. Спанакът понася в известни граници по-леко преовлажняването отколкото и слабите засушавания. Подхранвайте с амониева селитра (амониев нитрат) само при видимо изоставане в развитието на растенията, при това в малка доза  – по няколко грама на квадратен метър.

Спанакът е готов за прибиране, когато е развил 7-8 лист и е образувал максимално голяма розетка. Много е важно прибирането му да е съобразено с изключителната му склонност да натрупва нитрати. Всички растения използват азота единствено в амониевата и нитратната му форма. От други азотни съединения не са в състояние. Корените поглъщат нитратите независимо от това дали произхождат от органични или минерални торове и ги препращат в листата. Там под действието на слънчевите лъчи протичат сложни биохимични реакции (фотосинтеза), при които нитратите престават да бъдат нитрати, а други вещества, които изграждат растителния организъм. Спанакът се отглежда в късите дни на годината, често мрачни и фотосинтезата е затруднена. През нощта тя изобщо не се извършва и нитратите остават непреработени. Затова прибирайте спанака надвечер. Тогава съдържанието на нитрати във всички случаи е по-малко отколкото сутрин и може да е сведено далеч под границите на тяхната вредност.

Искате ли да отгледате ранни салати (марули), време е да сеете разсада. Един от най-ефективните начини в отглеждането на салатите за ранна пролетна консумация е засаждането им като предзимна култура. Това се дължи на високата им студоустойчивост. Добре вкоренените и направили листна розетка растения издържат понижения на температурата до минус 5-6 градуса. Защитени от снежната покривка и в условията на микроклимата на дворните места, а понякога и с допълнителни покрития, още рано в края на зимата възстановяват развитието си и дават ранна продукция. Тяхното място обикновено заемат доматите. Засаждането им в двора може да започне на мястото на първите изрязани салати и да продължи до пълното им прибиране.

Предзимните салати се отглеждат чрез предварително произведен разсад. Подходящото време за сеитбата му е втората половина на септември. Към по-ранните дати трябва да се придържат стопаните от районите, в които зимата настъпва по-рано.

Разсадът се отглежда на открити лехи. Подбира се слънчево място, защитено от ветровете и с известен наклон, за да се оттичат валежните води. Обикновено лехата се подготвя, като с обработката в почвата се внасят по 4-5 кг на квадратен метър прегорял оборски тор. За да се размеси торът добре и почвата да се наситни, се налагат няколко прекопавания. Лехата може да се оформи и от торопочвена смес в съотношение 1:1 върху избрания терен. Най-важното е да е висока и равна, за да не задържа на повърхността си вода от валежи или от поливките.

Семената на салатата са дребни и леки. Ако ще отглеждате салати примерно на 100 кв. метра, за да приготвите разсад ще са ви необходими 2 г семена, които да засеете на 1 кв. метър.

Разсадът не се пикира и затова растенията трябва да имат достатъчно площ за развитието си, т. е. да са малко по-рядко. Това ще постигнете, като засеете семената на редове. Подходящото разстояние между редовете е 4-5 см. Ако нямате многоредов маркир, редовете може да отбележите с помощта на пръчка. Много добре се отбелязват и с ръба на летва при лекото и придвижване напред и назад или чрез равномерен натиск на двама човека от двете страни на лехата. След като положите семената по редовете, покрийте лехата с 0,5-1 см дебел пласт торопочвена смес. Това е дълбочината на сеитбата. Полейте с фин разпръсквач, за да не разместите семената и покривния пласт. Когато всичките семена поникнат, проредете младите растения така, че между тях да има около 3 см разстояние. Ако по някаква причина в редовете са останали празни места, в тях може да посадите изскубнати растения от местата, където са били нагъсто

Краят на септември е подходящото време за сеитба на репички. Само при високи температури, напомнящи летните, каквито понякога биват, сеитбата може да се отложи до настъпването на захлаждане.

Зелен лук до късна есен ще берете от дворната градина. Ако сте отглеждали лук за глави, част от него не отговаря на изискванията ви за съхранение. Тези нестандартни глави не са за изхвърляне. Засадите ли ги в двора, ще имате зелен лук и в късната есен. Разбира се, за целта може да ви послужи и едрият арпаджик (балучка, попска), който също не е подходящ за пролетното засаждане. Лукът е доста студоустойчиво растение. Младите поници понасят температури до минус 2-3 градуса. Израсналите пера са по-податливи на студа. Оптималната температура за развитието му е 18-22 градуса, каквато често сочи термометърът през октомври и ноември.

За да отгледате зелен лук в двора си през есента, е нужно да подготвите леха. Тя трябва да е висока до 10-15 см, равна и с малак наклон. Така дъждовните води няма да се задържат върху нея, което е условие да не загниват прорастващите луковици.

Засадете луковиците в браздички, отстоящи на 10-15 см една от друга и дълбоки около 10 см. Главите лук засаждайте плътно една до друга, а едрия арпаджик на около 5 см. Ако това направите през септември, ще имате готова продукция след 35-45 дни.

При подготовката на лехата, а и по-късно, не употребявайте никакви торове. Лукът се развива главно за сметка на резервните хранителни вещества, които са натрупани в луковицата. Грижа ще ви е само да премахвате плевелите и, в случай че не вали, да поливате. Ако времето се окаже не така благоприятно и температурата се понижи, изградете върху лехата полиетиленов тунел. В студени нощи може да го покривате и с по-плътна завивка. Предприемете ли такива мерки срещу застудяване, лук може да засадите и на по-късни дати през октомври. Под полиетиленовото платно оскъдното есенно слънце създава благоприятна температура за развитието на лука. Дори да не е оптималната, стига да е положителна, той нараства, макари и по-бавно.

 

За овощаря

 

Плодовете на много ябълкови сортове достигат беритбената си зрялост през септември. Консумативната ще настъпи след известен период на съхранение. Правилното определяне на момента за беритба е от съществено значение за протичането на дозревателните процеси през идните месеци. Плодовете на сорта Айвания например, обрани преждевременно, остават с тревист вкус и без аромат, на сорта Боровинка пък никога не успяват да увеличат захарността си и все са твърде кисели. Плодовете на Канадска ренета и Зимна бананова бързо придобиват брашнеста консистенция и не подлежат на по-нататъшно съхранение, когато са обрани късно. Освен това в периода на съзряване ябълките увеличават теглото си с 1 – 2 % на денонощие.

Има доста надеждни методи за определяне момента на беритбената зрялост. За практиката на любителя овощар най-удобни са показателите:

*                     появата на характерната за сорта окраска по кожицата на плода;

*                     лесното откъсване на плодовата дръжка от плодовата клонка;

*                     потъмняването на кожицата на семената.

 

Поместената тук таблица ще ви ориентира за настъпването на беритбената зрялост.

 

Срокове не зреене на някои от по-разпространените ябълкови сортове през септември.

 

 

 

                                                                   

 

Трябва обаче да се има предвид, че узряването се влияе от развитието на топлинните условия през годината, от климатичните особености на района, от вида и качествата на почвата, от прилаганата агротехника и др. При много от сортовете плодовете не узряват едновременно и това налага беритбата да се извършва на два пъти.

Плодовете се берат на ръка с дръжки. Това се постига като плодът се обхваща с цялата длан, показалецът се поставя върху дръжката и плодът се откъсва чрез леко завъртане и приповдигане (фиг. 1). Когато плодът е откъснат без дръжка, нейното място, като всяка открита рана, е вратата, през която навлизат гнилосни микроорганизми. Затова плодовете без дръжки, както и наранените и набитите, не подлежат на съхранение. За да не се набиват плодовете, покрийте дъното и стените на съда, в който берете, с платно (фиг. 2).

Септември е ней-подходящото време за засаждане на ягодите. До настъпването на студовете младите растения пускат дълбоки корени и устояват успешно на ниските зимни температури. Голяма част от корените на късно засадените остават на повърхността на почвата, защото тя се сляга, а това е вече условие да измръзнат.

Освен срока, за добрия резултат е важна и подготовката на почвата. Мястото трябва да се обработи на дълбочина 30-35 см или поне на толкова, на колкото може с правата лопата. С тази обработка се заравят в почвата 30-50 кг прегорял оборски тор, 80-100 г суперфосфат и 30-40 г калиев сулфат на 10 кв. метра. След тази обработка се извършват 2-3 или повече плитки обработки, така че почвата да бъде доведена до дребнозърнесто рохко състояние.

През последните години и в любителската практика навлиза начинът на отглеждане на ягодите върху черно полиетиленово фолио. То трябва да е предварително перфорирано, така че младите растения да се засадят в направените отвори. Ако няма да се възползвате от тази технология, засадете растенията в редове. Разстоянието между тях трябва да е 60-70 см, за да не сте затруднени при грижите за насаждението. В реда растенията се засаждат на 18-25 см едно от друго. По-гъсто (18-20 см) се засаждат в топлите и засушливи райони, а в хладните – по рядко (22-25). По принцип в населените места е за предпочитане по-рядкото, защото проветряването в дворовете е по-ограничено и гъстите насаждения страдат повече от сивото гниене.

Растенията се засаждат в малки ямки, но така, че корените да не се прегъват, а да се разполагат отвесно. Дълбочината на засаждането е тази, на която растенията са били в разсадната леха. На приложената тук фигура 3 а е правилният начин на засаждане, а б, в, и г са неправилно засадени растения. Успехът на прихващането зависи и от метеорологичното време. Ако е много сухо и горещо, засаждането трябва да се отложи до настъпването на по-благоприятни условия. Засаждайте в късния следобед. В облачни дни може и по друго време, но при всички случаи в леко влажна почва. 

Настъпи подходящото време за сушене на сливи при домашни условия. Подходящо е защото плодовете са добре узрели (не бива да са презрели), а има и слънчеви дни за сушене.

Плодовете трябва да бъдат здрави и едри. Може да се сушат цели или разполовени. Ако са цели, предварително се бланшират, като се потапят за 10-15 минути във вряща вода. Така по кожицата им се образуват дребни пукнатини, което подпомага изпарението. Това може да се постигне и чрез потапянето им за 30 секунди в 0,5-1% разтвор на натрива основа, след което се измиват обилно със студена вода. Когато се сушат разполовени, нуждата от бланширане отпада.

Подготвените за сушене плодове се нареждат на скари и периодично се обръщат.

За условията на домашната преработка на плодовете интерес представлява сушенето на сините сливи нанизани на конец, като на мястото на костилката се поставя орехова ядка.

Ако времето се влоши, сушенето може да продължи под навес или друго закрито място. Много са подходящи слънчевите оранжерии.

 

За лозаря

Септември е месец за беритба на гроздето и превръщането на голяма част от него във вино, разбирра се, и при домашни условия. Това ни подтиква да обърнем внимание на някои основни правила за направата на така желания продукт, макар за някои от тях да е ставало дума и преди:

1. Гроздето се бере при захарност:

  • за червените вина – 21-23% ;
  • за белите вина -18-20%.

2. Недостигът на захарност се допълва с 1 кг захар на % за 100 л мъст.

3. Ферментацията трябва да протича в безупречно чисти съдове, опушени предварително със серен диоксид чрез изгаряне на сяра или серни лентички. Безупречно чисто и дезинфекцирано трябва да е и помещението, в което протича ферментацията.

4. Не подценявайте сулфитирането – използва се серниста киселина в доза 100-150 мл за 100 л гроздова каша; към по-високите стойности на дозата се прибягва, когато в кашата са попаднали повече загнили зърна.

5. Обърнете внимание на т. нар. шапка, т. е. изплувалите на повърхността ципи на гроздовите зърна. Тя може да е плаваща (фиг. 1), или потопена (фиг. 2). За предпочитане е потопената, защото плаващата крие опасност от вкиселяване на виното още по време на ферментацията. За потопяването на шапката ще ви е необходимо и подвижно дъно (фиг. 3) с малки отвори, през които гроздовите ципи не могат да изплуват на повърхността.

6. Когато ферментацията протича в бъчва, потапянето на шапката е невъзможно. За да избегнете достъпа на въздух, следва да направите дупка на капака, с който затваряте враната. През нея прокарвате шлаух, свободния край на който потапяте в съд с вода (фиг. 4). Така отделящият се въглероден двуокис успява да отлети, а достъпът на кислород до ферментиращата каша е предотвратен.

7. Най-подходящата температура за бурната ферментнация е 20-26 градуса.

8. След приключване на бурната ферментация прехвърлете все още неготовото за кунсумация вино в друг съд, къдто да протече тихата ферментация 

Младите лозички имат нужда от топла завивка. Дори и в онези райони на страната, където зимите не са много студени и не се налагат особени мерки срещу измръзване, младите лози до тригодишна възраст трябва да се загребват. Нормално е тази практика да се предшества от резитба. След нея остава само онази част, която се покрива с пръст. Резитбата обаче следва да се извърши след окапването на листата, а дори и през октомври голяма част от тях все още са зелени и снабдяват растенията с хранителни вещества. Когато окапят обаче, дъждовете са разкаляли почвата, така че никак не е подходяща за разравяне и натрупване върху лозичките. Изводът е един:Няма смисъл да се чака края на листопада! За резитбата от значение са само първите 2-3 пъпки в основата на лозовите пръчки. Тях предпазваме от измръзване. Нищо не пречи в хубав ден още в началото на октомври да ги покрием с почва, а резитбата да отложим за пролетта. Оттук нататък не ни интересува дали ще вали, дали ще е студено или ще си имаме друга работа. Останалите зелени и пожълтяващи листа по незагребаната част от пръчката ще продължат да си вършат работата, образувалите се в тях хранителни вещества ще се оттичат към корените и растенията ще навлязат в зимния период добре запасени. Напролет ще разровим пръста и ще изрежем пръчките на чепчета с по две очи (пъпки).Впрочем така може да се постъпи не само с младите лози, но и със старите, които са формирани чашовидно в райони, където загребването е неотменна мярка. 

 

И при домашни условия може да си приготвите стафиди. Имайте обаче предвид, че не всяко грозде го бива за тази цел. Подходящи са сортовете, гроздето на които няма семки – Русалка, Русалка 3, Русалка 1, Русенско без семе, Бяло дребно без семе (Султанина), Хибрид VI-4, Тракийска перла и др.

Ако отглеждате такива сортове и искате част от гроздето да превърнете в стафиди при домашни условия, трябва да го берете добре узряло. Оронените зърна може да изсушите на слънце върху дървена скара или дъска, като през 2-3 дни го разбърквате, за да улесните изпарението на водата. След 2 до 4 седмици според метеорологичното време стафидите ви ще бъдат готови. Но тъй като времето през септември понякога е много влажно, се прибягва до предварително потапяне на зърната в 6% разтвор на калиев карбонат във вряла вода (закръглено 600 г калиев карбонат на 10 л вода). Може да използвате и сода каустик по 40 г на 10 л вода. Зърната, поставени в дървена или телена кошница, се потапят в горещия разтвор за 3-4 секунди. При това восъчният налеп по тях се разтваря, кожицата се напуква и те изсъхват за около седмица.

Малки количества може да си изсушите и във фурната на електрическата печка при температура 60-70 градуса.

Готовите стафиди съдържат 12-16% вода и при стискане не се усеща влажност по пръстите.

 

За животновъда

 

Мисълта за успешното зимуване на животните не напуска никога добрия стопанин. Тя го съпровожда по време на сеитбата на фуражните култури и прибирането на реколтата от тях, будна е в съзнанието му по време на лятното хранене на животните, на ражданията и на запложданията. Но септемврийският повей на есента е сигнал за конкретни действия, свързани с непосредствената подготовка и невъзможността за тяхното отлагане. При това качествени действия. Защото презимуването не значи просто оцеляване, а нормална реализация на продуктивните възможности в зимни условия.

И животните на тясно не щат да живеят, държат много на отоплението. Условията трябва да гарантират надеждност при отглеждането на животните в суровите зимни условия. Един оглед и евентуален ремонт на покривните конструкции трябва да предотврати течовете от есенно-зимните валежи. Особено внимание заслужават вратите и прозорците. Счупените по някаква причина стъкла трябва да бъдат подменени, а здравите се почистват. Уплътняват се всички възможни пролуки по прозорците и вратите, за да не нахлува студен въздух. Евентуалните течения ще предизвикат простудни заболявания, съпроводени с трудни лечения, понякога и неуспешни. Но това е крайният и най-нежелан момент. Трябва да се има предвид, че животните проявяват своите продуктивни възможности при оптимални топлинни условия. При ниски температури голяма част от енергията, постъпваща в организма им чрез фуража, вместо да послужи за формирането на продукцията (мляко, месо и пр.), се използва за поддържане на телесната температура.

Най обща представа за необходимата температура на въздуха в помещенията при някои видове и категории животни ще ви даде табл. 1.

 

Табл. 1

Вид и категория животни                   Температура  °С

                                               минимална    оптимална     максимална 

Дойни крави                         5                      8                      28

Телета за угояване               5                      10                    28

Овце майки и кочове          3                      8-17                35

Агнета за отбиване              12                    12-17              35

Шилета за разплод               3                      10-15              35

Свине майки – бременни    15                    19                    20

Свине майки – опрасени     18                    20                    27

Прасета – от 1 до 56 дни      18-25              21-32              25-34

Прасета за угояване от

65 до 115 кг                          10-12              16-17              20

 

При подготовката на зимните помещения за животните следва да се има предвид площта, с която ще разполага всяко едно от тях. Не е желателно както пренаселваното, така и оставянето на много празно неизползвано пространство. Представа за необходимата площ за нормалното отглеждане на някои видове и категории животни през зимния период ще ви даде табл. 2.

 

Табл. 2

Вид и категория животни   Площ за отглеждане

                                               (в кв. метри)

Дойни крави                         3,5-4,0

Телета до 6 м. възраст          1,5-1,8

телета от 6 до 18 м възраст 2,5-2,8

Юници                                  3,5-4,0

Овце майки                          1,0-1,3

Агнета до отбиването         0,3-0,7

Дзвиски и шилета                0,7-1,0

 

В табл. 3 са посочени размерите на леглата за крави и биволици в метри, които също могат да ви ориентират при ремонта и устройството на обора.

 

Размери          Крави                                                Биволици

                        свободно        на ясла           свободно        на ясла

                        отглеждане                           отглеждане

                        в боксове                               в боксове

Дължина        2,00-2,20        1,70-1,90        2,00-2,20        2,00-2,10

Ширина         1,10-1,20        1,12-1,20        1,10-1,20        1,10-1,15

 

Освен това животните трябва да разполагат с достатъчен фронт за хранене. Когато яслите са къси, те се блъскат и някои остават недохранени. Подходящият фронт за хранене на някои видове и категории животни са посочени в табл. 4

 

Вид и категория животни               Фронт за хранене

                                                           в метри

Дойни крави                                     0,70-0,80

Телета до 6 м. възраст                      0,30-0,35

Телета от 6 до 18 м. възраст            0,30-0,50

Юници                                              0,70-0,80

Овце майки                                      0,40-0,50

Агнета до отбиването                     0,20-0,30

Дзвиски и шилета                            0,30-0,50

 

Живогните искат винаги да им е чисто. Хигиенизирането на зимните помещения на животните е от важно значение както за техния комфорт, така и за качеството на продукцията, независимо дали това е мляко или новородени приплоди. Затова веднага след наложилите се ремонтни работи, помещенията трябва да се почистят цялостно и дезинфекцират с варно мляко. Торовата постеля от овчарниците задължително се почиства и превозва в торището.

Потягането на помещенията за зимуване на животните включва и внимателен преглед на електроинсталацията. Евентуалните повреди се отстраняват.

Нужно да се обърне и внимание на водоснабдителната система. Не е достатъчно да провежда водата и коритата за водопой да са почистени. Трябва да се вземат всички мерки срещу замръзването през зимата, за да се избегнат спуквания на тръби и течове. От голямо значение е и потягането на инструментите и машините за почистване на снега и на тора, техниката за приготвяне и превозване на фуража и др. от подобен характер.

Не на последно място е проверката и привеждането в ред на торищата.

Подготовката за зимния период в отглеждането на животните трябва да започва още в началото на септември. Колкото понякога да изглежда лесно изпълнима, никога не се знае промените в метеорологичните условия какви изненади могат да поднесат. 

 

 

За пчеларя

 

Септемврийската грижа на пчеларя е осигуряването на хранителните запаси на пчелните семейства, които ще гарантират успешното им презимуване. Ако в района има някаква цъфтяща растителност, тя е толкова оскъдна, че едва ли би могло да се говори за натрупването на нектарен мед в кошерите. По-съществен е делът на мановият. Без да се подценяват неговите качества, трябва определено да се знае, че той е негоден като зимна храна за пчелите.  В условията на настъпващата есен и поддържането на достатъчно силни семейства с нормално количество хранителни запаси още в началото на септември се налагат подхранвания. Това е така нареченото есенно запасяване.

Според силата на семейството в Дадан-Блатовите кошери пчелите трябва да бъдат осигурени с 14-18 кг нектарен мед за зимно-пролетния период. В многокорпусните кошери, където семействата са по-големи, в двата корпуса медът трябва да е 18-22 кг. Вредна е практиката на някои пчелари да изземват всичкия мед на пчелните семейства и да го заменят със захарен сироп. В захарния сироп няма витамини, ензими, микроелементи, белтъчини и други жизнено необходими на пчелите вещества. При недостиг на нектарен мед пчеларят трябва да направи всичко възможно не повече 50% от нужните запаси да бъдат заменени със захарен сироп.

Захарният сироп за това подхранване трябва да бъде по гъст – 1,5 кг захар на 1 л вода. За килограм захар се прибавя по половин чаена лъжичка оцет. Повече ли е, пчелите не могат да инвертират захарозата на сиропа. Ще им помогнете, ако им приготвите предварително инвертиран захарен сироп. Представлява 72% захар, 8% чист течен нектарен мед от здрави семейства и 20% мека (дъждовна) вода. Медът се разрежда с водата в подходящ съд, а захарта се добавя на два пъти през ден. Сместа се държи при температура 36-40 градуса, като се разбърква по 2-3 пъти на ден. Готова е след 7-8 дни. Дава се топла, на големи порции в пълни хранилки.

Преди подхранването гнездата трябва да се стеснят на толкова пити, колкото се покриват от наличните пчели. Изваждат се празните и маломедните (с по-малко от 1,5 кг мед), както и пълните, ако са стари (черни) или новоизградени (светли), в които още не е отглеждано пило. В гнездото се оставят само кафяви или светлокафяви пити с най-много мед и правилно изградени работнически килийки, в които е излюпвано пило. По тях трябва да има и достатъчно свободна площ, за да могат майките да снасят яйца.  Ако по питите има пило, но няма мед, трябва да се изместят в края на гнездото. След като пилото се излюпи, се изваждат. Ако има мед, но са негодни, медът се разпечатва и се поставят зад преградната дъска. Пчелите ще пренесат меда.

Запасяващото подхранване трябва да приключи до средата на септември. Така то ще има стимулиращ яйцеснасянето ефект и пчелите ще могат да го преработят и запечатат до зазимяването.

 

Тома Христов

NivaBG.com

Вашият коментар