четвъртък, май 13, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
АгрокалендарЖИВОТНОВЪДСТВО АгрокалендарЗащитаОвцеОтлгежданеПЧЕЛАРСТВОРастителна защита

Добри съвети през януари за градинаря, овощаря, лозаря и пчеларя

Добри съвети през януари за градинаря, овощаря, лозаря и пчеларя

За градинаря

За градинаря новата година започва с грижите за отглеждане на разсадите – и ранни, и средноранни.

Сполучливият избор на сортовете и набавянето на необходимите семена  сега придобиват особено важно значение. При преценката трябва да се вземат под внимание не само вкусовите достойнства и добивността на един или друг сорт, но и срокът на узряване, за да се постигне желаното задоволяване на потребностите в един продължителен срок – от много ранен до средно късен. Ако професионалният производител на зеленчуци при избора на сорта се ръководи от условията, продиктувани от пазара, любителят има свободата да не пренебрегва личните си предпочитания.

Подготовката на култивационните съоръжения за отглеждане на разсад за ранни полски домати, пипер и патлдаджан трябва да започне още при първия благоприятен за работа на открито януарски ден. Слънчевите оранжерии се покриват с пластмасово фолио и в тях се подготвя разадната леха. Ако за целта ще се използват парници, покривани с остъклени рамки или полиетиленови тунели, край тях трябва да се изградят ветрозащитни прегради от рогозки или друг подходящ материал. Трябва да бъдат приведени в наличност и в пълна готовност всички материали и инструменти, които ще се използват за сеитбата на разсадите.

Проверката за кълняемостта на семената е задължителна, когато се касае за отбирани в собствената градина, както и за съхранявани от минали години, макар и да са купени с гарантирана висока кълняемост. Случва се нерядко любителят да отбира недозряли семена и тогава повечто от тях, ако не всички, не пониквват. Освен това при непрлавилно съхранение семената губят качеството си да покълват. Винаги може да се убедите в тяната жизненост чрез еднно лесно лабораторно изследване, за което не ви трябва никаква лаборатория.

Трябва ви само някакъв съд, например пластмасова тарелка или порцеланова чинийка, на дъното на която поставяте памук или няколко пласта водозадържаща хартия (салфетки). Отброявате 50 семена и ги посявате върху така приготвеното легло (сн. 1). Покрийте ги с 1-2 пласта от същия вид хартия (сн. 2). Остава ви да навлажните пробата (сн. 3) и да я поддържате влажна. За да не просъхне тя лесно и бързо, покрийте съда с обикновена хартия. Покълването протича при стайна температура. Когато покълнат всичките годни семена, остава да ги умножите по две, за да установите какъв е процента на кълняемостта. Ако са покълнали 48 семена, умножени по две ще направи 96% кълняемост. Разбира се, по точни ще сте, ако вместо една проба заложите четири и пресметнете средната им стойност.

Проверка на кълняемостта на семената Проверка на кълняемостта на семената Проверка на кълняемостта на семената

Тази лабораторна кълняемост най-често не съвпада  на полската и обикновено е по-висока, но все пак ще ви ориентира. С колкото процента е по-ниска кълняемостта, с толкова процента ще трябва да повишите посевната норма.

Ако разполагате с малко зеленчукови семена и ви е трудно да отделите 50 от тях, може да пожертвате само няколко. Макар така да се отдалечите от точността, ще придобиете представа за жизнеността им.

И още нещо! Ако миналата  година сте си купили семена и сортът много ви е харасел, та затова сте си отбрали семена, вижте дали на пликчето не е изписана латинската буква F с индекс 1 (F1). Хич не си правете труда да ги употребявате. F1 означава, че това са семената на първото поколение от извършената сложна кръстоска. Само то притежава постигнатите при селекцията високи качества. Такива са почти всички, ако не и всичките от използваните в практиката ранни домати, а и не само ранни. Във второто и в следващите поколения добрите качества, постигнати при кръстосването на двата строго определени родителя, ги няма.

Сеитбата на доматите, които ще се отглеждат в пластмасови оранжерии без допълнително отопление, започва през януари в различни срокове според климатичните условия на района и броя на покритията на оранжериите. В най-южните райони на страната още през втората десетдневка се засява разсадът за доматите в оранжерии с двойно покритие (едното е тунел), а за оранжериите с едно покритие – през третата. В останалите райони на Южна България благоприятните срокове настъпват в края на втората и началото на третата десетдневка за двойно и единично покритие. В Северна България семената се засяват в края на месеца, при условие, че доматите ще се отглеждат в оранжерии с двойно покритие.

Сеитбата на разсада за ранния пипер и ранните домати, които ще се отглеждат на открита площ, започва към края на месеца в най-южните райони на страната. По-ранна сеитба не е желателна, защото растенията прерастват до настъпването на благоприятния момент за засаждането им на открито.

Рътенето на картофите с оглед получаване на ранна реколта трябва да запъчне в периода 15-20 януари в най-южните райони на страната, малко след 20 – в Южна България, а на север от Балкана – към края на месеца и в началото на февруари.

Семената на зелето и карфиола се засяват за получаване на ран разсад в края на януари, при условие, че разсадът ще се пикира. Ако не се предвижда пикиране, подходящият срок настъпва през февруари.

Салатите, чието отглеждане ще протече в пластмасови оранжерии или тунели, се засяват на няколко етепа с оглед да се удължи периодът на потребление. В южните райони подходящият срок за първия етап е краят на януари.

 За овощаря

Ако ще засаждате овощни дръвчета, сега е моментът да проучите кои видове и сортове ще са подходящи за вашите условия, да прецените колко дръвчета ще ви трябват и откъде да ги набавите. И за още много други неща трябва да помислите, за да не претърпите разочарования години след засаждането и да съжалявате за изгубеното време.

Почистването на овощната градина от изсъхнали и засъхващи дървета и клони продължава и през януари. За извършването на тази работа помага много и замръзналата почва, която в такова състояние е по-неподатлива на утъпкване. Изкоренените дървета и изрязаните клони се изгарят, ако не на веднъж, то поне до затопляне на времето, за да бъдат унищожени зимуващите в тях вредители.

Ако ви се налага да премахвате някой по-дебел клон, ще трябва да проявите малко повече предвидливост и овощарско умение. Най-лесно е да вземете триона и да прережете клона в основата му. Но едва ще е достигнал до средата и клонът ще увисне под собствената си тежест, кората с част от дървесината ще се отцепи, ще се образува голяма рана, през която проникват гнилостни гъбички (фиг. 1). Истинските овощари не постъпват така.

Има два начина да предотвратите такова разкъсване. Единият е да зарежете най-напред отдолу, а после отгоре, така че двата отреза да се срещнат. Но колкото и точно да работите, трудно ще постигнете желаната равна повърхност на отреза. По-добър успех ще имате, като режете клона на два пъти. Прерязвате го на известно разстояние от основата. Разстоянието съобразявате с дебелината му, така че остатъкът от клона да не бъде много тежък (фиг. 2). Сега вече може да режете в основата, като сам или с ваш помощник прикрепяте остатъка от дебелия клон. Този отрез направете точно в мястото на съединяването му със ствола, където личат пръстени от надебеляване на кората при нарастването и естественото надебеляване, и успоредно на тях. Такава рана вече може да зарасне. Образуването на венец от нова тъкан още през първото лято е показател за добре свършена работа (фиг. 3). Ако отрезът е неправилен и от клона е останала макар и малка част, не се образува затворен венец и раната никога не може да зарасне (фиг. 4.)

овощарство овощарство овощарство овощарство

И при правилно направения отрез раната бързо не зараства. Минават години, според големината й. Като през всяка рана през нея навлизат гнилостни микроорганизми. За да предотвратите тази опасност, загладете я с остро ножче и я замажете с овощарски мехлем или блажна боя.

Младите овощни дръвчета трябва да бъдат прегледани за евентуални повреди от снеговалежи, бурни ветрове или диви животни. Трябва да се провери и състоянието на обвивките около стволовете, направени като предпазна мярка срещу гризачите.

Натрупването на сняг около стволовете на овошните дървета не е мярка за подценяване. Това предпазва дръвчетата от по-ранно развитие при затопляне на времето и измръзване след повратно застудяване.

Ягодовите насаждения при отсъствие на снежна покривка следва да бъдат прегледани за изтегляне на корените на повърхността на почвата. Това важи най-вече за новозасадените ягоди. Има ли корени над почвената повърхност, следва да се засипят с пръст от междуредията и леко да се притъпкат. Ако почвата е влажна и това е невъзможгно, може да се използва съхранен разложен оборски тор или компост.

Подготовката на инструментите за резитба и облагородяване е неотменна януарска грижа. За това следва да се използват неблагоприятните за работа на открито дни, с каквито месецът изобилства. Подходящото време за резитба и присаждане ще настъпи съвсем скоро.

Резитбата на плододаващите овощни дървета може да се извършва и през януари, ако през февруари няма да стигне времето тя да завърши до началото на сокодвижението. Желателно е обаче за такава ранна резитба да се използват дни, в които температурата на въздуха е положителна.

В плодохранилището редовно трябва да се следи температурата и влажността. И при домашни условия трябва да се поддържат ниски положителни температури и висока въздушна влажност, но да не се допусни измръзване.

 За лозаря

Важна грижа за лозите е потягането на носещата конструкция.  Тази работа не е за отлагане, защото не след дълго вниманието ще бъде насочено към резитбата.

Проверете състоянието на младото вино. Виното е като жив организъм. Веднъж завършила тихата ферментация,  в  младото вино продължават да протичат процеси. То съзрява и старее. Този процес е свързан с претакане. В едни случаи при тази процедура се осигурява достъп на въздух, а в други напълно се изключва. Кислородът от въздуха окислява някои съставки на младото вино и ги превръща в неразтворима утайка. Освен това благодарение на кислорода се изявяват по-силно багрилата в червените вина.

Претакането при всички случаи цели да отдели виното от утайките, които се отлагат в съда по време на съхранението му. Ако не се отделят, те ще влошат вкуса и аромата му. Нещо повече, в утайките се развиват микроорганизми, които могат да причинят заболяването на виното. Младите вина се претакат 3-4 пъти през годината. Малкото количество при домашни условия може да не „доживее”  третото и четвъртото, но първите две са много полезни.

Първото претакане на младото вино е открито. Тогава под влияние на кислорода червените вина стават по-интензивно червени. Прави се така, че виното свободно да изтича в широк съд. Мераклиите го пускат да се разлива по дъска (фиг. 1) . За него стана вече дума в една от предните публикации на сайта. При претакане без контакт с въздуха виното се прелива от съд в съд с помощта на маркуч, на който и двата края са потопени в течността. За да не достига дъното, откъдето ще засмуче утайка, маркучът се привързва към пръчка, която придържа отвора му над утайката (фиг. 2).

Претакане на винотоПретакане на виното

При претакането трябва да се спазват някои важни изисквания. На първо място е високата хигиена. Всички съоръжения, които ще се използват, трябва да бъдат добре измити. Съдовете, в които ще се преточи виното, се и дезинфекцират чрез опушване със сяра – по 2-4 г за 100 л обем. Новият съд трябва да бъде напълнен. Когато стопанинът разполага със същото вино в други съдове, евентуалната празнина се запълва чрез доливане. Ако се налага да остане въздушно пространство, нещо което при ограничените количества в домашни условия е възможно, в него се изгаря също сяра или сярна лентичка, след което се запушва. Тази дезинфекция се повтаря през зимата няколкократно. Не е никак за подценяване, защото при съприкосновение с въздуха по повърхността на виното се развива гъбичката (Mycoderma vini), причинител на болестта цветясване.

И още нещо, което не е за подценяване: за претакане се избират ясни и мразовити дни. Тогава атмосферното налягане е високо и утайките са плътно на дъното. Ако за първото претакане времето, както обикновено, не е такова, за второто, в края на януари и началото на февруари, най-вероятно е.

Резитбата на лозите е възможна и през януари. Нещо повече, тя дори е наложителна, ако преценката е, че за късото време от затопляне на времето през февруари до началото на сокодвижението няма да бъде завършена напълно. Това означава, че трябва да започне по-отрано. Резитбата по това време обаче не е възможна при лозите, които се загребват за предпазване от измръзване и за която цел те се формират чашовидно или по някоя от модификациите на формировката Гюйо. Приложима е при лозите, които се отглеждат високостъблено (напр. асмовидно) или средностъблено, като при Кордон Роая

Ето как се формират лозите Кордон Роая и как по-нататък се поддържа тази формировка:

През първата година от изрязаната на чепче с две очи (пъпки) лозичка израстват два летораста. Горния премахваме на втората година, а долния съкращаваме на чепче с две видими очи (фиг. 1).  Развиват се също два летораста. На третата година премахваме горния, а долния полагаме по носещия тел и го съкращаваме на 5, най-много 8 очи така, че последното око да е разположено отдолу (фиг. 2). Височината на носещия тел е 50-60 сантиметра. Прегъвката е желателно да е дъгообразна. Когато е под прав ъгъл, сокодвижението е затруднено, което не е от полза за лозата. Така поставяме началото на бъдещия кордон. Покаралите филизи по стъблото до прегъвката премахваме още през пролетта в началото на развитието им.

Резитба лоза Резитба лоза Резитба лоза Добри съвети през януари за градинаря, овощаря, лозаря и пчеларя

През пролетта на четвъртата година изрязваме пръчките, израснали от долната страна на кордона, а горните съкращаваме на две очи. Последната, развила се от долно око, полагаме по тела за продължител на кордона и съкращаваме на 5-7 очи (фиг. 3). По този начин удължаваме кордона през следващите години, докато достигне съседната лоза. Ще сгрешите, ако в стремежа си да запълните бързо разстоянието между двете лози оставяте повече от 5-7 очи. Тогава някои от тях, предимно в средата, не се развиват и кордонът остава недобре гарниран с плодни звена.

На петата година от израсналите по два летораста от чепчетата горния премахваме, като режем през средата на стария чеп, а долния съкращаваме на две очи. Пръчките, израснали от продължителя, съкращаваме също на чепчета с две очи (фиг. 4). По същия начин постъпваме и през следващите години. Така с времето се оформят рамената, които завършват при всяка зимна резитба с чепче с две очи. Ако някое от тях стане недопустимо дълго и надрасне другите, трябва да го подмладим. За целта запазваме летораст, развил се от спящо око. Премахваме старото рамо, а летораста съкращаваме на две очи (фиг. 5). Чепчето ще даде начало на ново рамо. С помощта на летораст можем и да попълним празнината по кордона, където би трябвало да се е развило рамо. За целта привързваме летораста към кордона, съкращаваме го до мястото, което ще попълваме и премахваме всички зимни очи по дължината му, като запазваме последните две, за да изиграят ролята на чепчета (фиг. 6).

 За животновъда

Агненето на овцете навлиза в най-усиления период. Колкото и да е трудно понякога на овчаря, сега системните му грижи ще го доведат до желаните резултати за продуктивност. Всичко свързано с хигиената и храненето следва да е на необходимото равнище. Към края на бременността от дажбите се изключват силажът и кореноплодите, а 4-5 дни преди раждането се изключват и концентратите и животните се оставят само на доброкачествено сено. Новородените постепенно започват да се хранят с концентриран фураж и сено.

В най-студения месец на годината опасни за животните са простудните заболявания. Стопанинът трябва да съблюдава температурата в помещенията и да я поддържа в оптималните граници според вида и категорията животни. Разбира се, това се отнася и за птиците – кокошки, пуйки, патици.

Опасна за здравето на животните е и студената вода. За да не се охлажда, не бива да се задържа дълго в съдовете, в които им се дава, и при нужда по-често да се сменя. Съдовете за водопой трябва да се поддържат безупречно чисти, макар и някои да смятат, че условията за интензивно развитие на болестотворни микроорганизми през зимата не са така благоприятни. Много гъбички, бактерии и вируси успешно се развиват и при по-ниски температури, а в помещенията те са и по-високи.

Всички животни се нуждаят от движение, а за бременните крави и овце разходката е задължителна. Използват се хубавите дни и топлите часове за извеждане навън. Ако времето е студено, остават в обора, но при първа възможност трябва да излизат поне в дворчетата край животновъдните сгради.

Много полезно за птиците е през този период да се включат в храната им моркови или тикви, които са богати на витамин А. Колкото по-жълти или оранжеви са те, толкова са по-богати на този витамин. Дават им се настъргани или забити върху колче, така че птиците да могат да кълват.

 

За пчеларя

Основна грижа на пчеларя през януари е спокойното зимуване на пчелните семейства. Трябва по-често да се проверява за повреди от бури, диви или домашни животни и обилни снеговалежи. Ако сняг или ледена кора покриват входовете на кошерите, трябва незабавно да се отстранят, за да не се задушат пчелите от недостиг на въздух. Снегът върху кошерите не се почиства, за да ги пази като кожух от студените ветрове и ниските температури.

На няколко пъти през месеца пчеларят трябва да се осведоми за състоянието на пчелните семейства, като ги прослуша с помощта на гъвка тръба, подпъхната във входа на кошера. Равномерното жужене, което при почукване върху кошера се усилва и постепенно затихва, е признак за добро състояние. Слабият шум е признак за гладуване, което най-вероятно се дължи на изпразването на питите. Забелязват ли се при входовете кристалчета мед, значи че медът в питите е кристализирал и е недостъпен за пчелите. Тревожното жужене пък е указание за лошокачествена храна или присъствието на мишки.

Със закривен Г-образно тел трябва да се извади подмора при долния вход. Не е изключено той да запушва входа и да е причина за недостиг на въздух. От труповете на умрелите пчели може да се направят някои изводи. Изядената гръдна мускулатура е указание за нападения от мишки. Подутите коремчета и неприятната миризма пък говорят за манова токсикоза или нозематоза.

Съборени по една или друга причина кошери, гладуващи семейства или пострадали от мишки и заболявания трябва незабавно да се внесат в топло (15-20градуса) помещение и да се вземат съответни мерки.

Състоянието на съхраняваните пчелни продукти не бива да отпада от вниманието на пчеларя и при поява на повреди от мишки, молци или ниски температури трябва да се вземат съответни мерки.

Ремонтът на пчеларския инвентар продължава и през януари, а липсващият се закупува. Добре е да се подготвят рамките за градеж на пити, защото няма да мине много време и те ще потрябват.

 

За цветаря

Януарска грижа за цветята е тяхното успешно презимуване в стайни условия. Изискванията им са различни, различни са и практиките, които трябва да се приагат. Външният им вид подсказва как се чувстват. При най-малка промяна към влошаване на вида им потърсете причините, за да ги отстраните колкото е възможно по-навреме.

Светлината е необходима на всички стайни растения, дори и за най-невзискателните към нея. Прахът ограничава достъпа на и без това оскъдната през месеца светлина. Почиствайте го редовно от листата с помощта на влажна кърпа, четка, а най-добре е и периодично да ги „къпете” под душ с хладка (около 18 градуса) вода.

От повече светлина се нуждаят цъфтящите сега циклама, азалея, примула, камелия орхидеите и др. Постарайте се те да бъдат по-близо до прозорец с южно изложение. Ще се чувстват добре, ако температурата в стаята е около 18 градуса, а въздушната влажност по-висока. На светло предпочитат да са и кактусите и алоето, но трябва да им е прохладно – 5-10 градуса.

На по-тъмно и прохладно място (6-8 градуса) ще се чувстват добре хортензията, стайната роза, пеларгониума и др.

През зимата цветята най-общо се поливат по рядко, но се съобразявайте с конкретните условия и специфичните изисквания на различните видове. От чести поливки се нуждаят азалеята, цикламата, примулата и други, които в момента са в период на активна вегетация и цъфтеж. Кактусите, алоето, хортензията стайната роза и повечето сукулентни видове изпитват по-малка нужда от вода. Поливайте ги рядко.

Сухият въздух се отразява зле на повечето стайни цветя, особено в жилищата с парно отопление. Затова периодично ги пръскайте с помощта на пулверизатор.

Вашият коментар