За градинаря
Настъпва времето за засаждане на късните домати. Тази работа трябва да се свърши още в първите дни на месеца. Само в най-топлите райони с мека и продължителна есен стопаните могат да си позволят да засаждат докъм средата на юли. Постъпва се както и при ранните и средно ранните. Освободената от градинския грах, марулите или друга ранна култа площ (не бива да е след ранни картофи) се почиства от растителните остатъци и почвата се обработва така, че да добие рохко състояние. Оформят се и браздите. Подходящите разстояния на засаждане са 70-80 см между редовете и 35-40 см между растенията в реда. До всяко растение се забива кол, към който то се привързва или се изгражда носеща телена конструкция.
Първото окопаване, придружено от леко загърляне, се извършва след прихващането на растенията. Следващите са след всяка поливка или дъжд. Окопавайте плитко, за да получите рохкав пласт, който ограничава изпарението на влагата от почвата. Първата поливка е след първото окопаване. Добре е тя да бъде придружена от подхранване с размит в поливната вода пресен органичен (оборски, птичи) тор. Тъй като началното развитие на растенията протича в горещи и сухи дни, поливките се налагат през 5-7 дни. За разлика от ранните и средно ранните домати, практиката при късните е да се отглеждат двустъблено. Второто стъбло се оформя от странично разклонение (колтук) в зоната на първото съцветие. Останалите колтуци по основното и страничното стъбло се премахват последователно. През първата половина на септември или около 40 дни преди обичайното време за образуване на първите слани в района се премахват и върховете над последно съцветие, независимо кое поредно е, за разлика от ранните, което трябва да е четвърто, пето или шесто. Това ускорява узряването.
Сега е моментът за сеитба на късни краставици, най-често дребноплодни, реколтата от които ще се използва за стерилизиране или за приготвяне на различни туршии. Трябва да се има предвид, че сеитбата на късните краставици, отглеждани на открито, е ефективна до средата на месеца. От по-късните сеитби добивът бързо намалява, поради есенното застудяване. Дребноплодните краставици встъпват бързо в плододаване, което дава възможност да се засяват през лятото и продукцията да се прибира през есента, когато е и времето за най-голяма употреба. В по-високите райони с ранна есен 
може да бъдат засети и към края на юни, но в останалите места сеитбата трябва да започне в началото на юли, Заслужава си семената да се засяват на няколко етапа през 7-10 дни, особено в райони с продължителна есен. Това осигурява по-равномерно и по-продължително постъпване на продукцията, макар и от късно засетите (през втората половина на юли) добивът да е по-малък. Подходящите разстояния са 90 см между редовете и 15-20 см в реда. Веднага след сеитбата се изгражда и носещата конструкция (фиг. 1).
Грижите за късните краставици не се различават съществено от грижите за ранните. Най-важно е подържането на умерена влага чрез по-чести поливки през юли и август и редовното окопаване след всяка поливка. Много добре се отразява на резултата подхранването с амониева селитра (1-1,5 кг/100 кв. метра) през около 2 седмици. Първото подхранване се извършва 15-20 дни след засяването. Вместо амониева селитра с още по-голям успех може да се използва разреден с вода пресен оборски или птичи тор, какъвто в селските ни домакинства обикновено не липсва. Възможна е появата на мана, брашнеста мана, листни въшки и други болести и неприятели, срещу които се вземат съответни мерки.
Резитбата е изключително важен момент от цялостните грижи за добрата реколта, на който любителите в дворните градини обръщат по-малко внимание, най често поради незнание. Оставени без резитба и дребноплодните краставици ще образуват много стъбла, защото от пазвата на всеки лист се развива странично разклонение, известно като колтук. Това са разклоненията от първи разред. С развитието на колтука от пазвите на неговите листа израстват пък разклоненията от втори разред и т. н. С резитбата на практика се оставя само едно стъбло (фиг. 2).
Разклоненията от първи разред не се премахват, а се съкращават. Премахват се само първите 2-3, т. е. до трети лист. Следващите се съкращават на 2-3 листа (плода). Нагоре от средата на конструкцията разклоненията се оставят по-дълги – до 5-7 листа. Най дълги (7-8) се оставят последните две разклонения, които се привързват хоризонтално към тела, а върхът на централното стъбло се прекършва.
Когато се оформят напълно листата по разклоненията от първи разред, се отстраняват листата по централното стъбло. Започват да застаряват постепенно и листата по по-ниско разположените разклонения. Те много често вече са засегнати и от маната. Трябва да се отстраняват, още повече, че плодовете са откъснати. Това се прави, като се изрязват с остро ножче целите разклонения до централното стъбло. По разположените по-високо разклонения от първи разред израстват разклонения от втори разред. Те се съкращават на два листа. По този начин се постига просветляване, което намалява опасността от разпространението на болестите, растенията са по-жизнени и дават повече и по-доброкачествени плодове.
Може да си засеете и късни тиквички, но гледайте това да стане още в началото на месеца. Беритбите приключват с първите слани и затова добивите от тях са по-ниски в сравнение с ранните.
За сеитбата на късния зелен фасул най-подходящото време е средата на юли. Може и по-късно, но продукцията ще бъде по-малко. По ранните сеитби пък съвпадат с най горещото време, през което трябва да се развиват младите растения, а това също ще се отрази зле на добива.
Средата на юли е и най-подходящото време за засаждане на късното зеле, както и на късния карфиол. До този момент площта трябва да бъде подготвена и, ако почвата е бедна на хранителни вещества, съответно наторена, защото зелевите култури са много взискателни към почвеното плодородие.
Ряпата се засява през втората половина на юли, отначало в по-високите райони, а в първата половина на август и в най-топлите райони на страната. По-ранната сеитба не се препоръчва, защото се получават груби кореноплоди.
Сега всички зеленчукови растения са изложени на опасността от нападения на специфичните за тях болести и неприятели. Това налага всекидневно да се следи за евентуалната им поява, за да се вземат съответни мерки. От значение са и профилактичните пръскания, но те трябва да бъдат съобразени с беритбите и карантинния срок на препаратите. БЮЛЕТИН РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА 15
За овощаря
При незадоволителен растеж новозаседените дръвчета е добре да бъдат наторени с 30-40 г на квадратен метър амониева селитра. Торът трябва да попадне във влажна почва. Добре е това подхранване да бъде последвано от поливка.
При младите дръвчета продължават грижите по оформяне на короните им. Използват се летните резитби, като филизенето или привързването и отклоняването на развиващите се леторасти, избрани за скелетни клони и скелетни разклонения (фиг. 1) .
Важна грижа за плододаващите дръвчета през този период е вземането на предпазни мерки срещу счупване на клони под тежестта на плодовете (фиг. 2). Не бива да се изчаква по-нататъшното им наедряване, защото тогава може да се окаже, че е късно.
Юли е подходящо време за размножаване на къпината. В по-високите райони благоприятният момент е към края на месеца, но в низините това трябва да се прави по-рано, за да се избегне засушаването, което започва в равнината по-рано.
Къпината е известна като диворастящ вид и плодовете и се използват от незапомнени времена. Но друго е културната къпина, която наред с всичките и по-добри качества на плодовете, има предимството да е без бодли. Това я прави още по-желана за двора на любителя. Онези, които имат намерение да направят по-голямо насаждение, естествено е да потърсят посадъчен материал, произведен в разсадник, но за любителски нужди можете да се възползвате от храста в двора на приятел. Много лесно се размножава чрез така нареченото върхово вкоренияване. Методът се основава на способността на къпиновите леторасти да пускат корени в зоната на връхните пъпки, когато попаднат във влажна почва. Много е лек за изпълнение и успехът идва още с първите опити. Ето как става това:
Избирате добре развит летораст от що-годе по-мощен къпинов храст. В съседство с него изкопавате недълбока (около 8-10 см) ямка. За предпочитане е почвата да бъде рохка и при всички случаи влажна. Това, последното, лесно се постига чрез предварителна поливка, ако се налага, а за да стане по-рохка, когато не е, може да я размесите чрез накопаване с прегорял оборски тор или угнила горска шума. Но към такава мярка ще ви се наложи да прибегнете само на терени с неблагоприятни почвени условия, на каквито рядко някой засажда културна къпина.
В оформената ямка ще положите върха на избрания млад летораст. За да го прикрепите здраво, предварително си направете чаталче от някоя клонка. След като заровите върха, грижата ви ще е само да проверявате от време на време влажността на почвата в зоната на вкореняването и да я поддържате умерена. Не след дълго се образуват корени и се появява новият летораст (фиг. 3). Оставете младата къпина да зимува така, а напролет я засадете на желанато място.
Времето за такова вкореняване е доста разтеглено, но според мен най-подходящото е през юли, защото младите леторастти са доста дълги и удобни за целта.
За присаждането на спяща пъпка подходящото време настъпва някъде в началото на юли и продължава докъм средата на септември. Започва се с костилковите видове – сливи, кайсии, праскови и др.
Не си мислете, че не можете да присаждате на пъпка – става много лесно
Това е най-широко използваният начин в разсадниците за получаване на облагородени дръвчета. Заслужава си и любителят да облагородява по този начин случайни семеначета или израснали от специално засети семки и костилки. Бива го и за присаждане с желани сортове по тънките клони на млади дръвчета. Ако досега не сте опитвали, ето как ще успеете от първия опит.
Добре е преди всичко да знаете, че ако присаждате през пролетта, като взимате пъпки от съхранени през зимата калеми, пъпките ще се развият веднага. В такъв случай се казва присаждане на будна пъпка. През втората половина на лятото докъм 15-20 септември се използват пъпки от тазгодишни калеми. Те не се развиват до пролетта и тогава присаждането е на спяща пъпка. Това е масовата практика. Ето как се постъпва:
На мястото на присаждането правите Т-образен нарез на кората (фиг. 4). Желателно е напречният нарез да е дъгообразен, за да не навлиза превръзката в него. Това ще постигнете чрез последователно изменение на положението на ножчето (фиг. 5). След това изеглате вертикалния нарез отдолу нагоре до напречния (фиг. 6).
Пъпките се вземат от тазгодишни леторасти. Още при отрязването им от маточното дърво премахнете листата, като оставите около сантиметър от дръжката. Отделната пъпка изрежете с част от кората и малко дървесина под нея. (При кайсия и орех без дървесина). Овощарите сполучливо са нарекли тази форма щитче. То е дълго 2,5-3 см. Трябва да го изрежете от калема с едно движение на ножчето, като 
започвате на 1-1,5 см под пъпката (фиг. 7). За да не излезе ножчето веднага след пъпката, трябва под нея леко да промените посоката му навътре в калема. Така ще оформите и горна половина на щитчето. Поставяте го веднага в Т-образния нарез. За целта с помощта на ножчето отделяте внимателно кората при образувалите се ъгълчета. С лек натиск го подпъхнете, като го придържате за остатъка от листната дръжка. Ако се окаже горната му част по-дълга, изрежете я точно на мястото на напречния нарез.
За привързване най-добре е да използвате поливинилхлоридна (PVC) найлонова лентичка, лико или рафия. Започнете малко над напречния нарез и с последователни навивки придвижвайте надолу до под края на вертикалния срез. Накрая оформяте петлица, така че с придръпване на лентичката да стегнете превръзката (фиг. 8). Така превръзката (фиг. 9) остава здрава, независимо от метеорологичните условия или други фактори.
Още първият ви опит може да е сполучлив, но преди това се постарайте да усвоите всички тези манипулации на непотребни клончета.
За лозаря
Лозите са в период на силен растеж, нарастват бързо и гроздовете. Според нуждите прибягвайте до различните практики, които да осигурят не само загуба на реколта но и постигане на възможно по-голямо количество грозде с високо качество.
До юли обработките на почвата, торенето, зимната резитба, пръскането и до голяма степен метеорологичното време са си казали думата за формирането на гроздовата реколтата. Сега на преден пан излизат някои мерки, които никак не са за подценяване. Такива са кършенето, колцуването, прореждането на гроздовете и на зърната.
Кършенето се извършва както при десертните, така и при винените сортове. Подобно на прищипването, то представлява премахване на върховете, само че с повече недоразвити листа – 5-8, а понякога и напълно развити. Целта му е да възпре буйният растеж и хранителните вещества да се насочат към гроздовете. След кършенето нарастват листата, а те изхранват по-едри гроздове с по-сладки зърна. Не бива да се прекалява. При всички случаи на летораста трябва да има 15-16 листа. По-малко ли са, дори да са по-големи, не могат да компенсират загубата на листна площ. При чашовидната формировка се кършат всички леторасти, а при формировката Гюйо – само леторастите от плодната пръчка; от чепчетата не се кършат, защото някои от тях ще послужат за плодни пръчки при резитбата. При високите формировки, каквато е асмата, кършенето по-малко се налага, поради по-умерения растеж, но не бива да се пренебрегва. Когато кършенето се извърши в началото на узряването, растежът спира, ускорява се узряването със седмица до две, а захарното съдържание в зърната нараства с 1-3%, са установили научни изследвания.
Колцуването представлява премахване на кората заедно с ликото под формата на пръстенче в основата на плодна пръчка или отделен летораст с гроздове. Използва се при десертните сортове. Извършва се след като зърната са достигнали едрината на грахово зърно. Така хранителните вещества се насочват към гроздовете. Над колцуваното място не бива да има повече от 5-6 грозда. Колцуването изтощава лозата. Затова се прилага не на всички, а отделни лози. На една и съща лоза се прави през 3-4 години. Когато тази практика се извежда планомерно, част от гроздето узрява по-рано и беритбата се разтегля.
Прореждането на гроздовете се налага, когато със зимната резитба лозите са натоварени с повече плодни пъпки. Използва се при десертните сортове. Целта е да се регулира броят на гроздовете, така че останалите максимално да наедреят. Премахват се недоразвитите върху слабите леторасти още в млада възраст.
Прореждането на зърната има за цел да се получат по-рехави гроздове от десертните сортове с по-едри зърна. Това е манипулация, подобна на манипулацията на гроздето след беритбата му за подготовка за пазара. В случая се извършва “на корен”. С остри ножички със заоблен връх се изрязват неоплодените зърна, както и всички други дребни и деформирани, а по преценка и някои от нормалните. Изрязват се и зърната на върха, защото обикновено те остават недоразвити. Тази практика е много ефективна, когато гроздето ще се предлага на пазара, но и за собствени нужди си заслужава вниманието.
За животновъда
Сутрин извеждайте животните на най-бедните пасищни терени и по-непродуктивните участъци на пасището или там, където са били предния ден. Гладни използват и отъпканата зелена маса. По-късно, за да се нахранят добре, им предоставете по-богатите парцели.
Опасно е да се пускат животните гладни на богата сочна паша, защото има вероятност от подуване. Това важи особено за пасища с по-голямо участие на бобовите треви.
Настъпват най-горещите дни на годината и високите температури в обедните часове потискат желанието на тревопасните животни от всички видове, категории и възрасти да пасат. Затова пък вече има условия за нощна паша, които си заслужава да се използват.
Високомлечните крави успяват да изпасат на богати пасища 70-90 и повече кг трева, което позволява да изявят дневната си млечност. На средните пасища поемат не повече от 30-40 кг, които осигуряват нуждите на крава със средна дневна млечност 5-8 кг. Затова в такъв случай високомлечнаите крави трябва да получат допълнително зелен и концентриран фураж.
На сухостойните крави не бива да се ограничават дажбите под претекст, че в момента не се доят. Трябва да се хранят според очакваната млечност, за да изявят продуктивните си възможности след отелването.
За осигуряването на повече фураж си заслужава на освободените от есенните посеви площи да се засява царевица, смески от царевица и слънчоглед, соя и слънчоглед и други култури, които биха могли да се съхранят като силаж или изсушени.
Сега е необходимо особено голямо внимание при доенето на кравите, пък и при другите дойни животни. Летните горещини благоприятстват развитието на мастит. Първото условие за успешното противопоставяне на това заболяване е високата хигиена на доенето.
От зелена храна се нуждаят и кокошките, както и другите домашни птици. През лятото си заслужава да им се дава ситно нарязана люцерна, детелина или друга трева. Такъв зелен фураж не отменя нуждата от концентрат, но е чудесен източник на витамини.
Летните температури са причина за бързо разваляне на храната, заложена на прасетата. Затова поставяйте в хранилките толкова, колкото могат да погълнат, при това достатъчно бързо.
За пчеларя
Вниманието на пчеларя през юли е насочено предимно към оползотворяването на все още богатата пчелна паша. Цъфтят слънчогледовите посеви, лавандуловите насаждения, тютюна, както и някои бобови треви в семепроизводителните участъци. В планинските и полупланинските райони разцъфтява балканската чубрица, дребнолистната върбовка, зърнастецът, риганът и друга тревна растителност. Към края на месеца в повечето райони на страната главната паша привършва.
Със завършването на главната паша трябва да се направи и преглед на пчелните семейства. Целта на този преглед е да се получи представа за тяхното състояние. Специално внимание следва да се обърне на пилото, защото по това време се проявява и американският гнилец.
Състоянието и промените в пчелната паша са от значение и за подмяната на пчелните майки, защото силни семейства правят само млазите майки. Нещо повече, по една или друга причина пчелното семейство може да остане без мейка. В акъв кслучай трябва час по-скоро да му бъде придадена нова. Но и остарелите майки, у които има все още живот, не са пълноценни, снасят по-малко яюца и повечето от тях са неоплодени, излюпват се търтеи, семействата изостават в развитието си. Известно е, че семейства, останали без майки, не могат да зимуват – не правят плътно кълбо, тъй като са неспокойни, доста пчели се разпълзяват по питите и загиват. Майката може да започне да снася още през зимата, но трябва да е млада и плодовита. Оттук произтича и необходимостта от планомерна смяна на майките.
Кога се прави подмяната. От гледище на периодичността и от годишното време се очертават два основни момента – през две години и през активния период. Защо през две години. Защото майките снасят най-много яйза през първата и втората година от живота си. През следващите години, освен че яйцата са по малко, повечето от тях са неоплодени, излюпват се търтеи, семейството изостава в развитието си и не може да използва пчелната паша. Така че изключително важно е двегодишните майки, т. е. тези, които са зимували две зими, да бъдат сменяни. На практика това се посига като всяка година 50% от майките в пчелина се подменят с млади. Така те са само едногодишни и двегодишни. Може да се запази и някоя за три години, ако плодовитостта и е висока и очевидно притежава ценни генетични заложби. Разбира се, без оглед на възрастта трябва са се подменят слабопроуктивните или дефектните майки.
По време на активния период също се очертават два подходящи момента за подмяна на майките.
Когато главната паша е богата, но не е продължителна, най-добре е това да стане преди нейното начало. В този случай на мястото на отнетата майка на семейството се предоставя зрял маточник. Вярно, за кратко време яйцеснасането спира, но пък количеството на меда се увеличава, защото много работнички се освобождават от грижите по отглеждане на пилото и се включват в приноса на нектар.
Когато главната паша е продължителна, майката снася много яйца, в резултат на което се изтощава. В този случай по-добре е подмяната да стане към средата на главната беритба. Младата майка ще допринесе за подобряване на състава на семейството с млади есенни пчели, а това вече е гаранцая за по-успешно презимуване на семайството.
Как се прави подмяната. Има различни начини за смяна на пчелните майки. Старата може да бъде уловена и унищожена и на нейно място ръчно поставена новата, като се изполват различни похвати, включително и начини за уеднаквяване на миризмата. В съвременното пчеларство се прибягва предимно към придаване на различни клетки с оплодени майки, направени от телени мрежи. Най-често се използват цилиндричната, плоската, титовката (клетката на Титов) и транспорната. В тях майките остават в безопасност за известно време, през което пчелите свикват с тях. Клетките имат приспособления за освобождаване на майката щом пчелите проявят благосклонност към нея.
Тома Христов
