четвъртък, септември 20, 2018
0887257707 videnov@abv.bg
АгрокалендарГоведаЖИВОТНОВЪДСТВОРАСТЕНИЕВЪДСТВОТОРЕНЕ

Добри съвети през юни за градинаря, овощаря, лозаря и пчеларя

Добри съвети през юни за градинаря, овощаря, лозаря и пчеларя

491Четения
NivaBG.com

      

За градинаря

Помислете и за късни домати. Добрият стопанин няма да остави площта, освободена от граха, салатите, ранния зелен фасул, ранното зеле, и други все така ранни зеленчуци ей тъй без нищо да отгледа на нея. За такава цел много са подходящи късните домати. От тях могат да се наберат зрели плодове или въззелени за дозряване, както, разбира се, и зелени за различни туршии. Стават навсякъде, където се отглеждат и като ранни, но най-добри резултати има в райони с по-мека и продължителна есен.

За късно производство се избират ранни сортове, защото имат по-къс вегетационен период, като Балкан F1, Кристи F1, Ком F1, Фонтана F1, Монро F1, Вики F1 и други.

И късните домати се отглеждат чрез разсад. Подходящото време за сеитба на семената са последните дни на май, за по-високите райони, където това производсто е по рисковано, и първите дни на юли, за по-топлите. Разсадът се отглежда на открити лехи. Растенията не се пикират и затова сеитбата трябва да е по-рядка – 3-4 г семена на 1,5-2 кв. метра. Това стига за 100 кв. метра късни домети. Предвидливият стопанин отглежда и малко резервен разсад, защото растенията ще се засаждат в горещ сезон и някои от тях не успяват да се прихванат.

На поливането на разсада трябва да се обърне специално внимание. До поникването на семената се поддържа висока влажност, което обикновено означава всекидневни поливки. След поникването поливките може да се поразредят, но почвата трябва да е винаги умерено влажна.

Условията по това време са благоприятни за развитието на гъбните болести и затова се извършват няколко профилактични пръскания с купроцин, бордолезов разтвор или други подходящи фунгициди. Последното пръскане се прави ден-два до три преди разсаждането.

Когато лехата е подготвена от богата торопочвена смес, подхранване не се налага. Изостават ли растенията в развитието си, трябва да се прибегне към употребата на минерални или органични торове.

Разсадът става готов след около 30 дни, т. е. към началото на юли. Дотогава трябва да се подготви площта за разсаждане.

Морковите за зимнина сега се засяват. През юни се прибират морковите от ранните пролетни посеви. Някои стопани оставят част от тях, за да им послужат наесен за туршии или за по-дълготрайно съхранение през зимата. Дори и да са от по-късни пролетни посеви и на практика да не са още готови за изваждане, не си заслужава да се запазват за зимнина. През горещите дни на лятото тези хрупкави кореноплоди загрубяват.

За съхранение в прясно състояние и за приготвяне на туршии или друга зимнина е най-добре да си отгледате късни моркови. Времето им за сеитба е втората половина на юни. Нищо не пречи да ги настаните на площите, освободени от градински грах, зелен лук, ранни картофи и др. Семената може да засеете на равна повърхност на редове при разстояние между тях 20-30 см. Добре е, ако засявате на повече площ, да групирате редовете по 2-3 в ленти, а разстоянието между лентите да е 50-60 см. Това ще ви улесни в по-нататъшните грижи за посева. Семената засейте във влажна почва и поддържайте влажността, за да поникнат нормално.

Обилната реколта, която ни се ще да приберем от зеленчуците, няма да стане без подхранване. Най-широко употребяваният тор за подхранване е богатият на азот амониев нитрат. Хайде да не коментираме употребата му от екологична гледна точка. Ще споменем само, че струва пари. А в същото време почти във всеки български двор има чудесно средство за подхранване – торът от крави, кози, овце, кокошки, патици и други животни. Използвали са го градинарите от незапомнени времена.

Всички тези торове се употребяват като напълно разложени за основно торене с есенната дълбока обработка на почвата. За подхранване начинът на употребата им е по-различен. Използват се като пресни и при всички случаи разредени с вода. В такова размито състояние с тях се полива. Сполучливо са нарекли старите градинари тези поливки шербетни. Пресният тор се употребява разреден:

 

  • говеждият тор се разрежда с 5-6 части вода;
  • конският, овчият и козият – с 6-8;
  • птичият – с 10-12.

 

Става въпрос не за тегловни, а за обемни части, сиреч на кофа тор съответни кофи вода. Птичият тор предварително се размесва в равни части с вода, разбърква се 1-2 дни, и след като се утаят твърдите съставки, течната лесно се отделя и се разрежда. За шербетните поливки на големи площи градинарите изкопават малък басейн, поставят в него пресен говежди тора и водата, като минава, го разнася по редовете. За малкото дворно стопанство това не е така удобно и затова торът се разтваря в подходящи съдове – варели, бидони и др. Така приготвен, подхранващият разтвор се излива край растенията с помощта на лейка без решетка и се внимава да не попада върху листата, за да не причини евентуално изгаряния. Ако попадне, тогава се отмива с лейка, само че този път с решетка.

Не е уместно кореноплодните зеленчуци да се подхранват по този начин. Иначе повечето от останалите се отплащат с по-голяма и по-доброкачествена реколта. Такова подхранване е ефективно при:

  • доматите – 15-20 дни след разсаждането, при поява на първите червени плодове от първото съцветие и около две седмици лед него;
  • пипера – 14-15 дни след разсаждането, след образуването на първия завръз, 15-20 дни по късно и в началото на август;
  • патладжана – около 20 дни след разсаждането и втори и трети път през 15 – 20 дни;
  • краставиците – при образуването на 2-3 листа, при появата на първите плодове и при слаб растеж за втори и трети път през около 2 седмици.

За такова подхранване се използват от половин литър до 2-3 литра разтвор на растение, според фазата, в която са растенията, според нуждата и, разбира се, според възможностите.

Разсадът за късното зеле и късния карфиол също се засява през първата половина на месеца. Подходящият срок е между 5-и и 15-и. Към по-късната дата може да се придържат стопаните от райони с по-късна и по-продължителна есен

През втората половина на юни е възможно развитието на маната по пипера, която засяга корените. Възможна е появата и развитието на листни въшки (зелена прасковена листна въшка) и акари. При нападение над прага на икономическата вредност се предприемат пръскания с химически средства.

Напояването на дините и пъпешите през месеца е много полезно и може да се окаже решаващо в случай на по-чувствително засушаване. Поливките се прекратяват щом плодовете достигнат големина 15 см в диаметър.

За късни моркови семената се засяват през втората половина на месеца. Това е най-масовото производство, защото продукцията служи както за съхранение в прясно състояние, така и за приготвяне на туршии и друга зимнина.

 

За овощаря

 

Проредете плодовете на ябълките и крушите и ще берете повече и по-хубави. С поместените тук фигури 1 и 2 само напомняме на овощарите за тази практика, ползата от която и начините на извършване описахме в рубриката „Добри съвети” за юни миналата година.  

 Za ovoshtaria 1 aZa ovoshtaria 1 b

Za ovoshtaria 2 aZa ovoshtaria 2 b

И зелените калеми, присадени под кора, лесно се прихващат. Длъжен съм веднага да отбележа, че този начин на присаждане научих от видния наш лозар, покойният вече проф. Здравко Занков. Едно е да пиша за разказвани и преразказвани методи, на каквито още Св. Климент Охридски е учел нашите предци, друго е, когато нещо не се среща току така в научната и популярната литература. Истина е и че проф. Занков не претендираше за авторство и види се е имал основание. Но това е друга тема.

В овощарската практика у нас са известни няколко начина за присаждане на калем, които последователно се прилагат от преминаването на големите зимни студове до настъпването на активното сокодвижение. За тази цел още след листопада  и през февруари се събират калеми и се съхраняват до времето за тяхната употреба. От тези методи най лек за изпълнение е присаждането под кора. Хиляди любители с успех го използват през април, когато дръвчетата се раззеленяват, а пъпките на съхраняваните до момента калеми са все още в спящо състояние. Премине ли този срок, чака се идната година. Но ето че и по време на активната вегетация може да се използват калеми, взети направо от дръвчето от желан вид или сорт. Няма нищо по-различно.

Подложката се прерязва напречно, отрезът се заглажда с остро ножче и се правят 1-2 вертикални срезове на кората. Калеми се вземат от зелени филизи, започнали да се вдървесиняват. Връхната им, все още мека част, не се използва (фиг. 3).  Подготвят се по същия начин с по две пъпки, само дето листните петури се премахват, а дръжките остават (фиг. 4). Следва подпъхването във вертикалните срезове (фиг. 5), привързването и замазването с овощарски мехлем. Не след дълго листните дръжки окапват, а пъпките, които са се формирали в основата им, започват да се развиват.

Za ovoshtaria fig. 3 Za ovoshtaria frg 4Za ovoshtaria fig, 5

Този метод, както казваше и проф. Занков, заслужава внимание, тъй като дава възможност за удължаване на времето за присаждане и компенсиране на пропуснати възможности. Професорът смяташе, че благоприятният му срок е докъм 20 юни, защото на израсналите леторасти е необходимо време да узреят до настъпването на студовете.

Лично аз, колкото и пъти да опитах да присаждам по този начин, успявах. Успяваха и всички, на които съм разказал.

Същинските грижи за ягодите започват след беритбата. До края на юни на повечето места в страната беритбата на ягодите приключва и мнозина любители ги позанемаряват, насочвайки вниманието си към други растения в градината. Но ягодите живеят, залагат плодни пъпки, т. е. формират новата реколта и тъкмо това е времето, когато имат най-голяма нужда от по-специални грижи. Само ако насаждението е вече три-четиригодишно, не заслужава внимание. По-добре е да го изкорените и да подготвите мястото за нещо друго. Наесен си засадете нови ягоди..

Първата ви работа е да изрежете с ножица листата. Ако сте майстор на косата, можете да я използвате, стига да не унищожите растежните връхчета. За листата не се тревожете. Те са стари, отмиращи. Скоро ще израснат нови, по-жизнени, по-активни, т. е. ползата от тях ще е по-голяма. Така ще осигурите залагането на повече плодни пъпки. Разбира се, трябва да прекопаете поутъпканата по време на беритбата почва. Но преди това я полейте. Това ще ви улесни при окопаването, но най-важното е, че ще осигури по-добър растеж и развитие на растенията.

Ако площта е била добре наторена преди засаждането, обикновено не се налага допълнително подхранване. След втората година обаче си заслужава да им дадете азот под формата на амониева селитра. Нормата според естественото плодородие на почвата е от 18 до 25 кг на декар, но разделена за два пъти. Ако сте подхранвали  в ранна пролет с половината, сега след беритбата употребете и втората доза. Много полезно е подхранването след беритбата с размит в поливната вода пресен оборски тор.

Премахвайте редовно и страничните дълги израстъци, така наречените ластуни. Може да запазите само някои от тях и да ги насочите към празни места, където развиващите се върху тях листни розетки да се вкоренят.

След такива грижи и без да допуснете развитието на болести, неприятели и

плевели, през идната година отново ще се радвате на богата реколта.

Зреят късните сортове череши. Не оставяйте необрани черешите, ако те са нападнати от черешовата муха и са червиви. Прибирането и оползотворяването им под някаква форма (изваряване на ракия, консумация от животните и др.) преди ларвите на мухата (червейчетата) да са напуснали плодовете и какавидирали в почвата е най-важният момент от борбата с този неприятел. Така и пръскането с препарати ще е по-ефективно, ако то се налага.

Започва и беритбата на малините и на касиса. Една поливка в началото на месеца при липса на валежи и едно-две окопавания в междуредията ще са от полза за добива и качеството на плодовете.

Срещу струпясването по ябълката и крушата и брашнестата мана по ябълката през месеца се извършват 2-4 пръскания според степента на зараза, валежите и други фактори, причиняващи продължителна висока влажност на атмосферата. Критичната фаза за заразяване на плодовете от струпясване е до големина на орех.

Срещу ябълковия плодов червей първото пръскане се извършва в началото на месеца, ако температурните условия за излюпването на гъсеничките от първото поколение не са продиктували необходимостта това да се направи през последната десетдневка на май.  Второто пръскане се извършва обикновено до средата на месеца. Залагат се и ловни пояси.

Второто поколение на сливовия плодов червей се развива през юни, което налага обикновено две пръскания на насаждения, в които неприятелят е с плътност над прага на икономическата вредност.

Възможно е силно развитие на листни въшки, акари, листоминиращи молци, крушови бълхи и други неприятели. Това налага повече наблюдателност и при повишена плътност на вредителя да се предприемат съответни агротехнически или химически средства за борба.

 

За лозаря

 

Колтученето на лозите е като нож с две остриета, борави се внимателно

 

Това е една от най-важните летни резитби на лозата. Много ефективно е при десертните сортове и е лесна за изпълнение при отглежданите в двора лози. Колтучите ли, може да берете повече и по-сладко грозде, стига да го правите когато трябва и както трябва.

Za_lozaria_fig.1За непосветените  ще кажем, че лозовите филизи в пазвите на листата си образуват растежни пъпки, които веднага се развиват като странични леторасти (фиг. 1). Тъкмо тези израстъци се наричат колтуци. Премахването им или съкращаването им с помощта на пръстите се нарича колтучене. Истина е, чe в началото на развитието си те са нещо като паразити, защото черпят резервни хранителни вещества. Впоследствие обаче се превръщат в пълноценни органи.

Към колтучене се прибягва, когато лозите се развиват много буйно и колтуците причиняват зашумяване, което пречи на опрашването или зреенето. Но и тогава те не бива да се премахват напълно, а да се запазят 3-5 листа. Тези листа са по-млади от листата по главния летораст, по-активни и допринасят за наедряване на зърното и натрупването на повече захари.

Цялостното премахване на колтуците е полезна практика при буйно растящите асми, ако те засенчват гроздовете след цъфтежа до преди зазряването. Премахвайте само онези, които наистина пречат. Други може само да прекършите на 4 – 6 листа.

Присаждането на лози по време на вегетацията (присаждане на зелено), освен че е лесно, има и предимството, че при неуспех може да се повтори веднага, вместо да се чака една година. Това е защото подходящият срок за такова присаждане е доста разтеглен – от края на май до втората половина на юли.

Има два начина за присаждане на зелено – на обикновена копулация и на разцеп. На  който и от тях да се спрете, предварително трябва да подготвите лозата за присаждане. Избирате 2-3, най-много 5, летораста, а останалите премахвате. Ден – два педи присаждането полейте лозата. Преди да пристъпите към същинското присаждане, почистете филизите, които ще облагородявате, от листа, реси, мустаци. На удобно място край себе си поставете в съд с вода филизите, от които ще взимате калеми.

Обикновена копулация

Za_lozaria_fig_2Най-подходящото място за поставяне на калема е зоната на вдървесиняването. Нея ще установите чрез внимателно опипване с пръсти. В тази зона откъм страната на горното зимно око правите кос отрез под ъгъл около 30 градуса през междувъзлието. Подготвяте калема, като прерязвате филиза, еднакво дебел с подложката, на около 2 см под лист и на около сантиметър над него. В пазвата на листа има пъпка. Тя може и да е незабележима, но добре е да е започнала да се развива. Две трети от листната петура премахвате. От страната на пъпката на около половин сантиметър под нея правите кос отрез, еднакъв по наклон и размер с отреза на подложката. Веднага след това поставяте калема върху подложката, така че отрезите напълно да се покрият. Двете части привързвате с памучен конец без да правите възли, а само усуквате краищата му. Ако до час върху калема се появи капка, значи, че соковете са преминали в него и съединяването е успешно. Присадения филиз трябва да привържете към колче, за да избегнете повредите от вятъра (фиг. 2). След 2-3 седмици пъпката се развива, срастването е станало и тогава задължително снемате превръзката.

В разцеп

Разликата е в направата на отрезите. Избраният за подложка летораст прерязвате напречно на 3-4 см над възела (коляното). След това почти до него правите разцеп по диаметъра. От двете страни под възела на калемчето, еднакво дебело с подложката, правите коси отрези, така че да се оформи клин. Така подготвено го пъхвате в разцепа и привързвате с памучен конец (фиг. 3).

 

Za_lozaria_fig_3

Успехът на присаждането зависи от гладкостта на отрезите. От значение са и метеорологичните условия. Когато времето е по-влажно и относително хладно, калемът не засъхва и срастването е по-сигурно. Затова е и добре да засенчите мястото на присаждането. За да не засъхват отрезите по време на манипулацията, най-добре е да присаждате сутрин до 9 часа и надвечер след 17 часа. В хладно и влажно време може през целия ден.

Ако градушка се изсипе над лозето ви. Градушките са често явление през юни и понякога нанасят трудно поправими щети. Компенсация за реколтата от текущата година можете да потърсите при условие, че сте си е застраховали лозето. Дали ще ви задоволи сумата, която ще ви изплати застрахователната фирма, е отделен въпрос. По-важнвото е че тя все пак е нещо вместо нищо. Независимо от всичко обаче за пострадалите лози следва да положите грижи. Без тях не бихте могли да разчитате на добри резултати през идната година.

Мерките, които се вземат след градушка, зависят от времето, по което е паднала, и от нанесените поражения. Ако тя е паднала по време на активния растеж на леторастите докъм края на юни и е унищожила напълно очакваната реколта, се извършва резитба на зелено.

Резитбата се състои в следното:

Изрязвате всички плодни пръчки.

Най-ниско разположените 3-4 летораста на лозата режете на чепове с по две очи. Ще се развиват по два нови летораста. Най-добрите от тях ще  използвате при резитбата през следващата година за дълги плодни пръчки или чепове с по две очи. Тези леторасти не е изключено да пуснат и реса още през това лято и да дадат второ грозде. След ранни градушки при продължителна есен то дори узрява.

При по-слаби градушки, когато са запазени част от гроздовете и съответно част от листата, резитба на зелено не се извършва.

 След по-късни градушки, през юли и август, независимо от силата им и степента на пораженията, също не се извършва резитба.

Независимо дали се налага или не резитба, за възстановяване на пораженията трябва да се предприемат и някои други мерки от изключително важно значение. При всички случаи след градушката напръскайте лозето с фунгицид. Обикновено препоръката е  1,5% бордолезов разтвор. Принцип е пръсканията срещу маната на битите от град лозя да продължат до късно, както се постъпва при младите лозя.

Имайте предвид, че засегнатите от градушка лозя са отслабнали. Затова грижите по-нататък до есента и през следващата година (торене, обработка на почвата, филизене и др.) са от много важно значение.  Ще е добре, ако с есенната дълбока обработка на почвата наторите с фосфорни и калиеви торове и рано напролет подхраните с азотни.

От значене ще е и зимната резитба. Някои лозари смятат, че трябва да оставят по-малко зимни очи, защото лозите са отслабнали. Грешат. Обикновено това не води към по-добър резултат. И без това има зимни очи, които няма да покарат, защото са повредени от градушката. Ако намалите броя им, лозата няма да развие достатъчно леторасти и листа, за да използва благоприятните условия през време на вегетацията, когато се надяваме, че няма да има природни беди.

 

За животновъда

 

Пашата през юни е обилна и си заслужава максимално да бъде оползотворена, но

дойните крави не бива да престояват на пасището повече от 10-12 часа, включително и отиването и връщането до него. След всеки 3-4 часа паша е добре животните да почиват за час – час и половина, след почивката да се напоят и отново да пасат, като се придвижват бавно и спокойно.

Телетата, навършили двумесечна възраст, се изкарват редовно на паша, но приемат малко трева, което налага млякото и концентрираният фураж да им бъдат предоставяни в количество по предвидената до момента схема.

Интензивната полска работа налага и по-интензивно използване на конете и магаретата за работа, предимно като теглителна сила. Възможностите им да пасат са по-ограничени.  Затова след всеки 2-3 часа работа следва да им се дава сено или прясно накосена трева, както и концентриран фураж.

Сенокосът през юни в по-ниските райони навлиза в интензивна фаза. Трябва да се полагат грижи за бързото и правилно изсушаване на окосената трева, и навременното и събиране, за да не бъде допусната загуба на хранителни вещества. Побеляването под продължителното действие на слънчевите лъчи е указание за такава загуба и най-вече на витамини. Не бива да се допуска оронване на листата, особено от бобовите треви, в където се намират 70-80% от белтъчините.

 

За пчеларя

 

Роенето е често явление по време на медосбора от главната пчелна паша и е желателно пчеларят да го предотврати навреме. То е естественият начин за размножаване на пчелните семейства и мнозина пчелари разчитат на него, за да умножат кошерите си. Но съвременното пчеларство не  разчита на него. Неконтролирано от човека, то носи по често загуби на пчеларя, отколкото полза. Роящите се пчели не използват главната паша, не произвеждат мед, получават се слаби нови семейства, част от които не могат да иззимуват. За увеличаване на броя на семействата в пчелина съвременният пчелар прибягва до изкуственото роене. Той може да го планира съобразно конкретните условия, да го прилага в съответствие със силата на семейството, при това в най-подходящия момент, без да попречи на активното използване на пчелната паша.

Преди да се залови за изкуствено роене, пчеларят, освен че трябва да познава биологията на пчелата, следва да има предвид и някои основни правила:

 

  • Не бива да се увеличават пчелните семейства с повече от 10% от броя им в началото на годината (т. е. на 10 кошера най-много един). Увлеченията към бързо разделяне на семействата за кратко време, колкото и ефективни да са начините на изкуственото роене, намалява до някаква степен активността на семействата и добивът на пчелните продукти намалява.
  • На изкуствено роене да се подлагат само най-силните семейства с изявени качества за жизненост и продуктивност. В останалите роевият инстинкт се потиска, за да се поддържа събирателната и градивната им способност.
  • Да се предпочита по-малък прираст на пчелни семейства в пчелина, отколкото по-голям, но със слаби и непродуктивни семейства.
  • Към изкуствено роене на пчелното семейство да се пристъпва, когато то има достатъчно пило и пчели, като се съблюдава времето на настъпване на главната паша и нейната продължителност.
  • Пчеларят трябва да разполага с оплодени майки или зрели маточници, изградени пити с мед, прашец и работнически килийки, както и с необходимия инвентар – нови кошери, преградни дъски, затоплящи материали и др.

Има различни начини за изкуствено роене. Най-популярните и лесни за приложение са образуването на прости и сборни отводки, отводки с презимували запасни майки, делене на семействата наполовина и налитане при майката. Всичките се основават на биологичния факт, че след разместването на кошерите летящите пчели (старите) се завръщат на старото място, докато младите остават на новото.

Сборната отводка е най-подходящият начин за изкуствено роене в този календарен период. Основната разлика между простата отводка и сборната отводка е, че при простата материалът за образуване на новото семейство се взема от едно пчелно семейство, докато сборната се сформира от няколко силни и здрави семейства. Сборните отводки се сформират след прецъфтяването на акацията. От няколко силни семейства се вземат по 1-2 пити с люпещо се пило и покриващите ги пчели, като се внимава майката да не е сред тях. Питите, общо 8 на брой, се поставят в новия кошер, чието дъно предварително е натрито с лук, за да притъпи различията в миризмите на пчелите. Ако те са малко, допълнително се стръсват пчели от друга пита, за да достигнат общо тегло към 2 кг, които да покрият добре 9-10 пити. На новото семейство се дават и 1-2 пити с мед. Още същата вечер или на другия ден се придава и оплодена майка в клетка, която се освобождава след 24 часа. Сформираната отводка следва да се пренесе на по-отдалечено място за облитане на пчелите. На семействата, от които се взети питите, се дават рамки с восъчни основи за градеж или изградени пити.

Налитане на майката може да се използва след прецъфтяването на акацията и непосредствено преди настъпването на главната паша, особено в райони, където тя е продължителна. В празен кошер се поставят 5-6 празни изградени пити и пити с храна. Нареждат се през една. От силното семейство се отнема питата с майката и се поставя в средата на новото гнездо. Добавят се 1-2 пити със запечатано пило. Тези манипулации се извършват по време на усилен летеж на пчелите. Летящите пчели се устремяват към новия кошер с тяхната майка, който е поставен на старото място. Кошерът със старото семейство се премества на ново място и му се придава оплодено майка или зрял маточник.

 

NivaBG.com

Вашият коментар