петък, септември 24, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
АгрокалендарГоведаЖИВОТНОВЪДСТВО АгрокалендарЛозарствоРАСТЕНИЕВЪДСТВОТОРЕНЕ

Добри съвети за градинаря, овощаря, лозаря, животновъда и пчеларя през октомври

Добри съвети за градинаря, овощаря, лозаря, животновъда и пчеларя през октомври

За градинаря

Безспорно, сред най-важните грижи на градинаря през октомври е прибирането на реколтата от средно ранните и късните зеленчуци.

Все още зелените домати и чушки на пипера може да се оползотворят, като се подложат на доузряване или за направата на различни туршии. През втората половина на октомври започва прибирането и на кореноплодните зеленчуци – моркови, целена, ряпа. Важното е тази работа да бъде свършена преди почвената повърхност да започне да замръзва, за да не замръзнат с нея и горните части (челата) на кореноплодите.

Време е да засадите презимуващите салати. Ако сте отгледали разсад, сега ще трябва да засадите младите растения на постоянно място. Това ще е мястото, освободено от домати, пипер, краставици, патладжан, разбира се, след като грижливо го подготвите. Не му мислете много за торенето, салатите ще използват неизползваните торове от предшественика и едва напролет ще подхранвате. Важното е да обработите почвата до градинско състояние и да я профилирате. Профилирането ще рече да оформите високи лехи или бразди.

Лехата е удобният профил, когато растенията ще се отглеждат под полиетиленов тунел. Ширината й е 1,2-1,5 м – колкото ще ви е удобно за работа. Трябва да е равна и най-добре с лек наклон, за да не задържа водата. Подходящо разстояние между браздите (ако ги предпочетете) е 70 см.

На лехите засадете салатите на разстояние 20 на 20 или 20 на 25 см, а марулите – 25 на 30 или 30 на 30 см. Така ще се оформят 4-6 реда, според ширината на лехата и разстоянията между растенията. Ако ще отглеждате салатите на бразди, може да ги засадите само от едната страна на браздата или от двете й страни. Когато засаждате само от едната страна, другата може да ви послужи за засаждането на ранното зеле напролет. Разстоянието между растенията в реда е 20-30 см.

Салатите не понасят дълбоко засаждане, дълбочината на засаждането трябва да е до кореновата шийка. И още – тази работа трябва да бъде свършена до края на месеца, за да може растенията да се вкоренят добре. През зимата части от тях измръзват, но напролет бързо възстановяват растежа си. Може да го ускорите, като покриете през февруари лехата с пластмасов тунел.

И на зеления чесън му е време. Впрочем, при чесъна различаваме две форми – летен и зимен. Летният се засажда през пролетта и от него се използват предимно луковиците, които се отличават с много добра съхраняемост – издържат до април. Зимният се засажда през есента, за да се получи продукция през пролетта, която се консумира в зелено състояние, а по-късно и като луковици. Те отстъпват по съхраняемост на луковиците на летния чесън, но се използват до началото на зимата и така покриват домакинските нужди в един доста дълъг период.

Най-благоприятното време за засаждането на зимния чесън е втората половина на октомври. Не че ако го засадите по-късно нищо няма да стане, но закъснението не е желателно, защото на младите растения им е необходимо време да развият мощни корени до настъпването на студовете. Само в южните райони на страната стопаните може да се позволят засаждане в началото на ноември.

Зимният чесън се отглежда на висока леха, за да се отцежда водата и да се избегне преовлажняването от есените валежи и топящите се снегове. Все със същата цел лехата трябва да е равна и най-добре с лек наклон на юг. При обработката на почвата и оформянето на лехата не използвайте оборски тор.

Смята се, че той привлича чесновата муха, която нанася сериозни повреди. Оборският тор се дава на предшественика. По-добре е с дълбоката обработка да заровите в почвата 1,5-2 кг калиев сулфат и до 6-7 кг суперфосфат на 100 кв. метра. След като сте оформили лехата и непосредствено преди засаждането разпръснете 2-3 кг на 100 кв. метра амониева селитра, която ще заровите в почвата чрез леко накопаване.

За засаждане луковиците трябва да бъдат раздробени на отделни скилиди. Сортирайте ги по големина (виж фигурата). Според големината им ги засадете в отделни лехи или в отделни участъци в лехата. Така ще получите изравнени посадки и ще може да приложите специфични мерки в отглеждането им или прибирането на продукцията. Дребните скилидки от сърцевината на луковиците не се използва за засаждане.

Чесън
Скилидите засаждайте в браздички с натиск с дънцето надолу, така че след заравняването на лехата да останат на 5-6 см дълбочина. Препоръчваните разстояния са 20 см между редовете и 8-10 см между растенията в реда, според едрината на скилидите. Заравнете повърхността чрез завличане на изровената пръст с дъска или гребло. Ако почвата е суха, полейте чрез дъждуване.
Според едрината на скилидите и разстоянията на засаждане за 100 кв. метра се употребяват от 1,5 до 3,5 кг посадъчен материал.

Най-рано става ранното зеле, засадено посред есен. Лошото е, че не навсякъде из сраната може да презимува без да загине. Благоприятни са районите с по-мек климат и без особено резки колебания на температурата – долините на Струма, Места, Марица и по още доста други места. Дворовете по правило предлагат по-добри условия, защото много или малко са защитени от студените ветрове и напролет по-бързо се затоплят. От засаденото през есента зеле реколтата се получава още през април, докато от пролетните посадки това става през май и юни.

Ако сте си засели разсада през септември, сега вече ще е готов за засаждане. Благоприятният срок е докъм средата на октомври. В засаждането няма нищо по-различно от пролетното и лятното засаждане – дългите коренчета на младите растения с съкращават, листата също се съкращават до половината и повече, растенията се засаждат на 50-60 см между редовете и на 30-40 см в реда, всяко засадено растение се полива с малко вода.

Няколко дни след като растенията видимо са се прихванали, се извършва първото окопаване. До две седмици по-късно, през ноември, се окопава и втори път, като растенията леко се загърлят. Следващото окопаване е в ранна пролет. Тогава се извършва и подхранване с малко амониева селитра.

За овощаря

Завършва беритбата и на най-късните сортове ябълки и круши. Време е да се берат и дюлите. Мушмулите е най-добре да се оберат, когато вече са мръзнали от първите една-две есенни слани. Непосредствено след беритбата почистете дръвчетата от евентуално счупените клони. Почистете и градината от счупени клонки. Направите ли това, може да пристъпвате към обработката на почвата.
С есенната обработка на почвата през година е добре да внасяте по 2-4 кг оборски тор, 50-70 г суперфосфат и 30-50 г калиев сулфат, а всяка година и по 30-40 г карбамид на квадратен метър. Така ще възстановите изнесените с реколтата хранителни вещества и ще осигурите нормално развитие и редовно плододаване на дръвчетата.

Засаждането на овощни дръвчета ще започне скоро, веднага след листопада. Обърнете сериозно внимание на мястото и на растоянията, на които ще садите. При създаването на помишлени овощни градини тези неща се решават още при проектирането, но в двора обикновено не е така. Който засажда овощни дръвчета в двора си, винаги гледа да изкопае правилно дупките, да обогати почвата, да полее.

Така дава добрия старт за развитие. Но често в стремежа си да има повече видове и сортове, засажда така, че става една бъркотия – гъсто засадени дръвчета от различни видове преплитат лошо оформени корони, пречат си едно на друго и в борбата за съществуване започват да загиват, вместо да дават всяка година добри плодове. Затова любителят овощар трябва предварително да прецени условията, с които разполага и тогава да пристъпи към реализиране на желанията си. Колкото и условията да са конкретни, има и общовалидни принципи. Спазват ли се, резултатите могат да бъдат добри и по-добри, но не и лоши.

Правилно ще постъпите, ако за овощните дръвчета и храсти заделите определена част от двора. Така ще създадете овощен сектор, отделно от зеленчуковия и декоративния и ще улесните грижите си за културите. Не може например да пръскате някое дръвче сред зеленчуците с препарат срещу насекоми, а близо до него да зреят домати. Редовете с високо, средно и ниско растящите дръвчета и храсти следва да придобият амфитеатрална последователност, така че слънцето всички да огрява.
Много е важно да съобразите разстоянията между отделните дръвчета с техните нужди от жизнено пространство.

Подложките, върху които са присадени различните сортове, придават по-слаб или по-силен растеж на дръвчетата. Затова при покупката се интересувайте от подложката. Ябълката и крушата, присадени на ябълки и круши, израснали от семка, стават много високи. Друго е ако ябълката е присадена на някоя от слаборастящите подложки като М 27, М 9, М 26, ММ 106, ММ 111. Крушите стават по-ниски, ако са присадени на дюлевите подложки МА и ВА 29. За двора предпочитайте такива, които придават по-слаб растеж. Тогава разстоянието между ябълките може да бъде някъде около 5 м, между крушите – 4 – 4,5 м, толкова и за дюлята. Сливата и кайсията, които се присаждат на семенни подложки, изискват по-големи разстояния – 5,5 – 6 м, а черешата дори и 7.

За да запазите добрите отношения със съседите, засаждайте дръвчетата на законното разстояние от границата с техните дворове:

• за високостъблените дръвчета, достигащи височина над 3,5 м – на 3 метра;
• за средностъблените, достигащи височина от 2,5 до 3,5м – на 1,5 метра;
• за нискостъблените, достигащи височина до 2,5 м – на 1 метър.

Нещо повече – потърсете взаимната изгода със съседите си. Някои видове и сортове не могат да се самоопрашват и ако условията не позволяват да засадите добрите им опрашители в малкия двор, споразумейте се със съседите кой кои сортове да засади, така че взаимно да се опрашват. Комбинациите са много. Не е възможно тук да бъдат посочени всичките. Но ако в близост например се отглеждат ябълковите сортове Червена превъзходна, Златна превъзходна, Муцу, Примруж, Грени Смит и Фуджи, ще се постигне взаимно опрашване.

Когато на овошките в двора им е добре, ще дават добри плодове.

Ще садите ли малини, сега му е времето. Малини може да се засаждат и през пролетта, но есента е за предпочитане. Най-подходящият момент е втората половина на октомври до първите дни на ноември. Засадени в този срок те успяват добре да се вкоренят и да иззимуват успешно. Разбира се, за това допринася много и добрата подготовка на почвата през септември. Ако по някаква причина не сте успели да направите това, побързайте да го сторите още в първата половина на октомври.
За дворните любителски насаждения почвата обикновено се прекопава с права лопата. Малините ще се развият бързо и ще дават обилна реколта на фона на добро торене. Затова преди обработката разхвърлете равномерно на определената площ по 40 – 60 кг угнил оборски тор, 25 – 40 г суперфосфат и 15 – 20 г калиев сулфат на 10 кв. метра.

За засаждане се употребяват коренови издънки, произведени в разсадник, но може да използвате и от съществуващо насаждение в двора или любезно предоставени ви от приятели и съседи. При всички случаи те трябва да отговарят на определени условия. Много е важно да имат силно развита коренова система (фиг. 1). Слабо вкоренените (фиг. 2) е по-добре да не засаждате, защото и да се прихванат, трудно формират храст, а това означава загуба поне на една година. Дължината на корените трябва да е над 15 см, за да са доброкачесвени, и над 10 см за по-долнокачествени, но също подходящи за засаждане. По леторастите не трябва да се забелязват следи от болести (най-често дидимела), неприятели или физически наранявания.

 

 

 

Преди засаждането изрежете повредените корени, а краищата на по-дебелите опреснете до здрава тъкан. Ако кореновата система е леко позасъхнала, добре ще е да я натопите за няколко часа във вода.

Растенията се засаждат в прави редове. В големите насаждения, където за обработка се използват машини, разстоянието между тях е 2 – 2,50 м, но за условията на вашия двор достатъчно е 1,50 до 2,00 м. В реда растенията се разполагат на 40 – 50 см едно от друго. Засаждайте в дупки, толкова големи, колкото корените да се разстелят свободно и на такава дълбочина, на каквато са били в разсадника. При есенното засаждане е желателно тя да е 2 – 3 см по-голяма. Дупките запълвате с пръст и притъпквате с крака. Всяко растение трябва да полеете с 3 – 4 л вода, независимо, че почвата може да е влажна. Това е нужно, за да се постигне желаният контакт между корени и почвени частици.
Грешка ще бъде, ако след засаждането оставите целия летораст с надежда да берете плодове от него. Така само ще затормозите растението в първата му година и това може да се отрази на прихващането. Затова изрежете всяка издънка на височина 25 – 30 см, а загърлянето пък ще повиши устойчивостта им на вятър и студ. От пъпките на коренището ще се развият още през първата година 1 – 2 издънки. Най-много ще израснат на 3-тата – 4-тата година и тогава вече ще берете по много малини.

За лозаря

Гроздоберът приключва. Прибира се вече гроздето и от най-къснозреещите винени и десертни сортове. Излишно е да се изчаква, за да се образуват повече захари. Напротив, трябва да се бърза, тъй като времето през октомври се влошава и реколтата може да бъде похабена. В хубави дни за беритба трябва да се използват топлите часове на деня. Гроздето, набрано сутрин охладено от нощите температури, трудно започва да ферментира.

Редовно проверявайте как протича ферментацията на гроздовата мъст за направа на вино. Бурната ферментация при нормални условия приключва за 6-7 дни, но понякога, в по-студено време, са необходими 3-4 седмици.

Прекипялата обаче гроздова мъст не е вино за пиене. Трябва да премине и тихата ферментация. Много правилно е наречена тиха. Течността не „кипи”, но дрождите продължават да преработват захари и да увеличават алкохолното съдържание. Плуващите твърди частици се утаяват под формата на винена кал и течността се избистря.

Щом притихне бурната ферментация, виното трябва да се отдели от джибрите. Наричат ги още комини или пращина. Представляват ципите и твърдата съставка на гроздовите зърна, а и чепките, ако не са предварително отделени. Останат ли във все още ферментиращото вино, ще отнемат от свежестта и аромата му и ще му придадат блудкаво-тръпчив вкус.

Още по-лошо ще е ако в плуващите джибри проникне кислород от въздуха и вземат надмощие оцетнокиселите бактерии. Виното ще започне да се превръща в оцет. И ще се превърне. Затова източете течността от съда, в който е протичала бурната ферментация, и я налейте в чисто и предварително опушено със сяра буре.

Не напълвайте съда, а оставете малко празно пространство, тъй като ферментацията не е завършила. В празнината изгорете сярна лентичка и запушете бурето. Това прехвърляне на виноматериала е желателно да се извърши при достъп на въздух. Мераклиите го пускат да се разлива нашироко по дъска. При съприкосновението с кислорода от въздуха багрилните вещества изразяват по-интензивно цвета си и виното придобива по-хубав червен цвят. След около 3-4 седмици може да се смята че тихата ферментация е приключила и виното да е вече вино за пиене. Тогава го прехвърлете отново в друг съд. Така ще го отделите от винената кал. В новия съд не се оставя празнина. Ако се образува и нямате друго вино, с което да я запълните, пак изгорете сярна лентичка. Впрочем, лентички трябва да изгаряте периодично, ако и периодично консумирате вино от това буре.

Джибрите традиционно се изполват за изваряване на ракия. Много неприятен може да е резултатът от изваряването на ракията, когато джибрите не са отделени след ферментацията. За съжаление много стопани не ги отделят до пролетта, когато започнат да усещат киселия вкус на остатъка от виното. А вкисването започва от джибрите. Трябва добре да се знае, че оцетната киселина е крайният продукт на ферментацията. Схемата е проста:

гроздова захар – етилов алкохол – оцетна киселина

И този процес е необратим. Добавката на сода бикарбонат към джибрите преди изваряването на ракията, каквато е практиката в такива случаи, не решава проблема или го решава само частично. По този начин може да притъпите киселия вкус на ракията, но содата не превръща получилият се оцет отново в алкохол. Затова ако искате да използвате джибрите за получаване на ракия, изварете ги веднага, след като в края на бурната ферментация източите виното. Съдът измийте, опушете го със сяра и го съхранявайте правилно до новата реколта. Разбира се, не винаги е възможно да се пристъпи веднага към изваряване на джибрите на обществените казани. Понякога се налага да бъдат съхранени. Най-добре ще ги съхраните , като ги притъпчете много добре, за да изгоните въздуха в тях. Покрийте ги с полиетиленово платно и около 5 см пласт речен пясък. Притъпквайте още на два-три пъти през 5-6 дни. Това се налага, защото все пак протичат ферментационни процеси, в резултат на което отново се появяват празнини. Може да съхраните джибрите и като ги покриете със слама и замажете с кал. Отгоре нанасяте също пласт пясък. Неговата задача ще е да запълва появяващите се в замазката пукнатини. И при двата начина на съхранение няма да е излишно да поръсите съхраняваните джибри с дървесна пепел, а и не само тях, но и съда, и около него.

Добре съхраняваните джибри имат цвета на гроздето – свеж червеникав, ако са от червено грозде и свеж зеленикав, ако са от белите сортове.

Пак ще берете много грозде, стига да не пропускате есенното торене. Истина е че има асми, които с десетки години не са торени и всяка година, кога повече, кога по-малко, раждат. Но истина е и че от лозето всяка година се извличат с реколтата и изрязаните пръчки много хранителни за лозата вещества. Те трябва периодично да се възстановяват в почвата. И тук на помощ идва торенето. Използват се органични и минерално торове. Фосфорните, калиевите и азотните минерални торове е по-добре да се заравят с пролетната обработка на почвата, но за органичните времето им е есента. Тогава ефектът от тях е най-голям, защото през зимата голяма част от органичните вещества се разлагат и така вече може да се усвояват от растенията. Есенното торене е от голямо значение. Не случайно го наричат основно.
Като става въпрос за есенно торене на лозята, не се втурвайте веднага да го правите. За младите лозя, когато е извършено преди засаждането им запасяващо торене, обикновено то е ненужно. По иначе стоят нещата с плододаващите лозя. И при тях то не се налага всяка година. На по-леките глинесто-песъчливи почви към употреба на органични торове се прибягва през 2-3 години, а на по-тежките – през 3-4, дори и през 5. За декар може да използвате по 2-4 тона прегорял оборски тор или компост. От овчия тор отива по-малко – от тон до два. Не е беда ако превишите малко нормата, особено на бедните почви, но обикновено става тъкмо обратното, поради недостиг на тор. В края на краищата всеки тори с толкова с колкото разполага – по-добре по-малко отколкото хич.

Лозата развива дълбоки корени, дълбоко трябва да попаднат и органичните торове. Затова стремежът е да се заорат на не по-малко от 25-30 см дълбочина. В малкото лозе тази дълбочина се постига с права лопата, като торът се разхвърля в средата на междуредието. Още по-добре е ако съчетаете това основно торене с по-дълбоко разрохкване на почвата. Много е полезно, защото с годините почвата в лозето силно се уплътнява. Прави се на 50-60 см дълбочина, подобно на риголването, само че този път пластовете не разменят местата си. Изкопът се прави под формата на траншея на 50-60 см встрани от реда, на дъното на която се разполагат органичните и минералните торове, размесени с почва. В този случай се използват 2000-4000 кг оборски тор или компост или 1000-2000 овчи тор, около 80-100 кг суперфосфат и 40-60 кг калиев сулфат на декар. Естествено е при такава дълбока обработка да бъдат унищожени много корени. Затова то се извършва през две или три последователни години през ред, а в гъстите малки насаждения през два реда. С тази обработка торовете попадат на голяма дълбочина. Мястото на унищожените корени бързо се заема от нови, по-млади и по-жизнени (фиг. 2).
Така се постъпва и с асмите, които са засадени в редици край пътеки, алеи или стени в дворовете При единичните лози начинът е същият, само че канавката е пръстеновидна на 50-60 см от стъблото.

За жинотновъда

Първа грижа на животновъда през окстомври е да осигури спокойната зима за животните. Като се има предвид все по-влошаващото се време, трябва да се побърза с ремонта на помещенията, в които ще зимуват животните. В кошарите на овцете се оформят и агнилниците. Потегнете ясли, хранилки, поилки и всякакъв друг инвентар, който ще ви е необходим в зимните грижи за животните. Вижте изправността на електрическата инсталация и състоянието на осветителните тела. Независимо от ремонта, който ще направите, ако се налага, осигурете и газови фенери.
Изключително важно е да се направи добра преценка на качеството и количеството на наличния фураж. Да се купува и превозва фураж през зимата е трудна работа. Затова още сага си направете сметката и побързайте да попълните недостига. Теглото на сеното може да установите и с помощта на рулетка. Ето как става това:

Ако купата е кръгла и островръха, както е в повечето случаи, измерете дължината на окръжността при основата. Измерете и напречното разстояние от основата на едната страна през върха до основата от другата страна. Всичко това можете да направите с помощта на въже като измерите разстоянието по него до съответните бележки. Като имате тези данни в метри, обема на купата ще намерите в следната таблица:

 

Обем на ниски и средно високи купи с различни размери

Когато сте намерили обема на купите, за теглото на тяхното съдържание ще ви ориентира следната таблица:

Приблизително тегло на 1 куб. метър сено в килограми в ниски и средно високи купи

След третия месец сеното в купите се сляга напълно и промени в теглото на 1 куб. метър не стават.
Ако сламата, която сте приготвили за нуждите на своето животновъдство не е балирана, имайте предвид, че един куб. метър от нея вече след уплътняването и тежи около 35 кг. Има ли плява в нея, пшеничената е с 4-5 кг по-тежка, а ечемичната – с 8-9 килограма.
Имайте предвид, че независимо от полагащия се концентриран и сочен фураж, средно за крава според живото и тегло на ден ще ви трябва по 12-16 кг сено, а за овца – 1,5-2 кг. За агнетата и телетата запазете най-хубавото, после за майките и накрая за сухостойните.

За пчеларя

Пчелните семейства се подготвят за зимния си покой. Майките вече не снасят яйца, а работничките оформят гнездото за зимуване, пренасят мед и подготвят мястото, където ще се съберат в кълбо. Задача на пчеларя е да им помогне.
Първата работа във връзка със зазимяването на пчелните семейства през октомври е есенният преглед. Той ще определи конкретните действия на пчеларя за всяко семейство според силата му.
• силни семейства са тези, които имат повече от 9 рамки, покрити плътно с пчели;
• средни по сила семейства са тези, които имат между 4-5 и 9 рамки, покрити плътно с пчели;
• слаби семейства са тези, които имат по-малко от 4-5 рамки, покрити с пчели.
Слабите семейства се зазимяват сдружени по две в кошер.
На всяко пчелно семейство в кошерите Дадан-Блат и лежак трябва да бъдат осигурени 14-18 кг чист нектарун мед, според силата му и характерната за района продължителност на зимата
Прегледът трябва да завърши докъм средата на месеца и най-късно в последната му десетдневка семействата да бъдат зазимени.
Гнездото на силното пчелно семейство се оформя откъм по-топлата страна – южната или югозападната, защитена от ветровете. При средните по сила семейства то се разполага в средата на кошера и се ограничава с преградни стени от двете му страни, зад които се разполагат топлоизолационните материали. Различават се два вида разположение на питите – едностранно и двустранно. Едностранно е, когато по-пълните пити са към по-топлата страна. При двустранното подреждане по-пълните пити по принцип са от двете страни (фиг. 1). Ако има обаче пити с по-малко от 2 кг мед, те се подреждат в страни, а в средата са по-пълните (фиг. 2). Пчелите образуват кълбото върху по-пълните пити, срещу входа, и ако гнездото е добре стеснено, семейството презимува благополучно.

Тома Христов

Вашият коментар