Добри съвети за ОВОЩАРЯ ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ

За овощаря

Сега е време за вземане на калеми

От края на листопада до края на февруари е времето за събиране на калеми за присаждане. Може и през февруари-март, но тогава някои видове овощни дръвчета започват да излизат от състояние на естествен и принудителен покой и ако е топло, пъпките набъбват.

В овощните разсадници калемите се вземат от специални маточни дръвчета, отглеждани малко по-специално. Любителят овощар обаче търси от сортовете, които е харесал у свои съседи и приятели.

Не всяка пръчка става за присаждане. Калемите трябва да са едногодишни леторасти, добре развити с дължина 20-30 см и нормална за присаждане дебелина. Вземат се от южната, най-добре огряваната страна на короната. По тях трябва да има достатъчно на брой растежни пъпки, за да можете да правите избор при присаждането, така че на всяко изрязано за присаждане калемче да има по две.

Събраните калеми свързвайте на снопчета по сортове и в такъв вид ги поставяйте за съхранение. Не разчитайте на паметта си, а към всяко снопче привържете етикет с изписано името на сорта. Можете да добавите и мястото, откъдето сте го взели.

Много е важно до момента на присаждане правилно да съхраните калемите. Най добре е да ги заровите във влажен пясък. За целта изкопавате подходяща трапчинка, покривате дъното й с пясък, нареждате снопчетата и ги посипвате с останалия пясък. Най-отгоре оформяте купчинка от изкопаната пръст. Мястото на трапчинката е северната страна на къщата или друга постройка. Там температурата се колебае в по-тесни граници и е по-малко вероятно слънцето да стопли земята преди момента на присаждането. А то ще е през април, ако присаждате  под кора.

Когато търсиш място за овощни дръвчета, къде да го откриеш

Не всяко място е подходящо за овощна градина. Това едва ли се нуждае от някакви пояснения. Всеки го знае. По-малко се знае кои места са подходящи и онзи, който създава овощна градина с намерение да припечели нещо от нея, трябва да си отговори точно и правилно, за да не отидат инвестициите му на вятъра. От значение е и за любителя, защото разходите и за него  не са без значение.

Първата крачка е преценката на климатичните условия

Без нея втора не се прави. Ако климатичните условия не позволяват отглеждането на даден овощен вид (например маслини, киви, праскова или бадем), не си заслужа и да се опитва. От климатичните елементи на първо място е температурата. Трябва да се имат предвид възможните най ниски температури в района, които са в състояние да предизвикат измръзване на дръвчетата от желания за засаждане овощен вид. Имат значение и най-високите температури, но особено важни са средните дати на последните пролетни мразове и на честота на повратните студове. Общо взето разпространените у нас овощни видове не страдат от ниски зимни температури, но ако ще измръзват често цветове и завръзи поради повратни студове, засаждането на дръвчета от някои овощни видове едва ли ще е разумно.

При преценката на климатичните условия трябва да се вземат под внимание също посоката и силата на преобладаващите ветрове. Когато липсва естествена защита на овощната градина, добре е да се изгради ветрозащитно насаждение от дървесни видове, достигащи различна височина. Този проблем в населените места е по-малък, защото те обикновено се разполагат на по-закътани места.

От особено значение е количеството на валежите и тяхното разпределение през годината. Там където времето на обичайното лятно засушаване е по-дълго, трябва да се имат предвид и възможностите за напояване. Впрочем напояването заедно с торенето е един от най-важните фактори за получаването на високи и качествени добиви, а някои овощни видове не си заслужава да бъдат отглеждани без поливки.

Данните за климата могат да бъдат взети от най-близката метеорологична станция, но при всички случаи си заслужава да бъдат разпитани и възрасти хора, които имат лични наблюдения и спомени за тях.

Релефът прави микроклимата

Равнините, отдалечени от планински масиви, гори и реки не са подходящо място за овощни дръвчета, макар отглеждането им, особено с любителска цел, да не е невъзможно. Но равните терени  по поречията на реките са особено благоприятни. Не случайно едни от най-добрите райони на нашето овощарство са поречията на Марица, Струма, Огоста, Тунджа. Край много други по-малки реки може да се намерят великолепни места за овощни градини. Те са предимно в хълмисти, полупланински и планинки райони. Там обаче възниква и въпросът за преценка на склона. Според изложението му температурните условия на него ще са различни от данните на метеорологичната станция. Южното изложение е по-топлото, но там и температурните колебания са по-значителни, а и изпарението на влагата е по-голямо. По северните склонове температурните колебания са  по-ограничени, влагата може да се задържа по-дълго време и са за предпочитане. Но ако наклонът е голям, те не задържат влагата и трябва да се избягват. Най-опасни са затворените котловинни полета. В тях може да се настани студен тежък въздух, който още повече понижава температурата си, когато няма възможност да се оттече. Тогава температурата може да достигне критични стойности, които да причинят измръзването и на относително по-студоустойчиви овощни видове.

Няма как да не прецените и почвата

Тя осигурява хранителната среда. Почвеното разнообразие у нас е доста голямо, но затова пък на почти всички почвени типове може да се отглеждат все някакви овошки. При преценката се взема под внимание:

• дълбочината на почвения пласт и ниво на подпочвените води, за да може дръвчето да развие дълбоки корени;
• влагоемност и водопропускливост, осигуряващи благоприятен воден и въздушен режим на кореновата система;
• съдържание на хумус и хранителни елементи;
• киселинна реакция (неутрална до слабо кисела)

Най-добре е преценката на почвата да стане на основата на агрохимичен анализ. На негова основа ще се изготви и планът за торенето.

Любителят овощар, който стопанисва само един двор, няма възможност да търси различни места за овощни насаждения и да ги съпоставя. Казаното обаче в тази статия ще му помогне в оценката на възможностите на своя имот.