За животновъда
Животните не приемат лошо приготвена храна
Изхранването на животните през зимата е свързано не само с количеството и качеството на наличните фуражи, но и с начина, по който им се предоставят. Правилно обработени, те повишават хранителната си стойност и се усвояват по-пълноценно от животинския организъм. Това прави логичен и извода, че така по-пестеливо се изразходват и опасността от недостиг отпада или поне се свежда до минимум.
Зърното е най-желаната съставка в ежедневното меню
Основно като концентрирана храна в животновъдството се използва царевичното, ечемичното и пшениченото зърно. За съжаление по-рядко се прибягва към изключително ценния особено за разплодните и подрастващите животни овес, но добрите животновъди не пропускат възможностите да осигурят както него, така и зърно от някои бобови култури, като фуражен грах, соя и др.
Зърното при всички случаи трябва да се дава смляно на животните. Това увеличава многократно усвоимостта му. Изключение може да се прави при храненето на птиците, на които се дава в малки количества веднъж на ден.
Царевицата като най-често използван зърнен фураж е много добра храна за всички видове отглеждани животни, но трябва да се има предвид, че е бедна на калций, който следва да се добавя чрез други фуражи или допълнително участие на креда в дневните дажби. Продължителното запазване на царевицата под формата на зърно в малките дворни стопанства е трудно, затова масово се използва съхранението й на кочани в проветриви кошове. Оронена и смляна на брашно обаче бързо се вгорчава поради промени в съдържащите се мазнини. Затова трябва да се смила в малки количества, които се изразходват още същия ден или за няколко дни.
Без груби фуражи изпитват чувството на глад
Ако кравите или овцете поемат всичките им необходими хранителни вещества под формата на зърно, те ще продължат да изпитват чувство на глад, поради незапълнения обем на стомаха. Затова грубите фуражи, в това число и сламата, са необходими, още повече, че с тях животните поемат не само пълноценни белтъчни храни, но и витамини и минерални соли.
От грубите фуражи най-често използваният е царевичакът. Когато е прибран навреме и правилно съхранен, по хранителна стойност се изравнява със средното по качество ливадно сено. Грешат онези стопани, които го предоставят необработен на животните. Така те оползотворяват около половината от него. Смлян ли е във вуражомелка, те изяждат до 90-95% от него, а запарен ли е, го приемат с по-голяма охота.
Кочаните на царевицата като груб фураж също представляват интерес. Те съдържат 30-32% сурови влакнини и по хранителна стойност се доближават до овесената плява. Полезни са особено, когато са смлени заедно със зърното. Така в стомаха на животните попада рохкава хранителна маса, която по-лесно се смила и по-добре се усвоява.
За преживните животни ценен фураж представляват и оронените слънчогледови пити. По хранителна стойност те се изравняват с доброкачественото ливадно сено, но трябва да са добре изсушени и едро смлени във фуражомелка. Не е така със слънчогледовите стъбла и люспите на зърната. Те не могат да се използват за фураж.
Кореноплодите и сочноплодите напомнят за зелена паша
Като ценна съставка в зимните дажби на животните практиката е утвърдила голямата полза от кореноплодите (кръмно цвекло, захарно цвекло, кръмна ряпа, моркови), клубеноплодите (картофи, топинамбур, наричан често земна ябълка) и сочноплодите (тикви, фуражни дини). С високото си съдържание на вода и амиди те наподобяват зелената трева и се поемат с охота от животните. Те са богати на витамините В1, В2 и С, а морковите и тиквите и на витамин А. Тези фуражи трябва да се дават нарязани, което улеснява поемането им от животните. Нещо повече, когато картофите например са цели, могат да предизвикат задавяне. За преживните животни те може да са сурови, но за свинете най-добре е да се запарят и водата да се изхвърли. И тиквите за тях трябва да се запарват, но им се дават заедно с водата.
Не давайте на козите по много груб фураж, похабяват го
Колкото и да е сходен начинът на хранене на козите през зимния период с храненето на овцете и другите преживни животни, все пак се различава. Една от съществените разлики е, че козите по-добре от всички други тревопасни усвояват листниковия фураж. Но те почти не консумират сламата от пшеницата и ечемика, каквато е почти всичката слама на практика у нас. По-различно стоят нещата с овесената, но тя доста десетилетия вече е рядкост.
Основните груби фуражи за козата през зимата са сеното, листникивоият фураж, и доброкачествената грахова, бобова и овесена слама. От сочните се използват тикви и кореноплоди, а концентрираните са трици, ярма от житно и бобово зърно, шротове. Разбира се, ако не се използват фабрично приготвени фуражни смески, както се постъпва в повечето дребни стопанства, добавката на креда и костно брашно е повече от желателно. Ориентировъчно една коза може да се храни дневно с 1,5-2 кг груби фуражи, 1-2 кг картофи и 2-4 кг други кореноплоди, 2-3 кг силаж (стига да има) и концентриран фураж според състоянието на животното. За бременните кози концентрираният фураж е обикновено 200-400 г, а за дойните 500-600, от който 100-150 г трябва да е шрот. Най-често недостигът на концентриран и сочен фураж стопанинът запълва с груб. Сеното и другите груби фуражи не си заслужава да надвишават 1,5-2 кг, защото козите изяждат от него само най-нежните и вкусни им части, оставяйки много огризки.
