Какво да сложите в пръскачката, за да опазите зеленчука в градината

Добри съвети за градинаря през юли

Ако искате да си отгледате дребноплодни краставици за консервиране през есента, засейте семената още през първата половина на на юли. Колкото по-рано, толкова по-добре. И от по-късни посеви ще брете, но малко. Така е и с късните готварски тиквички и късните домати, които е най-добре да се засадят до средата на месеца.

Средата на юли е и най-подходящото време за засаждане на късното зеле, както и на късния карфиол. До този момент площта трябва да бъде подготвена и, ако почвата е бедна на хранителни вещества, съответно наторена.

Малко по-различно стоят нещата с ряпата. Тя не е като репичката, колкото и да си приличат и макар да са от едно ботаническо семейство. Репичката има къс вегетационен период и става както през пролетта, така и през есента. Ряпата рано не става, късно пък хич .Но пък се съхранява лесно в прясно състояние през зимните месеци и тогава е източник на ценни за човешкия организъм вещества. Всеки любител може да си я отгледа в двора в количество според нуждите на семейството.

Успехът при отглеждането на ряпата зависи много от срока на сеитбата. Тя не понася високите летни температури и дългия ден. От друга страна, за да образува качествени кореноплоди, са й нужни 80-90 дни време за растеж и развитие. Така че подходящият срок за сеитбата на ряпата е краят на юли – началото на август.

Мястото ще подготвите, като най-напред почистите растителните остатъци на предшественика. След това прекопайте на дълбочина около 20 см. Сега вече може да оформите ниска леха. Подходящата ширина е 1-1,2 м, съобразно удобството ви за работа. Дължината е произволно дълга и зависи от това колко ряпа искате да отгледате или колко позволява теренът. Няма да сгрешите, ако на дъното на лехата разпръснете по около 1 кофа на квадратен метър добре угнил оборски тор, но голяма ще е грешката ви ако торът е пресен или полуразложен. Ряпата никак не го понася. С успех може да използвате минерални торове – около 20 г амониева селитра, 40 г суперфосфат и 20 г калиев сулфат на квадратен метър.

Семената засейте на редове, отстоящи на 30 см един от друг. Това ще направите, като отваряте плитка (2-2,5 см) браздичка, по дъното на която полагате семената. Постарайте се да не засявате  повече от 1 г семена на квадратен метър.

Поради високите летни температури до поникването се налага почти всеки ден да поливате. Ако поддържате нужната влага, семената ще поникнат за около 5 дни. От този момент поливките се разреждат и в зависимост от евентуалните валежи и влагозадържащата способност на почвата се извършват през 5-10 дни. Ще преустановите напояването 10-15 дни преди прибирането.

Пониците на ряпата се развиват бързо. Когато образуват втория същински лист, проредете растенията, така че разстоянието между тях в реда да бъде около 10 сантиметра..

Към края на октомври – началото на ноември ряпата ще е готова за прибиране.

Какво да сложите в пръскачката, за да опазите зеленчука в градината

През юли топлинните условия и високата влажност в градините са благоприятни за появата и развитието на различните болести и неприятели по зеленчуковите растения. Това е причина да се прибягва често до употреба на химически препарати, което, разбира се, не е желателно. При всички случаи обаче, поради настъпилите и настъпващите беритби, препаратите трябва да се подбират според карантинния им срок и той строго да се спазва. Затова, ако се налага пръскане, а има плодове за прибиране, първо те се обират и едва тогава се взема пръскачката.

Доматите

Условията са благоприятни за развитието на болестта кафяви (черни) листн петна или  алтернария по името на гъбата, която ги причинява (Alternaria solani). Разпознава се по концентрично прошарените в кафяво и черно-кафяво закръглени петна. За профилактично пръскане срещу болестта се използват контактни препарати с предпазно действие като

При поява на първите петна следва да се прибегне към някой от следните препарати със системно (лечебно) действие, като:

Продължава борбата с най-честата болест по-доматите да е картофената мана. Засяга всички части на растението. По листата, стъблата и клонките се появяват кафяви петна, а по плодовете петното е откъм дръжката. Болестта започва от периферията на най-долните листа и бързо се пренася по цялото растение. Срещу нея профилактично се пръска със същите препарати, както и при алтернарията. Може да използвате също и меден оксихлорид в концентрация 0,3%, както и шамп ВП (шампион ВП) – 0,15%, санкоцеб 80 ВП – 0,2%, фунгуран ОН – 0,15% и др.. При поява на първи петна се прибягва до системни препарати като:

Краставици

Най-често краставиците страдат от маната, но е възможно да бъдат нападнати и от брашнеста мана, Характеризира се с образуването на бял прашест налеп, който бързо обхваща всички зелени части на растението. Пръскането требва да започне щом се забележат първите петна. Повтаря се през 7-10 дни.Може да използвате някой от следните препарати:

Листни въшки и акари

През лятото зеленчуците се нападат от различни видове листни въшки. Това са предимно прасковената листна въшка, памуковата листна въшка, доматовата листна въшка. Ето някои препарати, които се използват за борба с тях.

Навсякъде в страната е разпространен обикновеният паяжинообразуващ акар. Най-често от него страдат краставиците, патладжана, доматите, дините, тиквите и фасула. Пръсканията срещу него трябва да започнат преди масовото му намножаване, при 5% нападнати растения. Много е важно да се опръсква долната страна на листата. За борба с този вредител се някой от следните препарати: