За градинаря

 

Средно ранните домати са към края на развитието и плододаването си поради настъпващите метеорологични промени. Със завършването на беритбата почистете площта от растителните остатъци и не чакайте късна есен, за да обработите почвата дълбоко. Колкото по-рано извършите тази обработка, толкова по-добре. Успоредно с обработката наторете площта според зеленчуковия вид, който ще бъде отглеждан на това място през идната година.

На късните домати още в първите дни на септември, или около 40 дни преди обичайното в района време за образуването на първите есенни слани, прекършете върховете, независимо от броя на развилите се съцветия. Така ще ускорите наедряването и узряването на формиралите се плодове, което означава и че ще получите повече продукция преди образуването на първите слани.

Късните краставици приключват развитието си. До настъпването на неблагоприятните за тях условия ще наберете повече продукция, ако извършвате редовно беритбата, не допускайте прерастване на плодовете и успоредно с добрите откъсвате и деформираните и повредените, както и ненужните колтуци. Всичко това гарантира постигането на по-висок добив.

Главестото зеле вече се нуждае от нарастващо внимание. От изключителна важност е поддържането на нормална влажност. Поливайте редовно, като се съобразявате с количеството на валежите Обикновено септемврийските валежи не задоволяват изискванията на бързо нарастващите растения. При недостиг на вода много растения не формират или формират малки зелки. Валежите или поливките след допуснато засушаване са причина за напукване на формиралите се зелки.

Карфиолът вече ще започне да формира главите. Подхранването с 100-200 г на 10 кв. метър амониева селитра или с 5-6 кг размит в поливната вода пресен оборски тор се отразява добре на добива и качеството. Започне ли формирането на главите, прекратете достъпа на пряка слънчева светлина до тях с подходящо привързване или пречупване на големи листа от листната розетка.

Разсадът за предзимно засаждане на ранно главесто зеле в районите, в които това е възможно, засейте към средата на септември. По-ранният прераства, а по-късния може да се окаже незадоволително развит към времето му за засаждане.

Време е за сеитба на спанак. Може да го засявате още в първите дни на септември и да продължите на етапи през 10-15 дни и през следващия месец. От ранните посеви се получава продукция за консумация още през есента.

За късните моркови една обилна поливка в началото на септември обикновено е наложителна, поради оскъдните валежи по това време и дори пълната им липса. Ако засушаването продължи, ще се наложи поне още една поливка.

Засяването на късните репички обикновено става възможно към края на месеца. Ако температурите по това време са необичайно високи, отложете до захлаждане на времето. Те никнат бързо. Засетите в топло време често развиват дълги тънки стъбълца, полягат и не стигат до развитие на кореноплодчета.

 

За овощаря 

 

Беритба на късните сортове ябълки и круши започва. Добре е да извършите по-внимателни наблюдения за настъпването на беритбената зрялост. Правилното определяне на момента за беритба на всеки сорт е от съществено значение за сполучливото съхранение на плодовете. Плодовете на сорта Айвания например, обрани преждевременно, остават с тревист вкус и без аромат, на сорта Боровинка пък никога не успяват да увеличат захарността си и все са твърде кисели. Плодовете на Канадска рената и Зимна бананова бързо придобиват брашнеста консистенция и не подлежат на по-нататъшно съхранение, когато са обрани късно. Освен това в периода на съзряване ябълките увеличават теглото си с 1 – 2 % на денонощие.

Има доста надеждни методи за определяне момента на беритбената зрялост. За практиката на любителя овощар най-удобни са показателите:

*                     появата на характерната за сорта окраска по кожицата на плода;

*                     лесното откъсване на плодовата дръжка от плодовата клонка;

*                     потъмняването на кожицата на семената.

Беритбената зрялост на Златна пармена и Озарак голд обикновено настъпва още в последните дни на август и продължава докъм 10-ти септември. Следва беритбата на сортове като Джонатан, Жълт белфльор, Канадска рената, Златна превъзходна и др. В края на месеца се берат сортове Карастоянка, Муцу, Бял зимен калвил, Айвания и Мелроуз.

Беритбеният инвентар и плодохранилищата, в т. ч. и домашните, трябва да бъдат почистени и дезинфекцирани най-късно до първите дни на септември, като се има предвид настъпващата беритбена зрялост

Почвата в младите овощни насаждения, в които са отглеждани подходящи ранни зеленчуци, е време да почистите от растителните остатъци и да я обработите в междуредията или в околостъблени кръгове, както по-често се предпочита в домашните градини.

Поливките на младите овощни дръвчета са наложителни при установено трайно засушаване, тъй като тяхната коренова система е все още неразвита и плитко разположена. Извършват се с умерено количество вода, колкото да се поддържа нормална влажност в коренообитаемия почвен слой.

Полейте ягодите още в началото на месеца. Ако лятното засушаване в района продължи, няма да сгрешите полеете ли още веднъж до края на септември, а и след това. След първата поливкса подхранете с умерени дози калиеви и фосфорни торове. Заравят се чрез задължителното окопаване след поливката.

Нови ягоди може да засаждате през целия септември, както и в началото на октомври. Благоприятни метеорологични условия най-често настъпват през втората половина на месеца, след падането на повече валежи, но при поливни условия желателно е да се засажда още в началото му. Колкото по-рано, на толкова по-добро развитие може да се разчита през есента и на по-успешно презимуване. По-рано засадените раждат повече плодове.

Окопаването на малините още в ранна есен е много полезна практика – унищожават се никнещите плевели, но не по-малко важно е и премахването на  слабите и сгъстяващи насаждението нови издънки.

 

За лозаря

 

Започва гроздоберът и повечето любители лозари се захващат да направят домашно вино. Ето някои цифри, които ще им бъдат полезни:

 

Гроздето се бере при захарност:

• 21-23% за червените вина
• 18-20% за белите вина

 

Недостигът на захарност се допълва с 1 кг захар на % за 100 л мъст.

 

От 100 кг грозде се получава

• 70-75 л мъст
• 60-70 л вино

 

При направата на домашните вина обикновено любителите не обръщат внимание на „шапката”. За какво всъщност става въпрос?

За приготвянето на червените вина ферментацията протича заедно с ципата на зърната. Това е задължително условие, тъй като виното се оцветява благодарение на багрилните вещества в ципата. Когато не е червено оцветена, вземат се мерки за допълнително обагряне на гроздовата мъст, но при всички случаи ципата участва във ферментацията. Лошото е, че ципите, а и смачканте зърна зърна, увлечени от отделящия се въглероден двуокис, се изнасят на повърхността на ферментиращия сок и образуват така наречената във винарската практика шапка. Това не е от полза за обагрянето на сока, но по-лошото е, че благодарение на проникналия въздух в шуплестата шапка се развиват микроорганизмите, които причиняват вкисването на виното. Така е, когато шапката се остави да плува на повърхността, т. е. ферментацията да е с плаваща шапка (фиг. 1). Ако се предотврати изплуването на ципите и шапката остане под повърхността, ферментацията ще протича при потопена шапка (фиг. 2). Когато за ферментацията се използват каци, това се постига с помощта на  подвижно (лъжливо) решетесто дъно.

Него можете да приготвите от чамови дъски, пътно снадени една до друга и надупчени с помощта на свредел с диаметър 6-8 мм (фиг. 3). Диаметърът на лъжливото дъно е по-голям от диаметър на отвора на кацата и за да успеете да го вкарате, трябва да го направите от две части (фиг. 4). Ще ги свържете с помощта на дървени клинчета  (дюбели). За направата на подвижното дъно не трябва да си служите с метални пирони или винтове, за да избегнете т. нар. синьо (желязно) пресичане на виното. За да го поставите в кацата, трябва да източите около една четвърт от мъстта, която впоследствие отново наливате.

 

Нищо не ви пречи да намерите и други решения за направа на лъжливо дъно, дори изплитането му от лескови пръчки например. Важното е ферментацията на червеното вино да протича при потопена шапка.

При направата на бели вина всичко това не се налага, защото задължително условие при тях е ципите на зърната да бъдат предварително отстранени. Иначе бялото вино не е бяло.

Когато ферментацията протича в бъчва, потапянето на шапката е невъзможно. За да избегнете достъпа на въздух, следва да направите дупка на капака, с който затваряте враната. През нея прокарвате шлаух, свободния край на който потапяте в съд с вода (фиг. 5). Така отделящият се въглероден двуокис успява да отлети, а достъпът на кислород до ферментиращата каша е предотвратен.

 

 

За животновъда 

 

Пашата вече е твърде оскъдна, но каквато и да е, трябва да се използва. През септември тревата често е покрита с роса, а по високите пасища не са изключени и слани. Животните трябва да се пускат сутрин по-късно, след вдигането на росата. Когато няма роса, може да пасат от ранно утро до късна вечер.

Като добавка към пашата могат да послужат зелените растителни остатъци от различни градински растения. Трябва да се внимава те да не престояват дълго на купчини, където се получава самозагряване вследствие на развитието на вредни за животните плесени.

Един от най-ценните груби фуражи през зимата представлява царевичакът. Времето му за събиране и съхранение е сега, когато се прибира царевичното зърно от средно ранните и средно късните хибриди. Трябва да се събира и складира добре изсъхнал. Когато е събран и навързан на снопи влажен, мухлясва и става опасен за животните.

Време е вече да започне потягането на помещенията, в които ще зимуват животните. Отлагането е свързано с риска от бързо влошаване на метеорологичните условия, които може да затруднят строително-ремонтните работи. Част от подготовката  на оборите е и ремонтът на пътищата към тях, за да се избегнат транспортните проблеми при зимни условия.

Поради наближаващата зима е наложителна и преценка на наличните зърнени, тревни, груби и сочни фуражи. Не бива да се отлага, защото недостигът по-трудно се осигурява при неблагоприятните есенно-зимни условия.

Люцерната е най-ценният белтъчен фураж за всички категории животни. А целият септември е най-благоприятният срок за сеитбата й. Есенните посеви по-добре се справят с никнещите плевели в сравнение с пролетните, до настъпването на зимата се растенията се вкореняват добре, устояват на ниските температури и още първият, майският, откос е богат.

Едногодишните бобово-житни смески са ценни колкото с богатството на хранителни за животните вещества, толкова и с това, че реколтата от тях постъпва рано, когато тревата от естествените източници е все още оскъдна. Най-подходящото време за засяването им е от средата на септември до края на месеца за по-високите и по-северните райони и края на септември и началото на октомври за южните райони на страната.

През септември започва и сеитбата на многогодишните бобово-житни тревни смески, стига да има достатъчно влага в почвата. Засяват се семената на житния компонент, а на бобовия обикновено през пролетта. Ако няма достатъчно влага в почвата, по добре е сеитбата на житните треви да се отложи за пролетта, защото при късна сеитба растенията може да не се окоренят добре и да пострадат през зимата.

 

За пчелрая

 

Все още цъфтящата растителност, колкото и оскъдна да е, предлага храна на пчелите, допълвана по-обилно от соковете на зреещи ябълки, сливи, круши дини, грозде и други плодове. Добивът на мед е приключил, състоянието на пчелните семейства е различно, настъпват сериозни метеорологични промени и всичко това е причина пчеларят да си изготви още в първите дни на месеца подробен план за действие.

С един бегъл, но достатъчно професионален преглед на пчелина установете състоянието на пчелните семейства. Не е необходимо да се голям специалист, за да познаете кои пчелни семейства са слаби, а по-внимателното ви вглеждане ще ви убеди, че майките в тях са или или стари, или негодни по друга причина. Тези слаби семейства трябва да присъедините към средните по сила с добри майки.

Проверката за качеството на меда в кошера трябва обезателно да бъде включена в плана ви за работа през септември. Ако медът в питите е манов, гроздов или от други плодове, тези пити трябва да бъдат извадени и заменени с нектарен мед. Мановият мед се изважда и центрофугира за консумация.

Оскъдната паша през септември налага пчелните семейства да бъдат подхранвани. Подхранването е условие за повече пило, а това ще рече обновяване на семействата с млади пчели преди настъпването на зимата.

Преди подхранването за запасяване стеснете гнездата на толкова пити, на колкото семейството ще зимува, за да се концентрира храната в тях.

За да има стимулиращ ефект, запасяващото подхранване трябва да бъде направено още в началото на септември и не по-късно от средата му. Навреме даденият сироп се преработва главно от старите пчели, а младите, които ще зимуват, се предпазват от физиологично изтощаване.

Причина за проява на кражби между пчелните семейства са оскъдните източници на естествена храна за пчелите. Това трябва да имате предвид и да вземате съответните мерки.

Трябва да не отпада от вниманието ви и добитият мед. Подходящо за съхранение е прохладното помещение, в което температурата се колебае в тесни граници около 10 градуса. В топло помещение (15-20 градуса) може да  се активизират микроорганизмите, които причиняват вкисването му. За това допринася и евентуално високата влажност, защото медът е хигроскопичен, оводнява се и се разрежда.

Идеален рой се постига чрез разделяне наполовина. Този начин на изкуствено роене е много ефективен, но може да се приложи само при много силни семейства. Всички пити трябва да са покрити с пчели, да има много пило, мед и прашец. Прилага се веднага след главната паша. Независимо че тя вече премина, методът заслужава внимнието на всеки пчелар.

Разделянето се извършва в празен кошер със същата форма и цвят. Поставяте го до кошера със семейството, което ще делите. От него изваждате половината от питите с меда, пилото и пчелите по тях. Внимавате в кой кошер ще попадне майката. След като ограничите гнездата с преградните дъски, кошерите, вече затворени, отстранявате на равни разстояния от около 50 см  от предишното положение на входа на разделяния кошер (виж фигурата). Цялата манипулация извършвате в обедните часове, когато повечето от пчелите са навън. Връщайки се, те не намират входа на старото му място и се устремяват към входа на единия или другия кошер.

Ако в единия навлизат повече, изместете го малко встрани. Вечерта на семейството без майка давате съешена майка или зрял маточник. През следващите дни отдалечавате постепенно кошерите един от друг, докато достигнат на определените им постоянни места.

При този начин на изкуствено роене се получават жизнени семейства с пчели от различна възраст. Те успешно се развиват и през следващата година активно навлизат в главния медосбор.