Маната отстъпва място на сивото гниене при лозата

Добри съвети за лозаря през август

Маната отстъпва място на сивото гниене. От тази болест най-чувствителни са щетите по гроздето, но от нея страдат пъпките, листата и младите леторасти.

Причинител е един вид гъбичка (Sclerotiniafukeliana). Гроздето се напада както на лозата, така и по време на по-краткото или по дълго съхранение или транспорт.  По ципата на заболелите зърна се появяват светлокафяви петна, които бързо се сливат, ципата става светлокафява и лесно се обелва. Заболяването се предава от засегнатите на здравите зърна и гроздът се покрива със сива плесен.

Заразата най-често прониква през наранената ципа от насекоми (гроздов молец), оидиум, градушка или други механични повреди, както и напукване след дъжд. Не винаги е нужно да има повреди по зърната. Мокрите зърна са еднакво уязвими както и наранените.

• Борбата, както проличава от характера на болестта, трябва да бъде преди всичко превантивна, т. е. да се вземат предпазни мерки:
• да не се засаждат лозя в ниски и влажни места;
• лозето да се поддържа чисто от плевели;
• да не се допуска излишно торене с азотни торове;
• да не се допуска излишно поливане;
• да се извършва филизене, колтучене и правилно привързване на леторастите по носещата конструкция с оглед на добро проветряване, а край зашумените гроздове да се премахва и част от листата;
• на десертните лози да се прореждат предварително зърната, особено на сортовете с по-сбити гроздове;
• да се почистват загнилите зърна, а силно нападнатите гроздове да се премахват;
• да се води редовно борбата с оидиума, а при нужда и с гроздовия молец, за да не се допусне нараняване по ципата на зърната;
• гроздето да се бере сутрин, след като се е вдигнала росата, а след дъжд, когато е просъхнало.

Срещу сивото гниене по гроздето може да се използват следните препарати:

Заб. Предвид настъпващото узряване на гроздето, строго се съблюдава карантинният срок на препарата.      

Гроздоберът се задава, подгответе винарските съдове. Направата на домашно вино е работа за мераклии, а мераклиите, освен дървени, никакви други съдове не употребяват.

Дървените съдове се правят от дъбов материал. Когато те са нови, придават на виното тръпчив вкус. За да не се допусне това, новите съдове се наливат с вода, която в продължение на две седмици се сменя през ден. След това се изпарват няколко пъти, докато водата остане бистра, измиват се с 1%  горещ разтвор на сода за дъски, изплакват се обилно с чиста вода и се напушват със сяра. Така те са годни за работа.

Хубаво вино може да стане само в безупречно чисти съдове. В това отношение употребяваните крият сериозни рискове. При неправилното им съхранение по дъгите се развива плесен, чиято миризма, поета от виното, е крайно нежелателна. Много неприятно е, ако е допуснато виното в тях да се вкисели. Това е предпоставка да вкисне и новото вино. Ето защо от реколта до реколта съдовете трябва да се поддържат чисти. Затова веднага след източване на виното те се измиват със студена вода, подсушават се и се напушват със серен дим, като се изгарят серни лентички или сяра в количество 2-3 г за 100 л вместимост. Така подготвени, се оставят за съхранение в сухи помещения и веднъж месечно се напушва със серен дим. След такова съхранение около две седмици преди гроздобера се закисват, за да не пропускат между дъгите, запарват се с гореща вода, опушват се със серен дим и се употребяват веднага. Ако се наложи да се изчака някой и друг ден, серният дим трябва да остане затворен в тях.

Когато е допуснато да се развие плесен в съда, процедурата по подготовката му е малко по-сложна. Ако плесента е неотдавнашна, тя е сивобелезникава на цвят, не е проникнала дълбоко в дървото и се отстранява сравнително лесно. Съдът се измива с помощта на четка и горещ разтвор на сода за дъски (натриев карбонат). Количеството на разтвора може да е различно, според обема на съдовете, но трябва да е десетпроцентов, което ще рече 10 кг сода на 90 л вода или съответно 1 кг сода на 9 л вода. На содата се разчита да неутрализира и киселините, останали от вкиснато вино. Старата плесен е жълтеникава и е оставила повече неприятни следи. Тогава освен тези процедури трябва да се прибегне и към употребата на калиев перманганат. Използва се в количество 10 г на 100 л вместимост. Съдът се налива донякъде с вода, необходимото количество калиев перманганат се разтваря в нея чрез интензивно разклащане, долива се догоре, разбърква се и така престоява 3 – 4 дни. След това разтворът се излива и съдът се измива. Ако миризмата на плесен продължава да се чувства, процедурата се повтаря, но вече с двойно по малка доза калиев перманганат.