Ноември е най-подходящото време за есенната дълбока обработка на почвата в лозето. Като се има предвид разположението на корените, тази обработка не бива да е по-дълбока от 23-25 см, но на по-леките почви може да достигне и 28-30 см. Дълбоката обработка на почвата, наричана още и основна, се съчетава и с подходящо торене. Истина е че има асми, които с десетки години не са торени и всяка година повече или по-малко раждат. Но истина е и че от лозето всяка година се извличат с реколтата и изрязаните пръчки много хранителни за лозата вещества. Те трябва периодично да се възстановяват в почвата. И тук на помощ идва торенето. Използват се органични и минерално торове.. Есенното торене е от голямо значение. Наричат го основно.
Като става въпрос за есенно торене на лозята, не се втурвайте веднага да го правите. За младите лозя, когато е извършено преди засаждането им запасяващо торене, обикновено то е ненужно. По иначе стоят нещата с плододаващите лозя. И при тях то не се налага всяка година. На по-леките глинесто-песъчливи почви към употреба на органични торове се прибягва през 2 – 3 години, а на по-тежките – през 3 – 4, дори и 5. За декар може да използвате по 2 – 4 тона прегорял оборски тор или компост. От овчия тор отива по-малко – тон – два. Не е беда ако превишите малко нормата, особено на бедните почви, но обикновено става тъкмо обратното, поради недостиг на тор. В края на краищата всеки тори с толкова с колкото разполага, по-добре по-малко отколкото хич. Добавката към органичните торове на 80 – 100 кг суперфосфат и 40 – 60 кг калиев сулфат на декар гарантира по-добър резултат.
Лозата развива дълбоки корени, дълбоко трябва да попаднат и органичните торове. Затова най-добре е да се заорат на 25 – 30 см. В малкото лозе тази дълбочина се постига с права лопата, като торът се разхвърля в средата на междуредието. Още по-добре е ако съчетаете това основно торене с дълбоко разрохкване на почвата. Прави се на 50 – 60 см дълбочина, подобно на риголването, само че този път пластовете не разменят местата си. Естествено е при такава дълбока обработка да бъдат унищожени много корени. Затова то се извършва през две или три последователни години през ред, а в гъстите малки насаждения през два. Все с цел да не се повреждат много корени, изкопът се прави на 50 – 60 см от лозите в реда.
Там където лозята искат топла зимна завивка, есенната обработка на почвата се съчетава и със загребване. Лозата е доста студоустойчиво растение, но на места, където температурата през зимата се понижава до 15-16 градуса под нулата, части от нея започват да измръзват. Най-сигурният начин за предпазването им е загребването. То е трудоемка работа. И енергоемка. Затова на такива места промишлени насаждения обикновено не се създават, но любителя нищо не може да го спре. Нещо повече, той сади и отглежда лозе и там, където зимните студове са още по силни. И загребва. По-различно постъпват стопаните в районите, в които критичните температури за лозата през зимата са по-редки и често се занизват една след друга топли зими. Там кога загребват, кога не. И ето че се случва от силни студове да загинат не само плодни пъпки, а цели лозя. Затова старите лозари са казали: “Пази винаги за веднъж”.
Най-подходящото време за загребването е края на листопада, през първата половина на ноември. Ако по някаква причина листопадът не е приключил, не се чака, защото по-нататък метеорологичните условия може да го направят невъзможно. В районите, в които то е задължителна практика, лозите се отглеждат приземно, с къси стъбла (15-20 см), по формировките чашовидна и Гюйо. При чашовидно формираните лози резитбата се извършва през февруари, нонищо не пречи това да стане и сега. Желателно е само да се оставят повече чепчета. Броят им ще регулирате напролет, когато ще се види дали има загинали пъпки. Дълбоката оран се прави така, че почвата да се отмята към лозите. Плугът, отмятайки почвата, не покрива с пръст достатъчно пръчките или чепчетата, ако е извършена резитба. Затова допълнително с мотика или лопата се оформя купчинка, която покрива най-долните 2-3 зимни очи с 15-20 см рохка почва.
При формировките от типа Гюйо първо е резитбата, после загребването.Характерно за тях е, че има една дълга плода пръчка или две при двоен Гюйо. Това им придава обемност, която затруднява загребването без предварителна резитба. Тя може да бъде цялостна, при което се запазват по една или две дълги плодни пръчки (според това дали е единичен или двоен Гюйо) и съответстващия на тях брой чепчета с две очи. Има обаче основателни съображения да се извършва частична, а не цялостна резитба. Тя се състои в премахването само на далата вече плод и изиграла ролята си плодната пръчка . Леторастите, развили се от очите на чепчетата, се полагат върху почвата по дължината на реда, покриват се на 1-2 места с пръст, за да останат легнали и с оранта се загребват. И в този случай не се постига винаги желаното покритие, което налага допълнително натрупване на почва с мотика или лопата.
Не е изключени зимни очи по заровените пръчки частично или цялостно да загинат при прекомерно овлажняване и липса на въздух. Освен това, ако се закъснее с отгребването поради някаква причина, повърхностното затопляне на почвата в ранна пролет може да провокира развитието на пъпките и те да се оронят по време на отгребването. Затова най-разумно е да се изберат две пръчки и те да се загребат. Останалите остават открити. Ако зимата е мека и не измръзнат, от тях се избират плодни пръчки. Има ли обаче измръзване, разполага се с резерви. Логичен е да се помисли, че при това положение може да не се изрязва сега старата плодна пръчка, а през пролетта. Да, но така сега ще пречи при работата.
