Няколко вредителя могат да съсипят зелето и карфиола в градината, а и не само него

Пазете краставиците от брашнестата мана - добри съвети за градинаря през АВГУСТ
   Прочетена: 12793 пъти
Няколко вредителя могат да съсипят зелето и карфиола в градината, а и не само него
Няколко вредителя могат да съсипят зелето и карфиола в градината, а и не само него

Добри съвети за градинаря през август

 

Салати в късна есен ще ви напомнят за ранна пролет. Можете да си ги купите, но ако искате да се насладите и на удоволствието от собственото си майсторство, ще трябва да си ги отгледате в своята градина. Малко амбиция, малко знания и ще се справите, защото всичко останало е грижа като за всяка култура.

За успеха на късното производство на салати от значение все пак е и районът. Високите полета, където температурите се понижават до 4 - 5 градуса под нулата рано, не са подходящи, но местата с по-продължителна есен си ги бива. Там и евентуалните покрития с полиетиленово платно помагат.

За късно есенно производство се предпочита главестата салата, каквито са сортовете Юнска едра или Майски цар. Подходящото време за засяване на разсада е началото на август. Семената засейте на открита лехичка или в сандъче. Ако мислите да отгледате разсада в сандъче, добре е да го заровите в земята, за да не се влияе силно почвата в него от августовските горещини.

Подходящото време за засаждане на разсада настъпва между 5 и 15 септември.

 

Няколко вредителя могат да съсипят зелето и карфиола в градината, а и не само него. Зелето си има много болести и неприятели. То е стара култура и различни гъбички, насекоми и разни червейчета са се специализирали като специфични негови паразити.

Маната е една от най-опасните болести по зелето и карфиола. Причинител на тази болест е гъбичка (Peronosporaparasitica). Тя се развива от ранна пролет до късна есен. Много е опасна докато младите растения са все още неукрепнали след разсаждането, тъй като малкото им листна маса може  да бъда обхваната цялостно от гъбичката. В такъв случай те загиват.

Ще познаете болестта по появата на хлоротични (с жълтеникав оттенък) неправилни петна по листата. От долната им страна понякога се вижда белезникав налеп от спорите, с които се размножава гъбичката. Петната постепенно избледняват, засъхват и листата загиват.

Срещу тази болест  са регистрирани  препаратите  инфинито СК и ридомил голд Р ВГ, Несъмнено, помагат и други фунгициди, но по-важни са агротехническите мерки, свързани с бързото развитие на растенията.В по-напреднали фази болестта не е особено вредоносна.

Бялата зелева пеперуда е силно разпространен из цялата страна неприятел. Тя е по-опасна в дворните градини.От нея по-малко страда отглежданото на полето зеле. Това се обяснява с по-удобните места за зимуване, които неприятелят намира в населените места - стрехи, клони на дървета, колове, дървен материал и др. Зимува като какавида. Развива 2-4 поколения. Вредят гъсениците. Докато са малки (от първа възраст) нагризват листата отдолу, но по-възрастните ги ядът изцяло, като оставят само дебелите жилки.

Борбата с този неприятел е ефективна, когато се води срещу младите гъсеници. Икономическият праг на вредност е 10% нападнати растения и унищожена 25% от листната им маса. Ръчното събиране на гъсениците е ефикасно. Имайте обаче предвид, че те отделят секрет, който причинява обриви по кожата. Трябва да се работи с ръкавици. Секретът е отровен за патици и гъски.

Може да използвате и някои от следните рецепти:

Поръсете растенията със смес от половин чаша сол и една чаша брашно. Гъсениците поглъщат сместа и загиват.

Фин дървесен прах или ситно смляна ярма в количества достатъчни да покрият гъсениците ще блокират дишането им и те ще загинат.

Препоръчва се засаждането в междуредията на мента, розмарин, градински чай, вратига, валериана, домати, целина. Те действат отблъскващо на гъсениците.

 

За борба с този неприятел са регистрирани следните препарати:

 

Препарат

Начин на действие

Конц. в %,

Доза в г(мл)/дка

Карантинен

Срок в дни

Група за употреба

Авент 150 ЕК

Контактно и стомашно

17 мл/дка

3

2

Алтакор ВГ

Контактно и стомашно

8-10 г/дка

1

3

Децис 100 ЕК

Контактно и стомашно

7,5-12,5 мл/дка

7

2

Нуреле Д (хлорсилин 550 ЕК, санба)

Контактно, стомашно и фумигантно

80 мл/дка

21

2

Санба (хлорсирин 550 ЕК, нуреле Д)

Контактно и стомашно

80 мл/дка

21

2

Цитрин макс (циперкил 500 ЕК,циперт 500 ЕК, поли 500 ЕК)

Контактно и стомашно

5 мл/дка

7

2

 

 

Зелевата нощенка стига до сърцевината на зелките.И на тази пеперуда гъсениците са тези, които нанасят щетите. Вреди не само по зелето и карфиола. Напада морковите, бамята, салатите, фасула, лука, патладжаните и още много други градински и полски растения. По зелето и карфиола младите гъсеници нагризват листата от долната им страна и ги скелетират, като оставят само жилките. Младите растения или загиват или не правят глави. Оформят ли се зелките, гъсениците навлизат в тях и изпълват издълбаните ходове с извержения. В ходовете прониква и вода, главите загниват и стават негодни за консумация. На карфиола повреждат повърхността на съцветията и се  вгризват навътре, както при главестото зеле.

Борбата срещу зелевата нощенка се води срещу гъсениците до трета възраст при праг на икономическа вредност за късното зеле 15-18 гъсеници на 100 растения. Може да се използва някой от препаратите, посочени в приложената таблица:

 

Препарат

Начин на

действие

 

Конц. В %

Доза в г (мл)

 на дка

Карантинен

срок в дни

 

Група за употреба

Авант 150 ЕК

Контактно и стомашно

17 мл/дка

3

2

Алтакор ВГ

Контактно и стомашно

8-10 г/дка

1

3

Децис 2,5 ЕК

 

Контактно истомашно

 

50-70 мл/дка

7

3

Децис 25 ВГ

Контактно и стомашно

7 г/дка

7

3

Децис 100 ЕК

Контактно и стомашно

7,5-12,5 мл/дка

7

2

Дурсбан 4 ЕК

Контактно и стомашно и фумигантно

100 мл/дка

28

2

Карате зеон 2,5 КС

Контактно и стомашно

15 мл/дка

7

3

Конфидор енерджи ОД

Контактно и стомашно

80 мл/дка

7

3

Нексид 015 КС

Контактно и стомашно

40 мл/дка

7

3

Нуреле Д  (хлорсилин 550 ЕК санба

Контактно и стомашно

80 мл/дка

21

2

Ранер 240 СК

Стомашно

40 мл/дка

14

3

Санба  (хлорсирин 550 ЕК,нуреле Д)

Контактно, стомашно и фумигантно

80 мл/дка

21

2

Суми алфа 5 ЕК

Контактно и стомашно

25 мл/дка

14

3

Суперсект мега (суперсект екстра)

Контактно и стомашно

25 мл/дка

7

3

Фюри 10 ЕК

Контактно и стомашно

10 мл/дка

1

3

                                     

Пакостите на зелевия молец не са по-малко опасни.И той напада много други културни и диворастящи видове, но най-опасен е за зелето и карфиола. Щетите нанасят гъсениците. Отначало те се вмъкват в листата и ги минират, но впоследствие ги надупчват и остават незасегнати само дебелите жилки. Нагризат ли връхните листа на младите зелеви розетки, те не могат да завият зелки, а наскоро разсадените растения загиват. Много неприятни са повредите по карфиола. Гъсениците навлизат дълбоко и изгризват цели съцветия на цветната глава.

Борбата със зелевия молец трябва да се води, както и при другите зелеви пеперуди, като се унищожават кръстоцветните плевели (синап, дива ряпа, овчарска торбичка и др.). Необходимо е също да се събират и изгарят растителните остатъци от градината, където какавидира и зимува зелевият молец. В случай на нужда (ИПВ - 10% повредена листна маса) се използва някой от препаратите, посочени в приложената таблица. 

Препарат

Начин на действие

Конц. в %

Доза в г (мл) на дка

Карантинен срок

Група за употреба

Алтакор ВГ

Контактно и стомашно

8-10 г/дка

1

3

Ранер 240 СК

Стомашно

40 мл/дка

14

3

Суми алфа 5 ЕК (Сумицидин 5 ЕК)

Контактно и стомашно

25 мл/дка

14

3

 

Пазете краставиците от брашнестата мана. От нея страдат и пъпешите, както и други тиквени растения. Причинява се от гъбички (Erysiphecichoracearum и Sphaerothecafuliginae).

Болестта напада всички надземни части на растенията – листа, стъбла, плодове. Започва с поява по листата и стъблата на малки петна, покрити с брашнест налеп. Те се разрастват и обхващат целите листа и стъбла. Листата жълтеят, изсъхват и окапват, плодовете стават негодни за консумация.

Развитието на брашнестата мана се благоприятства от високата влажност, каквато не липсва в градините и през втората половина на лятото. Затова и късоплодните краставици, отглеждани като късна култура с цел консервиране, са изложени на това заболяване. За ограничавана възможността за появата му от значение е премахването на долните застаряващи листа, правилното съкращаване на страничните разклонения, с което се постига и по-добро проветряване, и поливането в сутрешните часове за да се избегне кондензирането на водни капчици по надземните части.  При поява на първите петна се предприемат и пръскания с растителнозащитни препарати. Пръсканията се извършват през 7-10 дни. Задължително се съблюдава и карантинният срок за препарата.

 

Препарат

Начин на

действие

Конц. в %

Доза в г (мл) на дка

Карантинен

срок

Група за употреба

Байфидан 250 ЕК

Предпазно и лечебно

0,02%

7

3

Вивандо

Предпазно и лечебно

20 мл/дка

3

3

Колис СК

Предпазно и лечебно

50 мл/дка

7

2

Топаз 100 ЕК

Предпазно и лечебно

0,025%

14

3

 

Тридемол 25 ЕК (Шавит 25 ЕК)

Предпазно и лечебно

0,02%

7

3

.

Дребни петна правят магданоза негоден. Става въпрос за една широко разпространена болест. Наричат я кафяви листни петна или бели листни петна, а по научномусепториоза, по името на гъбичката Септория петроселини (Septoria petroselini). Болестта се появява под формата на многобройни дребни ръждивокафяви, жълтеникави или бели петна с тъмнокафяв бордюр. При силно нападение листата пожълтяват и загиват.

Болестта се проявяванай-вече по отглеждания на открито магданоз през втората половина на лятото, но това не значи, че в останалото време и в оранжериите да е невъзможна. Благоприятни условия за развитието й са топлината и влагата. Водните капки освобождават спорите на гъбичката и ги разпръсквати ги разпръскват по съседните листа, подпомагайки така бързото разпространение на болестта..

Борбата с тази болест изисква по-специален подход. Не че няма фунгициди, които да са ефикасни, но да се препоръчва употребата им, когато магданозът се използва всекидневно и в немалки количества, меко казано, е неприемливо. За да го опазите от септориозата, засявайте го на леки и отцедливи площи и сменяйте мястото му така, че да има поне три години докато го засеете на място, на което е е бил. Не го поливайте чрез дъждуване. Ако го поливате с лейка, свалете решетката й и пускайте водата нско така, че да се разлива по почвената повърхност без да мокрите листата. Така ще ограничите разпространението на заразата.

 

Как се познават зрелите дини. Ако отглеждате дини и пъпеши и нямате достатъчно опит, естествено проблем ще ви е да прецените кога да откъснете плодовете, за да почувствате удоволствието от положения труд. Никак няма да ви е приятно, ако се окаже че динята е трябвало да постои още някой и друг ден, за да узрее както трябва.

С пъпешите е по-лесно. В повечето случаи кората им просветлява и придобива характерния за сорта цвят, а и лесно се откъсват. Има и сортове  с по-дебела кора и с по-твърдо плодово месо, които изглеждат зелени и когато са напълно узрели. Във връхната си част обаче те омекват чувствително и това е сигурен белег, че са готови за беритба.

Зрелите дини се познават по-трудно. Но и за тях характерен показател е изчезването матовия оттенък на кората – тя става по зелена и придобива блясък, на мястото, където са се опирали на земята петното е по-жълто, а и по дръжката има по-малко космици. Засъхването на прицветника, или както често го наричат ухото, и на мустачето също е указание за узряване.  Зрелите плодове  сутрин при почукване с пръст издават тъп звук, но този показател не винаги се долавя – има сортове с дебела кора, които издават същия звук. При стискане зрелите дини пращят.

Нито един от тези показатели не може да се възприеме като единствено сигурен. Затова се препоръчва при преценката да се обръща внимание на всичките.


Няколко вредителя могат да съсипят зелето и карфиола в градината, а и не само него
Автор  
ОЩЕ ПО ТЕМАТА